ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО КАМИКАДЗЕ...

На 20 декември през 1943 година армада американски бомбардировачи модер "Либърейтър В-24" се насочва към София,за да изсипе поредния дъжд от бомби над града.

Базираните в Либия американски ВВС често правят удари над балканите през втората половина на 43-та и особено над България и Румъния.

Основната тежест на тези атаки се поема точно от тези "Либърейтъри".

Не напразно те са най-произвежданият американски самолет през втората световна война.

След като поемат към страната ни на летище Божурище е подадена тревога,която веднага вдига в небето българските изтребители. Нашите пилоти управлявали немските самолети "Месершмит ВF-9"-най-добрата немска машина през втората световна война.

Сред тях ще бъде и поручик Димитър Списаревски.Това ще е първият и последен боен полет на 27 годишният мъж.

Ето как са се развили събитията....

Боят над София се е водил на цели 6000 метра височина.Американците са действали предпазливо,защото балканите са били много опасни за бомбардиране.

Основната причина била в уникалната бойна подготовка на българските и румънските авиатори,всички обучавани в най-добрата през онези години военновъздушна школа-тази на Луфтвафе. 

"Либърейтърите" пък вече нямали слава на непобедими,особено след провала им над румънският град Плоещ в операцията приливна вълна.

Те били леки и маневрени,но много лесно се запалвали от картечната стрелба по тях заради странното разположението на резервоарите им.Точно заради тази тяхна слабост при битката над Плоещ румънците успели да свалят 178 от тях и с право ги наричали летящите ковчези. 

Българските летци знаели за тази битка през август и били надъхани да видят сметката на прословутите летящи крепости. 

Издигнали се нашенците в небесата и завързали изключително ожесточена битка с американците.Един от самолетите ни обаче не успял да излети навреме.Самолета на поручик Списаревски.

Машината му се поврежда,той е принуден да се качи на резервен самолет и се включва със закъснение в битката.

Пилотите ни вече са заели необходимата бойна конфигурация и достигайки на тяхната височина Списаревски попада под директния обстрел на американските изтребители,които пазели бомбардировачите. 

Надупчват корпуса на самолета му,двигателят излиза извън строя и нещата си отиват към рязко падане.И въпреки,че всичко изглеждало решено Списаревски не се отказал,а продължил да задържа машината и в последния момент я насочил към група от 16 "Либърейтъра". 

Водача им се опитал да избегне удара,но Димитър вече бил твърде близо и директно се врязал в него.След свирепият удар бомбардировача се разцепил във въздуха и паднал.Българският самолет също се взривил и поручик Списаревски загинал.Награден е посмъртно с кръст за храброст и е произведен в чин капитан.Остава в историята като човека направил първият жив таран в родната бойна авиация.

И въпреки това за подвига на Димитър Списаревски дълги години нищо не се говореше.В забрава тънеха и подвизите на българската авиация от края на втората световна война.Социализма някак си не обичаше да говори за тях.Основната причина това да е така беше тази,че страната ни е била съюзник на Райха.Българските летци участвали в тези събития обаче не са бранели Райха.Те са водели битки,за да бранят небето на България. 

Полетът на Списаревски е ярък пример за бойна храброст,а що се отнася до живия таран,за неговата ефективност може дълго да се дебатира. 

Някои смятат,че да загинеш в първият си боен полет е малшанс.

Други смятат,че всичко се дължи на неопитност.

А аз бих казал,че при защитата на родината по време на война,това е най-висшият израз на боен дух.

Акт,който респектира противника и действа мобилизиращо на другарите.

Ето защо подвигът на капитан Списаревски не бива да се забравя или омаловажава. 20 декември е денят на неговата смърт.

На фона на това,в което сме се превърнали напоследък все си мисля,че е по-добре да помним героите си.Не само защото са българи,а поради вероятността те да са последните такива.