Историята на една кралска метреса

В Тълковния речник метреса означава буквално: “Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница”. Но това не е всичко, защото ще говорим за метреса, която в един кралски двор управлява Франция. И ако днес думата метреса има крайно негативна отсянка, метреса на времето е звучало престижно и завоалирано в кулоарите не само на кралските балдахини, но и в тези на социалния, културния и политическия живот на Франция.

Мадам дьо Помпадур (фр. Jeanne-Antoinette Poisson, marquise de Pompadour, 1721-1764). Метреса, която съвсем не е била еднодневка. Защото физическата красота, да не забравяме, е била основното предимство на една жена, за да стане приближена на краля. Но мадам дьо Помпадур твърде рано осъзнава, че физическите прелести на жената са нещо преходно. Луи ХV бил крал с отчетлив афинитет към женската чар. Той често сменял метресите си, които не разполагали с официална власт, но се възползвали от най-различни облаги в двора му. Най-много до две години те властвали във Версай, докато се появи новата фаворитка.

Забележете:Това е било така до появата на мадам дьо Помпадур. Тя внася драстично изменение в тази хронология.

Жана Антоанет Поасон от малка си вярвала, че ще стане кралица на Франция, доверявайки се на едно гадание. И амбицирана, макар и твърде млада, тя започва да проучва вкусовете на краля. Искала да бъде съвършената жена за краля. За да се добере до Версай, тя сключва благороднически брак.

Скоро Париж заговаря за нейната красота, чар и изисканост. Тя използва факта, че кралят ловувал, за да се среща тайно с него, уж случайно. Замъкът на мъжа й извън Париж допълнително й помага в това начинание.

След смъртта на първата метреса на Луи ХV, херцогиня дьо Шатро, тя настъпателно поема към освободената територия. Не пропуска бал, концерти и то с едничката цел-да покори краля. А той вече бил паднал в капана й.

Само на 24 години, тя, обикновената банкерска девойка, става първа метреса на краля. За да затвори устата на всички, че е от простолюдието, той я прави маркиза.

Отлично познавайки Луи ХV, тя го изненадва непрекъснато с тържества, които организира, а и не само това. Сближава се с първите умове на Франция-Монтескьо и Волтер. Изявява се като меценат и с право можем да кажем, че управлява изкуството и културата във Франция. В същото време тя котка враговете си и ги покорява с чара си.

Но този интензивен живот започва да тежи на кралската метреса и здравословните й проблеми започват. Но тя, прекалено проницателна и за да не бъде изместена, организира своеобразен кралски публичен дом и сама избирала хубавиците за него, за да бъде сигурна във властта си. Кралят бил задоволен, а тя - спокойна в своето светско царуване. Но мадам дьо Помпадур вече имала авторитет в двора и без да раздава интимни ласки на краля. Извоювала си име на красива, умна и интелигентна жена, тя умира едва на 43 години, т.е. цели 20 години управлява двора и стои неотлъчно до краля, безпрецедентно дълго и дори за наши дни. И още нещо, цялото кралско семейство, дори официалната кралица, я подкрепя и уважава.

На нея принадлежи великата фраза: “След нас... и потоп! “, която произнася след поражението на френската армия при Росбах през 1757 г., утешавайки краля с ласките си.