БИТКАТА ПРИ ВАРНА...

"С интерес бих чел нещо за нашата история.
Напишете сценарий за Калоян,например"
Това беше написано в профила ми в сайта СВЕЖО преди два дни.Неговият автор се казва Гошо.Не го познавам лично,но просто се чувствам задължен да му обърна нужното внимание.Ето защо реших,специално за Гошо да разкажа нещо интересно,което е свързано с българската история. 

Няма да е за Калоян,но обещавам съвсем скоро да подготвя нещо и за него.
На 10 ноември 1444 година,близо до Варна,двадесет хилядна армия съставена от поляци,унгарци,влахи,българи,хървати италианци,сърби,украинци,арменци и бошнаци,се изправя пред трикратно по-голямата армия на султан Мурад втори.

Този бой е известен в историята като битката за Варна.В нея намира смъртта си великия Владислав трети,наречен завинаги след това Владислав Варненчик.
Странно,но в българската история има куп филми за ханове и владетели,но нито едно дори мъничко филмче за този велик и същевременно трагичен момент от историята ни.
Момент,в който Европа за първи път е толкова единна пред азиатското нашествие.Владислав трети тогава е бил на около двадесет години.

Незнам колко възрастен сте си го представяли от уроците по история,но краля на Полша и Унгария бил още момче.Към неговите конници се присъединават унгарски воини,чешки наемни стрелци,венециански моряци,гвардейците на Фружин,стрелците на Мирча втори и още няколко,по-малки отряди от народностите,които изброих в началото.
От другата страна на бойното поле,Мурад втори бил наел четиридесет хиляди азиатци,диви и ужасни,от степите на Мала Азия.
От тази битка е и култовата фраза,изречена от Варненчик,при вида на вражеските орди.."Да избягаме е невъзможно,а да се предадем,немислимо.."
Мурад втори освен,че бил голям изрод,бил и много добър стратег.
Лично ръководел военните действия на армията си.Между другото,това е покорителя на балканите.Самата битка се състояла в ранните сутрешни часове.
 
В началото,с небивал устрем,обединената европейска армия атакувала наемниците на Мурад и след разгръщане на фронта,трикратно по-голямата вражеска войска била на път почти да се пречупи.
Левия фланг се разбягал,а десния понесъл сериозни загуби.Точно тогава,Варненчик направил един доста прибързан ход,който се оказал пагубен,както за него,така и за цялата му войска.Пълководеца решил,лично да атакува ядрото на армията и да убие султана.В безумната атака,един от азиатците посякъл краля,свалил го от коня и отрязал главата му.Това бил ключовия момент в битката.
Без единно командване,воините се подали на натиска на азиатците и до края на деня армията им била разбита.В последствие,всичките били обезглавени...
 
Всичко това,се е случило на 10 ноември 1444 година.Паметна дата в българската,а също така и в европейската история.Въпреки своята значимост,датата е съвсем засенчена от дебелата сянка на едни друг 10 ноември.
Както може би вече сте се досетили,другият е през 1989 година..
Това е онзи,на който ЦК на БКП,прие оставката на другаря Тодор Живков.
Точно тогава,започна така наречения преход,който,за съжаление,все още не е свършил.Никаква храброст и никакво величие няма в него.

Една партиина дата,която изрови най-голямата дупка в съвременната ни история.
Толкова голяма и нелепа,че даже и Мурад втори нямаше да се справи по-добре..
А ние..българите,просто се изгубихме в прехода...