На 2.X.1932 г. в София се създава първи „Клуб на борците аматьори“ от Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, Г.Грозев Оглу и други, който по-късно изпада в сериозна криза. Едно наказание за несполучливо представяне на Балканиадата довежда до разцепление. Димитър Стойчев основава клуб „Дан Колов“, а Евстати Георгиев се присъeдинява към професионалната група на Дан Колов. Грозьо Грозев продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. По това време най-организирано и системно се водят занятията в клуба по борба в Стара Загора. Ръководители на клуба са: Тачо Даскалов, Неделчо Николов и др. След Втората свeтовна война първите стъпки са много трудни за борбата. Дан Колов не е между живите, Хари Стоев и Киро Андреев живеят на село, Евстати Георгиев, Тодор Банков, Атанас Гюров и Грозьо Грозев предпочитат цирковите арени и гурбет в чужбина. Развитието на борбата е на принципа на желание и дръзновеност.
Шепа мъже, без каквито и да e морални и матерални облаги, изграждат основите на борбата. Те винаги след работа са в залата и предават знанията си дори на младежи, които случайно минават оттам. Цял живот, без постоянна зала и треньори, увлечени от романтиката на времето, искат да дадат на младите това, което сами те не са получили в спорта. Райчин Христов ушива на ръка цял тепих, Седефчо Симов подкрепя с лекарства от аптеката, Михаил Машалов превръща кооперация за производство на мебели в клуб по борба. Най-бурен е кипежът в Стара Загора. Никола Илчев събира млади борци около себе си и още на първите състезания показват силата на старозагорската школа. Голяма заслуга за успеха има откритият от Илчев борец Никола Атанасов(по-късно треньор на Националния отбор по класическа борба) и върналият се от гурбет по цирковете Грозьо Грозев, който предава опита си и знанията си на младите борци. Тяхно откритие е и Еньо Вълчев. Колелото вече е завъртяно, борбата започва развитието си. Отвсякъде изникват силни мъже и започват да печелят медал след медал. Кольо Маринов, Никола Атанасов, Никола Станчев водят до първия световен шампион от новото време Петко Сираков. Много са бългрските звезди – Лютви Ахмедов, Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Димо Чифудов, Диньо Грозев, Петър Кирков, Александър Томов и много други.
Още много героични върхове има България. Писателят Боян Болгар пише: “Каква е тази дързост? Какво е това чудо? Малкият ни народ деветдесет пъти по-малък от Китай, тридесет пъти по-малък от Русия и двадесет и пет пъти по-малък от САЩ е успявал да излезе победител. Нима тия страни нямат силни мъже? Имат и то премного. И все пак нашите са ги притиснали до земята. Как така? Къде растат тия човеци? Каква е тая земя, която ги отглежда?“
Статистиката до сега говори следното: Спечелени медали по класическа борба, свободна борба , самбо и джудо до 2005 – 850 бр.
От тях 245 златни медала
327 сребърни
278 бронзови.
Трудно е да се изброят имената на всички борци, и хора които са подпомогнали борбата през нейното развитие. Във времето с дух и дръзновение се множи броя на борците, тръгнали по пътя на предишните шампиони,.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля използвайте кирилица и спазвайте добрия тон.
В противен случай може да не видите това,което сте написали.И за да няма излишни въпроси,смятам за редно да ви уведомя,че АНОНИМНИТЕ КОМАНТАРИ автоматично се игнорират.
Иначе казано,ако нямате нужната регистрация където трябва,хич и не се напъвайте.Няма да ви огрее....