Борбата,мост между поколенията.Част 2

Някога идеалът на човека се наричал Херкулес (Херакъл). Кой не е чувал за Херкулес? Голяма била славата на елинския герой.Тя засенчила силата и величието на боговете и жреците.Той остава в олимпийския пантеон като бог на спортните състезания.
Сега на митовете и легендите за Херкулес се гледа като на фантастични и забавни приказки–най-вече от страна на холивудските продукции,а образът на героя е олицетворение,преди всичко,на грубата физическа сила.Според митовете Херкулес е основател на Олимпийските игри.Това е спорно,но е факт,че в чест на героя е създадена отлична система за подготовка на могъщи наследници на неговата слава.Разглеждайки рисунките от онова време,виждаме,че борците са изобразявани голи. Те не просто са изобразявани така.Те са били действително голи.Дори момичетата в Спарта се упражнявали по борба голи,а в някой градове имало състезания по борба между момичета и момчета.Голотата разкривала истинската красота на тялото в духа на елинизма.Това било подтик за гърците да развиват телата си хармонично и да ги поддържат в перфектна форма.От „Меморабилия“ на Ксенофон е известно,че Сократ порицавал лошото физическо развитие на младежта:„Никой гражданин няма право да бъде аматьор по въпроса за физическото обучение“. Спартанците проверявали на всеки десет дена физическото състояние на своите войни и борци.
Борбата е включена официално като олимпийски спорт през 776 пр.н.е. и още тогава става централна дисциплина на игрите.Борците били всестранно развити.Старите гърци считали двубоя за изкуство и наука.Състезанията по борба се провеждали без категории.Схватката нямала точно определено време и се водела до победа.За да се спечели борбата,било необходимо съперника да се свали, хвърли или събори три пъти на земята. Сполучлива хватка е, когато съперникът при падането си докосне земята с някоя част на тялото си над коленете.Борците мажели телата си с благоуханни масла,за гъвкавост на кожата,същевременно натривали ръцете си с фин нилски пясък,за по-добър захват.Изследванията на борбата от този период са крайно недостатъчни, за да се отъждествява съвременния класически стил с гръцката борба.Тази грешка се допуска не само от широката публика,но и от редица автори.Множество източници от това време описват схватки, където има захвати за краката и подсечки.
Редица писмени паметници свидетелстват за упоритата подготовка и постижения на древните борци. Според Филострат тренировъчната работа се разпределя в цикли от по четири дни–тетради,като всеки ден се изпълнявала работа с различен характер и напрежение. Платон разработва проблема за симетричното развитие на дясната и лявата страна на тялото на атлетите. Хипократ препоръчва борбата за лечение на някой болести. Гален излага трактат за 13 вида масаж. Филострат изтъква закаляващата роля на къпането в студена и солена вода. Аристотел и Сократ говорят за спортен подбор. Херодик разработва хранителни режими за атлетите. Също така , проблемът за храненето е част от учението на Епиктет, за търпението и въздържанието. Един от най-известните борци от онова време е Милон от Кротон.
За 24 години той побеждава в шест олимпиади и на много други игри. Принципите на развитието му като сила, са залегнали като основни принципи на братя Уедър – бащите на съвременния бодибилдинг. Милон, като последовател на Питагор, написва книгата „Физика“. Тази книга и до ден днешен е ценна като учебник по физическо развитие. През втората половина на пети век в древните игри се забелязва упадък. Борбата постепенно се превръща в професия.Майсторството на професионалните борци е толкова голямо, че вече не е по силите на обикновените младежи. След нарушаване на любителските принципи на игрите, започнали нарушения на „свещения мир“ и неприкосновеността на Олимпия.
Александър Македонски съживил олимпийските игри, но не могъл да върне предишната им слава и величие. Упадъкът продължава и след идването на римляните. Самият Нерон е считан за един от видните и изкусни борци. Именно той променил олимпийския цикъл на три години. Олимпийското движение боледувало. Заедно с олимпиадата, като неин основен спорт боледувала и борбата. Тежка сянка върху борбата хвърлила и победата на християнството. Новите жреци заменят Херкулесовия идеал с изпития образ на отшелника и аскета. Заменят тренировката на тялото с молитвата и примирението. Затова през 394 г. Император Теодосий забранява олимпийските игри.
По инициатива на французина Пиер де Кубертен през 1896 г. В Атина се провежда първата олимпиада на новото време. След дълги година на забрава херкулесовците оживяват отново.
В пределите на римската империя имало едно един непокорен и размирен народ – траките. Те не могли да се обединят в голяма, трайна и могъща държава, но тяхната сила и храброст познали всички нашественици на земите им. Огромна част от старите олимпийски шампиони по борба са били тракийци. Техният стил на борба имал определена специфика. Даже траките, които били гладиатори, заради особените си умения допринесли за обособяването на „тракийски стил“ в гладиаторските битки.
В този смисъл, да не забравяме Спартак. Изкусен боец, борец и войн. На гладиаторските пазари за роби, тракийците били най-ценни, заради бойните им качества. Гладиаторските борби били наследени от етруските. При смърт на знатен етруски първенец се извършвали обреди с човешки жертвоприношения. По-късно те били заменени с въоръжени борби до смърт между определените за жертви любимци на починалия първенец.
За много тракийски войни историята е съхранила спомени. Не само Спартак. Историята разказва и за тракийския военен трибун Гай Юлий Максимин. Двуметровият исполин от крайдунавските села, благодарение на своята сила и умения през 235 г., е издигнат от Римските Легиони за техен император.
Следва продължение, в което ще узнаете повече за историята на развитието на борбата по българските земи.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет