Повест за една историческа грешка

Здравейте уважаеми.

Днес отново ще става дума за история.Съвсем случайно попаднах на една много интересна информация и някак си спонтанно реших да я споделя на всеослушание.
В една изчерпателна поредица от публикации ще ви представя една историческа загадка,която се
съсредоточава основно върху въпроса,защо Америка е наречена Америка.Известно е,надявам се на повечето от нас,че този континент е открит от Христофор Колумб,но е наречен на името на Америго Веспучи.Как обаче е станало така,че Америка не е именувана в чест на своя откривател ?
Само по себе си това несъответсвие е достатъчно да държи буден интереса на поколенията,но странностите съвсем не свършват дотук.
Оказва се,че "узурпаторът" на незаслужената слава Америго Веспучи през целия си живот не е подозирал каква роля му е отредила историята.Нито пък Колумб е предявил някога претенции за своя приоритет.
Нещо повече,те подържат приятелски отношения до края на дните си,чак до далечната 1512 година,когато към църквата в Севиля се отправя шествие с останките на някакъв главен лоцман на търговската палата,а зад ковчега пристъпят само няколоко души.Така необичайно тихо от света си отива и кръстникът на новия свят.Шест години преди това в едно отдалечено имение в Испания е склопил очи,почти забравен и Христофор Колумб.
Свършил е земният път на двама доблестни мъже,за да лумне над техните кръстове най-разпаленият и най-продължителен спор в историята.С написаното оттук на сетне нямам идеята да разрешавам този спор,най-малкото защото самата история все още не е казала последната си дума за произхода на името Америка,а ще анализирам историческите факти и ще се опитам да покажа как преплитането на случайностите и заблужденията са довели до тава,името на човека комуто по същество не принадлежи честта за това откритие да стане световно известно.
И тук,както навсякъде,мненията на хората през годините се разделят на две.За едни кръстникът на Америка е един от големите хора,разширили границите на нашия свят,а за други Веспучи си остава най-нахалният лъжец и измамник в историята на Географията.
На чия страна обаче е истината или казано по-точно,най-голямата вероятност за истина ?
В наши дни случаят Веспучи отдавна вече е престанал да бъде проблем за географите и филолозите.
Може би заради това би трябвало да го разглеждаме като задача за съобразителност,или пък игра,в която всеки любопитен може да опита силите си.
Интересното тук е,че играта ще бъде лека,с малко фигурки,които лесно се обхващат с поглед,защото цялото литературно творчество на Веспучи,заедно с всички документи обхваща общо към петдесетина страници.
Ето защо си позволих да подредя отново тези своебразни фигури и да разиграя ход след ход прочутата партия на историята с всичките й изненадващи и погрешни ходове.
Единственото изискване,което имам към читателите,които ще проследят отбилзо тези ходове е да забравят всичко,което знаят от географията и да изключат напълно представата за съществуването на Америка.
Само онзи,който съумее да си представи неизвестността на онова столетие ще може да почувства изумлението на онова поколение,когато в безбрежното пространство започнали да се очертават контурите на една неизвестна дотогава земя.
И след цялата тази титанична увертюра,която избълвах дотук все си мисля,че вече трябва да започвам...


НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
ЧАСТ ПЪРВА

Годината е 1000-та.Тежък и тягостен сън е сковал света.Очите са твърде уморени,за да се оглеждат зорко наоколо,а чувствата са твърде притъпени,за да проявят любопитство.
Духът на човечеството е парализиран като след смъртно опасна болест и въобще не иска да знае нищо повече за света,в който живее.Още по странно е,че всичко,което хората знаеха за него от по-рано,
вече тотално е забравено.Отвикнали са да четат,пишат и смятат.Дори кралете и имераторите вече не са в състояние да поставят подписа си върху пергамента.
Науките са се превърнали в сковани теологически мумии,а ръката на смъртника не е способна да възпроизведе в рисунка дори собственото си тяло.Никой вече не пътешествува и нищичко не знае за чуждите страни,които го заобикалят.Хората се укриват по домовете си.Живеят натясно,живеят на тъмно,живеят без смелост.Тежък и тягостен сън е сковал света.
Понякога в тази тягосна дрямка проблясва неясен спомен за това,че някога света е бил по-друг.
По-широк,по-богат,по-светъл и пълен със събития и приключения.
Нима през всичките тези години по пътищата не са крачели римски легиони ?
Нима не е имало един мъж на име Цезар,който е завладял и Египет и Британия ?
Нима назад през времето не са плували кораби ?
Нима в миналото не е имало мъдреци,който умеели да четат по звездите,знаели каква форма има земята и владеели тайната на човека ?...Имало е.Със сигурност е имало.
За всичко това би трябвало да се прочете в книгите,но книги вече няма.Би трябвало да се пътешества,за да се видят чуждите земи,но вече никой никъде не пътува.Всичко е отминало..
А може би е било само сън...
Тогава за какво да се мъчи човек ? За какво да напряга сили щом наближава краят ?
Възвестено е,че в 1000 година ще настъпи краят на света.Бог е осъдил хората заради многото им грехове.Така проповядват свещенниците от амвона и казват,че в първия ден на новото хилядолетие ще започне денят на страшния съд.
Обезумели с разкъсани дрехи и с горящи свещи в ръце хората се стичат на големи процесии.Селяните изоставят полята,а богатите продават и прахосват имуществото си.
Та нали утре ще се появят конниците на Апокалипсиса.Денят на страшния съд наближава.
Хиляди хора коленичат в църквите и в тази последна нощ чакат пропадането на света във вечния мрак...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

За създаването на тази статия са използвани материали от книгата на Стефан Цвайг-"Америго"