“Българският народ има само един идеал –да се обогати”

Съветите на цар Фердинанд към сина му

През далечната 1887година Фердинанд Леополд Мария Сакс-Кобург-Готски е избран за български княз.
Той почти не е знаел български език,което с течение на времето преодолява.Управлението на Стефан Стамболов в никакъв случай не засенчва царствената фигура на Фердинанд,който се оказва ловък дипломат и се сравнява дори с краля-слънце.
С провъзгласяването Независимостта на България се променя статуса й и тя става равноправна на другите европейски държави.България вече е царство и княз Фердинанд приема титлата цар на България.
Без да разкриваме повече елементи от биографията му, тук ще се спрем и ще цитираме малко известните писма до сина му, т.е. цар Борис ІІІ.Те са написани точно преди Втората Световна война, но и днес могат да бъдат блестящ пример не само за дипломацията,но и за моралната позиция на управляващия.

“Аз трябва да дам на моя син съвет да не пише никому писма, особено на българите.

Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им.

Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак.

Българският народ има само един идеал –да се обогати.

Прави и ти гешефти,обогатявай се.

Ти трябва да се въоръжиш с недоверие.

Българите…не познават що е добродетел.

Законите не улавят големите кражби.

С големите крадци, политикани и банкери, бъди винаги в съюз, те са доволни, когато им се падне случай да делят плячката.

Говори малко и се изказвай още по-малко.

Не въставай никога против идеалите,нито даже против името им,защото народът милее за тези неща.”
Истини, истини …които са минали времето, за което са изречени.Както и са надживели човека,за когото са създадени.
Как ви звучат днес тези напътствия? Актуално.Те тежат точно на мястото си.Сега, за този момент, когато България е в кризата на политическото и моралното недоволство.Това е малка част извадки от многото напътствия към Борис ІІІ.
Звучат в стил ала Макиавели,но безспорно носят дълбокото прозрение на един чужд владетел,който за кратко време опознава народопсихологията на българите,както и изкуството да бъдеш на върха на една малка България.