АЛКОХОЛИЗМЪТ МОЖЕЛ И ДА ПОМАГА....

Годината е далечната 1862,а датата която остава паметна в историята е 15 февруари.Десетина хиляди войника от армията на севера,предвождани от брадатият полковник на снимката, успяват да превземат брутално укрепеният Форт Донелсън.Успехът,който постигат е изключително ключов за развитието на американската гражданска война между севера и юга,защото въпросният форт е основното водохранилище на армията на южняците.

След тази знаменита победа президента Линкълн произвежда полковника в чин генерал и го прави главнокомандващ на цялата северна армия.

Седем години по-късно,през 1869 година,същият този генерал ще бъде избран за президент на щатите и ще стане първият общо избран президент след края на гражданската война.Въпреки,че постига изключителни успехи като генерал той се счита за един от най–малко успелите президенти на САЩ,тъй като стои начело на администрация,която е пропита със скандали и корупция.Това разбира се не е попречило към днешна дата,физиономията му да продължава да украсява петдесет доларовата банкнота от валутата на щатите.

Името на този мъж е Юлисис Грант,а причината да ви разказвам всичко това не е превземането на стратегически важният форт,а това,че около личността му има нещо много интересно.Ето за какво става въпрос... 

Юлисис Грант е бил професионален американски военнослужещ,който изключително много се прочул със смелостта си още по времето на мексиканската война.

През цялото време докато тя се водела,той яздел с пура в уста,впускал във всяка атака начело на редиците,които предвождал,а около него свистели куршумите на враговете.

Това разбира се съвсем не го притеснявало,защото във всяка нова атака Грант винаги бил порядъчно пиян.

Точно така,правилно прочетохте...ПОРЯДЪЧНО ПИЯН.

Безспорен факт е,че Юлисис е бил заклет алкохолик и колкото да звучи странно,точно на АЛКОХОЛИЗМА той дължи целия си възход.Не знам откога точно човека е започнал да посяга сериозно към чашката,но знам,че в началото на гражданската война пиянството му вече започнало да става очевадно.Иначе казано Грант навлязъл в състоянието,заради което започвал да се налива с уиски още щом отворел очи.

Хората,от които зависела военната му кариера знаели за порока на полковника,но се правели,че не го виждат,защото той почти винаги печелел битките,в които участвал и никъде не допускал грешки,заради които да бъде притискан.

Всъщност,причината да се правят на слепи били двете негови фобии,за които те знаели и на които приписвали вината за пиянството му.

Те наистина били странни и не само,че го излагали пред подчинените му,а били в пълен разрез с разбиранията за това да си военен.

Първата била паническата му погнуса от кръв.

Винаги когато видел кръв на Грант му призлявало, започвал да драйфа и ставал абсолютно неадекватен.Втората му фобия е свързана с неговата хигиена. Пълководеца бил изключително срамежлив човек и ужасно много се притеснявал да се съблича пред чужди хора.

И тъй като къпането на бойното поле ставало когато някой ти полива докато ти се търкаш,той предпочитал да не се къпе и разнасял навсякъде зловонната си миризма.

Сами разбирате сега,защо човека се е обърнал за помощ към алкохола.

И като се има предвид,че постоянно си е бил пиян,хич не му дремело за мизерията и за кървищата около него.

Втурвал се начело на битките, атакувал укрепления и окопи и общо взето плашел враговете със странния си вид.Ето защо,въобще не трябва да ви учудва факта,че Грант е постигнал повече успехи отколкото поражения. Колкото и да звучи парадоксално,излиза че алкохолизма на Грант бил най-ценното му качество и един от съществените фактори севера да спечели войната.

Когато по-късно станал президент в продължение на цели два мандатата той продължил да си кърка и общо взето перманентно си бил пиян.

Белият дом естествено виждал всичко това,но степента му на алкохолизъм вече била такава,че това си било нормалното му състояние.

Благодарение на това състояние обаче,освен първият общо избран президент след края на войната, Юлисис Грант станал и единствения президент на щатите,който бил заклет алкохолик.