Борбата,мост между поколенията-Част 4

Борци,хайдути и пехливани през Османското робство...

„Какви е майки имало
какви са синове хранили
хранили и отглеждали
на борба не се надборят“

До края на XIV век всички български земи са завладени от османците, защото „средновековна България, изхарчила и сетните си жизнени сили в битие, изпълнено c неразрешими противоречия" (П. Мутафчиев, 1987,89) Разрушени са българските държавни, политически, военни, културни и религиозни институции. През XV век настъпват сложни миграционни процеси. Много българи са избити, насилствено преселени или изместени от османци, а по-късно от татари, юруци, черкези, арнаути, власи и др.
Борбата е била най-любимото занимание и развлечение на турците. Пехливаните са на огромна почит и са поставени в обществената иерархия по-горе от богати и учени. В кафенетата се говорело предимно за коне, оръжие, пехливанлък и авджилък. Поробителите смятали, че при толкова пехливани и бабаити, каквито те имали, властта им не можела да се събори (Г. Грозев, 1893). Името пехливан е включено в названието на селища, махали, местности и дори грозде сорт„алпехливан" (Одрин)„пехливан бозаса" (Пловдив) и др. Дори Васил Левски е използвал името Пехливаноглу Ахмед.
На-високо развитие борческите турнири достигат по времето на султан Абдул Азис XIX, който лично ръководел състезанията и участвал в тях, като борец. Господстващото положение на турците разкрило възможности за налагането и развитието на „мазната борба“. Турскте борци се издигали в култ, а тяхната сила използвали за потисничество над поробените народи. Начело на почти всички башибозушки орди стояли пехливни. Като парадокс може да се изтъкне, че най-силните борци са набирани от българските земи. Най-силния пехливанин по време на Абдул Меджит е Сиракоглу от дунавските села. При султан Азис първенството се оспорва от пехливани , родени на юг от Стара Планина – Казач Бекир, Арнаутоглу, Дури Али, Гавазоглу и от друга страна от северна България – Аличо от гр. Ловеч. Аличо Пехливан е особенно популярен, който 26 пъти е победител в Къркпанарските борби и докрай отказвал да стане султански борец. Може би огромната му популярност е спряла султана да не го унищожи. Всички тези мъже са били българи. И през следващите десетилетия бългрскте земи са раждали отново най-силните пехливани. Грешка е да се мисли, че пехливанлъка е чисто турска борба. При българите преди робството пехливанлъкът не внесен пряко от турците, а е доразвита и потурчена прабългарска следа. Двуборството у славяните, изглежда да е било най-слабо засегнато. Твърдението за старата протурска нишка и слабото развитие на борба при славяните не са доказани. Но със сигурност е вярно твърдението за развита българска борба, на база стари прабългарски техники. Има, макар и косвени доказателства, че в Първата българска държава се е упражнявала правата силова борба, c откъсване на противника от земята. Този тип борба търси приемственост c митологичната борба на Антей и Херакъл. В българската народна борба победата се е отсъждала c туш. Това не изключва наличността на прабългарски варианти при които победата се е отсъждала при падане на коляно или по гърди. Победи c повдигане има само в турската борба.
Турците вярвали, че при наличието на такива пехлвани, каквито те имали, властта им не може да падне, и затова не гледали с добро око на заниманията на българите с тяхната българска или така наречената „суха“ борба. „Сухата“ борба била преследвана, но българина държал на нея, така както на езика и религията си. В никоя песен не се споменава мазане на български борец със зехтин. „Суха“ е борбата между Белчин и Стоян Войвода, Димитър и Видул Войвода, Грую и Марко, Никола и Стоян. Дори прочути в цялата империя борци, като победителя на къркпанарските борби Димо Канатлъ не се мажели при борбата с османските пехливани. Голяма била нетърпимостта към българските борци. Те били убивани, отравяни, изгонвани и прогонвани. Османското пехлванско отмъщение е отразено в песните. Заради него Димо е пазен от „...300 души гавази...“. Крилат Димо е може би най-известният борец през турското робство. Притежавал огромно и стройно тяло, фантастична сила и тънко умение да прилага неотразимите си хватки над най-прочутите борци в империята. Турците го мразели изключително много. Народът се гордеел с него и още приживе го дарил с криле(Канатлъ – крилат от турски). Умира твърде млад, отровен след поредната победа – 12 на къркпанарските борби от хората на султана, не можещи да преглътнат загубата си. Преданието сочи, че Димо стигнал близо до селото, навел се да пие вода до едно кладенче и там издъхнал.Това кладенче се нарича „Димово кладенче”. То се намирало до лозятя на село Голяма Детелина. Дали Димо е умрял пиейки последно вода от кладенчето до селото си, това е спорно. Има една версия, че Димо е починал от раните си в Истамбул след люта борба. Друга легенда разказва, че е отровен, след поредната победа, на банкета даден от султана – Кьор софрата.
От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан, Грозьо оглу и Диньо Грозев. Известни борци от онези времена са също Цоне Пехливан, Дядо Слав, Стоян, Кръстьо, Христо, Тодор, Бърза, Анкулай и много други.
Възпети са и други борци: Злати Кокалчоолу, Димо Главански, Христо и Кръстю Желеви и борци без следи в историята като Цоне пехливан, Чолак Неделчо, Тодор, Ради, Кольо, Гюро, Петко, Купен, Ибро, Бърза, Драмен, Гину и др. В борбите c маджари, турци, чифути, черкези, арапи, татари, помаци, яничери и др. най-често побеждават българите. В песента за Димо Главански се казва:„с българин шега не бива". В голям брой песни се описват борби c мечки на Тодор, Стоян, Иван, Димо и др.
Борбата изисквала всестранна подготовка и борците участвали в надбягвания, надскачвания и надхвърляне. Борбата на българите се е развивала основно на хорото. Там се е крепяла връзката между селищата, обмяната на традиции и подържането на специалните етнографски черти. Състезания са се провеждали навсякъде. Родопските християни празнували извън селата c хора, ръченици, борба и хвърляне на камъни. В Ихтиманския край се провеждали борби на хорото и месните панаири. За състезания по борба пишат много летописци, борби в Стара Загора, Дойран, Кочане, Cep, Русе и т.н. Големи борби се провеждали също в Карнобат, Панагюрище, Севлиево, село Сергювец, c участието на Филип Тотю, в Провадийско. В Перущица е имало състезание на Великден. Най-големите състезания са се провеждали на панаирите. Дори панаира в Търговище започнал c кушия и борба през 1865. Големи борби е имало в Одрин, Узунджово, Стара Загора и др. Много забележителни събития са чествани c борби. Моста при Бяла (1867) е открит c борба, трапеза и награди за строителя Колю Фичето. Спонтанните борби са били ежедневно явление. П. Кисимов описва дори схватка между църковни дейци (1897). Хаджи Боби от Дряново надвил протосингела на божигробската църква Гликерий (грък). Пехливанин е бил дори Търновския владика Панарет (1838-1840). Той се борел в Мала Азия и това личало от раните по раменете му. За това съобщават още П. Р. Славейков, П. Ников и др.
С разрастване на националноосвободителната борба, търпимостта към българските борци от страна на турците ставала все по-малка. Според Захари Стянов едно от средствата за полулегален протест срещу турската власт било „.....да излезеш да се бориш срещу турски пехливан...“ . Най-известните български хайдути са били борци, и много от тях са се борили с турски пехливани. Големият хайдутин Злати Кокалчоолу от Сливен бил професионален борец, притежавал необикновен ръст и минавал за втори Крали Марко. Изключителната сила пък на Дончо Ватаха от Копривщица го направила също страшилище за турците. Сред хайдутите прочути с огромната си сила и борба били Страхил Воевода, Черньо Воевода, Дамян Воевода Пехливан Козьо, Кара Съби, Димитър Калъчлията, Чакър Воевода, Кара Танас, Сава Бимбаши, Добри Воевода, чичото на Васил Левски – Видул Кунчев, Кара Кольо, Жельо Войвода, Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Христо Ботев и Димитър Дишлията.
От многобройните исторически и фолклорни сведения се вижда голямото значение и роля на двуборството в националноосвободителното движение на бългрския народ.
След Освобождението от османското владичество традициите се възпроизвеждат в условията на нов социален климат. Отпада административната подкрепа и фаворизиране на „мазната борба". Българската народна борба придобива реалната си социална тежест. Създават се много повече възможности за състезания на хорищата, пазарите, панаирите, цирковете, религиозните, политическите и спортните празници.
Българската народна борба се освобождава от ориенталските традиции. Тя се провежда по разбираеми правила, без мазане c масло, без ограничения на пространството, времетраенето и видът на облеклото. Победата се е отсъждала чрез туш със задържане. Вместо молитви и клетви, някой борци казвали преди схватката само:„Хайде Бог на помощ!"
Но след Освобождението на Бългрия от османско робство, борбата като спортна проява е почти забравена. Макар да не намира място в официалните програми на училищата и в армията, тя си остава любимо неорганизирано занимание на учениците и войниците. Изявата на силните мъже в народните борби била ограничена. Значително по-големи възможности разкривала професионалната арена. В края на века у нас за първи път била демонстрирана френска(Класическа) борба. Различни немски, хърватски френски професионални борци показвали в цирковете причудливи начини за победа над противника, без да се използват и хващат краката. Малцина постигнали успехи от нашите борци. Пионер е Александър Добрич, който имал възможността да тренира с опитния сръбски борец Милован Зебич.
Състезава се за първи път през 1894 в град Ниш. Двадесет години по-късно Добрич е борец с когото се съобразяват най-добрите в Европа. 1908година в Хамбург става световен шампион. По-късно, след създаването на международната институция за ръководство и регулиране на състезанията, някой състезания са анулирани. За съжаление и това в Хамбург е лишено от лиценз и титлата на Добрич е отнета и обявена за нелигитимна.
Нелигитимна или не, това е белег за възраждане и полагане на основа на бъдещите световни звезди в българската борба. За хората поели щафетата от легендарните български пехливани и усъвършенствали стилово борбата след Освобождението ще ви разкажа в следващата част.

ZAN SCHIN

За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

В памет на Ким Чен Ир

Да,точно така започва филмът “Диктаторът” (The Dictator).

И това е само първата червена лампичка,която светва в началото на прожекцията.Другите са толкова много,че накрая всичко свети предупредително за така наречената демокрация.

Що е демокрация? А що е диктатура? 

Всъщност и двете думички започват с буквата Д,но съдържанието им е коренно различно,де факто те са антоними,но когато свършва филма, определено остава една голяма въпросителна:

Има ли разлика между тях или какво е псевдодемокрацията? 

Може би един прекрасен начин за завоалирана диктатура. 

Изводът е прекалено смел, но самият филм интерпретира това по свръхоригинален начин.

Световната премиера на филма бе на 11 май 2012 в "Роял фестивал хол" в Лондон, а на 18 май –в България. 

Саша Барон Коен (Sacha Baron Cohen), дегизиран като диктаторски лидер в стил Кадафи&Обама в оранжево Ламборгини, вдигнато от паяк, прави невероятно шоу на световната премиера на филма. Режисьор е Лари Чарлс, а в ролите, освен Саша Барон Коен, са и Мегън Фокс, Ана Фарис, Джон С. Райли, Бен Кингсли и др.

Накратко това е филм-комедия за "героичната история на диктатора, който рискува живота си, за да не допусне в никакъв случай демокрацията в своята толкова любовно потискана страна".

Да,оттук започва всичко и следват ред изключително пародийни случки на различни нива в общуването – от сферата на дипломацията до сексуалния живот. Изрично е отбелязано, че филмът е забранен до 12 години. 

Според мен, той трябва да бъде забранен и за хора, които са ампутирали чувството си за хумор, трезвата си оценка на световната ситуация и за ролята на демокрацията в съвременното общество.

Този филм,ако бе направен преди 20 години, изобщо нямаше да види бял свят в България.А дори и днес, честно казано, все пак се учудвам че така свободно все още се гледа по кината.

Хмм, цензура ли…Кой каза цензура!

В Таджикистан дистрибуторът на световни кинопремиери "Тантана" заявява, че лентата няма да се излъчва в страната. Филмът няма да може да се види и по кината в Туркмения, а в други страни от Централна Азия. 

А и още не се знае къде!

Обиден филм ли е “Диктаторът”? Да,обиден филм е, но не само за демокрацията, изповедението и националната принадлежност.Той е обиден за лицемерието,подлостта,лъжата,хамелеонщината,изобщо за всичко онова, което се класифицира като “мръсна тиня на обществото”.

Определението комедия не покрива съдържанието на филма.

Той е политическа сатира, която се базира на толкова много подводни камъни в световен мащаб, че зрителят в залата, прехласнат от смях, по-късно осмисля тънкия политически гъдел, гарниран, както някои ги нарекоха, с клозетни сцени от филма.

Аладин от “Вълшебната лампа на Диктатора” е образ, за който може да се напише дисертация. Той е коренно различен от Борат и Бруно. 

Адмирал Генерал Аладин (Admiral General Aladeen) е ексцентричен, наивен, разточителен, хитър и забавен:"Двайсет долара на ден за wi-fi? 

А наричат мен международен престъпник!" 

Тази култова реплика, съчетана с блестящата игра, ме кара да кажа, че филмът заслужава както всички суперлативи, така и всички негативни оценки. “Осанна и разпни го!” 

Филмът определено дразни с откровената си безпощадна сатира за САЩ, свободата и порядките в обществото. 

И напомня, че план Б съществува. Не знаете още какво е план Б?

Крайно време е да гледате “Диктаторът”!

P.P.Линк за официалния трейлър на филма http://www.youtube.com/watch?v=2i3UdjYUx4g 

За феновете на филма: 

И не пропускайте да посетите http://www.facebook.com/RepublicOfWadiya-специалната,уникално неповторима страница Republic of Wadiya

Angela Arim

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията Част 3

От прабългарската борба до Крали Марко

Развитието на двуборствата е свързано със създаването на българската държавност и народност.В новата държава е изразена приемствеността на ценности от античния свят. Стилът на борба се е формирал от взаимодействието на стиловете на прабългари,славяни и траки.
Славяните проникват по българските земи през VI—VII век.
Според летописци от онова време те са били снажни,силни и издръжливи,други твърдят,че славяните изучили „военното дело по-добре от ромеите".Един славянин бил толкова силен,че ловял пленници като ги сграбчвал и пренасял до византийския стан.Славяните са имали самобитна „борба c обхват".Проследявайки развитието на борбата, неизбежно стигаме до онези страшни войни,нашите предци–прабългарите.Прабългарите поставят основата на българската държавност.Признати от всички съвременни летописци за уникални и страшни противници.Множество българи и чужденци обучени от българи са доказвали майсторството и уникалността на прабългарската техника за борба.
Борбата е имала много разновидности и добро развитие.Борбата е била свързана c бойната подготовка.Характерът на военно-физическата подготовка зависел от степента на задължителност на военната.В онези незапомнени времена преди християнството старите българи били съставили уречени дни,през които се събирали в разни места и показвали изкуството и достойнството си,за което били награждавани от народа.Провеждали се състезания на гонити (надбягване c коне),борба,хвърляне на боздуган,джирит(хвърляне на копие),надиграване и др.
Има много писменни извори запазени от онова време в които са описани борчески сблъсаци.Името на един български борец по Византийските хиподруми дълго държало буден византийския мператор.Това бил българинът Василий Македонеца.Специалисти по онова време виждали в борбата му някакъв различен стил,съвсем различен от този на гръцките борци и персийските пехливани.Стилът на съседите варвари от север–българите,през онези дни срива класическата школа до тогава в борбата.Годината е 813,византийците добре запомнили тази година,не само заради Василий Македонец,а и заради неговия владетел–страховития Крум,водач на българите.През тази и следващата година,Василий успява да победи във всичките си 120 борби по Византийските хиподруми,за ужас и срам на византийците.Българската борба не спирала да се усъвършенства и оботгатява през вековете.Това било не просто каприз,а необходимост, защото българите били постоянно във война.Не можем да пропуснем един друг велик и позабравен от незнание юнак.
Родопският воевода,който срещна с гърдите си османлийте на границата на Европа,
Момчил.Но народът почита своите синове и с песни, легенди и предания разказва за техните подвизи и героизъм.Така вместо монумент за първите и най-смелите бранители на Европа,загинали на 7 юли 1345г. остава безсмъртния борчески епос за българина Момчил.Времената на Момчил са смутни и трудни за живеене.
Израстнал в Родопите,тренирал,обучавал се от най-добрите учители по онова време. Разбунтувал се неспокойния му дух срещу потисничеството и управляващи,изгонен от пределите на България,попада в армията на византиеца Андроник II.Попива всичко,което може да научи за двуборството и двубоя и бойните умения на Византия.Не е чудно, че по-късно предвожда войските на родопските българи срещу османските нашественици.
Предателството на византийците и тяхното съюзяване с османците поставя Момчил и войските му в капан.Момчил загива пред крепостта Перитор. Хората от крепоста били верни на Византия и не пуснали Момчил и армията му в крепоста и той и хората му били смазани.Тогава народите на Балканите запели.
Но другото важно,освен подвига на Момчил са неговите борчески умения и приноса му за развитието и усъвършенстването на борбата.По естествен път се ражда легендата за Крали Марко и то не от кого да е.Марко е внук на Момчил. Но Марко е измислен от народа и за да има героичен характер, най-логично е да е от силен род. Народът е казал –„Кръвта вода не става“,и това се потвърждава и от истинските наследници на Момчил–Бимбаловския род.Много хайдути са произлезли от този род–Пейчо,Вълко и Нико. Правнучката на Бимбаловския потомък Стоян Моллата–Калина дава живот на един от най героичните и смели синове на България–Стефан Караджа.Борческите умения на Караджата са описани от мнозина.Интересни са писанията на очевидеца Атанас Пачев за борбата на Караджата с огромния турски пехливанин Плиса Пехливан Гаази.

Повечето от дружината на Караджата са избрани заради физическата им сила и умение да се борят. Още от незапомнени времена пехливанлъка е пряко свързан c българското войнство и почти всеки хайдутин или войвода е трябвало да бъде малко или много пехливанин. А и най-честата прична някой да хване гората била, че един път победи ли българин турски борец, османците търсят мъст. Изобщо, дали заради славния Бимбаловски род – Родопите и Странджо-Сакарският край стават люлка на много български борци. Младите и силни мъже посредством победите си над османските пехливани,повдигали самочувствието си и надигали гордостта си.Това било своебразна форма на протест,на хайдутлук от страна на българските борци,но незнайно защо е отмината с мълчание от нашата история.Странно защо?
Османското робство дава свои незабравими имена и герои в борбата. Четете за тях във 4-та част на статията.

ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1. Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2. Райко Петров – Юнашка слава
3. Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

24 май – да си припомним българския език

Честит празник, българи!
Може би очаквате да прочетете поредната статия или есе на тема колко велики са Кирил и Методий. Забравете! Днес искаме само да припомним един факт.
Много отдавна френският учен проф. Роже Бернар /френски лингвист и специалист по български език с международна репутация/ споделя:
“Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи , но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…”
Всеки в България знае кои са двамата братя. Те са духовни учители, канонизирани в светци от православната църква. Папа Йоан Павел II ги провъзгласява за “покровители на Европа”.
Техническият прогрес и масовото навлизане на интернет днес е неизменна част от живота ни, но това ме натъжава. Погледнете във форуми, мейли, Фейсбук….реклами по улиците и телевизията. Ние просто пишем на български с латински знаци и цифри. Само един пример: “tova stihotvorenie moje bi e nai hubavoto za6to moje da se opredeli i za akrualno i dnes kogato nie svalqme glavi prede pala4ite na balgariq.I togava ivan vazov e pokazal 4e v kakvito i situatsii da popadne balgarinat toi pak moje da se spasi i da izleze ot tqh. Mersi na Vazov i vsi4ki balgarski revolucioneri dali jivota si,parite si i semeistvata si v imeto na ote4estvoto.” Споделено за стихотворението “Опълченците на Шипка”.
Без коментар. Пълно е с подобни истории. Всеки ги е чел. Понякога дори се е смял. Но….???
Неграмотно е. Граматическите правила, които българинът учи от 1 до 12 клас остават там някъде до явяването на матура. Това: пълен, кратък член, запетаи и какво ли не – са…неща, които остават в спомените от училище. Българският език е изпълнен с американизми и англицизми. Той просто е препълнен от високопарни чужди думи, които авторитетно звучат в устата на тв говорители, водещи журналисти и политици. И защо? Защото все едно се срамуваме от езика си. Да, модерно е, и е полезно да се знаят чужди езици.
Малкият Патрик и палавата Ванеса от тригодишна възраст вече учат английски в частна реномирана езикова школа. Мама и тати са щастливи като гледат как малките чилдренчета спийкват Инглиша. Нищо, че на българския още засичат. Така и трябва. Децата няма да останат да учат в тая скапана държава.
Проблемът за родният език е проблем, свързан с родовата памет.
24 май се отбелязва и в Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др. Но най-вече в България.
24 май е ден, който напомня, че българският език е този, който сплотява и издига нацията. Акад. Дмитрий Лихачов нарича България “Държава на духа”, когато тя попада под османско владичество. Езикът остава обаче непокорен.
24 май е ден на националната ни идентичност. Отправяме един апел: Нека обявим 24 май за ден, когато се пише само на кирилица от българите в интернет. Постарайте се поне днес да пишете на кирилица, да пишете грамотно, за да усетите благозвучието на българския език, опоетизирано в одата на Иван Вазов още през 1883 г.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Честит празник, българи!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Какво да правим при земетресение ?

След последното земетресение в България от 22.05.2012 г. с магнитут 5,8 по скалата на Рихтер, започнаха да се задават много въпроси, някои звучат смешно и дори глупаво, но на тях трябва да се търси отговор. Какво да правим при земетръс? Първичният страх, породен от невъзможността да направиш каквото и да било, за да го предотвратиш, води до див инстинкт да се спасиш, а това най-често води до необмислени действия, подплатени с паника. Инстинктът за самосъхранение работи доста добре, когато е и с малко познания при такава ситуация. Трябва ли да се случи най-лошото, за да се сетим, че не сме подготвени и на йота за земетресение. Нека първо разсеем един мит, който не знаем от къде се е породил – за слабостта и крехкостта на панелките. Няма такова нещо. Самият принцип и концепция на панелното строителство е създаването на опорна, носеща клетка, която позволява движение. Принципът, на който са изградени, позволява на панелните блокове, да устояват на сериозни земетръси. Поради факта, че позволяват гъвкавост и движение между елементите, от които са изградени. Друг е въпросът, на колко години са тези блокове и колко е спестено от качеството, за да може петилетката да се свърши за три години. Но нека не ги подценяваме. А блоковете от едроплощен кофраж( ЕПК) и Едроплощен пълзящ кофраж (ЕППК) са още по устойчиви. Ако говорим за слабости – новото строителство, базирано на колони и плочи, без опорни греди и земетръсни шайби, е доста по-нестабилно и опасно за обитателите си. Тези и други митове водят до още по-голяма паника у хората. Но да оставим това сега – земетресението е факт. Въпросът е какво да правим? Няколко ценни съвета: • Опитайте се да не се паникьосвате и не бягайте напосоки - това е първата препоръка за реакция при силно земетресение. Не можете да не се поддадете на страха, но се опитайте да канализирате високия адреналин. Един трус трае някъде към 10 секунди. Понякога и повече, както се случи в Италия преди няколко дена. • Не напускайте сградата, в която се намирате освен ако бихте могли да излезете на открито за по-малко от 10 секунди • Заемете най-безопасното място в нея - под рамката на вратата в носеща стена, близо до вътрешна носеща стена, колона, под таван на малко помещение – тоалетна, баня, мокро помещение, в краен случай - под стабилна маса или легло • Седнете или легнете, не стойте прави и не се опитвайте да запазите равновесие и да се движите излишно, възможно е да се нараните в околните предмети. • Стойте далече от прозорци и стъкла, огледала, врати на гардероби и клатещи се осветителни тела, в близост до библиотеки, секционни шкафове с предмети по тях и висящи на стената телевизори. • След първите вибрации люлеенето се засилва, но запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите • Ако сте навън, застанете далеч от сгради и далекопроводи и съоръжения от всякакъв тип, най-добре на открити площи • Ако трусът ви завари зад волана, спрете веднага, по възможност на открито, безопасно място и изчакайте. Не гасете двигателя и не пускайте спирачката, или дръпнете ръчната спирачка, не гасете фаровете, ако е тъмно, пуснете аварийните светлини. • В обществения транспорт е желателно да изчакате края на труса в превозното средство. Направете така, че да седнете на пода, не се блъскайте и се пазете от залитащите тела на другите пътници, както и от предмети, които те носят и държат. След преминаването на първия трус трябва да знаете, че имате много малко време! Погрижете се за своите близки, а на децата обърнете специално внимание, окуражете ги, дръжте се сериозно и създавайте увереност , че знаете какво правите. Давайте кратки и ясни команди. Изключете електричеството, газта и спрете водата. Подгответе си багаж. Той трябва да включва: -Пари в брой и кредитни карти, важни документи. -Здрави обувки и дрехи и други вещи в зависимост от сезона, одеяло. -Вода, суха храна. -Пакет от превързочни материали и други средства за оказване на първа медицинска помощ. -Основни лекарства – обезболяващи и тези, които се явяват жизнено необходими – индивидуално. -Здрав нож, мобилен телефон, зарядно, радио на батерии, кибрит, фенер, игли, конци, свирка, лично оръжие и резервни батерии. Може да вземете и други неща, но за краткото време, което имате, едва ли ще е възможно. Докато приготвяте багажа си, отваряйте шкафовете внимателно - пазете се от предмети, които могат да изпаднат от рафтовете. Вземете багажа си и максимално бързо напуснете сградата. Слизайте по стълбите, не ползвайте асансьор. Бъдете човечни. Осигурявайте предимство на майките с деца и на възрастните хора. Бъдете подготвени, най-вече психически, за последващи вторични трусове. Те са или по-слаби или по-силни. Второто е по-лошият вариант. И едните, и другите могат да доведат до допълнителни щети на отслабените и разрушени вече конструкции. Не говорете по телефона излишно, ползвайте го само за спешни случай. Слушайте радио за допълнителна информация. Погрижете се за близките си. Пийте вода и ако има възможност кафе или чай. Не стойте прави. Опитайте се да бъдете далече от разрушени сгради, пострадалите места и райони освен ако вашата помощ не е изрично поискана от полицията, противопожарната охрана или спасителните служби. Помогнете на ранените или затиснати хора. Ако можете, ако не – не пречете и не философствайте. Не обсъждайте многократно чутото за силата на труса и не преувеличавайте чутото и не го доукрасявайте. Не създавайте изнервена обстановка, тя, обстановката и без вашите емоции, е достатъчно напрегната. Обадете се за помощ. Върнете се в къщи само когато властите потвърдят, че това е безопасно. Убедете се, че наистина е така, лично. Ако сте със семейството си и знаете добре какво трябва да правите, влезте пръв и вземете предпазни мерки. Нека останалите изчакат отвън. Когато сте вече в жилището, почистете от разлети лекарства, белина, бензин или други запалителни течности незабавно. Напуснете района, ако усетите миризмата на газ или изпарения от други химически вещества. Проверете за изтичане на газ. Ако сте усетили миризмата на газ или чуете шум като продухване или съскане, отворете прозорец и бързо напуснете сградата. Уведомете незабавно пожарната и гражданска защита. Огледайте за увреждания по електрическата система Проверете комините по цялата им дължина за повреди. Незабелязани увреждания биха могли да доведат до пожар или нараняване от паднали комини и разрушени строителни конструктивни елементи. С тези препоръки не изчерпваме всички варианти и възможни неща, които могат да се случат при едно земетресение. Земетресението може да ни прави безпомощни, но е необходимо да сме поне информирани за неотложни мерки, които можем да вземем, за да спасим себе си и околните. Спасението е в собствените ръце! Успех на всички в такава извънредна ситуация! Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията.Част 2

Някога идеалът на човека се наричал Херкулес (Херакъл). Кой не е чувал за Херкулес? Голяма била славата на елинския герой.Тя засенчила силата и величието на боговете и жреците.Той остава в олимпийския пантеон като бог на спортните състезания.
Сега на митовете и легендите за Херкулес се гледа като на фантастични и забавни приказки–най-вече от страна на холивудските продукции,а образът на героя е олицетворение,преди всичко,на грубата физическа сила.Според митовете Херкулес е основател на Олимпийските игри.Това е спорно,но е факт,че в чест на героя е създадена отлична система за подготовка на могъщи наследници на неговата слава.Разглеждайки рисунките от онова време,виждаме,че борците са изобразявани голи. Те не просто са изобразявани така.Те са били действително голи.Дори момичетата в Спарта се упражнявали по борба голи,а в някой градове имало състезания по борба между момичета и момчета.Голотата разкривала истинската красота на тялото в духа на елинизма.Това било подтик за гърците да развиват телата си хармонично и да ги поддържат в перфектна форма.От „Меморабилия“ на Ксенофон е известно,че Сократ порицавал лошото физическо развитие на младежта:„Никой гражданин няма право да бъде аматьор по въпроса за физическото обучение“. Спартанците проверявали на всеки десет дена физическото състояние на своите войни и борци.
Борбата е включена официално като олимпийски спорт през 776 пр.н.е. и още тогава става централна дисциплина на игрите.Борците били всестранно развити.Старите гърци считали двубоя за изкуство и наука.Състезанията по борба се провеждали без категории.Схватката нямала точно определено време и се водела до победа.За да се спечели борбата,било необходимо съперника да се свали, хвърли или събори три пъти на земята. Сполучлива хватка е, когато съперникът при падането си докосне земята с някоя част на тялото си над коленете.Борците мажели телата си с благоуханни масла,за гъвкавост на кожата,същевременно натривали ръцете си с фин нилски пясък,за по-добър захват.Изследванията на борбата от този период са крайно недостатъчни, за да се отъждествява съвременния класически стил с гръцката борба.Тази грешка се допуска не само от широката публика,но и от редица автори.Множество източници от това време описват схватки, където има захвати за краката и подсечки.
Редица писмени паметници свидетелстват за упоритата подготовка и постижения на древните борци. Според Филострат тренировъчната работа се разпределя в цикли от по четири дни–тетради,като всеки ден се изпълнявала работа с различен характер и напрежение. Платон разработва проблема за симетричното развитие на дясната и лявата страна на тялото на атлетите. Хипократ препоръчва борбата за лечение на някой болести. Гален излага трактат за 13 вида масаж. Филострат изтъква закаляващата роля на къпането в студена и солена вода. Аристотел и Сократ говорят за спортен подбор. Херодик разработва хранителни режими за атлетите. Също така , проблемът за храненето е част от учението на Епиктет, за търпението и въздържанието. Един от най-известните борци от онова време е Милон от Кротон.
За 24 години той побеждава в шест олимпиади и на много други игри. Принципите на развитието му като сила, са залегнали като основни принципи на братя Уедър – бащите на съвременния бодибилдинг. Милон, като последовател на Питагор, написва книгата „Физика“. Тази книга и до ден днешен е ценна като учебник по физическо развитие. През втората половина на пети век в древните игри се забелязва упадък. Борбата постепенно се превръща в професия.Майсторството на професионалните борци е толкова голямо, че вече не е по силите на обикновените младежи. След нарушаване на любителските принципи на игрите, започнали нарушения на „свещения мир“ и неприкосновеността на Олимпия.
Александър Македонски съживил олимпийските игри, но не могъл да върне предишната им слава и величие. Упадъкът продължава и след идването на римляните. Самият Нерон е считан за един от видните и изкусни борци. Именно той променил олимпийския цикъл на три години. Олимпийското движение боледувало. Заедно с олимпиадата, като неин основен спорт боледувала и борбата. Тежка сянка върху борбата хвърлила и победата на християнството. Новите жреци заменят Херкулесовия идеал с изпития образ на отшелника и аскета. Заменят тренировката на тялото с молитвата и примирението. Затова през 394 г. Император Теодосий забранява олимпийските игри.
По инициатива на французина Пиер де Кубертен през 1896 г. В Атина се провежда първата олимпиада на новото време. След дълги година на забрава херкулесовците оживяват отново.
В пределите на римската империя имало едно един непокорен и размирен народ – траките. Те не могли да се обединят в голяма, трайна и могъща държава, но тяхната сила и храброст познали всички нашественици на земите им. Огромна част от старите олимпийски шампиони по борба са били тракийци. Техният стил на борба имал определена специфика. Даже траките, които били гладиатори, заради особените си умения допринесли за обособяването на „тракийски стил“ в гладиаторските битки.
В този смисъл, да не забравяме Спартак. Изкусен боец, борец и войн. На гладиаторските пазари за роби, тракийците били най-ценни, заради бойните им качества. Гладиаторските борби били наследени от етруските. При смърт на знатен етруски първенец се извършвали обреди с човешки жертвоприношения. По-късно те били заменени с въоръжени борби до смърт между определените за жертви любимци на починалия първенец.
За много тракийски войни историята е съхранила спомени. Не само Спартак. Историята разказва и за тракийския военен трибун Гай Юлий Максимин. Двуметровият исполин от крайдунавските села, благодарение на своята сила и умения през 235 г., е издигнат от Римските Легиони за техен император.
Следва продължение, в което ще узнаете повече за историята на развитието на борбата по българските земи.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Приказка за Принцеса Карабу

Най-хубавото на приказките е, че те са измислени.Но самият живот предлага толкова много сюжети за приказки.Един от тях създава приказката за принцеса Карабу. 

Тази история е изградена на принципа „този живот не ми харесва, ще си измисля друг”. Принцип, който определени личности спазват и до днес. 

Защото има ли по-вълнуващо от това да се представяш за някой, който не си? 

Да бъдеш в очите на околните мистичен, романтичен и вълнуващ.

А историята, която е напълно реална, започва така.

В далечната 1817 година в Англия една странно облечена млада чужденка с мургав тен е намерена от обущар или просто от един англичанин. 

Той нищо не разбирал, защото тя говорела още по-странно и ръкомахала с ръце. 

И както става в приказките, най-накрая се намерил един португалец Мануел /да, той също бил част от нейната приказка/, който разкрил, че тя е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. 

Историята, която тя разказала, е като от филма за капитан Спароу – пирати, отвличане, бягство с плуване.Принцесата нарисувала карта, написала азбуката и цифрите на своя народ.Което,разбира се, впечатлило всички.

Тази нейна история за кратко време я направила фаворитка на богатите хора в Англия, които от нямане какво да правят, търсели начини да си направят живота по-интересен.

Принцесата показала завидни умения във фехтовката и стрелбата с лък, а и фактът, че плувала гола, съвсем вдигнал рейтинга й. Да не говорим за това, че ядяла само банани и ананаси и си спяла като горско животно на пода.

За кратко време Карабу се превърнала в модна икона.Нали може да си представите снобското общество в Англия,където аристократичното съсловие трудно допускало бедните и непросветените в своя кръг.Тя предизвикала небивал фурор. 

И ето-там се ширела една принцеса, която омагьосвала всички. С маниер, поведение, нарушаване на благородническите табута.

Сюжет, достоен за Шекспир.Медиите всячески отразявали тази екзотична придобивка в Англия. А и тя се държала като истинска принцеса, дори проговорила английски език. За нейното благоразположение финансово се грижели заможни парвенюта.

Но балонът се спукал. Как ли? 

Просто, толкова просто, че чак не прилича на приказка. Принцеса Карабу била най-обикновена прислужничка на една английска лейди. 

Тя случайно разпознала в нея Мери Бейкър /1791-1864/.Мери е родена в графство Девън, Англия. На 16 години, напълно неграмотна започва да работи като камериерка за семейство в града. Две години по-късно тя избягва в Екзитър, а по-късно в Бристол и Лондон , където работи в продължение на три години в едно семейство. 

Там се научава да чете и пише.Уволнена е след кражба.Мери се омъжва за г-н Бейкър, който дълго време е пътувал в Далечния изток и от неговите разкази, тя си съставя една напълно измислена приказка за своя остров и живот. 

Екзотичният й тъмен цвят, който контрастирал на фона на светлите лица на англичанките, идвал от циганската й кръв.Падението било пълно и свирепото аристократично общество за назидание я изпратило в далечната Америка. 

Там историята се повторила от А до Я, същото се случило и във Франция и Испания. Авантюристичният дух на Мери не знаел покой.

Мери Бейкър била отлична артистка и невероятен психолог. 

Тя знаела, че хората винаги търсят досег с неизвестното и мистериозното. 

И успявала…почти.

Тази невероятна приказка за Мери Бейкър е достойна за филм. И наистина през 1994 г. се появява филмът “Принцеса Карабу”, режисиран от Майкъл Остин.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

БОРБАТА,МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА Част 1

От пещерния човек до легендите за Гилгамеш и Самсон


Борбата е стара колкото човечеството. Като мост над безброй поколения тя съединява стремежа за физическо съвършенство с героизма и славата. Тук ще се опитам да проследя развитието на борбата като спорт, концепция и наука на базата на повечето запазени митове, легенди, предания и песни. Не претендирам за пълнота на изследването си, но се надявам, с написаното да припомня и да съживя поне за миг в съзнанието ви, позабравени и неизвестни герои и личности, които са допринесли, по-точно казано – създали са основата на една от най-древните дисциплини в спорта. Със сигурност ще пропусна огромна част от митичните герои, известни с борческите си подвизи, защото борбата не е възникнала на едно място по света и се е разпространявала по различни начини. Където е имало хора и някаква форма на цивилизация, борбата е била неразривна човешка дейност. Но има няколко герои, които предначертават и показват древния произход на този спорт.
Героизмът, юначеството и славата са вървели ръка за ръка през вековете. Първите победители над пещерните мечки и природните стихии не са търсили славата, но въпреки това са усещали нейната сила в признанието и почитта на другите хора. Като ехо от юнашките изяви от предишните епохи са достигнали до нас много митове, легенди, приказки и песни. Всеки подвиг, който надхвърлял средните възможности на човека, придобивал вълшебното свойство да ескалира. Повечето легенди са транскрипции на исторически събития или образи, които са преувеличени от времето и издигнати над делничния свят за пример и вдъхновение за хората.
Започваме много назад в древността – около 5000 години назад.
Малцина си спомнят за героя от шумерския епос – Гилгамеш.
Гилгамеш живял около 3000 г пр.н.е. Бил велик борец, юнак, мъдрец и философ.
В началото на XIX век английски археолог открива при разкопки огромно количество глинени томове, написани на клинопис. Оказва се, че е намерил библиотеката на асирийския цар АШУРБАНИПАЛ (668-626 пр.н.е.). Светът научава безброй много неща и най-вече за най-старата епична поема – „Поема за Гилгамеш“.
Постфактум са открити много изображения и статуи, показващи Гилгамеш и неговия приятел Енкуду в борческа сватка. Дори и в момента в Лувъра може да се види изображение на Гилгамеш, здраво стиснал лъв под мишницата си, също така и статуя от бронз на борещите се Гилгамеш и Енкуду, намерена в храма Хафанджи.
Векове след смъртта на Гилгамеш войните от Двуречието (Тигър и Ефрат) – са носили на гърдите си амулети с образа на Гилгамеш и Енкуду, за да ги пазят от духовете и неприятелите.
Приближавайки се към нашето време, ще се спрем на друг велик герой – Самсон.
Библейската легенда за Самсон – изобразява героя в борба с пустинен лъв. Ван Дайк рисува отрязването на косата на Самсон. Жан Филип Рамо пише операта „Самсон“, Камий Сен-Санс и Фердинант Лемел създават „Самсон и Далила“. За да се разбере образът на Самсон, трябва да го изчистим от приказното, религиозната фантастика, наивитета и йеховиската преднамереност. Имало е много Самсоновци, но те са изчезнали в бездната на историята на времето, а само техните подвизи, мъжество и сила са фокусирани в легендата за героя.
Още от малък той изпъквал с огромната си сила и смелост. В детските игри и преборвания Самсон надминавал всички. Когато пораснал, силата на неговите мишци започнали да изпитват на свой гръб поробителите. Хората сравнявали силата на Самсон със силата на Яков, който според староеврейския епос се борил цяла нощ с Йехова, докато получил благословия.
„...отсега името ти ще бъде не Яков, а Израил, защото ти се бори с бога, та и човеци ще надвиеш“(Книга на Йов кн.I,32,28). На базата на силата и борбата , този мъж нарушава правото на родителите да избират съпругата му, залюбва жена от необрязаните народи, прегазва свирепата национална и религиозна нетърпимост на йеховизма, подценява назарейския култ към нерязаните коси и издига в култ силата вместо молитвата. Затова той слиза от пожълтелия пергамент на „Вехтия завет“ и повежда след себе си Далила по страниците на книгите, оперните сцени и картинните галерии.
Но античната митология налага своите ярки герои в борбата. Четете за тях във 2-та част на статията.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борби Част 3

Димо Терфенлията Канатлъ, нека повторим отново, е реална историческа личност. От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан (1878-1902 прибл.), Грозьо Грозев Оглу (1902-1987г.) и Диньо Грозев (1938-2006 г.).
Неговото родословие е изключително интересно. Борческата слава е наследена от далечния прапрапрадядо Кара Димо Гитанлъ (1660-1740 прибл.) по това време коджабашия на село Козмуш. Малко се знае за Кара Димо (наричан още Кара Дима), за неговите синове Стоян и Запрян. На негово име е кръстено селището което са създали - Карадимата, по-късно прераснало и трансформирало се в Дълбок извор. Заради постоянните набези на диви анадолски преселници синът на Запрян - Грозьо (около 1744 – 1806) се мести в Терфенлии.

Той е родоначалникът на родът Грозеви в Терфенлии, по-късно изселели се в с. Маца и с.Полски Градец. Следват две поколения ковачи.
Видният пехливанин, прославил се дванадесет пъти на Къркпараските борби - Димо Канатлъ Терфенлията Куйруклу – Димо Грозев Димов (1823-1861 прибл.) е роден в с. Терфенли и е син на Грозьо Димов Грозьов (1790-1846 прибл.).
Канатлъ Димо, Куйруклу са го наричали. Канатлъ значи крилат, а Куйруклу - опашат.
Кой е този, който в народните вярвания е и крилат, и опашат? Змеят / Драконът /. Героят в песента е наистина хиперболизиран. По-точно - сравнен е с змей. Като в приказките. Но това е направено с определена цел. Така се е повдигало самочувствието на един смачкан от робията народ. За това песента е толкова „цветна”. Толкова завладяваща със сравненията, метафорите и епитетите. За да се помни и пее, предизвиквайки гордост.
В село Терфилий (наричано още Терфели) по турско време живеeли заедно българи и турци. В околията имало много терфил-детелина и оттам е дошло името на селото. С годините се оформят две махали: Българско Терфели (по-късно наречено с.Голяма Детелина) и Турско Терфели (с.Малка Детелина). Двете села са се намирали между Раднево и Нова Загора. С появата на ТЕЦ „Марица-Изток” през 70-те години селата са били изселени и заличени от картата на България.
Този род е с доста разклонения, поради факта че в онези години са се стремели да имат много деца, така се запазва основната ядка на родът Грозеви. Въпреки трудните години, много от децата са умирали или при раждането, или по-късно от различни болести, носителите на фамилията мъжки чада са успели да продължат рода. Основен наследник на дядо си е Кара Диньо Пехливан, станал виден пехливанин, прославил се и той на Къркпараските борби.
Неговият син Грозьо Грозев има тежък живот. Роден в с. Маца, остава сирак още по време на раждането си и отгледан от чичо си. Поема по пътя на баща си – ковач и пехливанин. Заедно с братовчед си-Димо-тренират пехливанлък. Три пъти печели Къркпанарските борби, участва във всички войни, а междувременно участва дейно в създаването на организирано трениране на борба в Стара Загора. Заради майсторството си в борбата го наричат „Оглу“. Един е от създателите на 2 .X.1932 г. в София първи „Клуб на борците аматьори“, заедно с Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, и други. Но клубът се разпада и Грозьо продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. След 1945 г. помага на ентусиаста Никола Илчев в школата по борба в Стара Загора. Двамата откриват множество таланти и създават основите на „старозагорската школа“ в борбата. Грозьо Оглу открива в селото на съпругата си – Полски градец един от уникалните по онова време време борци-Еньо Вълчев. Грозьо тренира и предава опита си на Еньо. Еньо Вълчев печели световното първенство свободен стил в Толедо – 1962 г. , става олимпийски шампион през 1964 в Токио , печели две европейски титли в Скопие – 1968 г. и 1969 г. в София.
Синът на Грозьо Оглу – Диньо също тренирал борба. Успява да стане неколкократен републикански шампион, и многократно се явява на европейски първенства, но не успявя да спечели медал. Но пък открива за борбата Никола Динев. Двамата сина на Диньо Грозев – Гроздан и Диян поемат по друг път. Гроздан Грозев (1967-2000г.) тренира вдигане на тежести към ЦСКА, постига много успехи от местно и международно значение, но за съжаление почива твърде млад. Диян Грозев (последният представител от мъжки пол на рода) тренира борба, самбо и джудо, но по-късно се насочва към Окинава Карате Годжо-рю. Многократен републикански шампион и двукратен европейски по фул-контактно карате. Справка за него може да се намери в енциклопедичното издание "Кой кой е в бойните изкуства в България".
Днес всяка година се провежда Национален турнир по свободна борба „Крилат Димо“ в град Раднево в памет на легендарния юнак.
Да знаеш откъде идваш, значи да знаеш, къде отиваш. Сега вече имаме достъп до много, много информация. Не е възможно да се потули това, че ние, българите сме древен народ с култура, носеща в себе си познанието на вековете. Всичко, което четем за историята на България, е само мъничка прашинка от истината за предците ни. Нашите предци са знаели и помнели. Затова са ни разказвали. Ние днес също се опитахме накратко да ви разкажем една позабравена история, да я възкресим, да я изтръскаме от забвението на годините Винаги трябва да се връщаме назад и да помним. Не от носталгия. А от чувство за принадлежност и гордост. За родовата си памет. За да знаем и за да дадем на бъдещето името БЪЛГАРИН!
Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борби.Част втора

И така да се върнем към историята на Димо Терфенлията. Някои ще кажат: "Какво пък толкова интересно има в него?" Ние ще отговорим: "Имайте още малко търпение!"
Apropo: за тези, които все още не знаят за какво става дума, даваме линк към песента, за да почувстват и осмислят нейното звучене.Ето тук http://vbox7.com/play:d60f7b84
Кулминацията в песента е битката на Димо Терфенлията с мечката. Числото 9 тук, подсилва нейната страховита сила:“девет годишна затворница
девет мечкадаря я водот
с девет дрянови тояги.”
Повторението на числото девет хиперболизира не просто нейната сила, а в същото време подчертава храбростта на българина.
Облогът е като в гладиаторски двубой. Охолен живот или смърт.
“Даваме ти, Димо, харизваме,
даваллъка, Димо, кърджалъка,
и до кърджалъка, перпиряка,
три години да го владейш,
да обираш на овцете боллукя,
а на тютюна гюмрюкя.
Ако не можеш мечката надви,
на мечка ще та дадем
с гяурско месо да я нахраним.”
Метафоричното описание на мечката достига небивало измерение, че тя напомня на ужасно чудовище, излязло от най-страховития хорър.
“зъби щракат кат два дикеня,
уши й кат старзагорски връшници,
краката й кат солунски дереци.”
Тази страховита сила не може да уплаши юнака. Докато всички турци се качват по дърветата от страх, наш Димо се бие с мечката. Схватката е драматична и напрегната. Глаголите разкриват динамиката и напрежението в този момент. Борбата е натуралистично описана с "бели меса и ясни кърви", които мечката дърпа от него. А той вълната й скубе, докато мечката гола остава. Натуралистичното описание е жестоко и показва изключителната сила на Димо, който буквално я обезкостява. Индиректно неговият героизъм личи от положението на турците. Той , нарамил мечката на гръб, като исполин, тръска турци от дървета и те падат като "узрели петровски круши".
Преклонението пред страховитата му сила е в ироничното отношение на народа, който разказва как ханъмките бягат след турците в края на песента. И парцалките им висят по бадемлъците.
Няма в края възхвала, че Димо Терфенлията е невероятен юнак. А и това не е нужно. Фактът, че тази дълга народна песен е оцеляла до днес, предавайки се от уста на уста, по-ясно от всичко говори за небивалия юнак. Друг е въпросът, че в наше време малко хора знаят за тези подвизи.
Димо Терфенлията е увековечен от народа в тази песен до наши дни. Но какво още не знаем за него и неговите потомци. Интересното тепърва предстои и очаквайте третата част на този български епос. ANGELA ARIM

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борби

Тази история е достойна за холивудски филм. Тя е изпълнена с нещо, което някои българи днес са позабравили, търсейки своето Аз извън България. Песента за Димо Терфенлията, известен също и като Канатлъ Димо (Крилат Димо), носи послание за родовата памет, обвита е в легенди. Изпълнява се от Иван Паунов.
О, да, днес младите се прехласват по кеча и неговата кичозна на моменти зрелищност. Но връщайки се назад във времето, твърдо можем да кажем, че истинската борба носи своето типично послание. Когато е съчетана и с родолюбие, вече се превръща в емблема за България.
Днес ще започнем с въпроса: "Истински ли е Димо Терфенлията и какво има в тази мечкадарска песен за него?"
И ако бяхме холивудски сценаристи, може би, щяхме да доукрасим историята и да я напудрим с патинирания блясък на времето. Но понеже сме само българи, здраво стъпили на краката си, ще се придържаме към фактите.
Да, Димо Терфенлията е реална историческа личност, възпята в песента. Според легендата той имал израстъци под мишниците като крила и по-дълга опашна кост и затова му казвали Крилат Димо или Димо Куйруклу. Тези анатомични особености увеличавали физическата му сила. Носи се предание, че Димо сукал от майка си до девет години. Бил ненадминат борец. Винаги побеждавал без да се маже със зехтин. Турците отдавна търсили начин да унищожат Димо и вместо с лекарство посипали раните му след борбата с мечката с отрова. Преданието сочи, че Димо стигнал близо до село Голяма Детелина, навел се да пие вода до едно кладенче и там издъхнал. Затова се нарича „Димово кладенче”.
В песента е описан само един момент от неговата биография, в който той разкрива своята мощ в борбата. Сюжетът е ситуиран в исторически период от време - България по време на Османското робство.Отварям скоба - така е според новите историци. В песента точно е споменато: "турско владение". С оглед на това авторите на статията ще се придържат към израза "турско владение", за да бъдат докрай автентични.
Илин бей и брат му вдигат голяма сватба, а по обичай сватбите са съпроводени с пехливански борби. Девет пехливанина са поканени да се бият с Якъп балканлията. Но Якъпа иска някой по-силен и тогава се сещат за Димо Терфенлията. Тук е важно да се отчете и факта, че нашият герой в този момент има синя пришка на ръката, която намалява неговата сила и поради, което той отказва да приеме поканата. В духа на песенната традиция тази причина няколко пъти се изтъква: един път от старата му майка, после от него пред турците и пред кръчмарина. А най-накрая и преди самия двубой с Якъп. Така че логично си остава въпросът пред нас: "А ако нямаше синя пришка?" Хиперболизацията на силата му в борбата с Якъп и мечката след това народният творец е увековечил, акцентирайки върху числата 3 и 9. Те се оказват символично използвани в различните ситуации, в които попада героя. И това е често срещан похват в българския фолклор.
Числото 3 кодира в себе си себеизявата и творчеството, то носи послание за цялостност и съвършенство. Димо Терфенлията изпива три килограма вино и три килограма ракия, предлагат му три килограма злато алтъни и три годишно конче хранено, три пъти завърта във въздуха своя противник.
В същото време числото 9 е символ на справедливостта, тъй като е сбор от съвършените числа 3+3+3. 9 показва различните възможности у човека за доброто и злото. Крилат Димо девет мечки е одрал и само десетата му липсва за армаган на старата му майка. По надолу в изложението отново акцентираме на числото 9 в контекста на народното творчество.
И все пак Димо Терфенлията отива да се бори, защото е българин и в песента се казва "пък нали си от турско владение/щеш не щеш трябва да дойдеш!"
Як, но и хитър, българин се оказва той. Не отива при фелшерче, а при Лалю кръчмаря. Три килограма ракия и три килограма вино изпива преди двубоя. И накрая като юнак над юнаците казва: "и кътния зъб ни можах да наквася". Малко отклонение. В кралимарковската традиция всички юнаци са и големи пиячи. Но и имат силно чувство за род, име и български дух. Мотивът за виното и свободата е неразривно свързан. Да си припомним "Арменци" на Яворов. В хода на тези разсъждения никой не бива да се дразни, че юнаците пият, и то така, че хиперболата излиза извън контрол.
Димо Терфенлията нито се маже със зехтин, нито обува кюспети. Той не приема двуличието на Якъп да загуби в борбата срещу злато, конче и младо ханъмче.
Димо пада в свирепата борба, но като вижда "турците до уши захилени" и българи, които плачат, три пъти завърта помака и...в земята го удря.
Православият християнин демонстрира своята българска вяра в песента, въпреки че силните на деня са турците, и отказва да се бие със същия пехливанин, защото това е под достойнството му.
Затаете дъх за кулминационната схватка на Крилат Димо….във втората част на статията.Следва продължение АNGELA ARIM

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота VI част

Кундалини – събуждане за един нов, изпълнен с ярки изживявания и усещания свят


Когато в началото започнах да правя упражнения за активизиране на кундалини, често усещах вибрации в гръбнака. Известно време, винаги когато сядах да медитирам, гръбнакът ми започваше да трепти леко и бързо, като че е вибратор. Причината не бе напрежение или мускулна умора. Получавах това усещане само по време на медитация. После това чувство изчезна.
Едно от най-вълнуващите преживявания, свързани с кундалини, е внезапният прилив на енергия, която бързо се издига по гръбнака. Изживяването е съпроводено с усещането за топлина и ярки светлинни ефекти – нещо като фойерверк вътре в тялото.
Изпълнен с радост и със спокоен дух, човек има чувството, че се разраства и обхваща всичко в себе си. Това е чудесно. Когато ви се случи, време е да фокусирате вниманието си, да медитирате и да извлечете нещо повече от ситуацията, освен едно мимолетно изживяване. Ако действате по този начин, вероятно ще успеете да включите разума си към кундалини и да получите траен резултат, т. е. да се почувствате с прояснен ум, изострени възприятия, изпълнен със сила и ентусиазъм за живот. Макар че повечето изживявания с кундалини са краткотрайни, понякога това състояние може да продължи и по-дълго време. Процесът на овладяване и свикване с кундалини, както и дълбоката медитация, раздвижва слоеве на подсъзнанието и ви изправя пред елементи от психиката, които той желае да изследва най-малко. Идеята, че пробуждането на кундалини извиква неприятни страни от психиката ни е вярна. Залавяйки се с медитация върху кундалини, вероятно ще установите, че наум ви идват неща, които определено не са никак приятни. Когато това се случи, опитайте се да се абстрахирате от негативните явления. Позволете на енергията непрекъснато да се усилва, оставете неприятните мисли, чувства и усещания да отминат като че издухани от вятъра. Индусите го наричат изгаряне на старата карма, на натрупания психичен товар, който може би сте влачили със себе си през множество превъплъщения. Няма начин да събудим истински кундалини, без да преминем през тресавището на психиката. Това е така, защото всеки от нас има своите страхове, деформации, отклонения и дълбоко погребани лъкатушения на психиката, през които трябва да си проправим път. Кундалини измъква всичко това, защото е израз на чистото съзнание и енергия. Тя е като ярка светлина, осветила най-тъмните кътчета на пещерата. Ако там има тор от прилепи и стари кости, светлината ще ги разкрие. Всеки си има психическа мръсотия, от която трябва да се освободи, и когато кундалини се активизира, човек се изправя пред собственото си торище.
Кундалини е самата първична жизнена сила в нас. Степента на нейната проява до известна степен зависи от собствените ни усилия. Има много начини и пътища за активиране на кундалини. Тъй като това е част от човека, хората са измислили множество начини за отварянето на този запас от огромна потенциална енергия. Може би най-бързия, достъпен и най-изследван метод е йога. Не подценявайте медитативните техники и в различните бойни изкуства. Както се казва – „Всички пътища водят към Рим!“, така и за кундалини има множество пътища. По един или друг начин, събудите ли латентната енергия кундалини, ще се събудите за един нов, изпълнен с ярки изживявания и усещания свят.

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара