ДА ТЕ РАЗСТРЕЛЯТ,АМА НЕ СЪВСЕМ...

В ранната сутрин на 22 декември 1849 година на симеоновския плац в Петербург,към място определено за изпълнение на разстрел стражарите водят две групи арестанти.

Всичките са млади,обвинени са в анти царска дейност и след минути ще се простят с живота си.Третият във втората група е мъж на 28 години на име Фьодор.
Прегрешението му е написването на повестта "Бели нощи" и членуването му в литературния кръг на Боташевич-Петрашевски.Арестантите са подредени и започва поставянето на качулките.Качулка на главата получава и Фьодор.Добрият Фьодор Михайлович,познат на света като Достоевски.Пушките са заредени,внимание изстрел!!

Да,естествено,че Достоевски не умира през 1849 година.
Той умира близо тридесет години по-късно от емфизема,заболяване на дихателните пътища.Какво тогава се случва на този симеоновски плац? 
Какъв е този разстрел,качулки,арестанти ? Ами случва се Трагифарс уважаеми.

Или казано иначе,случва се инсценировка на екзекуция наречена артистично Трагифарс,която властите по онова време доста често използвали.
Методът се практикувал най-вече върху затворници,чиито провинения не били кой знае колко тежки и имал за цел да превъзпита виновните,за да не тръгнат по лошия път. 

Осъденият на смърт не е знаел,че ще бъде помилван.
Водели си го на разстрел,слагали му качулката,зареждали и стреляли,ама не в него,а във въздуха.Получавало се нещо като последно предупреждение и генерална репетиция за следващия път,като след всичката тази пародия освобождавали арестуваните.

И със сигурност е имало ефект,защото много от осъдените не издържали психически,а травмата била толкова силна,че много често хората преживели този трагифарс,въобще не се сещали да се занимават с противодържавни дела.

Не си мислете сега,че след всичко това арестуваните били помилвани или пък освобождавани.Не.Арестантите не са убити,но за сметка на това са осъждани на четири години каторга.
Именно в каторгата и след този трагифарс Достоевски коренно се променя.
Неговите радикални и революционни възгледи се смекчават и той помъдрява чувствително.В резултат на тази инсценировка на екзекуция руската империя губи в лицето на Достоевски един остър критик,но за сметка на това получава един велик писател.Едва след завръщането си от каторгата той пише "Престъпление и наказание","Идиот","Бесове","Братя Карамазови"...и въобще всичките негови значими творби.Той разбира се никога повече не се забъркал в лошите работи,но може би именно те направиха от Фьодор Михайлович философ.

Те и инсценираната екзекуция на 22 декември 1849 година.