ТОЗИ ДИВ, ДИВ ЗАПАД...

Привет уважаеми...

С днешната ми историческа разходка ще ви върна в далечния див запад на Америка,защото историята която избрах да ви разкажа се е случила някъде по неговите земи.

На 3 април през 1860 година в градчето Сейнт Джоузеф в Мисури,започва съществуването си една паметна пощенска служба,която оставя трайна следа в историческите хроники,и която света познава като Пони Експрес. 

В продължение на година и половина тя обслужва населението в западната част на Америка,разнасяйки пощенски пратки на щафетен принцип от куриери,яхнали породисти жребци.

Спокойно може да се твърди,че появата й идва точно навреме, защото в началото на 1860-та въпросните западни части на щатите все още са били откъснати от централната и южна част на страната.

Писма и колети естествено се изпращали до там,но те пътували предимно с кораби и дилижанси и доставките се проточвали от няколко седмици до два-три месеца.Идеята за създаване на пощенска компания,която да бъде по-бърза от предлаганото до момента,се ражда в главите на трима собственици на транспортни фирми,които по онова време доставяли консумативи за армията,която подържала западната границата на Америка.

Пичовете се светнали,че щом така и така обслужват този район на щатите,нищо не пречи да поемат и пощенските услуги за населението.Предложението,с което излезли пред правителството било,че могат да разнасят пощата от град Сейнт Джоузеф в Мисури до град Сакраменто в Калифорния,които отстоявали на 3200 км един от друг,като давали гаранция,че пратките ще бъдат доставяни точно за 10 дни.Въпреки,че почти никой не им повярвал,че това разстояние може да се измине за толкова кратък срок,управляващите все пак решили да им гласуват доверие и в началото на 1860 година мъжете сериозно се захванали за работа.

Само за три месеца те успели да създадат уникално организирана компания,която нарекли "Пони Експрес" и в която били наети да работят 120 пощальона,500 коня и около двеста други човека,който трябвало да полагат специални грижи за животните и имуществото.

Предвид умопомрачителното разстояние,което ежедневно трябвало да се изминава,хората направили следното...

Първо "тествали" конете и установили,че едно младо и здраво животно може да пробяга в галоп около 17 километра.Базирайки се на това,по цялата дължина на трасето изградили 184 междинни станции,като разстоянието между тях било между 16 и 17 км.

Пощальоните-конници е трябвало да изминават тези отсечки възможно най-бързо,като на всяка станция оставяли вече уморения кон и яхвали друг.Тъй като ездачите също се уморявали при тази нечовешка езда,при тях също имало смяна,но тя се извършвала на всеки осемдесети километър от маршрута.

Предвид факта,че основната тежест се поемала основно от конете,отношението към тях било на изключително високо ниво.

Животните,които "работели" в "Пони Експрес" задължително били млади и расови екземпляри,хранели ги с най-добрата храна за онези времена,а за техни ездачи се наемали мъже,които не трябвало да тежат повече от 60 кг.Писмата и колетите,които се пренасяли,се поставяли в специални кожени ранички,като тяхното теглото също било строго определено и не трябвало да превишава 20 килограма.

Пощальоните получавали по 25 долара на седмица и носели красиви униформи,за да бъдат в тон с перфектната организация,но да си куриер в "Пони Експрес" съвсем не било лесна работа.

Тъй като ездачите препускали сами през пустошта на прерията,доста често попадали под атаките на разни бандити или пък били преследвани от враждебно настроени индиански племена.

Ето защо,едно от основните изисквания при тяхното назначаване било да не са семейни.Общо взето такава е била структурата на "Пони Експрес" и когато цялата тази добре смазана машина най-сетне била готова,дошъл и момента на истината.

На трети април сутринта,първият пощальон на "Пони Експрес" потеглил от градчето Сейнт Джоузеф в Мисури,а колегата му,който последен поел пратката "финиширал" в Сакраменто-Калифорния някъде към обяд на 13 април.Десет дни уважаеми.Разстоянието било изминато точно за десет дни,както било обещано.

Оттук насетне компанията поела сериозно територията,която обслужвала и продължила с разнасянето на писма и колети,ставайки единственото средство за комуникация между източна и западна Америка,но само до 22 октомври 1861 година.

На тази дата "Пони експрес" официално е закрита,а функциите й се поемат от трансконтинентална телеграфна служба.

Въпреки краткото си съществуване обаче,легендата за самотните ездачи,които галопират през прерията,пренасяйки поредната пощенска пратка,все още е жива,а премеждията им мнотократно са претворявани на екрана от доста режисьори.