„Войната е продължение на политиката с други средства“

Знаете ли на кого принадлежи крилатата фраза „Войната е продължение на политиката с други средства“?Тя е станала толкова популярна в ежедневието, а малцина си задават въпроса кой я е произнесъл? Принадлежи на Карл Филип Готфрид фон Клаузевиц (нем. Carl Philipp Gottfried von Clausewitz, 1780-1831) , пруски генерал и военен теоретик.

Войникът и интелектуалец Карл фон Клаузевиц влиза в първата си битка на крехката 13-годишна възраст. 

Стига до ранг генерал-майор, жени се за пруска благородничка и написва книга, която се превръща в основен труд за военна стратегия на всички времена.Колосалният труд „За войната” е преведен на всички основни езици и продължава да бъде основа за съвременната стратегическа мисъл и политика.

Книгата на Клаузевиц за войната е била настолна и за Ленин, и за Хитлер!

В своите книги “Теория на голямата война” и “Отбраната” Карл фон Клаузевиц. обвързва война и политика в неделимо цяло. 

Изтъква голямата роля на политическите лидери и това личи в сентенцията: “Войната е продължение на политиката с други средства.” Авторът издига войната не просто в наука, а в цялостна концепция за философията на лидера в световната политика. 

Изключително интересно Клаузевиц разглежда грешките, които могат да провалят и най-изпипаната военна акция. Но това би могло да се интерпретира и за всеки тип работа в ежедневието.Изключително интересно той анализира ролята на пълководците спрямо обикновения войник, т.е. как масата от редови военни да повярват в своя генерал в името на успеха.Според него “Смелостта е благородна сила,която възвисява човешката душа по-високо от най-страшните опасности”. Хитростта и съединението на силите са също неотменна част в добрата стратегия на отличния стратег.

Защо точно сега повече от когато и да било трябва да си спомним за тези книги? Днес трябва да се върнем към тези исторически трактати. Те не само дефинират що е война, военно изкуство, стратегия, бой, армия, те дават една визия за това как човек трябва да воюва на всички фронтове. 

И то така, че да е готов за победа, а ако претърпи поражение-как да се справи и с него. „Войната се води до победа и точка.“ 

Динамичното време на живота ни има нужда от стратегиите, които той описва. Те са ефективни във всички ситуации.Стратегии, които носят морални послания, които дават увереност и самочувствие. Защото животът ни всеки ден, асоциативно казано, е една малка война.Война с природата, с работата, с бюрокрацията, с подлостта и със самите нас. 

А и не трябва да се забравя, че Клаузевиц пръв определя първото място на нравствените елементи в теорията за войната.“ Войната не е нещо друго, а разширение на единоборството. 

Представете си схватка на двама борци. Всеки от тях се стреми с помощта на физическо насилие да принуди другия да изпълнява неговата воля; най-близката му цел е да съкруши противника и така да го направи неспособен за всякаква по-нататъшна съпротива.

“Манифестът му “Трите символа на вярата” звучи актуално и философски и сега: ”….аз се отричам: от безумното очакване на непознаваемото бъдеще от закърнелите и затъпели умове,…от лъжовното примирение с действителността на умове, чието мислене отдавна е изгаснало…

Вярвам и гордо заявявам, че над всичко народът трябва да цени собственото си достойнство и свобода, че честта може да се загуби още веднъж…!”

Хората все по-малко четат, сочат последните изследвания, но си заслужава да се прочете “За войната”, защото това не е просто книга, а една философия, оцеляла в битката на времето за вечни времена.

Тази книга не може да се разкаже накратко. 

А и не се опитваме да го направим. През цялото време, докато писах статията, се изкушавах да цитирам мислите и изразите, които ми харесаха. Но когато погледнах маркираното-оказа се, че са една трета от двата тома.

„За войната“ трябва да се прочете, за да се усети гениалното прозрение на Карл фон Клаузевиц за истини, които са присъщи за света и сега. Истини най-вече за човека, който не признава поражение, опирайки се на вечните човешки ценности!