В ПИПАЛАТА НА РЕВНОСТТА...

Днес отново ще ви разходя някъде в миналото,а годината до която ще отскочим е 1837.В ранният следобед на 10 февруари в жилището си в Санкт Петербург,от огнестрелна рана в стомаха умира един от най-великите руски поети.Два дни преди тази дата за живота му са се борели личният лекар на император Николай първи и още куп светила на медицината,за който се твърдяло,че били най-добрите за времето си.

Въпреки положените усилия,те не успяват да го спасят и душата му отлита към небитието.Името на този поет е Александър Сергеевич Пушкин,а официалното заключение,което се посочва като причина за смъртта му е загуба на кръв и бързо разпространила се гангрена.

За голяма част от обществото в Русия обаче,основната причина е съвсем друга.Тя се нарича Наталия Николаевна и е законната съпруга на Пушкин.

Я да видим сега,виновна ли е женицата за това,в което я обвиняват или не е виновна.И тази история си я бива,така че започвайте с четенето...
 

През 1837 година Пушкин вече е покорил върховете на славата,доказал е своята знаменитост и величие и се е освободил от опеката на държавата.Отдавна е спрял да посещава и снобарските светски прояви,а отгоре на всичко от шест години вече бил женен и то за една от най-яките мадами в почти цял Петербург.

Дамата била едва на 18,когато склонила да пристане на Саша и освен факта,че била доста свежа плът,казват,че красотата много й отивала.

Крехката й възраст не притеснила поета и за шестте години съвместен живот,той успял да й направи цели четири деца,които тя без проблемно родила,от което пък веднага следва,че Наталия почти непрекъснато си е била бременна.
Не знам дали сте запознати,но както почти всеки от великите люде,Пушкин също е бил с прекалено чепат характер.

Сприхав,докачлив,депресивен и не на последно място,имайки предвид младата му съпруга,болезнено ревнив.Ако някога попаднете на някаква информация за него,може би ще установите,че в житейския му път има към двадесет покани за дуел,петнадесет от които са предизвикани лично от него,а в четири от тях се е стигало и до ефективна стрелба.
 

Иначе казано,Пушкин е бил прекалено честолюбив човек и не е търпял обиди,а когато към това прибавим и болезнената ревност,събудила се в него след брака му с младата Наталия,сами разбирате защо великия поет е бил познат като сприхав и докачлив.

Честно казано въобще не ми се ще да съм на мястото на девойчето,защото съм сигурен,че хич не му е било лесно да съжителства с подобен темерут,но в крайна сметка тя самичка си го е набила.
Може би имайки предвид точно тези подробности в началото на 30-те години,между двамата съпрузи трайно се намества един друг мъж на име Жорж Дантес.

Пича бил Френски благородник на руска служба,който освен,че е набор на Наталия,бил запомнящ се симпатяга с русолява коса и лъчезарно излъчване.Младежа имал славата на голям женкар и съвсем скоро в полезрението му попаднала и Наталия Николаевна.

Слуховете твърдят,че той страхотно хлътнал по нея и дошъл момента,в който започнал да я ухажва и да и праща прочувствени писма.

Реакцията на злите езици разбира се не закъсняла и след като тръгнали дежурните клюки,Пушкин не издържал и предизвикал Дантес на дуел.
Той обаче бил отменен,защото французина изведнъж заявил,че имал сериозни намерения да се жени за сестрата на Наталия.

Враждата между двамата мъже обаче останала да съществува и след появата на поредното писмо от Дантес към Наташка,което било пълно с арогантни нападки,нещата излезли извън контрол.

Пушкин също взел перото и драснал едно писъмце,което обаче адресирал до бащата на Дантес.

В него той обяснявал,че е сериозно притеснен от напъните на младия мъж да се добере до съпругата му,защото според него Дантес бил болен от сифилис.Родителското тяло естествено веднага уведомило синчето си и дуелът станал абсолютно неизбежен.

Двамата си уговорили среща в района на местността "Черната Рекичка" и се споразумели да се стрелят от десет крачки разстояние.
Били произведени само два изстрела,по един от всяка страна,след които се разбрало,че Пушкин уцелил Дантес в ръката,а французина улучил поета в стомаха.

Писателят ритнал камбаната,императора на Русия изгонил Дантес от страната,а Наталия Николаевна била дамгосана като жена,която предпочитала материалното,вместо духовното.Ето това уважаеми в общи линии е официалната история за кончината на великия руски поет.

Дали обаче тя е вярна?..
 

За да можете да прецените,ето ви и една друга версия,която от няколко години насам,все повече започва да се подкрепя от съвременните историци.Тя се съсредоточава около последното писмо на Дантес до Наталия.Както споменах по-горе,текста на това писмо бил написан в груб,агресивен и изпълнен с директни нападки тон.

И точно заради този тон се започва със съмненията,защото любовчията Жорж е бил изключително опитен ухажор и винаги е пишел писмата си с финес и блага дума.

По този начин са написани всичките му предишни писма,които той е изпращал до съпругата на поета.

В последното обаче,тонът рязко се променя и намеците за любвеобилност се превръщат в заядливи подмятания.

Ето защо,започва да се подкрепя тезата,че е напълно възможно,това последно писмо да е написано от някой друг.

Предполага се също така,че този някой много добре е познавал характера на Пушкин и е бил сигурен,че той ще предизвика дуел.

От своя страна Дантес също държал на честта и тъй като тя не му давала право да го отхвърли,всичко се подредило както може би е било замислено.Интересното тук е,че в цялата тази интригантска какафония,Наталия Николаевна никой не я бръснел за слива.

Имайки предвид младостта и чара на Жорж,тя може и да е била влюбена в него,но е безспорен факт,че никога не го е показвала.
Винаги се е държала като вярна съпруга,която отгоре на всичко постоянно си е била с надут корем.

От всички тези аргументи,единственият смислен извод,за който се сещам е,че великият поет Александър Сергеевич Пушкин,чисто и просто е попаднал в капана на собствената си болезнена ревност,за окончателното щракване на който са помогнали хорските клюки и лъжи.
 

Ето защо уважаеми,покажете среден пръст на ревността,вярвайте на човека до вас и пратете на майната им всички,които злословят по ваш адрес....