Живот сред мълнии...

Безспорно едно интересно,но все още не достатъчно научно изяснено по отношение причините за неговото проявление е явлението мълния.

Зловещо и могъщо,но същевременно изглеждащо и красиво понякога мълнията си е обект на сериозен интерес през годините.

Освен реалните научни факти за нея има купища легенди,сказки и звучащи налудничево истории,които са се предавали от поколение на поколение и някак си са запазени и до наши дни.На земята за една година се отбелязват средно по 18 милиона гръмотевични бури в следстивие на които е изчислено,от учените разбира се,че всяка секунда в земната повърхност се забиват някъде към стотина мълнии.Звучи невероятно,нали ?..

А какво ли е усещането,ако горе-долу толкова на брой мълнии се съсредоточават в една единствена цел ?
За жителите на финландското село Оравикоски спокойно може да се твърди,че са получили отговор на този въпрос,защото в продължение на около месец те направо са си живуркали сред поредица от мълнии,обилно гарнирани с канонада от гръмотевици.
По време на поредица от летни бури,преминаващи над селцето през лятото на 1979-а година,са регистрирани 2276 електрически заряда и то само в рамките на 29 календарни дни,което при елемантарни изчисления прави по 78 мълнии на ден.Да не забравяме обаче,че това са мълниите образувани между облаците и земната повърхност.
Останалите,които се образуват между самите облаци или пък вътре в тях принципно не влизат в тази регистрацията,но погледнато реално пак са се вихрели над злополучното селце.Трудно е да си представим какво се случва в облаците по време на мълнии,но ако си някъде там, изживяването
със сигурност е повече от кошмарно.

Всъщност,има данни за подобна случка,която се е съхранила в архивите на Географията,и която предоставям на вашето внимание...
"Удоволствието" да бъдеш в ядрото на такъв катаклизъм е изпитал един пилот на реактивен изтребител от ВВС на САЩ на име Уилям Ренкин.

Летял си пича високо в небесата през далечната 1959 година,порел си облаците напъвайки до краен предел преливащата от конски сили машина,когато изведнъж тя взела,че се повредила.

В предвид възникналата повреда,било невъзможно тя да бъде принизена до разумна височина и мистър Ренкин бил принуден да катапултира на умопомрачителните 14 000 метра.
По законите на авиацията,парашутът му е трябвало да се отвори на 4000 метра от земята и той да се приземи за около 15 до 20 минути,но точно тогава те някак си хич не подействали.

Даже съм сигурен,въпреки,че датата на събитието не се споменава,че направо си е било петък 13-ти,защото по време на падането към земята той попаднал в преминаващ наблизо буреносен облак,в който късметът му бил първият,който си плюл на петите без много да му мисли.
Колкото и да се шегувам,хич не му е било розово на човечеца,защото събитията се развили горе-долу така...
 

Изведнъж всичко притъмняло,а Ренкин почти мигновенно бил подхванат от въздушните течения вътре в облака.

Освен,че не му позволявали да продължи с падането,те постоянно променяли въздушното налягане,което пък сериозно подмятало тялото му във всевъзможни посоки.Около него се мятали сиви мълнии с ширина около метър,а гръмотевиците почти го оглушавали,въпреки че шлемът му бил изключително плътен.За капак на всичко отнякъде се появил и дъжд,който бил толкова пороен,че сериозно затруднявал дишането на пилота и направо е щял да го удави.

И тъкмо когато лентата на живота му била готова да се завърти,късмета му го ударил на съвест и взел,че се върнал.

В крайна сметка всичко приключило благополучно и въпреки,че онези петнайсет минути се удължили до безкрайните за Ренкин 45,той успял да се измъкне от облака и да се приземи като по учебник...
 

Това беше.Смятам,че поднесена по този начин Географията наистина изглежда по-забавна и интересна за асимилиране и тайничко се надявам да се съгласите с мен...