"В мазето на къщата си съм направил механа...дървени маси,пейки,черги,няколко битови дрънкулки.Там имам буренце с ракия,буркани с туршия,осолена сланина..В механата се пъхам повече за да се усамотявам.Приятели почти нямам вече,а комшиите са пияндета-ще пресушат бурето от раз,ако ги допусна.
И така,седя си един съботен следобед в механата,отпивам ракия на малки глътки от една глинена чаша...и ми е тъпо.
В един момент...на прага неочаквано се появява Оня.Не сме се запознавали с него..но аз добре го знам.Един такъв безочлив,червендалест,як.По дърт от мене но фасонът му по загладен...бизнесмен от дървената мафия.От година време подочувах,че има връзка с жена ми.А и тя от тогава все нещо ми се мусеше,отбягваше ме и ми намираше различни кусури дори за неща,в които очевидно успявах.
-Здравей,приятел..подхвана нагло оня.-Сигурно знаеш кой съм,но едва ли се сещаш защо съм тук.
-Е-МИИИ...неопределено измънках аз.
-Слушай,да караме директно.Аз и жена ти....Абе,с две думи,тя идва да живее с мен.
В първия момент тази вест ме шокира.Във втория започнах да мисля какво да направя.Да го трепя?Да се бронирам с безразличие?
-Виж сега-продължи нахално Оня,-усещам,че за теб това е удар.Но опитай да разсъждаваш с разума си.Ти си обикновен човечец,поизостанал си в състезанието.Тази жена не е за тебе и по никакъв начин вече не можеш да я задържиш.
Деца нямате,което облекчава ситуацията.А пък аз съм готов да ти помогна,ако имаш някакви трудности.
Тук нещо ми прещрака.Щял да ми помага...да ми пести трудностите.Веднага влязох в ролята която Оня ми предлагаше...слаб,мекушав,хленчещ.
-Аз...аз съм като гръмнат..Жесток удар-казах с треперещ глас.-И то в такъв труден за мен момент.
-Кажи спокойно какво искаш.
-Имам дълг.Трябва да връщам пари.
-Колко?
-500 лева.
-Петстотин лева?-Оня ме изгледа подозрително...бръкна в джоба и извади дебела пачка.
-Чакай!-спрях го с решителен жест.
-Нека дойде тук и жена ми и да приключим с тази история.
Когато тя влезе в механата,продължавах да прикривам неистовия си гняв и се правех на смачкан от живота мъж с увиснал нос.Тя изживяваше по свой начин драмата,което личеше по напиращите сълзи в ъгълчетата на очите й.
Оня й съобщи новината...
-Миличка,ние се разбрахме и мисля,че той осъзна,че ситуацията е неизбежна.Аз обещах да му помогна...
-Парите?-алчно изграчих аз.
Той отброи 500 лева от пачката и ми ги подаде,аз ги взех и с рязко променена физиономия ги потърках в брадата си.
Жена ми започна да почервенява.
-Все пак каквото било-било,живота продължава,да се разделим културно,големи хора сме-радостно бръщолевех аз.
-Нищожества-с глух глас отрони жена ми,обърна се и напусна механата.
Бях заложил на нейната гордост,себичност и високо самомнение.И не бях се излъгал.
Бях залажил на тези недостатъци,с които сякаш повече я обичах.И нещо повече...тя напусна Оня и продължава да живее с мен.Не можа да си позволи на някого не само да не му пука,но и да се радва,когато се разделя с нея."
...Учителят по математика завърши своя разказ.А колко много мъже наистина биха се радвали,ако успеят да преотстъпят жена си на друг за 500 лева,помислих си аз.
