Най-популярното отвличане в България...

Обещанието си е обещание,така че ето я и развръзката.

Ако случайно сте забравили,бяхме стигнали до момента,в който трябваше да се отвлича американката Елън Стоун,чиито навици и маршрути на придвижване,старателно бяха проучени от членовете на ВМОРО.

Та,след като разбрали откъде най-често минава мисис Стоун,спретнала се една дружинка от десетина четника,предвождани от Янето Сандански и се заложили в засада на пътя Банско-Горна Джумая,(днес Благоевград) на прохода Предела.

Всичките до един били облечени в турски военни униформи,за да накиснат турците естествено и цели два дни и две нощи мъжагите чакали Стоун да мине по трасето,откъдето винаги минавала.

Чак на третия ден следобяд,когато всички мислели,че нещо се е объркало,тя най-после се появила и то съпровождана от дузина приятели и познати,между които и една млада протестантка от Банско на име Катерина Стефанова...
 

Когато мисионерката приближила към чакащите бунтовници,те внезапно наизкачали от уктритието си,нали все пак за засада ставаше дума,развикали се и за по-автентично произвели и по някой изстрел.
Патакламата станала точно в местността Подпряната скала и била съвсем кратка като времетраене,но по-интересното е,че докато тя се случвала в нея паднала и една жертва.

Тя била дадена в лицето на едни турчин контрабандист,за който спокойно може да се твърди,че е бил тотален карък,защото в последствие се разбрало,че минавал оттам съвсем случайно.Това разбира се тогава не било толкова важно и след успешно изпълнената задача,хайдутите обяснили,че Елън Стоун официално е тяхна пленница и като такава ще трябва да я отведат на едно много тайно място.

С нея доброволно тръгва Катето Стефанова,а всички останали били освободени,без и косъм да падне от главите им.Поела новата дружина по трасето и след двудневен преход,благополучно се добрали до един от базовите си лагери.Там нищо друго не оставало,освен да се свържат с американския съвет за ръководене на чуждстестранните мисии,а когато връзката била осъществена,някак си естествнено се започнало с преговорите за откуп.

Въобще не се шегували четниците,защото първоначално били поискани 25 хиляди турски лири,които се равнявали на 110 000 долара.

Сумата разбира се била баснословна за онези времена,така че хич да не ви учудва,че американците категорично отказали да плащат,че даже и преговорите спрели.
Оказало се обаче,че мисионерите имат доста влиятелни познати в САЩ,които познати започнали да оказват сериозен натиск върху американското правителство да плати откупа.

От натиска ли,от друго ли,преговорите отново били подновени и след дълго и тягосно дебатиране и пазарене се постигнало споразумение за 14500 турски лири или 63 800 долара.Откупът е предаден на 31 януари 1902 година,а след неговото получаване,лично Сандански предава двете дами на предварително уговорена среща с американски представители.
 

Когато всичко приключило,четниците се отправили към България,където пък успешно предали парите на дядо ви Гоце Делчев,а той ги разпределил разумно и закупил чифтета и пищови,така необходими за бунтовниците.

Въпреки,че парите били за благородна кауза,начинът на придобиването им донася купища сканадли на ВМОРО и то не само от страна на българското правителство,а даже и от самия елит на организацията.Излишно е да споменавам,че американците също надали вой до небесата,което си е повече от нормално и още оттогава нарочили българите,че си падат по лесно изкараните пари,което го доказваме и в наши дни....