Приказка за Принцеса Карабу

Най-хубавото на приказките е, че те са измислени.Но самият живот предлага толкова много сюжети за приказки.Един от тях създава приказката за принцеса Карабу. 

Тази история е изградена на принципа „този живот не ми харесва, ще си измисля друг”. Принцип, който определени личности спазват и до днес. 

Защото има ли по-вълнуващо от това да се представяш за някой, който не си? 

Да бъдеш в очите на околните мистичен, романтичен и вълнуващ.

А историята, която е напълно реална, започва така.

В далечната 1817 година в Англия една странно облечена млада чужденка с мургав тен е намерена от обущар или просто от един англичанин. 

Той нищо не разбирал, защото тя говорела още по-странно и ръкомахала с ръце. 

И както става в приказките, най-накрая се намерил един португалец Мануел /да, той също бил част от нейната приказка/, който разкрил, че тя е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. 

Историята, която тя разказала, е като от филма за капитан Спароу – пирати, отвличане, бягство с плуване.Принцесата нарисувала карта, написала азбуката и цифрите на своя народ.Което,разбира се, впечатлило всички.

Тази нейна история за кратко време я направила фаворитка на богатите хора в Англия, които от нямане какво да правят, търсели начини да си направят живота по-интересен.

Принцесата показала завидни умения във фехтовката и стрелбата с лък, а и фактът, че плувала гола, съвсем вдигнал рейтинга й. Да не говорим за това, че ядяла само банани и ананаси и си спяла като горско животно на пода.

За кратко време Карабу се превърнала в модна икона.Нали може да си представите снобското общество в Англия,където аристократичното съсловие трудно допускало бедните и непросветените в своя кръг.Тя предизвикала небивал фурор. 

И ето-там се ширела една принцеса, която омагьосвала всички. С маниер, поведение, нарушаване на благородническите табута.

Сюжет, достоен за Шекспир.Медиите всячески отразявали тази екзотична придобивка в Англия. А и тя се държала като истинска принцеса, дори проговорила английски език. За нейното благоразположение финансово се грижели заможни парвенюта.

Но балонът се спукал. Как ли? 

Просто, толкова просто, че чак не прилича на приказка. Принцеса Карабу била най-обикновена прислужничка на една английска лейди. 

Тя случайно разпознала в нея Мери Бейкър /1791-1864/.Мери е родена в графство Девън, Англия. На 16 години, напълно неграмотна започва да работи като камериерка за семейство в града. Две години по-късно тя избягва в Екзитър, а по-късно в Бристол и Лондон , където работи в продължение на три години в едно семейство. 

Там се научава да чете и пише.Уволнена е след кражба.Мери се омъжва за г-н Бейкър, който дълго време е пътувал в Далечния изток и от неговите разкази, тя си съставя една напълно измислена приказка за своя остров и живот. 

Екзотичният й тъмен цвят, който контрастирал на фона на светлите лица на англичанките, идвал от циганската й кръв.Падението било пълно и свирепото аристократично общество за назидание я изпратило в далечната Америка. 

Там историята се повторила от А до Я, същото се случило и във Франция и Испания. Авантюристичният дух на Мери не знаел покой.

Мери Бейкър била отлична артистка и невероятен психолог. 

Тя знаела, че хората винаги търсят досег с неизвестното и мистериозното. 

И успявала…почти.

Тази невероятна приказка за Мери Бейкър е достойна за филм. И наистина през 1994 г. се появява филмът “Принцеса Карабу”, режисиран от Майкъл Остин.