В ИМЕТО НА МУЗИКАТА....

Днес ще ви разкажа за един мъж,който никога не е имал нищо общо с музиката,но който остава запомнен в музикалните среди,само заради факта,че е дал съгласието си за осъществяването на един замисъл.

На 9 февруари през 1973 година,този мъж напуска света на живите,а след смъртта му следва поредица от възпоменателни концерти и години наред се пишат песни,в които той е герой.

Списание "Ролинг Стоун" пък,отделя място на кориците си и публикува негов некролог,който за първи път от както то излиза е за човек,който не е музикант.Името на този мъж е Макс Язгър и тъй като съм сигурен,че доста от вас не го знаят,сега ще ви запозная с неговата история..

Човека е руски евреин,който след революцията в Русия,заедно със семейството си емигрира в щатите.Захваща се със земеделие и не след дълго се превръща в трудолюбив американски фермер с голям имот,много крави и добри позиции в политиката,който си живуркал спокойно в градчето Бетъл близо до Ню Йорк.Всичко си вървяло монотонно докато изведнъж съдбата не променила своя ход....
 

Един хубав ден при него дошли някакви организатори на музикални фестивали,които обяснили,че имат намерение да спретнат голяма музикална проява и го попитали дали има нещо против да им даде под наем една от ливадите си,за да може на нея да направят най-големия концерт на открито,на който се очаквало да дойдат около петдесет хиляди човека.Макс не си падал много по музиката,поне дотогава,но след кратко обмисляне на предложението заявил,че дава съгласието си,но само срещу наем от петдесет хиляди долара,защото след концерта от ливадата със сигурност нищо нямало да остане.

Тъй като преди него организаторите били обиколили още доста други места,на който все удряли на камък,въобще не се пазарили и сделката била сключена.Ето как господинът ви Язгър полетял на крилете на славата,защото станал човекът който дал ливадата си за провеждането на прословутия фестивал Удсток и без да иска се наместил в историята на хипи културата.

Не така обаче виждали нещата неговите съграждани.Те сериозно се опънали на това решение,защото градчето било с население от около четири хиляди човека,а сега в него щели да се изсипят петдесет хиляди пияни и надрусани хипита и то в двора на съседа им Макс.

Хорицата се амбицирали и съвсем не на шега обявили война на Язгър.Започнали да го заплашват по телефона,чупели прозорците на къщата му,притеснявали семейството му и бойкотирали млякото,което фермера произвеждал и продавал.Атаката била сериозна,но Язгър не давал никакъв отпор и през цялото време защитавал решението си.

Като видели,че няма да надделеят съгражданите му клекнали и даже повечето започнали да го подкрепят,защото все пак съседът им бил първият в света,който отстъпвал имота си за такова грандиозно събитие...

В крайна сметка фестивала се провел,а на третия ден преди той официално да бъде закрит,точно преди изпълнението на Джими Хендрикс,на Макс му оказали честта и го поканили на сцената да направи обръщение към екзалтираните хипари.

Излишно е да обяснявам,че човека веднага се превърнал в легендарна личност,но се съмнявам това да го е радвало,защото живота му рязко се променил.Имота му бил тотално съсипан,а за капак на всичко,съседите отново се активирали и му завели съдебни дела,че техните имоти също били съсипани.Процесите приключили бързичко и Язгър бил осъден да изплати на потърпевшите обезщетение в размер на петдесет хиляди долара,които пък били всичките пари от фестивала.

Гадостите не свършили до тук,защото само след няколко месеца фермера закъсал с финансите и се наложило да продаде фермата и кравите и заминал за Флорида,където смъртта скоропостижно го застигнала...

Макс Язгър обаче,успява да остави своята следа в историята и винаги ще бъде помнен,като един от мъчениците на хипи културата.

Човека,който допусна в дома му да се проведе събитието,което тотално промени музикалната култура....