Тарантино, “Трето полувреме” или Как се скалпира историята? ...Втора Част

За “Трето полувреме” тепърва ще се говори. А ако сме честни вече форумите се нажежиха. Но нещата няма да бъдат осмислени, ако не се осъзнае, че една филмова история преиначава в исторически аспект не само нещата на Балканите, но и насажда други негативни идеи. И конкретно за България. “Трето полувреме” не е по-различният филм в киноиндустрията. Той никога няма да бъде от ранга на филма на Тарантино. Защото хора като Тарантино имат не само далеч по-философски поглед за нещата, но и оригинална визия за това как се случват.
Истината е една и не бива да се крие - имало е депортация на евреи от т.н. нови територии, включващи Беломорието и Македония. Евреите са изпратени в лагера Треблинка, който обаче не е български патент, както е подчертано във филма. Първата вълна на депортацията е плод на решението на Хитлер и правителството му от 1942 г., взето в предградието Ванзе. И засяга всички окупирани територии, както и тези на съюзниците. Трябва да се знае, че България няма пълна юрисдикция над така наречените Новоосвободени земи, намиращи се под съвместен българо-немски контрол, както и че евреите там нямат българско гражданство, което прави спасението им практически невъзможно.
Германската паралелна власт в Македония е съвсем реална. Именно тя остава да съществува след изтеглянето на българската армия и администрация в началото на септември 1944 г. до идването на титовите партизани.
Това са фактите. Повтарям - депортация е имало и никой никога не го крие. Тръгвайки от историята за мача “Левски” – “Македония” започват многото исторически манипулации в “Трето полувреме”. Историята е фокусирана около футболния шампионат и по конкретно оспорваните двубои “Македония” – “Левски”. Отборът "Македония" е от небългари, които имат за треньор евреин и е недопустимо такъв отбор да стане шампион в представената като фашистка българска държава. Във филма се спекулира с факта, че футболистите на „Левски“ не са могли да победят спортсменски, те са победили "Македония" служебно и с помощта на съдията. Това е накратко идеята на филма. Но не се изтъква факта, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от депортация благодарение на българите.Хммм, тръгвайки от конкретните факти, тук се води антибългарска политика. Разбира се, че филмът няма за цел да отрази втората вълна на депортацията на евреите в стара България. Защото такава няма. Група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев,се обявяват срещу депортацията, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство.
Ужасното в случая, че български народ и прохитлеристко правителство са под една шапка в сценария. Българският народ е нацистки.
“Ако филмът не го харесват в някоя държава и смятат, че има говор на омраза, могат да не го пускат. Същото могат да направят и в България. Това е тяхно право”, заявява Башевски, директор на македонския Филмов фонд.
Чудно за коя друга държава говори г-н Башевски?
Просто казано: “Трето полувреме” скалпира историята.

P.P. След като приключих статията открих новосъздадената страница във Фейсбук “Да кажем НЕ на Антибългарския филм "Трето полувреме" който се снима в БЮРМ” . Все пак има българи, които се вълнуват от това: “ Но на нас не би трябвало да ни е „все едно”, а медиите ни да мълчат по ред въпроси, които се отнасят до изграждане на европейски дух, когато имаме своите официални контакти с македонските власти. Това не включва езика на омразата и използването на средства като филми, книги, паметници, които не само са неточни, но и обидни и внушават, че българският народ е бил инструмент на фашистка идеология, а това е дори „провокативно”, както се изрази наш евродепутат...
Има какво да се дискутира по темата в нашето общество. Въпросът е дали нашето МВнР е готово.”
Бъдете българи и Вие.