РЕАЛНИТЕ ФАНТАЗИИ НА ЛОШОТО МОМЧЕ...

В съботната сутрин на 27 май 2000 година Том Кумер е един щастлив и преуспял човек.Най-нашумелият немски журналист е само на 37,изглежда добре,чувства се добре и не може да се отърве от поръчки.

Живее на служебни разноски в Калифорния,откъдето с точността на швейцарски часовник изпраща интервюта с най-големите американски филмови звезди на водещи немски медии,които от скоро са вманиачени на тема знаменитости.

Том въобще не предполага,че само след няколко часа ще се превърне в персонален виновник за най-големият скандал в историята на журналистиката,заради който ще се прости с кариерата си...

Историята започва в средата на осемдесетте,докато Кумер следва история на изкуствата в Берлин и се издържа като пише статии за един немски вестник.Още тогава той подхожда по-творчески от общоприетото и тъй като резултатите му са интересни в един прекрасен ден получава предложение от водещото немско списание "SZ MAGAZIN",чиито редактори са решили да бъдат на гребена на вълната.

Назначението идва бързо и съвсем скоро Том получава първата си задача да замине за Холивуд и собственоръчно да промени скучният и апатичен начин на писане в немската преса с нещо по-свежо и новаторско...
Първата му поръчка,да провери какви ги върши Майкъл Джексън,се превръща не толкова в интервю,колкото в детективско разследване и Кумер се опиянява от възможността да работи далеч от ограниченията на медията.Задачата е приключена успешно,редакторите остават повече от доволни и му дават пълната свобода за следващите му мисии.

Те трябва да са репортажи от горещи точки като Ливан,Шри Ланка и Перу,интервюта от Клаудия Шифър и Дейвид Линч и на последно място един обществен експеримент,при който Кумер трябвало да прекоси цяла Германия със собствената си кола и 20 000 служебни дойче марки със задачата да купи наркотици във всички по-големи градове.

Няколко години по-късно,списанието решава да не пилее напразно таланта му и го изпраща на постоянно назначение в Холивуд,където благодарение на уникалният си стил,Кумер бързо се превръща в най-четивният журналист в немската история.
Интервютата му са толкова добри,че дори най-циничните журналисти си припомнят,какво е чувството да бъдеш изумен.
Цяла плеада от звезди,прочути с резервираното си отношение към медиите,разцъфват за него и показват истинските си човешки лица.

Къртни Лав например,признава,че е напълно наясно с факта,че е "скучна и доста тъпа" и често пъти вижда "чайки,които къркат джин с тоник",след като е взела някоя и друга доза.
Брад Пит кани журналиста в имението си и също му разкрива неща,които никой преди това не е и предполагал,че може да са истина.
Алек Болдуин,Дженифър Анистън,Силвестър Сталоун и още много други,всичките открити и истински..

Конкурентите на "SZ MAGAZIN" изпадат в объркване.
Как е възможно Том Кумер всеки път да получава право на ексклузивни интервюта,докато останалите немски медии трябва да се задоволяват само с постни огризки? И как,въпреки идиотските самопризнания на звездите и традиционно саркастичните авторски коментари в интервютата му,нито едно не е спряно от съответните ПР агенти,нито пък е привлякло недоброжелателеният интерес на адвокатите?..
И още куп въпроси,за които изглеждало,че няма отговори,докато един репортер от конкурентно издание,изведнъж не решил да провери някои факти от странното интервю с Къртни Лав...Той знаел,че Лав винаги яростно е защитавала правото си на личен живот и не си падала много по интервютата,затова изпратил за коментар интервюто на Кумер на нейния агент,услужливо преведедено на английски.Както може би се досещате,агентът първо изпаднал в потрес,а после показал материала на Къртни,за да види и тя какво е "споделила" с господина ви Кумер.Окуражен от резултата,колегата на Том продължил да запознава и другите агенти на звездите,какви ги е вършил великия немски журналист и след като случаят сериозно се размирисал,в съботната сутрин,с която започнах днешната си тема,главният редактор на SZ се свързал с Кумер.Той му обяснил ситуацията и му поискал касетите със записите от последното му интервю в случая с Кристина Ричи.Кумер категорично отказал,защото се оказало,че интервю с Кристина никога не е имало.Както не е имало и разговор с Брад Пит,нито срещата с Къртни Лав,нито със Шарън Стоун,Дженифър Анистън,Никълъс Кейдж,Алек Болдуин и така нататък,и така нататък..Работата е там,че известният немски журналист не е провеждал нито едно от интервютата,публикувани във всички немски и някои световни медии и никога не е виждал на живо нито една от тези личности.Всичко е било пълна измислица,

признанията,откровенията,драматичните паузи,както и

сложните преговори с рекламните агенти.Звездите пък никога не са имали претенции,защото просто не са обръщали внимание на пресата изван щатите..

На другия ден,неделя,"SZ MAGAZIN" излиза с публикувана на първата си страница силно враждебна статия,срещу собственото си приложение за живота на звездите и хората,които работят в него.Том Кумер е изобличен от собствените си работодатели,които го обвиняват в предателство и официално се извиняват на читателите си за най-голямата измама,която иронично сравняват с фалшифицирането на дневниците на Хитлер.Редакторите дотолкова се вживяват,че дори се стига до там да наричат служителя си "враг на следвоенната свобода на Германия".

Новината се разпространява светкавично и в редакции на вестниците и списанията по цял свят,където фалшивите интервюта на Кумер отдавна вече са хит,колегите му се нахвърлят върху лъжеца с невиждана ярост и тотално се отричат от него.За всеобщо учудване обаче,Том Кумер не се покрива и даже не се разкайва за случилото се,а най-спокойно отговаря на всички с едно отворено писмо,в което иронично им се подиграва,казвайки следното...

"Смятам всичко това,което сътворих за произведение на концептуалното изкуство.Всичко е въпрос на развлекателен бизнес и вие много добре го знаете,но най-интересното в цялата работа е,че всичко тепърва предстои"...

И се оказва напълно прав,защото холивудските звезди,които уж е интервюирал,изведнъж наистина започват да дават интервюта,с които отричат думите написани за тях и тотално наливат масло в огъня.Скандалът става толкова сериозен,че завинаги остава в историята,като най-големият в съвременната журналистика...