ДЕСЕТТЕ ЖЕРТВИ НА ВДОВЕЦА...

На 25 май през 1914 година в редакцията на един френски ежедневник влиза нисичък и брадат мъж с грозновата физиономия.

Заплаща си таксата за публикуване на обяви и на следващата сутрин в раздела самотни сърца на вестника излиза следното изречение.. 

"Четирдесет и пет годишен вдовец с две деца и стабилни доходи,търси самотна вдовица с цел брак" 

Благодарение на това изречение,за период от четири години,от света си отиват точно десет парижанки.Човекът,който го публикува се казва Анри Ландру,но в историята е по-известен,като френският сериен убиец.

Преди да се стигне до тук Ландру си бил обикновен френски измамник,който често нарушавал закона,но престъпленията му не били кой знае колко сериозни,за да му се обръща по-специално внимание.

Имал е един брак зад гърба си и точно преди да се впусне в по-сериозните закононарушения,вече бил женен за втората си съпруга.

Живота му бил низ от несполуки и тъй като вече бил дамгосан от правосъдието,не се ползвал с добро име в обществото.

Нямало е как да изчисти опетненото реноме,заради което предпочел да оцелява чрез измами.

Основните му жертви били богати и застаряващи вдовици,които Анри въпреки грозатата си успявал доста убедително да омайва.

Дамите толкова нелепо се улавяли на триковете му,че в крайна сметка оставали без парите си,а доста често и без имотите си.

Нещата си вървели без особена промяна,докато в началото на 1914 година в Анри изведнъж не се събудило едно странно влечение към касъплъка.

За да бъде по-незабележим той се пренесъл в семейната си вила в околностите на Париж и след кратко обмисляне на ситуацията се стигнало до въпросната обява,за която споменах в началото.

Не след дълго на нея откликнала и първата жертва и след импровизирана среща в едно кафене,Анри Ландру поканил самотната женица във вилата си изван града.Както може би предполагате,там нещата не се развили както се очаквало от жервата и само няколко часа по-късно тя била разфасована и изгорена в специално подготвена за целта пещ.

Оттук насетне практика продължила да се повтаря,а полицията все още нямала никаква представа,че в Париж действа сериен убиец.

Било е изключително трудно Ландру да бъде заподозрян,защото пускал обявите си в различни вестници и никога не поставял под тях собственото си име.Нямало е как да се направи връзка между изчезналите жертви и факта,че са чели обяви по вестниците.

Ченгетата били с вързани ръце и дамите,които липсвали,просто били добавяни към списъците с другите безследно изчезнали през годините.

В продължение на цели четири години разследването зацикляло постоянно и никой не се надявал на скорошна развръзка,докато един ден на хоризонта не се появила една възрастна дама,която била сестра на последната жертва.Тя знаела,че сестра й обича да чете обявите във вестниците и да се среща с разни мъже и когато и тя изчезнала,женицата на своя глава започнала да я издирва.

След сериозно ровичкане около последното и запознанство,което било точно с Ландру,дамата успяла да разбере за извънградската му вила и по нейно настояване,полицията най-сетне го арестувала.

Въпреки щателното претърсване обаче,което включвало и прекопаване на целият му двор,разследващите не открили никакви улики освен стари изрезки от вестници и една вещ,за която се предполагало,че принадлежала на изчезналата сестра.Имено заради нея на Ландру му било повдигнато обвинение за присвояване и не след дълго се стигнало до процес,на който обвиняемият предимно мълчал и си драскал някакви завъртулки върху документацията пред него.

И както става по филмите,точно тези завъртулки обърнали хода на делото и дали зелена светлина на полицията.Когато делото приключило един от разследващите полицаи случайно забелязал,че в драсканиците на Анри на няколко пъти се различава думата кухня.

Претърсването на къщата веднага било подновено и най-накрая под дюшемето в кухнята били открити останки от жертвите,както и техни вещи. Вече нямало никакво съмнение,че Ландру има пръст в цялата работа и след сериозен натиск,той направил пълни самопризнания,в които станало ясно,че за четири години е убил и разчленил десет жени от Париж.

Естествено веднага бил осъден на смърт и на 25 февруари през 1921 година френският сериен убиец бил гилотиниран...