Повест за една историческа грешка.Част Трета

Годината е 1298.Двама възрастни брадати мъже,придружавани от един младеж,пристигат с кораб във Венеция.Те носят необикновенно облекло,каквото още не са виждали на моста с магазинечетата във Венеция.
Но още по-странно е,че тримата чужденци говорят най-чистия венециански диалект и твърдят,че са венецианци и се наричат Поло,а младият Марко Поло.
Те разказвали,че били тръгнали преди повече от две деситилетия от Венеция,преминали Московското княжество и през Армения и Туркестан стигнали до Китай,където живеели в двора на най-могъщия владетел на земята Кубла хан.
Пребродили цялата му огромна империя,в сравнение с която Италия приличала на стръкче карамфил и накрая достигнали края на света,където отново видели океана.Когато след години великият хан ги осоводил и за вярната им служба ги дарил с много дарове,те се отправили към родината точно през този океан.Минали най-напред през Ципанго,наименованието на Япония според книгата на Марко Поло,
островите на подправките,покрай големия осторв Цейлон и край бреговете на Персийския залив се върнали благополучно във Венеция.
Венецианците слушали разказа на тримата и се смеели.Какви весели разказвачи на приказки !
За нито един християнин не може да се каже убедително,че е достигнал онзи океан на другия край на света,и че е стъпил на онези острови,за които се разказва.
Невъзможно!Може би и братята Поло също са предполагали,че никой няма да им повярва и точно затова се били подготвили.Те поканили гости в дома си им показали подаръците и скъпоценните камъни от великия владетел,а скептиците изведнъж осъзнали,че техните сънародници са извършили най-дръзкото откритие на тяхното време.
Славата им шумно се разнесла из целия запад и събудила старата надежда,че все пак е възможно да се стигне до Индия....
Годината вече е 1400.
Да се стигне до Индия това е мечтата на новото столетие.Това е съкровената мечта и на един мъж.
Принц Енрик Португалски,когото историята нарича Хенрих мореплавателя,макар той никога да не е преплувал океана.Но това не е толкова важно.По важното е,че целият живот на Енрик е подчинен на тази единствена мечта,да стигне Индийските и Молукските осторви,където растат скъпоценните канела,чер пипер и джинджифил.Има обаче един проблем.Османлиите са затворили за неверниците Червено море,най-близкия път за там,и са превърнали тази доходна търговия в свой монопол.Не би ли било едно изгодно за търговията и едновременно християнско дело,равно по стойност на кръстоносен поход,ако враговете на запада се нападнат в гръб ?
Или пък да се заобиколи с кораб Африка и по този начин да се стигне до осторвите с подправките ? Нали в старите книги се среща невероятното сведение за някакъв финикийски кораб,който преди стотици години излязъл от червено море,заобиколил Африка и след двегодишно пътешествие се върнал в родината си Картаген.Не би ли могло това да се случи още веднъж ?...
Може пък и да може си мислел и Енрик и взел,че се активизирал.Започнал да събира около себе си най-учените на своето време и в най-отдалечената точка на Португалия,на нос Сагръш,където в стръмните крайбрежни скали се разбива прибоят на Атлантическият океан,той построил дом.В него събрал карти и сведения по навигация и започнал да привиква един по един всички астрономи и лоцмани.
По-старите учени вече били обявили,че всяко пътуване по море през екватора е невъзможно.Те се позовавали на мъдреците от античността,Аристотел,Страбон и Птоломей,според които близо до екватора морето се сгъстявало и корабите изгаряли под отвесните лъчи на жаркото слънце.Никой не можел да живее там,никакво дърво и никаква трева не виреела там.Моряците щели да умрат от жажда в морето и от глад на сушата.
Но има и други учени,евреи и араби,които твърдят противното.Може да се рискува.Тези невероятни истории се разпространяват от мавританските търговци,само за да спалашат християните.Великият географ Индриси отдавна е установил,че на юг се намира една плодородна страна,откъдето маврите си доставяли роби с кервани през пустинята.Учените били виждали карти,арабски карти,на които бил обозначен пътят около Африка.Можело да се рискува,като се тръгне по крайбрежието,особено сега,
когато новите прибори вече покозват географската ширина,а донесената от Китай магнитна игла показва посоката към полюса.Ако се посторят големи и сигурни кораби може да се опита си мислел принц Енрик и дал разпореждането си дръзкото начинание да започне.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...