Борбата,мост между поколенията Част 3

От прабългарската борба до Крали Марко

Развитието на двуборствата е свързано със създаването на българската държавност и народност.В новата държава е изразена приемствеността на ценности от античния свят. Стилът на борба се е формирал от взаимодействието на стиловете на прабългари,славяни и траки.
Славяните проникват по българските земи през VI—VII век.
Според летописци от онова време те са били снажни,силни и издръжливи,други твърдят,че славяните изучили „военното дело по-добре от ромеите".Един славянин бил толкова силен,че ловял пленници като ги сграбчвал и пренасял до византийския стан.Славяните са имали самобитна „борба c обхват".Проследявайки развитието на борбата, неизбежно стигаме до онези страшни войни,нашите предци–прабългарите.Прабългарите поставят основата на българската държавност.Признати от всички съвременни летописци за уникални и страшни противници.Множество българи и чужденци обучени от българи са доказвали майсторството и уникалността на прабългарската техника за борба.
Борбата е имала много разновидности и добро развитие.Борбата е била свързана c бойната подготовка.Характерът на военно-физическата подготовка зависел от степента на задължителност на военната.В онези незапомнени времена преди християнството старите българи били съставили уречени дни,през които се събирали в разни места и показвали изкуството и достойнството си,за което били награждавани от народа.Провеждали се състезания на гонити (надбягване c коне),борба,хвърляне на боздуган,джирит(хвърляне на копие),надиграване и др.
Има много писменни извори запазени от онова време в които са описани борчески сблъсаци.Името на един български борец по Византийските хиподруми дълго държало буден византийския мператор.Това бил българинът Василий Македонеца.Специалисти по онова време виждали в борбата му някакъв различен стил,съвсем различен от този на гръцките борци и персийските пехливани.Стилът на съседите варвари от север–българите,през онези дни срива класическата школа до тогава в борбата.Годината е 813,византийците добре запомнили тази година,не само заради Василий Македонец,а и заради неговия владетел–страховития Крум,водач на българите.През тази и следващата година,Василий успява да победи във всичките си 120 борби по Византийските хиподруми,за ужас и срам на византийците.Българската борба не спирала да се усъвършенства и оботгатява през вековете.Това било не просто каприз,а необходимост, защото българите били постоянно във война.Не можем да пропуснем един друг велик и позабравен от незнание юнак.
Родопският воевода,който срещна с гърдите си османлийте на границата на Европа,
Момчил.Но народът почита своите синове и с песни, легенди и предания разказва за техните подвизи и героизъм.Така вместо монумент за първите и най-смелите бранители на Европа,загинали на 7 юли 1345г. остава безсмъртния борчески епос за българина Момчил.Времената на Момчил са смутни и трудни за живеене.
Израстнал в Родопите,тренирал,обучавал се от най-добрите учители по онова време. Разбунтувал се неспокойния му дух срещу потисничеството и управляващи,изгонен от пределите на България,попада в армията на византиеца Андроник II.Попива всичко,което може да научи за двуборството и двубоя и бойните умения на Византия.Не е чудно, че по-късно предвожда войските на родопските българи срещу османските нашественици.
Предателството на византийците и тяхното съюзяване с османците поставя Момчил и войските му в капан.Момчил загива пред крепостта Перитор. Хората от крепоста били верни на Византия и не пуснали Момчил и армията му в крепоста и той и хората му били смазани.Тогава народите на Балканите запели.
Но другото важно,освен подвига на Момчил са неговите борчески умения и приноса му за развитието и усъвършенстването на борбата.По естествен път се ражда легендата за Крали Марко и то не от кого да е.Марко е внук на Момчил. Но Марко е измислен от народа и за да има героичен характер, най-логично е да е от силен род. Народът е казал –„Кръвта вода не става“,и това се потвърждава и от истинските наследници на Момчил–Бимбаловския род.Много хайдути са произлезли от този род–Пейчо,Вълко и Нико. Правнучката на Бимбаловския потомък Стоян Моллата–Калина дава живот на един от най героичните и смели синове на България–Стефан Караджа.Борческите умения на Караджата са описани от мнозина.Интересни са писанията на очевидеца Атанас Пачев за борбата на Караджата с огромния турски пехливанин Плиса Пехливан Гаази.

Повечето от дружината на Караджата са избрани заради физическата им сила и умение да се борят. Още от незапомнени времена пехливанлъка е пряко свързан c българското войнство и почти всеки хайдутин или войвода е трябвало да бъде малко или много пехливанин. А и най-честата прична някой да хване гората била, че един път победи ли българин турски борец, османците търсят мъст. Изобщо, дали заради славния Бимбаловски род – Родопите и Странджо-Сакарският край стават люлка на много български борци. Младите и силни мъже посредством победите си над османските пехливани,повдигали самочувствието си и надигали гордостта си.Това било своебразна форма на протест,на хайдутлук от страна на българските борци,но незнайно защо е отмината с мълчание от нашата история.Странно защо?
Османското робство дава свои незабравими имена и герои в борбата. Четете за тях във 4-та част на статията.

ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1. Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2. Райко Петров – Юнашка слава
3. Материали от Интернет