Ефектът на “Рашомон” или Истината не винаги е тази, която чувате

Спомням си как се почувствах,когато за първи път гледах филма “Рашомон”(1951).Минах през портата,за да остана завинаги в плен на изкуството на Акира Куросава (1910-1998).Този филм наистина е повратна точка в развитието на гениалния режисьор.Филм,който отваря света към японското кино.След като печели голямата награда през 1951 г.“Златен лъв” във Венеция,то по-късно година получава “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

Каква е историята на филма ?...
Лично Куросава споделя,че във филма е искал да покаже как хората трудно говорят истината за себе си,че винаги човек иска да се покаже в по-добра светлина.Успехът на филма се омаловажава от японската критика,твърди се,че филмът е взел наградите заради екзотиката на Япония.Но историята на филмовото изкуство днес вече има ясна позиция-това е филм от златния фонд на световното кино.

През 1989 година творецът получава награда „Оскар“ за цялостен принос за кинематографични постижения,вдъхновявали,възхищавали,обогатявали и забавлявали световната публика и оказали влияние върху кинодейците в целия свят.

Само с 8 действащи лица,които се изпълняват от Тоширо Мифуне,Масаюки Мори,Мачико Кьо,Такаши Шимура,Минору Чиаки,Кичиджиро Уда,Даиске Като и Фуммико Кома,Куросава извайва филм на сенките и скритите контрасти -“Рашомон”.
Лентата е изградена от две истории на Рюносуке Акутагава "Rashōmon" и "Yabu no naka".Връщайки се чак в 11 век Акира Куросава разкрива какво се случва, когато завалява проливен дъжд и как четирите гледни точки се преплитат в истината за едно престъпление.
Всяка по своему е правдоподобна и коренно различна.

Името “Рашомон” идва от раджомон,т.е от джомон,което означава външна врата на замъка.Вратата във филма всъщност е най-голямата врата на Хеиан.И определено е един изключително скъп декор за онова време.
Режисьорът в началото няма точната визия каква да бъде централната порта във филма.Колебае се между тази на храма Тоджи в Киото,или Тенгаимон в Нара,а по-късно бива впечатлен от огромните входове на храмовете Нинанджи и Тодаиджи.
Гигантският декор коства много усилия и е подобие на старинните храмове.Той е основно място за снимките.Самите те се реализират в девствената планина край Нара и гората от землището на храма Комьоджи.
Апропо,понеже филмът е сниман през лятото,при 30 градусови жеги,за дъжда са използвани пожарникарски коли,за да изсипват дъжд.

Но капките не са се виждали и затова оцветяват водата в черно,за да се получи ефекта.Да не забравяме, че филмът е черно-бял.Точно в “Рашомон” Куросава прави революция в снимането на слънцето.
Винаги се е смятало дотогава, че когато камерата се насочи към него,лентата ще изгори.Опитът показва друго.Операторът Кадзуо Миягава получава невероятно черно-бели кадри по този начин, подкрепяйки идеята на Куросава за потайната човешка душа.`
Смъртта на самурая всеки един от четиримата герои я разказва и преиначава,криейки в душата си своите страхове и подли намерения.

Оттам в психологията идва и термина “Ефектът на Рашомон”, т.е за субективността на възприятието на припомнянето.При него всеки един наблюдател дава собствена правдоподобна версия на случилото се,която е различна от обективното действие,което е протекло.
Филмът “Рашомон” трябва винаги да се тълкува като сбор от източните и западните традиции в осмисляне на проблема за истината,борбата между доброто и злото.Куросава винаги е харесвал Достоевски,затова и краят на филма надхвърля песимизма на първоначалните истории-той доказва вярата си в доброто в човек.
Въпреки източната специфика филмът носи отпечатъка на западноевропейското кино.Определено Акира Куросава е Дзен творец,защото според философията на Дзен,цялото не е сума от части,то е всепронизващо вътрешно свойство и всяка част е проникната и от цялото.
Режисьорът споделя:

”Когато погледна историята на Япония или света,това,което виждам е как човекът отново и отново повтаря себе си.” 

В този смисъл историческото е само рамката,в която той разполага своите типове герои,носещи сложната динамика на търсенето,страха и падението по пътя на Голготата.На пръв поглед историите във филмите на Куросава /”Седемте самураи”, “Телохранителят”, “Червената брада”, “Дерсу Узала”, "Кагемуша". "Сянката на война” и др./ са прости,но сам творецът казва:
”Не смятам,че един филм е просто нещо,той е многостранен.Филмите би трябвало да са сферични. 

Това е невъзможно,разбира се,но до тази форма трябва да се приближим.Кинотворбата трябва да въздейства на изисканите,задълбочени зрители и да забавлява простичките…”


P.P. А за тези,които все още не са гледали филма,слагаме трейлъра,защото Ефектът на “Рашомон” е неотменна част от живота ни.Дори и в ХХІ век. “Човекът отново и отново повтаря себе си.”
http://www.youtube.com/watch?v=sBn4cvHKPUc&feature=related