Самбо - техника и увереност...

Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбото един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение.

Ето го и продължението на интервюто с един забележителен човек,посветил живота си на изследване на проблемите на бойните спортове.

- Вярно ли е че са правени опити на държавно ниво за превъзпитаване, посредство самбо на трудни подрастващи?

- Има такава практика. Под мое ръководство тази работа я провеждаме с наши аспиранти. Събрахме деца, склонни към насилие, кражби и други незаконни действия, взехме ги под крилото на самбото...

- И какъв е резултатът?

- Резултатите не закъсняха. Имаше общо подобряване на общото отношение, побоищата спряха. Ние започнахме да ги обучаваме на самозащита. На занятията те постоянно и непрестанно тренираха защита от юмручни удаяри, удари с крак и всякакъв вид защити от нападение...
Принципите, залегнали в защитата, са коренно различни от тези на атакуващия. Те се промениха, започнаха да мислят по друг начин... В хода на занятията групата постепенно се ориентира към осъждане на агресивността, злобата и невъздържаността. Въпреки че ролите се сменят в процеса на трениране, насоките и обясненията които даваме, като например: „Николай, към теб се приближава голям ядосан, грозен, силен хулиган, като в ръката си държи палка....“, се насажда становище, образ, с който децата не искат да се оприличават. И второ, да си нападащ по време на тренировките е много болезнено. Върху нападащият се тренират всички техники, ние го блокираме, хващаме, хвърляме, заключваме му ставите. Отново имаме психологически момент, който дава отражение върху възприятията на децата.
Боевете, които бяха доволно много в началото, постепенно секнаха.

- Как се отнасяте към самбо, което е на приложение в армията и полицията, специалните части?

- Отнасям се с уважение! Самбо е единна система, създадена за бойни и военни цели. Развитието на бойните техники в спортното самбо се допълва от развитието от бойните прийоми в армията и полицията. Най-голямата реклама на самбо са нашите войни, специални части, десантници, Спецназ. По-рано се пропагандираше ползата от самбо в обучението на войните, сега самите войни с демонстрациите си, амбицират много хора да се запишат и да тренират в цивилния свят. Да не забравяме, че има шампиони по самбо, които са и действащи военни.

- А как гледате, какво ви е мнението за ръкопашния бой?

-Създава се впечатлението, че у нас от тази дисциплина се дават хомеопатични дози. А за да станеш истински добър боец, са необходими регулярни и постоянни тренировки. Ако тръгнем да разсъждаваме по тази линия, ще излезе, че специализираните части, трябва едва ли не да се превърнат в целогодишни учебно-тренировъчни заведения по много спортове и дейностти, защото самозащитата включва в себе си множество знания и техники от различни спортове и различни похвати от много бойни изкуства. Затова разбира се, трябва да бъдат разделени по специалностти.
Според мен трябва да се придържаме строго към принципа на тясната специализация. Опитваме ли се да научим всичко – няма да ни стигне половината живот, камо ли да ни остане време да прилагаме наученото. Спецификата идва от специализацията на ръкопашния бой. Какво се получава? Неподготвения човек, при среща с противник получава шоков заряд от емоции. Занятията със самбо значително намаляват опасността от вливането на този стрес. А в мирни условия, добре поставената тренировъчна работа, създава благоприятна психологическа атмосфера.
Например, в армията-това е просто задължително. Съвършено недопустимо е, когато уволнения вече войн се връща в къщи изпълнен с яд, омраза и негативни кървави спомени и впечатления. Предава го неизбежно на своите близки и обкръжаващи. А ние после се чудим и търсим виновните - защо младежите не искат да служат и да ходят в казармата.
Когато си на война, тогава ситуацията е по-различна, но има много сходни моменти. Ето ние, живеехме в ужасни , често нечовешки условия, по време на Втората световна война. Но неизбежно вярвахме един в друг. Убият ли те – ще те погребат, ранят ли те – все някак ще те изведат изпод огъня и ще те лекуват. Вяра! Ние се сродихме, сприятелихме е слаба дума, под натиска на опасностите, които деляхме рамо до рамо, по братски.Такива бяха тогава времената, защото от грешката на един човек, можеше да загине цялото отделение или взвод. Може да звучи като закъсняла агитация, но аз не помня, някой да прецака приятелите си и тръгне да се спасява сам. Ето това наричам аз положително настроени емоции. В днешните условия, такива емоции се създават посредством спорта.


- Какво ще посъветвате хората, които се увличат по самозащитата?

- Аз съм против стандартните неща! Прави едно, прави две и т.н. Това, когато се отнася до самозащита е направо опасно. Тези, които те бият, не спазват твоя наизустен ритъм. Неминуемо губиш темп, връзка, и в крайна сметка – губиш. Ответните ти действия, без значение, колко са на брой, трябва да са естествени и слети в едно движение, без накъсване и паузи.
Второ – заучените многоходови комбинации в духа на източните бойни изкуства, се базират на предположения, как би реагирал противника. Ами ако не реагира така? Затова комбинациите трябва да бъдат прости и както казвам на шега аз – „мултифункционални“! Нямате време и не го прахосвайте, оползотворявайте го целесъобразно – изработвайте техниката до автоматизъм, това е начинът, техниката да сработи в критична ситуация. Замислянето, коства време, а вие не разполагате с такова.
И трето – регулярни свхватки – това е най-доброто проверовъчно за вас. Експериментирайте с различни техники, срещу различни противници. Така се натренира не само техниката, но и увереността, че отработения прийом няма да те подведе, когато ти потрябва.
Четвърто – трябва да изработвате в себе си психологическа устойчивост. Ето например аз съм против кимоното. Когато сте на състезание – разбира се, но иначе? Недоумявам, когато армейци например, влизат в залата боси, като каратисти и по кимона. А когато им се наложи да се бият, те как ще са облечени? Ядосвам се и когато на куртките им виждам йероглифи и емблеми. Работата е там, че в тези уж невинни подробности се крие силен психологически момент, че видиш ли западното или японското е най-доброто. Едва ли не се създава атмосфера на посвещение в тайните на бойните изкуства, причисленост към определена елитарна група, което обаче няма да ви помогне в реална бойна ситуация.
Трябва да се изгради убеждението, че дори да сте само по „зъби“, вие ще подходите с убеденост и знание. Без значение е как сте облечени, ако увереността в собствените ви възможности е на високо ниво. Тази увереност е изключително важна, както за състезатели, така и за останалите хора, трениращи самбо, бойно самбо или друга форма на самозащита.

- В самбото има хвърляния – това е своебразният връх на самата борба. Колко са ефективни хвърлянията в реален бой?

-Ефективни са и още как! Отговорът е много простичък… Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации.
Едновременно се заучават и техниките за падане. Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш. За да овладееш хвърлянето, трябва много практика Затова в рамките на ръкопашния бой се изучават само най-простите и ефективни хвърляния. Те се усъвършенстват до автоматизъм, а това неминуемо води до резултат в реалния бой. А когато имаме самбист, спортист, тренирал години наред – той знае много техники и е изключително ефективен на улицата. Та овладяването на техниките на хвърляне, дава сериозно предимство в ръкопашния бой. Хвърленият противник на земята е травмиран двойно – физически и психически. Един път повален, той губи предимство в боя, става уязвим и може да бъде задържан и обезвреден тотално. Да се премине към душащи техники или други болезнени техники? Да не говорим, че след добро хвърляне, нищо повече не е необходимо. От тази гледна точка, боец който не практикува хвърляния е, меко казано, непълноценен.- Самбо и бойно самбо?

- Спортна схватка и ръкопашен бой – има разлика, съгласен съм, но принципът е един, идеята, подплънката е същата. Ситуацията налага своите особености. Но основата, разбира се, остава една и съща и трябва да се тренира непрекъснато. Перфектното познаване на базовата техника на самбо ви дава поне 70% сигурност за победа. Ето поради тази причина майсторите по спортно самбо, изключително леко се преквалифицират към бойното самбо. При бойното самбо се появяват допълнителни детайли, които са неотменна част от ръкопашната битка, които задължително трябва да отработват допълнително. Оттам идват разликите в двете направления. Излишно е да споменавам, че подготовката, дадена от самбо, дава резултати и в различни други видове състезателни бойни спортове, където бивши самбисти са трудно преодолими противци и в тях.

Счита се, че Евгений Чумаков е не само изключителен майстор в самбо, но един от най-добрите теоретици в борбата. Автор на оригиналната методика за подготовка на самбисти, станала известна с името „Спиралата на Чумаков“ Автор е на повече от 200 пособия и публикации по самбо.
Евгений Михайлович Чумаков почина на 10 август 1997г.
Този разговор се проведе през март 1996 г.
Поклон пред паметта на този уникален човек!