КУЛТУРНАТА НАДПРЕВАРА НА ГОЛЕМИТЕ...

Днес ще става дума за класическа музика.Не знам дали си падате,ама днешната историята ще бъде за нея.Освен това е свързана с днешната дата,а това си е сериозен повод за писане.

На 13 април през 1958 година в Москва се провежда първия международен конкурс за пианисти под името "Пьотр Илич Чайковски".Победителят,който всички очаквали да бъде възпитаник на социализма,съвсем не бил такъв.

Казвал се Ван Клайберн и бил стопроцентов американец,от Тексас.

Първият американец взел награда на социалистически конкурс.Историята е интересна,ето я...

През 1958 година студената война била в най-ледената си точка.Съветския съюз и Америка се надпреварвали във всичко.

Вода,въздух,космос,ядрено оръжие,стандарт на живот,че даже и в културата.Ето защо,съветските партийни и културни функционери,решили да организират музикално събитие,на което да поканят и представители на запада.

"Нека видим,кой е по-добър пред клавишите" било мотото и след като всичко се обявило на всеослушание,започнала трескава подготовка,след която най-големите зали в Москва отворили врати и хората започнали да прииждат отвсякъде.Сумати гениални пианисти с нетърпение очаквали началото,за да покажат виртуозните си способности,а някъде сред тях бил и 23 годишния Ван Клайберн.

Младежа свирел на пиано още от три годишен,а на дванадесет вече бил солист на хюстънската филхармония,но тъй като не бил известен сред соцелита,от него никой не очаквал чудеса.

Малко известен бил и факта,че Клайберн е обучаван от виртуозна руска пианистка,емигрантка в щатите.Освен това,младежа бил смятан за много добър интерпретатор имено на Чайковски и Рахманинов.Изнасял бил и концерти в Карнеги хол,още преди да навърши двадесет.
Точно с тези подробности обаче,руснаците въобще не били запознати и нямали никаква представа с кого си имат работа.

Отгоре на всичко в Москва се наблягало преди всичко на Чайковски и Рахманинов и се смятало,че никой западняк не може да улови духа на великите руски класици.
И така на 13 април 1958 година в голямата зала на консерваторията,Ван Клайберн изнесъл своя Концерт за пиано и оркестър на Чайковски.

След последния акорд залата изригнала.Хората станали на крака и не спрели да го аплодират близо десетина минути.

Журито се притеснило и то не на шега.Трябвало да се награждава Американец.Помотали се известно време,но на фона на всеобщото одобрение и очевадния уникален талант на младежа,нямало на къде да се мърда и в крайна сметка виртуозът бил награден.
Ван Клайберн се превърнал в първата голяма звезда от двете страни на желязната завеса.

Няма нужда да обяснявам за положителните последствия съпътствали живота на младия пианист след този конкурс.Това не е важно.
Важното било,че в Америка го уважавали,защото натрил носа на руснаците,а в СССР му се възхищавали искрено..и отново го поканили.