Опашата Патагонска лъжа...

На 3 октомври през далечната 1521 година в една непозната земя се случва нещо исторически значимо.И понеже е значимо подробно е описано в един много ценен дневник,запазва се през вековете и успява да достигне чак до наши дни.

А дневника уважаеми е на един списващ наш събрат от миналото,познат на света като Антонио Пигафета.Писал е в дневник човека,защото за блоговете все още никой даже не е и подозирал,че някога ще съществуват,а ако все още не се сещате кой е този мъж,веднага обяснявам.Това е венецианеца,който пътешественика Магелан наема,за да описва подробно околсветското му пътешествие.

Точно този Пигафета е един от малкото оцелели след дългото околсветско пътуване и понеже Магелан загива при Филипините,Антонио пристига в Испания с дневника в ръка и лично разказва цялата история,която знаем за Магелан.

Някъде там обаче,между редовете на дневника,заедно с реалните събития около пътешествието в човешката история успява да се намърда и една опашата лъжа,която цели двеста и кусур години е приемана за най-чиста истина.Сега ще ви разкажа за нея...

Както може би знаете,Магелан е първият изследовател,който прекосява Атлантическия и Тихия океан и на всичко отгоре намира и проток между тях,който съвсем естествено носи името Магеланов проток.И тъй като все още никой европеец не е правил подобни прекосявания,Магелан има правото да дава имена на откритите от него неща.

Ето така получават имената си не само Магелановия проток,а и магелановите пингвини,магелановите облаци и не на последно място едно солидно парче земя от днешна Аржентина,което всички знаем като Патагония.

Всъщност,точно в Патагония се е родила онази исторически значима лъжа описана подробно в дневника на венецианеца.Ето,за какво става дума...

На 3 октомври някъде към обяд,екипажа на кораба Тринидат,забелязва на патагонския бряг гигантски полугол мъж,който ровичкал в мокрия пясък и посипвал главата си с него.

Капитана веднага проявил интерес и изпратил един от моряците да отиде при мъжа и също като него да започне да посипва главата си с мокър пясък.

Целта била да се покаже знак на приятелство,а после моряка трябвало да доведе гиганта на кораба.Заигравкта взела,че се получила и след около половин час туземеца вече бил на кораба и оглеждал любопитно хората около него.

Те също го гледали с интерес и понеже всичките му били едва до кръста,Магелан го нарекъл Патагон.Горе-долу това е написаното за този случай в дневника на Пигафета и след като новината се добира до испанския бряг,разпространяването й се задейства.

Ама така се задейства,че цели два века историята за големия мъж с калната глава обикаляла Европа,че даже и други патешественици също започнали да твърдят,че също са виждали тези гиганти.

А хората вземали всичко за чиста монета и изведнъж започнали да вярват,че расата на патагонците е раса от великани,чиито размери все повече се увеличавали през годините.Първо били по три метра,после станали три и половина и накрая направо четириметрови станали екземплярите.

И това ако не е опашата лъжа,здраве му кажете.

А може би пък през 1521 година наистина е имало подобни индивиди? 

Това разбира се няма как да го знаем,но знаем,че в наши дни има едни хора,наречени изследователи на историята.Те смятат,че всичко е плод на фантазията на Пигафета,а относно гигантите,че Магелан и спътниците му най-вероятно са видели хора от едно местно племе,което е обитавало онези земи.

Те наистина са били височки,но не повече от два метра,които обаче са били напълно достатъчни,за да впечатлят дребничките испанци.И каква стана тя сега? 

Да си завлечеш задника до края на света,да видиш някакви въз дългички туземци и накрая да седнеш да пишеш глупости.Е няма как да ти се получи историята?...

Всъщност,като се позамисля истината винаги е била някъде там и ни е казвала,че изследоветелите от миналото често са украсявали разказите си с разни странни същества.Така например Франсиско де Ориана измислил Амазонките,които никога не са били войнствени жени,а най-обикновени мъже.Сър Райли пък измислил хората с очи на гърдите,а лъжите на Марко Поло направо са световно известни.