СЪМНЕНИЯТА ОКОЛО ДЪРВЕНИЯТ ТРОЯНСКИ КОН....

На 24 април през 1184 година,пред вратата на обсадения древен град Троя стоял един голям дървен кон,който троянците в един момент вкарали вътре и войната рязко свършила.Я да видим,как точно са се развили събитията...

Построяването на гигантски дървен кон от историческа гледна точка ни е известно от Омир.Ние обаче все още не сме сигурни имало ли е човек на име Омир и дали,ако е имало може въобще да му се вярва.

Ето защо историята с коня може и да не е много вярна.Все пак това не е основна част нито от Илиадата,нито от Одисеята,а само един дребен момент между двете.Освен това и Илиадата и Одисеята са били песни.

Те не са се рецитирали,а са се пеели.И на всичкото отгоре Омир е живял цели три века след въпросната случка.Все едно днес Графа да напише песен за детството на Паисий,а ние да решим,че е историческо сведение.
 

След време случката с коня много се харесала на древно римския поет Вергилий Марон,който се захванал да я доукрасява и в крайна сметка така я украсил,че станала една манджа с грозде,от която ние днес знаем,че гърците яко прецакали троянците с един кон,в който се скрили войници.Колко точно,никой не знае.Според Омир 40 човека,а според Лесхей,автора на малката Илиада,3000 човека.

Що се отнася до Вергилий той не дава бройка,явно не е искал да се ангажира.Виждате ли сега,каква мъглява история си е било това с коня.Въпросителни бол.
Колко е бил висок? Как е изглеждал? На какво е приличал? Колко хора е имало в него?..само можем да гадаем.
Все пак в тази древна история има и нещо хубаво.И то е,че нещата никога не свършват на едно място.Случката с троянския кон не била интересна само на поетите.По нея много си паднали и военните стратези.
В съединените щати,освен че специалните тактически сили имат на герба си имено троянският кон,дълги години в Уест Пойнт се изучавала и тактиката му използвана от гърците.

Военните правели подробни въстановки какво точно се е случило по онова време.В резултат на това се оформили две основни версии.
При първата било взето под внимание,че навремето централните входове на крепостите били високи около три метра.По пътя на логиката,за да влезе вътре,конят е трябвало също да бъде висок най-много три метра.
Оттам и въпроса,колко войника биха се събрали в един три метров кон,на който биха отивали всички други отговори,но  със сигурност не и 3000.

При втората специалистите стигнали до извода,че за да се съберат някъде към 40 човека,коня явно бил по-висок,поне 5-6 метра.От всичко това излиза,че за да го вкарат вътре,троянците най-вероятно са разрушили горната част на входа.Това всъщност е била и уловката.

Врагът сам да си разруши укреплението,а когато входът е разрушен,онези в коня и двадесет да са били чакащите отвън съвсем не са се затруднили да нахлуят и да им окажат съдействие.

Това определено изглежда много по-хитро от първото,но по никакъв начин не дава отговори на поставените по-горе въпроси,от което пък следва,че Троянският кон все още си остава загадка.

И накрая още нещо свързано с датата 24 април.На нея,през далечната 1731 година умира Даниел Дефо-автора на Робинзон Крузо..

И въпреки,че е написал още доста книги,Дефо си остава безсмъртен единствено с Робинзон Крузо.И понеже тя по един или друг начин си е шедьовър,ще и обърна малко внимание.
По времето когато книгата излиза,а то е през 1719 година,литературните критици от онова време я попрелистили през пръсти и предрекли много бърз край на тази книжка.

И само защото в нея нямало никаква любовна насоченост.Все пак е било началото на 18 век,а тогава никой не пишел книги без да вкара любовен елемент в тях.А на Дани хич не му и хрумнало да опише разни интимни моменти между Крузо и Петкан.

Но въпреки това,книгата все пак успява да стане световно известна и да направи автора си незабравим.И не само това.

Тя е и първата истинска мъжка книга,в която е описано как един човек оцелява 28 години на почти безлюден остров и никаква любовна драма не му трови живота.