БИТКАТА ПРИ ПЯСЪЧНИЯ НАСИП...

Едва ли сте чували много за нея,защото сама по себе си тя не е нещо впечатляващо,което да остави необходимата дълбока следа по пътя на човешката история.По скоро изпъква само името на това събитие,което обаче играе ролята на една символична врата,зад която се крие историята на една вещ събрала в себе си съвкупност от заявления и илюзии.

И по-точно става въпрос за един нож,който все още е изключително популярен сред колекционерите,въпреки че отдавна вече има много по модифицирани негови модели.

А какъв е този нож и каква точно е неговата история мисля да ви разкажа точно днес още повече,че той е кръстен на собственика му Джим Бауи. 

И така,нека първо видим кой е този Джим Бауи.

Според данните за него все още намиращи се в  историческите архиви,той е бил земевладелец,търговец на стоки и най-вече на роби и не на последно място авантюрист.

Общо взето около личността му няма почти нищо запомнящо се поне до момента,в който на хоризонта се появява онзи нож,с който започнах.
 

Всичко започва на 19 септември през далечната 1827 година,когато мистър Бауи става свидетел на един дуел провел се в местността наречена пясъчния насип,някъде в Мисисипи.
Дуелът бил между двама американци,които не са интересни за историята,защото за каквото и да са спорили те в крайна сметка се разбират по между си и всичко завършва мирно със стискане на ръце,но се оказало,че техните приятели,между които бил и Бауи,имали стари сметки за уреждане.
И както може би се досещате между свидетелите на несъстоялия се дуел възникнал лют спор,който изведнъж прераснал в ожесточена битка.

Единият се опитал да простреля другият,но вместо него уцелил Джим в рамото.

Той пък стрелял по трети,но не улучил,но пък отнесъл сериозен удар по главата.И точно когато бил с наранено рамо и разбита глава върху него се нахвърлил някакъв военен,който искал да го прободе с камата си,но тънкото и острие се счупило в гръдната кост на Джим.Почти в безсъзнание той обаче успява да отреагира,вади ножа си и го забива в майора,след което отново е прострелян,но въпреки това остава жив.

И въпреки,че оцеляването му след всичко това е загадка,мълвата за битката започнала да се носи от уста на уста и основното в нея било,че Джим нямаше да е между живите,ако не бил промушил нападателя със забележителния си нож.
Едностранно наточен с дължина на острието 23 сантиметра,дебел почти като касапските и почти толкова голям,и изтънен при върха.

На пръв поглед изключително прост,но много ефективен.

Славата на ножа бързо се разраснала и не след дълго всички вече говорели само за това оръжие,което Джим сам проектирал и дал на ковач да му го изработи.

И даже започнали да го копират и произвеждат масово,и изведнъж славата на ножа станала по-голяма от човека,който го изработил и въобще не било ясно кой на кого дължи популярността си.Ножът на човека или пък човека на ножа.
 

Но точно тук има една много съществена подробност,която в цялата тази история винаги е стояла на заден план.Работата е там,че ножът въобще не е проектиран от Джим Бауи.

Той уважаеми е измислен от брат му,който пък искал да създаде някаква разновидност на къс боен меч,малко по-дебел от сабя и много по-стабилен от всички останали бойни ножове.

И след като на практика идеята за оръжието вече съществувала,братът на Джим се обърнал към специалист и работата била свършена от неизвестен за историята ковач,който даже дал и съвет как точно да изглежда ножа,а след това оръжието било подарено на Джим.Между временно се случил онзи бой при пясъчния насип и ножът вече се свързвал с името на Бауи,а когато го питали кой го е измислил той посочвал вече собственото си име.Та такива ми ти работи с този прословут американски нож.

Притежателя му се казва Джим Бауи,брат му въобще не  е интересен за историята,а истинският майстор,който го изработва завинаги остава анонимен...
 

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ОТРОВНИЯТ РЕЖИМ НА ВЛАСТТА...

Датата е 5 декември,а годината 1933-та.Американският щат Юта става тридесет и шестият,който ратифицира 21-та поправка на конституцията,с което необходимите 80 процента от щатите са налице и двадесет и първата поправка започва да действа,а тя напълно връзва ръцете на 18-поправка на конституцията.
И понеже стана много сложно,ето го и по-разбираемото обяснение. 
Осемнадесетата поправка е онази,която забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол на територията на щатите,а двадесет и първата слага край на сухият режим.А иначе казано,днешната тема ще бъде точно за този сух режим,или защо изобщо е имало подобно нещо и как се е стигнало да него...

И така,пренасяме се директно в далечната 1920 година,през която официално се забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол,но не и неговата употреба.
Но как да пиеш,когато никой не произвежда алкохол и съответно не ти го продава?

И всичко това заради една религиозна причина,която се базирала на факта,че по онова време въздаржателите и протестантите все още вървели ръка за ръка,а ранните заселници в Америка били хора с висок морал,които въобще не си падали по алкохола.
 

През годините обаче моралът започнал да липсва и изведнъж за всички нередни неща,които се вършели в обществото бил обвиняван единствено и само алкохола.
И то злоупотребата с него,а не употребата му,защото религиозните хора били далеч от мисълта да заклеймяват една божия напитка.
А всъщност проблемът бил в лакомията,защото според една статистика засягаща 1830 година,средният американец тогава изпивал по бутилка и половина твърд алкохол седмично,което е три пъти повече отколкото по наше време.
Ето защо и разделението на пиячи и въздаржатели в началото си било предимно на религиозна основа,само че после нещата се променили,защото в щатите изведнъж започнали да прииждат тълпи от емигранти.

И тъй като повечето от тях отивали в градовете те започнали да се променят,а тази промяната сериозно повлияла на ксенофобските разбирания на голяма част от населението.
Някъде тогава се появила и националната идея за нативизъм,което разтълкувано на разбираем език означавала само едно,завръщане към истинските американските корени.И даже била прокарана и един вид виртуална граница между нормалният и хрисим живот в провинцията и разгулният и пълен с пошлост живот в градовете,пълни с всякакви емигранти.Не случайно най-големият поддръжник на трезвеността по онова време бил не кой да е,а самите Ку Клукс Клан.
Но истинското начало било положено по времето на първата световна война,когато била лансирана теорията,че средствата отделени за производство на алкохол могат да отиват за военни цели.
И ето ви я пак 1920 година.Войната е свършила,Америка настойчиво търси своите корени и някой изведнъж се светнал,че май е дошло времето завинаги да се приключи с алкохола.И всъщност така и станало,но най-интересното тук е,че за всичките тринадесет години сух режим пиенето не само не намаляло,а дори се увеличило драстично.

Забраната за алкохол докарала и процъфтяващият черен пазар,покрай който се развила и мафията,а хора като Капоне започнали да печелят милиони долари годишно.
 
Това обаче хич не се харесвало на хората на властта и в един момент правителството на щатите прибегнало до една друга крайна мярка,която направо граничела с безумието. 

Понеже промишления алкохол бил единственият,който се произвеждал законно,а за черната борса това било основният източник за печалба,управляващите взели решение  към него да се добави отрова и напълно умишлено заменили Етанола с Метанол.
 
Идеята уж била хората да се стреснат и да спрат да пият,но резултат въобще не бил този,който се очаквал,защото само през следващата година смъртта посетила някъде към 3000 човека,а за периода на сухия режим жертвите надхвърлили тринадесет хиляди и всичко това благодарение на Метанола.Та такива работи се случвали в щатите през онези далечни времена.Режими,забрани и малоумни решения,от които полза имали само смъртта и гангстерите в Америка...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЕДНО ОТ НАЙ-СТРАННИТЕ ПРОКЛЯТИЯ...

За него ще става дума днес,защото ако не друго то със сигурност е показало,че май наистина действа.Силата му е насочена,умишлено разбира се,върху американските президенти и в частност върху така нареченият бял дом,където всеки от тях пребивава до изтичане на мандата си.

И за да бъда още по-точен тук му е мястото да вметна,че ако изборът на американски президент се е случвал в година,която завършва на нула,над него тегнело проклятието на Типикану.Ето ги и подробностите...

Всичко започнало през далечната 1811 година,когато губернатора на индианските територии Уилям Харисън подкупил индианците от племето шони,като целта му била те да отстъпят земите си на американското правителство. 

В крайна сметка измамата се получила,но това много ядосало вожда на племето Текумсе,което пък довело и до прословутата война на Текумсе избухнала през 1812 година,между кавалерията и индианците.

И както във всяка война и в тази имало решаващата битка,която битка се провела при река Типикану,където Харисън и предвожданите от него войници без много усилия победили индианците.На някои хора обаче това съвсем не се харесало,а най-интересното било,че измежду тях бил и братът на вожда Текумсе,който  по онова време бил известен гадател и шаман. 

Та като видял какво се случило с брат му,за да отмъсти заклинателят лепнал на Харисън едно проклятие,да умре в дома,в който е най-уважаван и проклятието да остане да тегне завинаги над този дом.

Слухът за тази прокоба бързо се разнесъл и клетвата общо взето си станала обществено достояние,но точно в онзи момент почти никой не и обърнал внимание,защото шаманите доста често бълвали клетви срещу бледоликите. 

А времето си вървяло,годините неумолимо се нижели и лека-полека дошла и 1840-та,през която въпросният Харисън бил избран за президент и се пренесъл в онзи бял дом,над който проклятието също трябвало да сработи.

И точно в този момент,според хронистите разбира се,то наистина се активирало и само стой та гледай какво последвало оттук насетне....

Първи естествено го отнесъл Харисън.Поел си той мандата както си трябва,но още в самото чу начало се разболял от пневмония и само след тридесет и два дни на  власт починал,като по този начин станал първият президент умрял по време на мандата си.

Никой обаче не се сетил за проклятието на Типикану докато не застреляли Линкълн,който бил избран през 1860 година и чак тогава хората започвали лека-полека да си припомнят за нещата случили се през 1812-та и последвалото след тях. 

А годините отново си минавали и ето,че дошъл ред и на президента Джеймс Гарфийлд,който също бил застрелян,а годината през която той бил избран била 1880-та.А после проклятието застигнало и колегата му Маккинли избран през 1900-та година.Следите ги,нали ?...40,60,80..и 00.

На всеки двадесет години по един президент умирал в дома,в който бил най-уважаван.Тоест,проклятието тегнело над самия дом.
Дошъл и новия век,а с него и нова порция от проклятието.

Президента Уорън Хардинг,който бил избран през 1920 година умрял по време на мандата си от инфаркт.През 1940-та бил избран Рузвелт,който пък след пет години на поста се споминал от мозъчен кръвоизлив.

А после 1960-та и Кенеди,за който съм сигурен,че знаете как умира и хоп в 1980-та,през която властта поема Рейгън.И точна тук нещата изведнъж зациклят,защото както може би сте позабравили той оцелява като по чудо,след като и него се опитват да убият.

А после идва и  2000-та година,през която е избран Буш,който също оцеля след един атентат извършен през 2001,за който атентат не се знае чак толкова много.Това обаче не е толкова важно.

По важен е въпросът какво става с проклятието на Типикану.

Прекъснато ли е то или пък просто последните двама са имали невероятен късмет да се спасят от този неумолим брояч на злото.
Ето този отговор все още търсят хронистите,а ние ще продължаваме да тръпнем в очакване какво ще се случва оттук насетне.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

МИСТЕРИЯ С МЕКСИКАНСКИ ПРИВКУС...

Има много места в този свят,които ние все още не можем да разберем напълно.Учените казват,че тайните на природата се срещат във всички краища на Земята и повечето от тях са наистина трудни за разгадаване.

Една от тези тайни е скрита в една малка площ в пустинята на Мексико и е познато на света,като зоната на мълчанието.На около 400 мили западно от Ел Пасо се намира може би най-пренебрегваната част на мексиканската пустинята.

Район изолиран от външния свят,в който освен пустинни насекоми,влечуги и дребни бозайници,нищо друго не може да се срещне.

Мястото е повече от сурово и неприветливо,а лошата му слава започва през далечната 1970 година.Някъде тогава една американска ракета изстреляна от военна база в Ню Мексико,обърква курса си и съвсем непринудено се разбива във въпросният район.И понеже носела в себе си две малки епруветки с опасният радиоактивен елемент кобалт 57,военните сили на Сащ,с разрешение на правителството на Мексико,веднага се изсипали в района,за да проучат последствията.

Пристигайки на мястото обаче,те открили нещо съвсем неочаквано.

Всички радио,телевизионни и микровълнови сигнали,както и сателитни такива,по никакъв начин не можело да се уловят.А за капак на всичко и ориентацията в местността липсвала,защото стрелките на компасите се въртели като луди.

И тъй като отвсякъде намирисвало на феномен,правителството на Мексико почти веднага създало изследователски комплекс в зоната,чията основна цел била да се проучи причината за това странно явление.Работата потръгнала,учените естествено дали най-доброто от себе си и не след дълго се стигнало до разните там заключения,като най-правдоподобното било,че целият район е едно доста силно магнитно поле.

И не само това...

Оказало се,че магнитно поле подържа високи нива в цялата зона на мълчанието,което пък съвсем не било присъщо за подобни магнитни райони.
И докато учените работели за намирането на научно обяснение за тази причина на хоризонта се пръкнала още една забележителна теория.
И тя била,че зоната на мълчанието е разположена в северната част на съзвездието Рак и е на същата географска ширина с Бермудския триъгълник.
А както може би сте позабравили,Бермудският триъгълник,пирамидите на Египет и светия град в Тибет,имат същите характеристики като зоната на мълчанието.Теорията получила потвърждение и от местното население.

Те разказвали,че често стават свидетели на загадъчни случки,случващи се в зоната на мълчанието.Мистериозни светлини,странни точки от светлина и дори срещи с летящи чинии и извънземни.
Земеделските стопани намиращи се в близост до района съобщили,че една нощ в небето над зоната се появил странен самолет,който се приземил вертикално върху мястото,изгаряйки околните храсти.
Едно друго семейство фермери пък казват,че редовно били посещавани от двама интересни мъже и една жена.Тя била руса и говорела испански свободно,а единият от спътниците й имал странен поглед.

А на въпроса откъде идват те отговаряли просто."От горе". 

А най-интересното било,че същите тези трима души един ден ги срещнал и един от учените-изследователи,който се бил отдалечил от района в търсене на разни проби.

Дали обаче всичко това е истина все още никой не може да каже със сигурност,защото човешкото въображение винаги украсява подобни странни истории.

Но пък със сигурност се знае,че в зоната на мълчанието  наистина има странно природно явление....И никой не отрича това.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Възкръсналият Вермеер

Може би сравнително малко хора в България са чували за творчеството на Ян Вермеер. Но поне всеки един е виждал някъде репродукция на неговата картина “Момичето с перлената обеца”. Йоханес Ян или Йохан Вермеер е роден през 1632 г. Той е холандски художник , който специализира във вътрешни интериорни сцени от живота на средната класа. Вермеер не е бил известен художник по свое време, типично провинциален, за някои скучен дори. След смъртта си оставя съпругата и децата си потънали в дългове. Вермеер има само около 35 картини, защото е бил изключително прецизен в рисуването, работи бавно и с голямо внимание. Почти всички негови картини пресъздават две стаи в дома му в Делфт, те показват едни и същи мебели и декорации в различни режими. Те често представят едни и същи хора, предимно жени.

Чак през 19-ти век Вермеер е преоткрит като художник. Репутацията му нараства неимоверно и той е признат като един от най-великите художници на холандския Златен век. И точно тук става много интересно, защото  през тридесетте година на 20-ти век пазарът изведнъж се наводнява с картини на Вермеер. Дори най-добрите експерти по това време не се усъмнили в нито една от новопоявилите се картини, които се харчели твърде добре и на доста високи цени на пазара. Колекционерите били обхванали от масово изкушение да имат Вермеер. Да притежаваш негова картина било признак на светски блясък. Да припомним, че кралица Елизабет също има картина на Вермеер.

Но не всяка приказка завършва с хепи енд. Скоро станало ясно, че новата колекция от стария майстор е дело на един изключително талантлив фалшификатор. Той също бил холандец, името му е Хан ван Меегерен. Изключително проницателно той решава да се концентрира върху картини на Вермеер, защото гениалният художник бил рядкост и всички върли колекционери искали да имат негова картина. Явно фалшификаторът бил много добър художник и объркал и най-заклетите светила. Фалшификаторът Хан ван Меегерен признава по време на процеса през 1947 г., че е продал на колекционери и музеи най-малко 7 ментета, смятани за картини от Вермеер. Определено са повече от 7...

Единствената картина от Вермеер, собственост на частен колекционер - "Млада жена свири на клавесин" е продадена на търг в Лондон за рекордната сума от 16,2 млн. британски лири (30 млн. долара) през 2004 г. Платното е купено от неизвестен колекционер, участвал по телефона.
Десетилетия наред картината е смятана за фалшификат. Творбата била купена от белгийския търговец и колекционер Фредерик Ролин, който през 1993 г. я представил пред "Сотбис". Едва след приключване на реставрацията в края на 2003 г. експертите признали, че "Млада жена свири на клавесин" е нарисувана от Вермеер към 1670 г.

Но историята на Вермеер не спира до тук. Неговите картини стават отправна точка за създаване на романи. Агата Кристи използва  картина на Вермеер за да я забърка в убийство.

Филмът и романът “Момичето с перлената обеца” са създадени въз основа на известната картина на художника. Филмът е номиниран за Оскар в кинематографията за изкуство и дизайн на костюми. А холандския композитор Луис Адрисен създава  операта “Писане на Вермеер”.

В крайна сметка художникът става известен няколко века след смъртта си. Репродукции на картините му има в цял свят. Друг е въпросът, че някои колекционери имат фалшив Вермеер, който обаче изглежда като истински. Страстта към Вермеер обаче е жива и днес.

                                                                                                          Анжела Арим

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

“Недадените” или филм за истинската история

На 21 март по БНТ тръгна 12 серийният филм “Недадените”. На фона на всички турски сериали, сапунки и кървави убийства с холивудски привкус това, поне за мен, е крайно шокиращо – в хубавия смисъл на думата. През март се навършват 70 години от този исторически момент-спасяването на евреите от една определена социално-политическа групировка. Филмът се опира на исторически личности, реалности от онова време. Трипластовата сюжетна линия умело съчетава световната политика,ситуацията в България и историите на две еврейски семейства.

Истината е една – спасени са 48 000 човешки души, въпреки усилията на Македония и други организации и личности да омаловажат този подвиг. Нека припомним неопровержимият факт – БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА В СВЕТА, КОЯТО НЕ ДАВА евреите за депортация.

Цяло съзвездие от български актьори участва във филма “Недадените”. Тук в реда на асоциациите да си припомним и филма “Списъкът на Шиндлер”, който е на подобна тематика. Това е биографичен филм на Стивън Спилбърг от 1993 г. Базиран е по действителен случай и разказва за  бизнесмена Оскар Шиндлер, който успява да спаси живота на над 1000 евреи по време на Втората световна война. Филмът печели множество награди, от които 7 Оскар-а.

Българският филм до известна степен е закъснял, но все пак идва навреме, за да запознае света по художествен начин за този исторически момент – 40-те години от миналия век. Филмът има собствен сайт и фен страница във Фейсбук, където коментарите определено са позитивни:
”Ще видим каква ще е основната идея на филма, все още не е формулирана.Дали идеята за колективното спасение и отричането на ролята на царя или историческата истина.В тези времена са протекли процесите пряко повлияли на бъдещето на България за много време напред включително и в наши дни,интересно ще е дали ще бъдат представени достоверно или както винаги изцяло или частично изкривено.”

“Има едно обещаващо начало! Това ми харесва! Филмът представя период от историята на България, наситен с много интересни личности и събития - с нетърпение чакам да видя как ще бъдат представени. Пенко Господинов играе много добре ролята на Цар Борис III - премерен, тих, мислещ - точно както го описват съвременниците. Габровски не си пасва много визуално, но излъчването на актьора компенсира визуалното несходство, което е добре. Интересна ще е линията с дъновистите - исторически факт е, че Борис е общувал с Дънов, независимо от това, че той е анатемосан от Църквата още през 20-те години, ако не ме лъже паметта. Не зная дали не се преекспонират фактите с тези насилия по улиците и в кината - все пак е имало полиция и тогава. Ще се радвам, ако е представена другата политическа ерес от тази епоха - комунизма и неговите представители. Като цяло - БРАВО - с нетърпение ще чакаме и гледаме следващите епизоди!”

“Какъв е този негативизъм? Аз лично не си намерих място от кеф, че най-после българското кино е в процес на събуждане, а защо не и на разцвет. Първият епизод може да се похвали с много неща, главното от което е историята - как тя се поднася и нейната сглобка. Може би консуматорското мислене е погълнало изцяло някои хора, чиито вкусове вече нямат засищане...”

Каква е точно политическата ситуация тогава? Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страхът от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес.Точно този превратен момент се разглежда във филма.

Появата на филма е демонстрация на българския дух във време на протести, недоволство и политическа криза в България и световен мащаб. Негативизмът в някои коментари е индикация, че “Недадените” не е просто поредният български филм, а филм, който се опитва да направи пробив в тематика, която е крайно противоречива, оспорвана и коментирана превратно от много държави в света.

                                                                                                                               Анжела Арим

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ НА НАУКАТА...

Датата е 8 май,а годината далечната 1794 година.На един площад,някъде във Франция,пред злокобно извисяваща се гилотина стоял мъж с качулка на главата и завързани на гърба ръце.Мъжът е учен,занимаващ се предимно с Химия и по всичко личало,че ще се разделя с главата си.
Молбите му да бъде пощаден,за да довърши онова,което е започнал биват хладнокръвно отхвърлени и след като поставя главата си между остриетата,всичко свършва само за миг.
Предполагам,че повечето от вас вече се сетиха за кой ще става на въпрос,а за онези,които все още са в неведение,това е бащата на съвременната химия Антоан Лавоазие.
Но какво толкова лошо е направил един учен,за да го осъдят на смърт ? 

Ето това е въпросът,който почти винаги изплува в този момент и за да бъде всичко в реда на нещата,напълно естествено следва и отговора...
Нека да видим първо,кой е Антоан Лавоазие.Към момента на екзекуцията той е навършил петдесетата си година живот и пак към онзи момент е бил член на парижката академия на науките и неин председател.
Занимавал се е със свойствата на газовете,водата и възпламеняването.

Продължил е започнатото от Ломоносов и дори успял да доразвие идеите му,като между другото създал и химическата номенклатура,чиито принципи са актуални и до днес.Основател е на термо химията,въвежда принципите на физико-химичното изследване в областта на Биологията,установил е ролята на кислорода при дишането,закона за запазване на веществото при химични реакции,състава на въздуха,водата и диамантите и куп други неща,които предполагам,че въобще не ви касаят,освен ако не си падате по химията.
Иначе казано,Антоан е от онези учени,които със своите закони,опити и купищата си открития са ви причинили доста напрежение в училище.
Това обаче съвсем не е достатъчна причина да му се реже главата.
Едно друго нещо е довело до този брутален акт и то е,че освен уважаван учен,Антоан е заемал и висок пост в данъчната служба. 
Нейните членове,които били 28 на брой,постоянно били хулени и оплювани,защото им се носела славата на крайно корумпирани и безскруполни личности.
Според обкръжението на химика обаче,той се различавал от колегите си.Антоан яростно е отричал корупцията и по данни на запознати,приел да работи в данъчното,защото вярвал,че само ако се внедри в системата ще успее да я промени.Доказвал го е и с постъпките си,които доста често са оценявани положително от обществото.
Общо взето човека си е бил стабилен откъдето и да го погледнеш,но изведнъж дошъл момента,в който се оказваш на неподходящото място и то в най-неподходящото време,тоест революцията във Франция.
Управлението на страната рязко се сменило и  не след дълго новите власт имащи сериозно се вторачили в служителите на данъчната служба.
Получило се,че щом си член на тази администрация значи си лош и трябва да бъдеш наказан.Революционното правосъдие може и да не е било много прецизно,но несъмнено е било бързо и само за един ден,8 май 1794 година,всичките 28 данъчни служители били осъдени по бързата процедура,обявени за виновни и гилотинирани.
Някъде там,сред телата на "виновните" останало да лежи и това на Антоан Лавоазие.Бил е нужен само миг светилото на химията да се раздели с главата си,но на Франция със сигурност ще и бъдат нужни векове,за да произведе друга такава глава.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

ЮЛИЙ ЦЕЗАР И ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ...

...Нямат нищо общо.Учудващо е колко много хора все още вярват,че операцията известна като "цезарово сечение",е получила името си,защото е била използвана,когато Юлий Цезар е роден.В действителност обаче това е само мит.Диктаторът на Рим е роден при съвсем естествено раждане,а по негово време подобно сечение се правело само на мъртви бременни жени.Началото на този мит е поставено от историка Плиний Стари,но въпреки това уважаваният римски учен никога не е твърдял официално,че Юлий е роден по този начин.Историците казват,че тази процедура се появява много преди Рим.Има доказателства,че цезарови сечения са извършвани в древен Египет,Месопотамия и древна Гърция.
В древногръцките митове например,това е начина,по който някои от героите и дори богове,като Дионис са били родени.
И въпреки,че тази манипулация е пряко свързана с раждането,през онези години тя не е изпълнявана,за да се спаси живота на майките и децата,а само да се извади плода от мъртви бременни жени.
Всичко се е базирало на религиозна основа,защото се смятало,че дете, което е умряло в утробата и е погребано заедно с мъртвата си майка,ще се превърне в зъл дух,който ще сътвори куп неприятности.

И за да не се стига до подобни злини на починалите родилки се правело цезарово сечение,плодът се изваждал и се погребвал отделно,съпътстван повечето пъти от специални ритуали.
Що се отнася до римляните,през 7 век пр. н. ера те дори приели закон,който задължавал погребението на жени,които са починали по време на бременност да се извършва само след отстраняване на детето.Според Плиний Стари,който явно е следял тези събития,понякога се случвало да се изваждат и живи бебета,което се считало за чудо,а на такива деца се предсказвала необичайна съдба.

Но откъде всъщност идва прословутото Цезарова сечение ?
Освен препратките към историка Плиний,вариация на този мит е  и твърдението, че името "цезарово сечение" е дадена на тази операция,защото няколко римски императори,наричани с общото понятие цезари,са родени по този начин.Може би,някои от тях наистина са родени така,но пак няма доказателства,от които да се предположи,че името произлиза от тях.Другото,което се е намърдало в историята е една игра на думи.За този вид операция древните римляните са използвали латинската дума caedere,която се тълкувала като кройка или нарязване,а казано иначе нещо като шев и кройка.

И понеже  думите Сaederea и Cesare (Цезар) са сходни,някои историци и лингвисти предполагат,че най-вероятно това е причинило объркване и в един момент Cesare просто се е наложила пред другата,нищо че и до ден днешен никой не знае какво всъщност означава Цезар.

Операция наречена цезарово сечение,като начин за раждане за пръв път е използвана през 1610 година.

И въпреки факта,че тя е била успешна,майката е починал четири седмици по-късно.Причината за нейната смърт обаче в последствие се оказала настинка.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Кървава история или защо изчезват слоновете?

Може би си спомняте своето детско слонче,с което дълго време сте споделяли прекрасни мигове на блаженство,гризейки хоботчето или дърпайки ушенцето му? Или пък имате все още сантимент към медальона или гривната със слонове ? 
А може би пазите бижу от слонова кост или произведение на изкуството? 
Да,слонът е такова мило животно.Известни са три вида слонове от биологична гледна точка:африкански степен слон,африкански горски слон и азиатски слон.До настъпването на Ледената епоха са живеели и други видове,като мамут,мастодонт, платибелодонт и амебелодон.
Слоновете са сред най-дълго живеещите бозайници.Малките на слона се раждат с тегло около 100 кг.Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците.Слоновете средно живеят около 70-80 години, но някои доживяват  и до 100.
Слоновете са най-големите сухоземни животни.Най-тежкият документиран слон е отстрелян в Ангола през 1956 г.-цели 11 тона.
Слоновете символизират  мъдростта в Изтока,те са високо интелигентни животни,но…скоро може би ще изчезнат от земята заради жестоките бракониерства.Колкото и невероятно да звучи Леонардо ди Каприо застана начело на световна петиция за спасяване на слоновете.
В Африка, слоновете се убиват в рекорден брой, за да се правят статуи и дрънкулки в Азия.Тайланд е в основата на тази кървава търговия.
В Африка, слоновете се колят от бракониери в рекорден брой-от техните бивни,отсечени с верижни триони се правят луксозни стоки,статуи и бижута в Азия.Тайланд е най-големият  в света нерегулиран пазар слонова кост и основен двигател на незаконната търговия.
Тайландският премиер Шинаватра обяви,че обмисля пълна забрана на употребата на слонова кост.Ди Каприо оглави глобалната петиция на сайта Avaaz,нужни са 1 млн. евро за да останат слоновете на планетата Земя.
“Присъедини се към мен сега, за да се спре кървавата търговията със слонова кост.” Браво на холивудската знаменитост !
Ди Каприо напомня,че слоновете са част от някои религии и любими филмови и анимационни животно.

Анжела Арим

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

СПОСОБНОСТТА ДА БЪДЕШ ЧОВЕК...

...Е на път да се загуби безвъзвратно.Времената,в които живеем са много по-различни от тези на предците ни и това,което те са създали и постигнали със сигурност няма да се повтори никога.Остават ни само спомените и би било добре поне тях да поддържаме живи.И в този ред на мисли,днес ще ви разкажа за уникалната постъпка на един мъж,сравнима с много малко подобни дела,извършени по времето на втората световна война.Името му е Чиуне Сугихара. 
Японец е по народност човека,а уникалното,което е направил е това,че е спасил живота на над шест хиляди евреи,рискувайки кариерата си и живота на семейството му.Едва ли обаче сте чували за този момент от световната история.Със сигурност веднага ви изплува спомена за Шиндлер,които кино индустрията издигна на пиедестал,но той уважаеми спасява не повече от 1100 човека.Сугихара обаче помага на шест пъти повече,но въпреки това постъпката му остава почти неизвестна за историята.
Нека си припомним за него...

Роден е през 1900 година и напълно в духа на японското разбиране по онова време е възпитан по стара самурайска традиция.
Завършва образованието си с отличие,после преминава обучение във външното министерство на Япония,след което получава няколко дипломатически назначения в чужбина,като последното е през 1939-та,като вицеконсул в японското посолство в Литва.
И понеже владеел отлично английски,немски и най-вече руски,това го направило експерт във връзките на страната му с Русия.
Чиуне бързо напреднал в работата,даже сериозно утвърдил позицията си,но само година по-късно СССР окупира Литва и нещата тръгват към промяна.Пакта Молотов-Рибентроп.Той е бил причината за окупацията и тъй като в него фигурира райха,литовските евреи слагат началото на опитите за измъкване от страната.И тук се намесва Чиуне.
Човешкото в него се оказва по-голямо от омразата и решен да помогне той праща писмо до японското външно министерство,в което пита дали може да издава изходни визи за евреи,за да емигрират в Япония.В Токио обаче се стъписват.Шефовете на дипломата не знаят как да реагират,защото на практика те нямат проблем с евреите,но пък германците го имат.
А в онзи момент между двете страни има "приятелство" и някак си естествено отговорът е не.Сугихара обаче не приема този отказ.За него евреите са хора,като всички останали и той решава да помогне и го прави,започвайки да печата изходни визи и да ги раздава на всеки,който му поиска.Прави го почти денонощно,защото руснаците са го уведомили,че до месеци смятат да затворят консулството. 
От края на юни до началото на октомври Чиуне успява да издаде около 5000 визи.Дори на път към гарата,след като мисията му вече била приключила,той и съпругата му продължили с раздаването на визи.

И понеже някои са лични,а други са издавани на семейства,точната бройка на хората,които е успял да спаси не е много ясна.При всички положения обаче,става въпрос за над шест хиляди души.Когато се прибира в страната си положението около Чиуне започва да се напряга.

Той веднага е призован пред началниците и отнася сериозни критики за всичките тези издадени визи.В предвид факта,че все пак е експерт в областта си и острата нужда от дипломати като него в онези времена,от правителството отлагат по-сериозно наказание и изпращат Сугихара на нова работа.Следващото му назначение е в Прага,после в Прусия и накрая в Румъния,където даже попада и в плен,но след края на войната е освободен.Когато отново се завръща в Япония,началниците му отново се сещат за своеволията му в Литва и дипломатът спасил над шест хиляди човешки живота съвсем безскрупулно е уволнен от работа.

Оттук насетне Сугихара изпада в немилост.Започва  да се изхранва с каквото намери,живота му става мизерен и труден и през 1986-та  умира напълно забравен и беден.И всичко свършва и потъва в забрава.

Дипломата и постъпката му остават ценени единствено от евреите,а за повечето свои сънародници той е по-скоро некоректен служител,защото е действал на своя глава.В един момент обаче,нещата се променят.

Японците се светват,че май не са били прави в отношението си към Чиуне и през 2000-та година,14 години след смъртта му и 40 след уникалната му постъпка,японското правителство най-после се извинява на семейството на дипломата за всичко,което са му причинили.
Твърде късно,но все пак по-добре от нищо...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

История на войната на половете

Честит празник на всички дами! И понеже днес е 8-ми март - Международният ден на жената, ще се опитаме да излезем от шаблона "ЗА" или "ПРОТИВ" отбелязването му или кои са най- неподходящите подаръци за жената за този ден.

Важното е едно - войната между половете продължава, тя винаги е съществувала и сега продължава на тихия фронт във взаимното съперничество между мъжа и жената. Но няколко красноречиви факта подсказват кой е победителят в този Вечен двубой.
Спечелена битка номер едно: Ева от Библията не просто изкушава Адам, а преди това го кара да откъсне ябълката от райската градина. Да, точно оттам започва всичко. Ева разваля вечното спокойствие на добрия Адам. Е, после той има удоволствието да се порадва на Ева, но...това не е всичко
Спечелена битка номер две: Елена внася смърт и разрушения, вкарвайки богове и хора в една епична Троянска война. Много мъже загиват, докато тя кротко стои у дома и се подсмихва. Така е скъпи мъже. Тя, според нас е била блондинка и въобще не е разбрала какво се случва, но все пак Троянската война остана в историята и е възпята от Омир.
Спечелена битка номер три: Ако гледате филма "Златният век" или се позовем на историческите факти, ще видим как Хюрем, прелестната украинка, преобръща живота на харема, внасяйки смут и разкол в живота на турския султан. С почтени или непочтени средства тя прави истинска революция, карайки султана да сключи брак с нея и да я признае за свободна жена.
Ако почнем да изброяваме...цяла дисертация ще стане..
А да не забравяме и скъпата и палава Моника Люински, която предизвика бум в САЩ и разклати устоите на президентството.
Ах мъже, мъже. Примери безброй, но истината е една...жените винаги управляват историята на човечеството - те предизвикват конфликти, внасят размирици, ръководят тайно, преобръщат живота на велики мъже и най-вече вдъхновяват поети, писатели, музиканти, художници, за да създават прекрасни творби на изкуството!
Вместо заключение ще цитираме Зигмунд Фройд: "Големият въпрос, на който никога не е отговаряно и, за който аз не бях подготвен да дам отговор, въпреки три десетилетия изследване на женската душа, е: Какво искат жените?"
А вие знаете ли какво искат жените днес на 8-ми март?
Анжела Арим

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара