Евгений Чумаков отдава повече от половин век на самбото.
Извличайки най-ценното и най-интересното от един разговор, проведен с Професора, ще се опитам да ви предам както наученото, така и особената енергия, струяща от този мъж.
Разговорът ни започва с .....психология.
В самбото много хора виждат по скоро военна и бойна система, отколкото спорт или начин за психологическа закалка.
- Кой е най-страшния момент от една схватка? - пита Чумаков и бърза да отговори, за да изпревари, евентуалната проява на глупост от моя страна:
- Приближаването към противника, близостта с него, навлизането в неговото лично пространство, влизане в обхвата на неговите оръжия! И ако боецът не е вътрешно подготвен за този момент, правейки крачка напред, мислено отстъпва две назад. Всички негови действия са пропити с неувереност, нежелание за продължение, за развръзка и даже мисъл за бягство. Самбото те учи да не се боиш от близостта. Добрият самбист е уверен в способностите си, чувството му за самосъхранение го тласка напред, а не назад!
- На вас г-н Чумаков, случвало ли ви е се да се биете извън тепиха, на улицата например, където няма правила?
В тази ситуация чувстваш по-осезаемо тялото си, равновесието си и мускулите си. В тази ситуация от само себе си се включва самбиският инстинкт. И ти му се подчиняваш, за да оцелееш. В общи линии, това се и получи. От схватката нямах особени поражения. Бързо, но методично ги „приземих“, като се стараех да падат максимално неудобно и травмиращо, след това избягах навън от тъмния вход. Опасявах се, от поражението или от злоба да те извадят оръжие или ножове.
- Какво мислите за източните бойни изкуства?
-От една страна, това е интересен елемент от културата на нашите съседи. А от друга, в тях своебразно се съчетават средства за физическо развитие, философия, оригинални възпитателни програми. Ако говорим за бойни прийоми, ако освободим техниката от нейната национална екзотика, тя е построена на едни и същи основи, както при японците, при китайците , корейците, така и при нашето самбо.
- Какво може да се вземе от тях?
- За нас е важна не толкова техниката, колкото тренирането на дух, владението на психиката, формирането на характера на младия човек. Затова и в самбо - няма степени.
- И все пак, не започват младите тренировки с мисълта да могат да се защитават, да могат да се бият, а от там и могат да дойдат проблеми?
-Да вземем Япония, например, където джудото е масов национален спорт. Преди време там се занимаваха повече от 5 милиона души. Японската триада от национални спортове – кендо, сумо и джудо – са навлезли в училищните програми. Добавяйки и ред други бойни изкуства и спортове, като видовете каратета, айкидо, джу-джуцу и нашето самбо, което е доста популярно в Япония, се получава една маса от трениращи, надхвърляща 6 - 7 милиона. Обаче по улиците на Япония е спокойно, престъпността е сведена до минимун. Тоест, бойните спортове не водят до агресия, точно обратното.
- А това означава?
- Означава, че трябва да направим така, че възпитанието на подрастващите да върви ръка за ръка с тренирането на някакъв спорт, ако е бойно изкуство и боен спорт, ще има още по-пълноценен възпитателния ефект.
СЪЩО ТАКА ОЗНАЧАВА,ЧЕ СТАТИЯТА ДОСТА СЕ ПРОТОЧИ,ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТ....
Здравейте! Много е интересно за мен това място, а материалите за самбо и бойните спортове определено представляват актуална тема за мен към настоящия момент.
ОтговорИзтриванеПоздравявам Ви за това място и с интерес ще следя следващите материали!
Благодаря за коментара Amelie.
ОтговорИзтриванеРадвам се,че съм успял да те спечеля като свой верен читател и още повече ще се радвам,ако останеш такъв и занапред.
Съвсем скоро на страниците на блога ще има една доста изчерпателна поредица за бойните изкуства,така че се стягай за сериозно четене....
О, да! Това е добра новина за мен. :)
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриванеБлагодаря приятел,
ОтговорИзтриванеРадвам се,че ти допада това,което правя.Съвсем скоро ще има още много постове на тази тематика.Само още малко търпение...