Повест за една историческа грешка.Част Втора

СПАСЕНИЕТО РАЖДА ПРОБУЖДАНЕ...

Годината е 1100.Я,светът не е загинал ! Бог отново е проявил милосърдие към своя човешки род.Той ще живее още.Той трябва да живее,за да разказва за божията добрина и божието величие.Трябва да се благодари на Бога за милостта му.Тази благодарност трябва да се възвиси към небето и някак си от нищото израстват храмове и катедрали,каменните опори на молитвата.
А към Христос,посредника на божията милост,трябва да докажем любовта си.Може ли да се търпи още мястото на неговото страдание и светият му гроб да са в нечестивите ръце на неверниците ?
Ставайте рицари на запада,ставайте верующи,нима не чухте този зов.Бог повелява така.
Излезте от крепостите,от селата и градовете и тръгнете напред в кръстоносен поход през земи и морета...
Годината е 1200.Светият гроб е освободен и отново загубен.Може би кръстоносният поход е бил напразно ? Или пък може би не,защото Европа се е пробудила.Тя е усетила силата си,преценила е собствените си възможности и отново е открила колко нови и незнайни неща съществуват в просторите на божия свят.Други земи и други хора живеещи под други небеса.
А на Запад,удивени и засрамени,рицарите са разбрали как угнетено и скучно живеят у дома си,но също са разбрали и как изтънчено и пищно живеят сарацините от Изток.Езичниците,които западните хора презират от разстояние имат гладки и меки тъкани от коприна.Пухкави и пъстри килими от Бухара.Те имат и подправки,и билки,и благовония,които окрилят и възбуждат чувствата.
Корабите им плават до най-отдалечените страни,а керваните им бродят по безкрайните пътища.
И въпреки,че на запад ги мразят те не са груби и невежи,както всички мислят,те познават земята и нейните тайни.Те имат карти,на които е записано и отбелязано всичко.
Имат мъдреци,които познават хода на небесните тела и законите,по които те се движат.
Завоювали са земи и морета,заграбили са всички богатсва,цялата търговия,всички наслади на битието,
но пак не са по-добри войни от германските и френските рицари.
Но как са постиганли всичко това ? Може би са учили.Те имат школи,а в школите ръкописи,в които се разказва всичко.Те познават мъдростта на древните учени и са я обогатили с нови знания.
Ясно,за да се завладее светът трябва да се учи.Не бива да се пилеят силите само в турнири и диви пиршества,а трябва умът да се направи гъвкав и остър като острието на толедска сабя.Следователно трябва да се учи,да се разсъждава,да се изследва,да се наблюдава.Ето така разсъждавали тогава и в неспокойното съперничество един след друг израснали университетите в Сиена,Саламанка,Оксфорд и Тулуза.Всяка европейска страна извендъж поискала да завоюва науката за себе си.След стотици години равнодушие човеците от запад отново се заели да проникнат в тайните на земята,небето и хората...
Годината е 1300.
Европа е разкъсала богословската качулка,която закриваше погледа й към света.Няма никакъв смисъл вечно да се размишлява само за Бога.Няма смисъл непрекъснато да се тълкуват старите текстове.
Бог е създател на всичко,но когато е сътроврил човека той е искал творението му да бъде също творец.Във всички изкуства и науки са оставени в наследство образци от предците ни.Може би тези образци ще бъдат достигнати,може би човекът отново ще може да направи онова,което са направили хората от античността.Защо не,даже може те да бъдат надминати.Ето в това дръзновение пламва западът.Отново се пишат стихове,отново се рисува и философства,и виж ти,даже сполучливо...
Появят се Данте,Джото,Роджър Бейтън,строителите на храмове.
Едва що раздвижил закърнелите си криле,освободеният човешки дух изипитал желание да се понесе надлъж и шир.
Но защо земята под него все още е толкова тясна ? Защо геграфският свят е толкова ограничен ?
Отвсякъде е само море,море и пак море,а това означава непозанато и недостатъчно.Единственият път към мечтаните земи на Индия е затворен от езичниците.
А зад стълбовете на Херкулес,през Гибралтарския проток не се осмелява да мине нито един смъртен.
По думите на Данте този проток ще означава во век и веков край на всички приключения.Уви,никакъв път не води към морето на тъмнинаната,нито един кораб насочил своя кил в тази тъмна пустош,няма да се върне оттам.Човекът трябва да живее в пространство,което не познава.Той е затворен в един свят,чиито граници и образ не ще познае истински.А може би ще ги познае...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ