КРИВАТА УСМИВКА НА МОНА ЛИЗА....

Преди много,много време в един документ от 1845г е написано,че някой си кардинал е купил портрета на Мона Лиза,нарисуван от Леонардо да Винчи от римската аристократична фамилия Роспильози.

Дали флоренската Ла Джоконда е последвала художника във Франция или става въпрос за съвсем друга жена? 
Изглежда Мона Лиза дълго ще продължава да ни се присмива,докато не разберем тайната на нейната усмивка.И в наши дни.....

Една рускиня не получила френско гражданство си изкара яда на най-известната усмивка на света.
Тя получи своите 15минути слава,след като замери Мона Лиза с чаена чаша.Атентатът не успя,защото от години насам Франция брани най-ценното си притежание с бронирана стъклена витрина.Този инцидент обаче е още един повод да се замислим какво се крие зад загадъчната усмивка.
Едва преди четири години бе доказано,че изложеният в Лувъра портрет,излязъл изпод четката на Леонардо,наистина е на скромната съпруга на флорентинския търговец на платове ФРАНЧЕСКО ДИ БАРТОЛОМЕО ДИ ДЗОНОБИ ДЕЛ ДЖОКОНДО.

До тогава трябваше да разчитаме само на твърденията на изкуствоведа Джорджо Вазали,роден осем години преди смъртта на Леонардо,който отгоре на всичко не е виждал картината с очите си.

Така или иначе и самият художник никъде не споменава за този портрет в многобройните си дневници.Тази неяснота е давала поводи за множество хипотези,че Леонардо е нарисувал майка си,приятелката си Изабела или дори себе си в женски дрехи.

В крайна сметка нещата се изясниха от една преписка в старопечатна книга съхранявана в библиотеката на Хайделбергксия университет.

Тя потвърди не само,че художникът е рисувал Лиза дел Джокондо,но и годината в която е започнат портрета.1503-та.

До тук добре,но това не обяснява,защо тази картина изобразяваща една млада жена отпреди половин хилядолетие се е превърнала в синоним на вечната красота.И тук е момента да обясним...

Ла Джокондата,както е известна,е родена през 1479 във Флоренция и е потомък на известен аристократичен род.

Едва петнадесет годишна тя е дадена за съпруга на Франческо,който също е бил доста богатичък тип.В сравнение с него обаче,нейната зестра била доста мизерна,едва 170 флорина и малка ферма край селцето Поджо,което според историците е признак,че съпругът наистина я обичал.

През 1503 година,когато на Леонардо е било поръчано да и направи портрет,Лиза току що била родила третото си дете.Тогава Джокондата имала още един повод за радост.

След дълги години живот под наем мъжът и най-после купил нова къща,в която заживели доволно и щастливо.

И така,Мона Лиза по-всичко личи,че е имала защо да се усмихва.

Какво обаче е видял в нея Да Винчи,та целия си живот да преправя и да дорисува портрета? 
Отгоре на всичко,след смъртта му през 1519 година,меценатът му крал Франсоа я купува за астраномическата за онова време сума от 4000 екю,която днес би се равнявала на 10 милиона долара и я окачва на специално място в своята баня,където ходели да и се възхищават посетители от цяла Европа.

Синът му Луи 15 обаче,изпитвал необяснима омраза към портрета и наредил да го приберат в някакво подземие,където изкарал дълги години преди да бъде окачен в Лувъра.По-късно,когато на власт дошъл Наполеон картината отново заела достойно място в спалнята на императора.

Тези интимни позиционирания безспорно са допринесли за мита,че Джокондата излъчва скрита сексуална енергия,която въпреки всичко не била ценена толкова високо колкото днес.

Преоткрита е за историята от поета Теофил Готие,който писал за нея като за усмихващ се сфинкс и я превърнал в пра образа на фаталната жена.

Но истинския тласък за превръщането на Мона Лиза в общо призната културна икона дошъл през 1911година.

Тогава италианеца Винченцо Парузо я открадва от Лувъра,за да си отмъсти за грабеж на културни ценности извършен от Наполеон Бонапарт и след няколко неуспешни опита да я продаде той я оставя пред флорентинската галерия.По-късно Италия тържествено връща откраднатия портрет в Лувъра и оттогава интересът към картината непрекъснато расте.

Дали обаче зад усмивката,която Вазари описва като повече божествена отколкото човешка не се крие нещо по-дяволито?

Ключът може да се намира в един портрет на полугола жена,който бе показан тази година,след като повече от век е бил скрит в ламперията на личната библиотека на кардинал Жозеф Феш,вуйчо на Наполеон.

Безспорно и позата,и усмивката на модела,и дори фонът напомнят Мона Лиза.Не е сигурно обаче,дали този портрет е дело на великия художник или на негов последовател,но е възможно той да е копие на друга картина от самия маестро.Нека само си припомним,че Гоя рисува и облечена и гола версия на своята "МАХА".