“Недадените” или филм за истинската история

На 21 март по БНТ тръгна 12 серийният филм “Недадените”. На фона на всички турски сериали, сапунки и кървави убийства с холивудски привкус това, поне за мен, е крайно шокиращо – в хубавия смисъл на думата. През март се навършват 70 години от този исторически момент-спасяването на евреите от една определена социално-политическа групировка. Филмът се опира на исторически личности, реалности от онова време. Трипластовата сюжетна линия умело съчетава световната политика,ситуацията в България и историите на две еврейски семейства.

Истината е една – спасени са 48 000 човешки души, въпреки усилията на Македония и други организации и личности да омаловажат този подвиг. Нека припомним неопровержимият факт – БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА В СВЕТА, КОЯТО НЕ ДАВА евреите за депортация.

Цяло съзвездие от български актьори участва във филма “Недадените”. Тук в реда на асоциациите да си припомним и филма “Списъкът на Шиндлер”, който е на подобна тематика. Това е биографичен филм на Стивън Спилбърг от 1993 г. Базиран е по действителен случай и разказва за  бизнесмена Оскар Шиндлер, който успява да спаси живота на над 1000 евреи по време на Втората световна война. Филмът печели множество награди, от които 7 Оскар-а.

Българският филм до известна степен е закъснял, но все пак идва навреме, за да запознае света по художествен начин за този исторически момент – 40-те години от миналия век. Филмът има собствен сайт и фен страница във Фейсбук, където коментарите определено са позитивни:
”Ще видим каква ще е основната идея на филма, все още не е формулирана.Дали идеята за колективното спасение и отричането на ролята на царя или историческата истина.В тези времена са протекли процесите пряко повлияли на бъдещето на България за много време напред включително и в наши дни,интересно ще е дали ще бъдат представени достоверно или както винаги изцяло или частично изкривено.”

“Има едно обещаващо начало! Това ми харесва! Филмът представя период от историята на България, наситен с много интересни личности и събития - с нетърпение чакам да видя как ще бъдат представени. Пенко Господинов играе много добре ролята на Цар Борис III - премерен, тих, мислещ - точно както го описват съвременниците. Габровски не си пасва много визуално, но излъчването на актьора компенсира визуалното несходство, което е добре. Интересна ще е линията с дъновистите - исторически факт е, че Борис е общувал с Дънов, независимо от това, че той е анатемосан от Църквата още през 20-те години, ако не ме лъже паметта. Не зная дали не се преекспонират фактите с тези насилия по улиците и в кината - все пак е имало полиция и тогава. Ще се радвам, ако е представена другата политическа ерес от тази епоха - комунизма и неговите представители. Като цяло - БРАВО - с нетърпение ще чакаме и гледаме следващите епизоди!”

“Какъв е този негативизъм? Аз лично не си намерих място от кеф, че най-после българското кино е в процес на събуждане, а защо не и на разцвет. Първият епизод може да се похвали с много неща, главното от което е историята - как тя се поднася и нейната сглобка. Може би консуматорското мислене е погълнало изцяло някои хора, чиито вкусове вече нямат засищане...”

Каква е точно политическата ситуация тогава? Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страхът от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес.Точно този превратен момент се разглежда във филма.

Появата на филма е демонстрация на българския дух във време на протести, недоволство и политическа криза в България и световен мащаб. Негативизмът в някои коментари е индикация, че “Недадените” не е просто поредният български филм, а филм, който се опитва да направи пробив в тематика, която е крайно противоречива, оспорвана и коментирана превратно от много държави в света.

                                                                                                                               Анжела Арим