КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

ВТОРА ЧАСТ.ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ,КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ...

Някои твърдят,че тази година (аууу… 2012) е последна за света изобщо или такъв,какъвто го познаваме.Аз не вярвам в календара на Маите!

Тялото ни-това е единственото неотменно нещо,което ние имаме и притежаваме! Защо тогава се отнасяме с него като с враг?

Съгласен съм, че да се ходи на тренировки е тежко, отнема време, изисква воля, търпение и организация.От вас! Борете се с мързела!

Забележете, че след тренировката се чувствате различно, настроението ви е приповдигнато, бодър сте и сте енергичен. 

Един път само ако започнете, това усещане неизбежно ще ви мотивира, и когато мотивацията ви спада, спомнете си това състояние.

Четете, образовайте се, бъдете недоверчиви, съмнявайте се, експериментирайте.

Гледайте предавания с такава насоченост, забелязвайте принципите на мотивация на другите, скритите им оръжия, с които те се мотивират. Намерете си още поне един мераклия, който да тренира с вас. Когато сте повече, взаимно се мотивирате. 

Не е възможно и двамата да се демотивирате по едно и също време. Доверете се на специалист, повярвайте му, поемете ангажимент. 

Ако не можете към себе си, поемете ангажимент към треньора си, така по-трудно ще шикалкавите.

Задайте си ясна цел и също така крайна дата за постигане на вашата програма.Фиксирайте си я в писмен вид, крайната дата също. 

Ако е необходимо, разбийте срока на етапи.
Запомнете, целта трябва да е ясна, конкретна, постижима, поне на 60 -70%. Нека в тази цел има част, която едва ли не ви се струва невъзможна.

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.
Непостижима е тази цел, която не сте си поставили! Ако нямате цел, това звучи като: “Не знам какво искам, ама знам, че го искам и то веднага!“

И тук идва най-важното и за някои най-абстрактното – вярвайте!
Но това не е оня тип вяра – да си стоите и повтаряте: „Аз вярвам, аз вярвам!“
Създайте си вътрешна, психологическа атмосфера за тази вяра. Представете си, че вече сте постигнали това, към което се стремите, вникнете в чувството на удовлетворение, което бихте изпитали, когато това се случи. Осъзнайте това усещане и това чувство. Запомнете го! Усетете го! Когато нещо ви се случи в действителност – вие неотменно вярвате, че се е случило. Ако не вярвате, то тогава сте като полицая, който гледа жирафа в зоопарка и казва: „Е, такова животно няма!“

Това е неотменна вяра–в нея не се съмнявате,в нея сте сигурни.

Ето за такава вяра говоря! Вяра, която няма нужда от доказателство. 

Вяра, сигурност и убеденост в едно!

Ако сте жена и ви попитат дали сте жена, дали ще се съмнявате, когато отговаряте. Ето за това става дума. 

И когато ви потрябва такава вяра - създайте онова чувство на убеденост, на удовлетвореност от преди и повярвайте.
Това е най-важният елемент от процеса–важна е не техниката,а настроението, вярата,духът!
Подплатявайте тренировките с ясна мисъл и вяра какво правите. Концентрирайте се в действието,вниквайте в усещането от действието, подплатявайте действието с мисъл,как всяко едно движение ви приближава към целта, чувствайте тялото си. 

Не четете списание, докато сте на велоергометъра, така със сигурност нищо не постигате.Съзнанието управлява всеки един процес в тялото ви!
Стъпили един път на пътя, изгорете всички мостове на мързела.

Не се насилвайте, но и не отстъпвайте пред мързела.Не се замисляйте, това или онова прави ли ви се или НЕ,просто станете и го направете.

Започнете с малки крачки и не се изхвърляйте...
ТОВА БЕШЕ ЗА ДНЕС.

Ако случайно сте харесали и втората част на поста,заповядайте отново утре,за да прочетете и последната част на този материал...