Сирни заговезни /Прошка/ е само 7 седмици преди Великден.
“Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.”/Уикипедия/
Прошката е своего рода духовно пречистване, проява на милосърдие и поглед към бъдещето.Начин да забравиш нещо лошо от миналото.
В контекста на горното аз също прощавам.
В контекста на горното аз също прощавам.
Какво не искам да простя?
Не мога да простя лицемерието,което кално се стича в душите на хората.
Не искам да простя на хората,които се стремят по всякакви начини да объркат света във военни конфликти.
Не трябва да простя на тези,които вечно са недоволни от другите,търсят да изтъкнат само лошото,негативното,ровят се в жълтата преса и гордо кимат:
”Е,тоя как хубаво са го омаскарили!”
Прошка се дава на човек,когото си наранил-без или с умисъл,но знаеш,през призмата на отминалото време,че си сгрешил,че е можело и по друг начин да го кажеш или направиш.
Грешни сме,защото сме човеци.Нормално е да грешим
И връщайки се към историите на отец Сисой /сб.”Под манастирската лоза”/,нека си спомним в деня на Прошка притчата...
“Чорба от греховете на отец Никодим”.
“За всяко мое прегрешение,с дело или с помишление,оставям тук по едно бобено зърно–черно за непростимите и бяло за тия,които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са,или не.
За черните пред Бога се разкайвам дълбоко,за белите се моля за прошка.”
Човек е и бяло,и черно зърно,мъдро заключава Елин Пелин чрез разказвача.Днес е ден за прошка.Да се разкаем пред себе си за непростимото и да поискаме прошка от близките си най-вече от тези, които обичаме най-много и които неволно сме наранили.
Има ли прошка - има и спасение.
Анжела Арим
нужно е да се прощава, защото така, както пишеш и ти, човек се пречиства ... харесвам българските празници и традиции ...Сирни заговезни е своего рода Денят на благодарността при братята американци :) но дълбоко в дущата си знам, че не е нужно да чакам да дойде Празникът, за да простя и за да поискам прошка ... не трябва да ни е страх да простим, и най-вече - не трябва страхът да ни пречи да поискаме да ни простят ...
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара Neizi...
ОтговорИзтриванеИ аз си обичам българските празници и традиции,защото са красиви,народни и истински.
Лошото тук е,че напоследък много взехме да се прехласваме по западните такива и все по-малко са онези,които спазват българското.
А за прошката,права си.Винаги може да се прости и да се поиска прошка,без да чакаме специалните поводи за това...
то това със захласването по западните празници е друга ракия ...може научен труд да се напише :)
ОтговорИзтриванеПрошка според мен е най-значайниот християнски празник, който носи духа на християнството, т.е. да поискаш прошка и да простиш е най-християнското нещо; светъл празник, приятна вечер на всички и до скоро
ОтговорИзтриване