Аналогово Червено...

„Телефон все ни свързва,телефон ни дели“...пееше преди години батко ви Васко Найденов.И със сигурност за аналогов телефон е ставало на въпрос,от онези със шайбите,щото тогава други все още си нямахме.

Сетих се за този фрагмент от култувият тогава хит,защото в днешната история ще иде реч за една подобна машинка.20 юни 1963 година.

Една паметна дата,на която между Америка и Съветския съюз се подписва прословутия мемурандум за разбирателство.Безспорно интересен момент в историята на студената война,най-вече заради факта,че между градовете Москва и Вашингтон се изгражда директна линия за комуникация,известна като червения телефон.

И като се почват едни филми откъм Холивуд,леле мале.

То не са разговори между държавните глави,то не са предотвратявания на конфилкти,абе страшна работа ви казвам.

А най-интересното е,че почти във всеки такъв филм са се показвали аналогови телефони със шайби.Да обаче оригиналът не е такъв.

Подобен е на аналоговите телефони от миналото,но никога не е бил със шайба и задължително е бил в червен цвят.

Защо точно червен съвсем не мога да знам,но знам,че този телефон никога не е бил телефон.А защо не е бил телефон ще ви разкажа ето сега...

Не ви ли идва да попитате,защо им е била нужна на тези две страни директна връзка ?

До 63-та как са комуникирали без нея ?...Ами трудничко е било.

Предимно с телекси е ставала свръзката,които за капак на всичко е трябвало да се декодират,за да се разберат.А декодирането уважаеми ставало трудно и най-вече бавно.

И точно заради това в един съдбовен ден светът е бил на прага на трета световна война,която е щяла да превърне планетата ни в ад.

Случило се е по времето на така наречената Кубинска криза.

Тогава американското разузнаване надушило коварен план,от който ставало ясно,че на територията на Куба братушките щели да поставят ядрени оръжия,насочени към щатите.

Американците веднага наострили уши и се наежили,но най-тъпото било,че никой не можел да разбере точната информация.

Има ли вече ракети в Куба ? 

Тепърва ли ще ги позиционират и дали всичко това е вярно ?...

И понеже,както вече споменах,комуникацията между двете сили била доста първобитна,те аха да се сбият.

Точно в навечерието на сблъсъка обаче,от Кремъл взели та реагирали адекватно и изпратили кодирано съобщение до Вашингтон,което съдържало 3000 думи и казвало,че никакви ракети няма да се позиционират в Куба.

Да обаче,за да го разшифроват на американците им трябвали цели дванадесет часа,които пък били напълно достатъчни напрежението да се изостри на макс.

Както виждате работата бая се понатегнала,но слава Богу здравият разум надделял.

И точно в тази нажежена обстановка някой се сетил,че ако има телефон за директна връзка,нещата ще стават много по-бързо.

Предложението веднага било съгласувано с руснаците и след като и те се съгласили,започнало изграждането.До тук добре,ама изникал друг проблем.

Оказало се,че президентите няма как да си говорят,защото никой не говорел езика на другия.Ами,тогава ще има преводачи,било следващото предложение.

Те ще си говорят и после ще казват на държавните глави,коя какво е казала.Да,ама не.

И това ударило на камък,защото фактора преводач се оказал много фин момент.

Една грешна дума някой да каже и нещата пак можели да ескалират.

Ето защо било решено комуникацията да се извършва на принципа на факса.

Единият президент си казва каквото иска да каже,но другият не го чува,а получава писмено съобщение,преведно на собственият му език от специална машина.

И така,линията всъщност наистина е била пряка,но двете страни въобще не се чували...

Ето такъв e червения телефон.Предположих,че би било добре да го знаете,за да не се излагате,ако някога ви попитат.

А използването на телефона-факс е било само в следните случаи...

По време на шестдневната Индо-Пакистанската война,Турското нападение в Кипър и навлизането на Съветския съюз в Афганистан.Това обаче не означава,че ролята му не е съществена.Създаден е на 20 юни през 1963 година.