Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борби.Част втора

И така да се върнем към историята на Димо Терфенлията. Някои ще кажат: "Какво пък толкова интересно има в него?" Ние ще отговорим: "Имайте още малко търпение!"
Apropo: за тези, които все още не знаят за какво става дума, даваме линк към песента, за да почувстват и осмислят нейното звучене.Ето тук http://vbox7.com/play:d60f7b84
Кулминацията в песента е битката на Димо Терфенлията с мечката. Числото 9 тук, подсилва нейната страховита сила:“девет годишна затворница
девет мечкадаря я водот
с девет дрянови тояги.”
Повторението на числото девет хиперболизира не просто нейната сила, а в същото време подчертава храбростта на българина.
Облогът е като в гладиаторски двубой. Охолен живот или смърт.
“Даваме ти, Димо, харизваме,
даваллъка, Димо, кърджалъка,
и до кърджалъка, перпиряка,
три години да го владейш,
да обираш на овцете боллукя,
а на тютюна гюмрюкя.
Ако не можеш мечката надви,
на мечка ще та дадем
с гяурско месо да я нахраним.”
Метафоричното описание на мечката достига небивало измерение, че тя напомня на ужасно чудовище, излязло от най-страховития хорър.
“зъби щракат кат два дикеня,
уши й кат старзагорски връшници,
краката й кат солунски дереци.”
Тази страховита сила не може да уплаши юнака. Докато всички турци се качват по дърветата от страх, наш Димо се бие с мечката. Схватката е драматична и напрегната. Глаголите разкриват динамиката и напрежението в този момент. Борбата е натуралистично описана с "бели меса и ясни кърви", които мечката дърпа от него. А той вълната й скубе, докато мечката гола остава. Натуралистичното описание е жестоко и показва изключителната сила на Димо, който буквално я обезкостява. Индиректно неговият героизъм личи от положението на турците. Той , нарамил мечката на гръб, като исполин, тръска турци от дървета и те падат като "узрели петровски круши".
Преклонението пред страховитата му сила е в ироничното отношение на народа, който разказва как ханъмките бягат след турците в края на песента. И парцалките им висят по бадемлъците.
Няма в края възхвала, че Димо Терфенлията е невероятен юнак. А и това не е нужно. Фактът, че тази дълга народна песен е оцеляла до днес, предавайки се от уста на уста, по-ясно от всичко говори за небивалия юнак. Друг е въпросът, че в наше време малко хора знаят за тези подвизи.
Димо Терфенлията е увековечен от народа в тази песен до наши дни. Но какво още не знаем за него и неговите потомци. Интересното тепърва предстои и очаквайте третата част на този български епос. ANGELA ARIM