СЕКСЪТ ВРЕДИ ЛИ НА СПОРТА? ВЯРНО ЛИ Е ТОВА? ...Част четвърта

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ...

Има публикувани много мнения и по този въпрос – ще споменем теориите за загуба на агресивност, на спортна злоба, на хъс и дори на мотивация. Другият лагер, контрира с факти:за по-ясна мисъл, по-добра концентрация, по-спокойна нагласа. Какво влияе на психологическата настройка? 

Може би тя основно зависи от типа нервна система на конкретния състезател, а не толкова от факта дали е правил секс или не преди състезанието.От друга страна,въздържанието има и други аспекти. 

То не мобилизира човека за спорт.Използването на сексуалната възбуда или сексуалния глад за повишаване на резултатите е твърде съмнителен метод. Сближаването на физическото и еротичното напрежение води към възникване на зависимост-към самостимулиране на дневните полюции. Това е изтънчена разновидност на мастурбацията, когато физическото напрежение прераства в сексуално. 

И трябва да отбележим, че тя е много по-вредна от обикновения онанизъм, тъй като граничи с патология, наречена психическа мастурбация. 

С течение на времето може да се развие нарцистична фиксация към собственото тяло, което води до понижаване на психосексуалната възбудимост, нарушаване на възприятията на еротичните сигнали от другия пол. След това човек се съсредоточава върху процеса на получаване на оргазъм от физическо натоварване, стремежът му към постигане на спортни резултати намалява, а след това направо изчезва. Той превключва от силово към нарцистично напрежение.

Такива хора се срещат често сред занимаващите се с бодибилдинг. Има доста билдери, страдащи от два проблема – хомоеротизъм и аутоеротизъм. Когато от подсъзнанието им бъде изтикан женският образ, неизбежно възниква или едното, или другото. 

И се появява необходимост от медицинска помощ, трябва да се потърси сексолог, за да избегне по-нататъшни усложнения.Тогава, това означава ли, че въздържанието е грешен метод, даже вреден?

Вероятно, но не съвсем.Просто твърде много се набляга в тълкуването на проблема за основната същност на секса.Добрият треньор преди състезание забранява не само секса.Забранява дискотеките, алкохола, определени храни, даже плажа.Виждаме, че преумора със загубата на 25 калории по време на секс едва ли ще настъпи.Сексът може да се планира така, че да не пречи на почивката и съня.Тогава защо?

Не трябва да се пренебрегват и личните предразсъдъци на самите спортисти. Те вярват в окултни мистерии и предмети: талисмани, сходство в дати, както и можем да отнесем и този проблем:със сексуалното въздържане към тях. За тези хора отсъствието на секс пред състезанието има своето особенно психологическо значение, което им помага да достигнат до свое специално състояние. 

И с тази нагласа да покорят върха. Медицината никога не е установила отрицателно влияние на секса върху спортните резултати.С други думи, изразходваната от организма сексуална енергия и загубата на семенна течност не влияе на физическата работоспособност.Много треньори в големия спорт дори препоръчват секс преди отговорни състезания,затова допускат съпругите до тренировъчните лагери.Когато се търсят максимални, еднократни постижения, има безспорна полза от поддържане на организма в състояние на положителен стрес.

Полезно е да се поддържа за кратко някакво напрежение.

Състояния на повишено отделяне на ендорфин, релаксация, странични емоции с несъстезателен характер са способни да вкарат организма в режим на релаксация, отпускане. 

А именно това е, което може да попречи на очаквания световен рекорд.

Всъщност, ако се откъснете от всички предразсъдъци, както и от съветите или псевдо съветите, постъпете по отношение на този въпрос,така както тялото и съзнанието ви подсказват.

Вместо заключение.Да се върнем назад в историята.Навремето в древна Япония, преди битка самураите задължително правили секс с жените си или с наложница. Вслушвайте се в тялото си.Опитът и практиката ще ви подскажат как е необходимо да действате, за да съчетаете двете неща. 

Ако вие познавате своето вътрешно Аз и то е в хармония с физическото ви тяло, то решенията ви неизменно ще бъдат верни.

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Сексът вреди ли на спорта ? Вярно ли е това ? ...Част трета

СЕКС И ТЕСТОСТЕРОН....

Сексът като акт ангажира половата система и половите хормони.Основният хормон, с който са свързани притесненията на спортистите е тестостеронът. Какво представлява този хормон и защо е важен за спортистите?

Мъжкият хормон тестостерон се синтезира и от двата пола, но въпреки това се различава по своята концентрация и въздействие.При мъжете той се отделя от тестисите, а при жените от яйчниците и надбъбречните жлези. Нивата му при мъжете се променят главно с възрастта, като се отбелязва постоянно покачване до 25 годишна възраст и след това постепенно естествено отделеното количество намалява.

Функциите и въздействието на хормона тестостерон:

•подпомагат растежа на костите;

•намаляват нивата на холестерина;

•увеличават синтеза на протеини (стимулира анаболните процеси);

•при мъжа съдейства за оформянето на вторичните полови белези (брада, косми, нисък тембър на гласа и т.н.);

•регулират производството на сперматозоиди;

•засилват сексуалното желание;

•стимулират агресивно поведение;

•чувтвителността към болка намалява;

•стимулират мастните жлези по кожата;

•може да доведе до загуба на окосмяване по главата;

•стимулират отделянето на феромони;

•контролират пространственото мислене.

Доказано е, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона срещат трудности да паркират колата си!

Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени, т.е. когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Високите нива на тестостерона едновременно повишават сексуалното желание, анаболизма на мускулната клетка и в някаква степен постиженията в издръжливост. 

Т.е. комбинацията от секс и спорт като начин на живот има добър ефект. Може спокойно да тренирате за по-добър секс и да правите секс за по-добра тренировка. При жената женските полови хормони не са точно важният елемент в спорта. 

Промените, които настъпват там, не са значими за спортното майсторство и мястото им заемат неизследвани състояния, като мотивация, психическа нагласа, щастие и пр. Има теория, според която сексът преди състезание се отразява по коренно различен начин на жените. 

И докато при мъжете сексът би могъл да навреди, при жените - точно обратното, сексът преди състезание повишава резултатите. 

Основен привърженик на тази теза е израелският физиолог Александър Олшанецки. Тезата на учения касае не толкова хормона тестостерон, колкото раздвижването на хормоните и промяната на хормоналната картина при женския оргазъм.Проучвания показват, че няма сериозни промени в тестостерона на тялото на мъжа след секс, а даже редовният сексуален живот дори води до покачване на нивата му. 

При това при никоя от дейностите няма паразитно използване на тестостерона. Тоест и това е още един довод в подкрепа на секса! Учените доказали, че липсата на секс не води до по-добри спортни успехи, напротив. Активният любовен живот значително подобрява резултатите и поддържа нивата на тестостерон. 

През 2008 година след маратона в Лондон била проведена анкета и участниците били попитани дали предната вечер са правили секс със своята половинка.Тези, които потвърдили, са били с 5 минути по-бързи от въздържателите.Когато човек дълго време не прави секс, нивото на тестостерона спада, както при мъжете, така и при жените.

Вярваме, че много от вас очакват да прочетат и четвъртата част, която засяга психологическите аспекти от темата СЕКСЪТ ВРЕДИ ЛИ НА СПОРТА?

Очаквайте четвърта част.

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Сексът вреди ли на спорта ? Вярно ли е това ?...Част втора

ФИЗИЧЕСКИ АСПЕКТИ...

1.Секс и сила

Сексът всъщност не е много енергоизразходващо занятие.

Най-активните любовници са способни да изгорят около 250 калории на час или 4 калории в минута.Средностатистическият секс трае в активната си част около 5 минути.

Разходът на енергия е около 25 калории,което е еквивалент на 3-4 пъти да вдигнете 5 килограмова гиричка над главата си.Както се вижда, това надали може да окаже такова пагубно влияние върху физическата форма на състезател за следващия ден.

Множество изследвания на физическите показатели на спортисти след секс, не потвърждават теорията за загуба на сила и издържливост. Интересни експерименти са проведени по този повод. 

Спортисти от различни видове спортове са участвали в тях. Повечето опити са базирани на измерване на постиженията преди и след секс. 

Във всички експерименти няма разлика в двете измервания.

Даже агенцията „Ройтер–Здраве“ цитира няколко такива изследвания, като обобщава, че данни за загуба на сила,издържливост,бързина на реакция, душевно равновесие или други качества не се забелязва.

Съвременната медицина по никакъв начин не ограничава сексуалната активност на спортистите преди състезание и тренировка.Повечето изследвания сочат друго.Не сексът влияе, а по-скоро безсънието, което най-често е свързано със секса. 

Според множество мнения, най-добрият вариант е секс преди сън. 

Ами разнообразието в секса?

А ако сексът продължи повече и има недоспиване? 

От друга страна, за да се избегне и този негативен елемент, може да се практикува секс не само нощем, а по-скоро сутрин.Тогава обаче има опасност при някои хора от изчерпване на емоционален статус да бъдат без особенно добра настройка за работа в залата. Хората са различни.И още един негативен момент–половият акт изчерпва сутрешната норма на цинк в организма, а този метал активно участва в процеса на възстановяване. 

Без цинк – няма дълго да чакате умората, тя ще ви застигне.

Да запазим цинка и мотивацията чрез половин месечно въздаржание , което въпреки всички изследвания някои спортисти стриктно спазват, според мен е абсолютно безмислено. Повече от това – опасно! Организмът отвиква от естествените си реакции, произтичат изменения в половите органи и функции, появяват се негативни последици за съдовете, в тази връзка развитие на варикозни вени, в това число варикацели, отслабва притокът на кръв в члена и се понижава чувствителността на главата на члена, и всичко това не минава и без проблеми с простата – второто сърце на мъжа.

Тогава къде е разковничето? Може би в разума и умереноста. 

Разбира се, всичко това се отнася за нормални сексуални отношения с постоянен партньор или партньори.Ако вместо пълноценен секс и сън, спортистът цяла нощ върлува из заведенията в търсене на партньор пред когото да се докаже с пет часов секс маратон, то това безусловно ще се отрази на неговите резултати.Легендарният спортен мениджър Кейси Стингел казва:“Не сексът изтощава тези момчета, а търсенето на сексуални развлечения и безсънието”.

Всичко тава е особенно актуално за младите спортисти–не е тайна за никого, че физическата активност и спорта увеличават сексуалната активност,да не говорим, че спортистите са по-привлекателни чисто физически за противоположния пол.

Потвърждение е олимпиадата през 2004 г.,където десетки хиляди спортисти предпочетоха да не се отдават на въздържание.Бяха създадени условия за това в олимпийското градче, където бяха предоставени 130 000 презерватива и 30 000 противозачатъчни. 

Пример в това отношение е и олимпиадата в Сидни, където е поставен лимит на кондоми за всеки атлет на ден и тези лимити са се оказали недостатъчни. При това и на двете олимпиади са отбелязани доста голям брой отлични постижения и подобрени рекорди.

Разбира се, това не доказва персонално ползата от секса преди състезание, но е ясна улика против вредата от него.Тоест проверената от времето традиция да се въздържаме от секс пред важни състезания, не е обоснована медицински. 

В крайна сметка наистина отсъстват данни за това, че секс пред състезание ще намали работоспособността и влоши постиженията на спортистите.

Без редовни тренировки, в спорта не може да има успехи и рекорди. 

И в секса също. Освен това половия акт е прекрасна тренировка за много системи в организма.Тук трябва да отбележа, че сексуалната ориентация е без значение. При нормално психофизическо състояние умерен секс преди състезанието няма да навреди. Но умерен! 

Умората и недоспиването оказва отрицателно влияние на организма и на спортните резултати, на точността на движенията и на силовите показатели. Всеки трябва да определи сам за себе си оптимален ритъм на полов живот и да се придържа кам него. 

При редовен полов живот, не изпитваш психическо напрежение, непредизвикана умора, неудовлетвореност и нежелание за тренировка.

Но тук ще спрем, защото следващата подтема “Секс и тестостерон.”, заслужава специално внимание и несъмнено ще ви заинтригува в трета част на СЕКСЪТ ВРЕДИ ЛИ НА СПОРТА?

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Сексът вреди ли на спорта? Вярно ли е това ?

"Въздържайки се от секс определено време,се изграждаш като велик войн" Мохамед Али

Около темата за влиянието на секса при спортистите има много компетентни мнения,зловредни слухове,изтънчени митове и дори древни легенди.

Ще се опитам в рамките на едно по-обширно изложение,разделено в четири части,да провокирам читателите с всички “ЗА” и “ПРОТИВ” аргументи за секс при спортистите.Приятно четене!.... 

Прието е спортистите да се въздържат от сексуални контакти,ако им предстои важно състезание.Дали това в днешно време се спазва,е друг въпрос!Любопитните ще попитат: 

“А дали има смисъл от това въздържание?” Отговорът не е еднозначен.Може би за силовите спортове (бокс, сумо, карате и т.н.) е препоръчителното въздържанието от любовни ласки 2-3 дни преди мача,за да има състезателят спортна злоба.Позицията на треньорите,най-често е еднозначна: Не трябва да се прави секс преди състезание.

Това е наложено мнение от повечето специалисти в тази сфера,което се обосновава научно с доказателства и е породено от два фактора,физически и психологически.

Да разгледаме всеки един от тези фактори.На каква основа се изграждат мненията и хипотезите,и наистина дали това е така? 

Към физическите фактори се отнася хипотезата на състезатели и треньори,която утвърждава,че сексът снижава нивото на тестостерон в кръвта,а това от своя страна,влияе на силата и агресивността на спортиста.Много литературни източници цитират едно германско изследване от 70-те години,което установява,че при изследвана група мъже,след полов акт,физическите функции се снижават с 20%.

Вероятно това изследване е породило и мита за спада на нивото на тестостерона.Аз лично не успях да намеря първоизточника на това изследване. Ако обобщим,към физическите фактори се отнася тезата,че сексът отнема прекалено много сили и енергия,понижава нивото на тестостерона и по този начин се отразява негативно на спортните резултати.Към групата на психологическите фактори се отнасят мнения,че сексът пречи на психическата нагласа на спортиста.

Той ги лишава от желанието за победа,спортен хъс и злоба. В подкрепа на това е една популярна мисъл на Мохамед Али:„Въздаржайки се от секс определено време,се изграждаш като велик войн“.Сексът според великия Али,отслабва волята и нарушава концентрацията.

Въздържанието,от своя страна,създава необходимата предстартова нагласа.По апокрифни данни,великият боксьор се е въздържал от секс в рамките на 6 седмици преди важен мач.

В тази връзка,често се цитира и друг велик спортист –лекоатлетът Марти Ликуори,шампион в бягането на 5000 метра,който казва:

„Сексът ви прави щастливи,а щастливите хора не пробягват 5 километра!“

Да се опитаме да разберем и да разгледаме доводите „ЗА“ и „ПРОТИВ“ както за физическите,така и за психологическите аспекти.

Очаквайте втора част на СЕКСЪТ ВРЕДИ ЛИ НА СПОРТА?

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА ?

ТРЕТА ЧАСТ
И НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПЪТ,ЗАПОЧВА С ПЪРВАТА КРАЧКА...

Направете си точен дневен режим,

Старайте се да си го спазвате.Не,не се опитвайте–спазвайте го!

Спрете да пушите,спрете алкохола,твърдият особено нощно време,намалете теглото си,стремете се винаги към повече,по-далеч,по-високо,по-голямо.Спазвайте максимата на Мечо Пух:

„Колкото повече, толкова повече“ Зареждайте се с позитивни емоции.

Премахнете негативните мисли,избягвайте ги,трансформирайте ги в позитивни.Това е трудна работа.

Ако това ви е трудно да го постигнете, прочетете поне една книга на Луиз Хей, която казва, че “всеки ден в съзнанието ни трябва да се раждат по една или две нови, силни положителни мисли.”...

Записвайте, теглете и мерете!

Още една важна тайна за успеха в борбата с мързела–контрол.Записвайте си,направете си дневник и безпристрастно си отбелязвайте в началото на всяка седмица своя напредък или неуспех.При напредък,се похвалете,при неуспех-обърнете внимание какво не сте направили.Но винаги контролирайте процеса и резултатите. Има ли контрол–има резултат.Научете се да благодарите.

Не само на околните,най-вече на себе си.Спомнете си откога,не сте си благодарили,не сте се хвалили,сам себе си!

Опитайте се,дайте си шанс,харесайте се,заобичайте се, опознавайте се ежедневно,опитвайте се да се променяте към по-добро с всеки изминал ден.Победа или поражение?

Кое според вас е по-важно–победата или липсата на поражение?

Повечето ще кажат:„Победата,разбира се!“

А аз казвам:Победата е неизбежна,ако не оставим никакъв шанс за поражение.

Е,естествено ще има и такива,които ще искат да ви върнат назад.

Не се ядосвайте,в природата винаги има и от едното,и от другото–винаги има баланс.Отначало се научете насила да се харесвате, ако трябва насила се усмихвайте на себе си, с времето ще ви стане навик, ще се заобичате и ще се усмихвате много повече.

Отиването на плаж или басейн, вече няма да бъде мъчение за вас.

Усмихвайте се, трудно е да имаш негативни мисли, когато се усмихваш.

Опознаеш ли себе си,ще откриеш колко малко се познаваш.

Скоро ще забележите,че вие сте се променили.Някак си, ще го забележите.По ваш адрес ще започнете да чувате комплименти и ще усещате завистливи погледи,ще ви питат как сте го постигнали,ще ви искат съвет,те самите как да постъпят.

Тайната е във вас, но не бъдете егоисти.

Дерзайте! Изкачете своите върхове!

Най-важното е да имате желание!

Има ли желание, всичко е възможно!

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (4)

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

ВТОРА ЧАСТ.ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ,КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ...

Някои твърдят,че тази година (аууу… 2012) е последна за света изобщо или такъв,какъвто го познаваме.Аз не вярвам в календара на Маите!

Тялото ни-това е единственото неотменно нещо,което ние имаме и притежаваме! Защо тогава се отнасяме с него като с враг?

Съгласен съм, че да се ходи на тренировки е тежко, отнема време, изисква воля, търпение и организация.От вас! Борете се с мързела!

Забележете, че след тренировката се чувствате различно, настроението ви е приповдигнато, бодър сте и сте енергичен. 

Един път само ако започнете, това усещане неизбежно ще ви мотивира, и когато мотивацията ви спада, спомнете си това състояние.

Четете, образовайте се, бъдете недоверчиви, съмнявайте се, експериментирайте.

Гледайте предавания с такава насоченост, забелязвайте принципите на мотивация на другите, скритите им оръжия, с които те се мотивират. Намерете си още поне един мераклия, който да тренира с вас. Когато сте повече, взаимно се мотивирате. 

Не е възможно и двамата да се демотивирате по едно и също време. Доверете се на специалист, повярвайте му, поемете ангажимент. 

Ако не можете към себе си, поемете ангажимент към треньора си, така по-трудно ще шикалкавите.

Задайте си ясна цел и също така крайна дата за постигане на вашата програма.Фиксирайте си я в писмен вид, крайната дата също. 

Ако е необходимо, разбийте срока на етапи.
Запомнете, целта трябва да е ясна, конкретна, постижима, поне на 60 -70%. Нека в тази цел има част, която едва ли не ви се струва невъзможна.

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“.
Непостижима е тази цел, която не сте си поставили! Ако нямате цел, това звучи като: “Не знам какво искам, ама знам, че го искам и то веднага!“

И тук идва най-важното и за някои най-абстрактното – вярвайте!
Но това не е оня тип вяра – да си стоите и повтаряте: „Аз вярвам, аз вярвам!“
Създайте си вътрешна, психологическа атмосфера за тази вяра. Представете си, че вече сте постигнали това, към което се стремите, вникнете в чувството на удовлетворение, което бихте изпитали, когато това се случи. Осъзнайте това усещане и това чувство. Запомнете го! Усетете го! Когато нещо ви се случи в действителност – вие неотменно вярвате, че се е случило. Ако не вярвате, то тогава сте като полицая, който гледа жирафа в зоопарка и казва: „Е, такова животно няма!“

Това е неотменна вяра–в нея не се съмнявате,в нея сте сигурни.

Ето за такава вяра говоря! Вяра, която няма нужда от доказателство. 

Вяра, сигурност и убеденост в едно!

Ако сте жена и ви попитат дали сте жена, дали ще се съмнявате, когато отговаряте. Ето за това става дума. 

И когато ви потрябва такава вяра - създайте онова чувство на убеденост, на удовлетвореност от преди и повярвайте.
Това е най-важният елемент от процеса–важна е не техниката,а настроението, вярата,духът!
Подплатявайте тренировките с ясна мисъл и вяра какво правите. Концентрирайте се в действието,вниквайте в усещането от действието, подплатявайте действието с мисъл,как всяко едно движение ви приближава към целта, чувствайте тялото си. 

Не четете списание, докато сте на велоергометъра, така със сигурност нищо не постигате.Съзнанието управлява всеки един процес в тялото ви!
Стъпили един път на пътя, изгорете всички мостове на мързела.

Не се насилвайте, но и не отстъпвайте пред мързела.Не се замисляйте, това или онова прави ли ви се или НЕ,просто станете и го направете.

Започнете с малки крачки и не се изхвърляйте...
ТОВА БЕШЕ ЗА ДНЕС.

Ако случайно сте харесали и втората част на поста,заповядайте отново утре,за да прочетете и последната част на този материал...

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

КАК ДА ПОБЕДИМ МЪРЗЕЛА?

Мотивация и демотивация...

“В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има и предположение, че степента му у даден човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, той се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък. В „Божествена комедия“ на Данте Алигиери лентяите са в 5-я кръг на ада.” цитат от Уикипедия

ПЪРВА ЧАСТ

Мързелът е многолик

Теоретически всеки от нас иска да бъде здрав, да има красиво тяло, да води здравословен начин на живот и…. Но за съжаление, при повечето хора, преди да тръгнат на тренировка, внезапно възникват множество причини, които им пречат да отидат там. Това явление се нарича демотивация.

Какви причини се появяват при болшинството, че се получава препятствие между тях и спорта? Най-простата и очевидната: „Аз днес имах тежък ден на работа, гаден ден в училище и т.н , и затова ще ида, примерно, утре, ако не утре, то в другиден със сигурност или...“ А утрешният ден?

Той, за съжаление, пак е същият: монотонната работа, вкиснатият началник, досадното училище, супер прозаичните проблеми, мърморещата жена вкъщи... И постепенно, отлагайки тренировките за „утре“, ги отлагате за неопределен период от време. Разбира се, появяват се спорадично моменти на ентусиазирано просветление и амбиция (особено пред огледалото, в началото на лятото или когато не влизате в любимата си дреха).

Тогава твърдо решавате да тренирате, но и това надали продължава твърде дълго. Естествено, даже тези, които са се задържали няколко месеца в залата преди началото на лятото, очаквайки невероятни резултати, вече си имат и друго оправдание, че тази програма не работи или че този тип спорт ги е травмирал, или пък, че просто не за тях. Народното име на демотивацията е мързел. Някои се успокояват с изрази от сорта: “Десет дена срам на плажа и после пак съм си на село.“ Да но.....!

Мързелът е стремеж към не правене на нищо.
Бездействието се стреми към висшата си форма – пълен покой, абсолютен покой. Мързелът е по-малкият брат на смъртта!

Може безконечно да продължим списъка с оправдания:
“днес ме боли главата..“, „днес имам среща..“, „ще ходя на доктор..“, „треньорът е некадърник, нищо не разбира..“, „нещо на мен не ми се получава..“, „днес е много студено навън..“. Това са все причини да не правите нищо.
Вашият мързел просто приковава тялото ви към дивана и телевизора. Максимумът, който си позволявате е: да отскочите до магазина, за да си купите следващия сандвич с биричка или кола, а и нещо сладичко.
Някои от вас няма да са съгласни, други направо ще се обидят, трети ще изтъкнат „важни“ и „значими“ доводи, че са прави или дори ще има и такива, които ще продължават с оправданията, с нещо от сорта: „Ти пък -откъде знаеш, нямаш си и на представа колко съм зает..“
Но, приятели мои, всичко това са различни форми на проява на вашия мързел . Мързелът е многолик и винаги ще намери причина да ви накара да зарежете тренировките.

Бъдете бдителни!
Няма нищо вредно да ви се иска да бъдете здрави, красиви, богати, щастливи. Но опре ли се до конкретни действия....
Легнали сте на диванчето и изгаряте от желание да станете? Какво трябва да се направи?
Нищо, просто малко действие, не философстване, не теории, не всякакви научни или шарлатански глупости, просто си отлепете задника от дивана. Само толкова. Ако до тук не ви е омръзнало, значи ще продължим утре във втора част....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (1)

Самбо - техника и увереност...

Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбото един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение.

Ето го и продължението на интервюто с един забележителен човек,посветил живота си на изследване на проблемите на бойните спортове.

- Вярно ли е че са правени опити на държавно ниво за превъзпитаване, посредство самбо на трудни подрастващи?

- Има такава практика. Под мое ръководство тази работа я провеждаме с наши аспиранти. Събрахме деца, склонни към насилие, кражби и други незаконни действия, взехме ги под крилото на самбото...

- И какъв е резултатът?

- Резултатите не закъсняха. Имаше общо подобряване на общото отношение, побоищата спряха. Ние започнахме да ги обучаваме на самозащита. На занятията те постоянно и непрестанно тренираха защита от юмручни удаяри, удари с крак и всякакъв вид защити от нападение...
Принципите, залегнали в защитата, са коренно различни от тези на атакуващия. Те се промениха, започнаха да мислят по друг начин... В хода на занятията групата постепенно се ориентира към осъждане на агресивността, злобата и невъздържаността. Въпреки че ролите се сменят в процеса на трениране, насоките и обясненията които даваме, като например: „Николай, към теб се приближава голям ядосан, грозен, силен хулиган, като в ръката си държи палка....“, се насажда становище, образ, с който децата не искат да се оприличават. И второ, да си нападащ по време на тренировките е много болезнено. Върху нападащият се тренират всички техники, ние го блокираме, хващаме, хвърляме, заключваме му ставите. Отново имаме психологически момент, който дава отражение върху възприятията на децата.
Боевете, които бяха доволно много в началото, постепенно секнаха.

- Как се отнасяте към самбо, което е на приложение в армията и полицията, специалните части?

- Отнасям се с уважение! Самбо е единна система, създадена за бойни и военни цели. Развитието на бойните техники в спортното самбо се допълва от развитието от бойните прийоми в армията и полицията. Най-голямата реклама на самбо са нашите войни, специални части, десантници, Спецназ. По-рано се пропагандираше ползата от самбо в обучението на войните, сега самите войни с демонстрациите си, амбицират много хора да се запишат и да тренират в цивилния свят. Да не забравяме, че има шампиони по самбо, които са и действащи военни.

- А как гледате, какво ви е мнението за ръкопашния бой?

-Създава се впечатлението, че у нас от тази дисциплина се дават хомеопатични дози. А за да станеш истински добър боец, са необходими регулярни и постоянни тренировки. Ако тръгнем да разсъждаваме по тази линия, ще излезе, че специализираните части, трябва едва ли не да се превърнат в целогодишни учебно-тренировъчни заведения по много спортове и дейностти, защото самозащитата включва в себе си множество знания и техники от различни спортове и различни похвати от много бойни изкуства. Затова разбира се, трябва да бъдат разделени по специалностти.
Според мен трябва да се придържаме строго към принципа на тясната специализация. Опитваме ли се да научим всичко – няма да ни стигне половината живот, камо ли да ни остане време да прилагаме наученото. Спецификата идва от специализацията на ръкопашния бой. Какво се получава? Неподготвения човек, при среща с противник получава шоков заряд от емоции. Занятията със самбо значително намаляват опасността от вливането на този стрес. А в мирни условия, добре поставената тренировъчна работа, създава благоприятна психологическа атмосфера.
Например, в армията-това е просто задължително. Съвършено недопустимо е, когато уволнения вече войн се връща в къщи изпълнен с яд, омраза и негативни кървави спомени и впечатления. Предава го неизбежно на своите близки и обкръжаващи. А ние после се чудим и търсим виновните - защо младежите не искат да служат и да ходят в казармата.
Когато си на война, тогава ситуацията е по-различна, но има много сходни моменти. Ето ние, живеехме в ужасни , често нечовешки условия, по време на Втората световна война. Но неизбежно вярвахме един в друг. Убият ли те – ще те погребат, ранят ли те – все някак ще те изведат изпод огъня и ще те лекуват. Вяра! Ние се сродихме, сприятелихме е слаба дума, под натиска на опасностите, които деляхме рамо до рамо, по братски.Такива бяха тогава времената, защото от грешката на един човек, можеше да загине цялото отделение или взвод. Може да звучи като закъсняла агитация, но аз не помня, някой да прецака приятелите си и тръгне да се спасява сам. Ето това наричам аз положително настроени емоции. В днешните условия, такива емоции се създават посредством спорта.


- Какво ще посъветвате хората, които се увличат по самозащитата?

- Аз съм против стандартните неща! Прави едно, прави две и т.н. Това, когато се отнася до самозащита е направо опасно. Тези, които те бият, не спазват твоя наизустен ритъм. Неминуемо губиш темп, връзка, и в крайна сметка – губиш. Ответните ти действия, без значение, колко са на брой, трябва да са естествени и слети в едно движение, без накъсване и паузи.
Второ – заучените многоходови комбинации в духа на източните бойни изкуства, се базират на предположения, как би реагирал противника. Ами ако не реагира така? Затова комбинациите трябва да бъдат прости и както казвам на шега аз – „мултифункционални“! Нямате време и не го прахосвайте, оползотворявайте го целесъобразно – изработвайте техниката до автоматизъм, това е начинът, техниката да сработи в критична ситуация. Замислянето, коства време, а вие не разполагате с такова.
И трето – регулярни свхватки – това е най-доброто проверовъчно за вас. Експериментирайте с различни техники, срещу различни противници. Така се натренира не само техниката, но и увереността, че отработения прийом няма да те подведе, когато ти потрябва.
Четвърто – трябва да изработвате в себе си психологическа устойчивост. Ето например аз съм против кимоното. Когато сте на състезание – разбира се, но иначе? Недоумявам, когато армейци например, влизат в залата боси, като каратисти и по кимона. А когато им се наложи да се бият, те как ще са облечени? Ядосвам се и когато на куртките им виждам йероглифи и емблеми. Работата е там, че в тези уж невинни подробности се крие силен психологически момент, че видиш ли западното или японското е най-доброто. Едва ли не се създава атмосфера на посвещение в тайните на бойните изкуства, причисленост към определена елитарна група, което обаче няма да ви помогне в реална бойна ситуация.
Трябва да се изгради убеждението, че дори да сте само по „зъби“, вие ще подходите с убеденост и знание. Без значение е как сте облечени, ако увереността в собствените ви възможности е на високо ниво. Тази увереност е изключително важна, както за състезатели, така и за останалите хора, трениращи самбо, бойно самбо или друга форма на самозащита.

- В самбото има хвърляния – това е своебразният връх на самата борба. Колко са ефективни хвърлянията в реален бой?

-Ефективни са и още как! Отговорът е много простичък… Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации.
Едновременно се заучават и техниките за падане. Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш. За да овладееш хвърлянето, трябва много практика Затова в рамките на ръкопашния бой се изучават само най-простите и ефективни хвърляния. Те се усъвършенстват до автоматизъм, а това неминуемо води до резултат в реалния бой. А когато имаме самбист, спортист, тренирал години наред – той знае много техники и е изключително ефективен на улицата. Та овладяването на техниките на хвърляне, дава сериозно предимство в ръкопашния бой. Хвърленият противник на земята е травмиран двойно – физически и психически. Един път повален, той губи предимство в боя, става уязвим и може да бъде задържан и обезвреден тотално. Да се премине към душащи техники или други болезнени техники? Да не говорим, че след добро хвърляне, нищо повече не е необходимо. От тази гледна точка, боец който не практикува хвърляния е, меко казано, непълноценен.- Самбо и бойно самбо?

- Спортна схватка и ръкопашен бой – има разлика, съгласен съм, но принципът е един, идеята, подплънката е същата. Ситуацията налага своите особености. Но основата, разбира се, остава една и съща и трябва да се тренира непрекъснато. Перфектното познаване на базовата техника на самбо ви дава поне 70% сигурност за победа. Ето поради тази причина майсторите по спортно самбо, изключително леко се преквалифицират към бойното самбо. При бойното самбо се появяват допълнителни детайли, които са неотменна част от ръкопашната битка, които задължително трябва да отработват допълнително. Оттам идват разликите в двете направления. Излишно е да споменавам, че подготовката, дадена от самбо, дава резултати и в различни други видове състезателни бойни спортове, където бивши самбисти са трудно преодолими противци и в тях.

Счита се, че Евгений Чумаков е не само изключителен майстор в самбо, но един от най-добрите теоретици в борбата. Автор на оригиналната методика за подготовка на самбисти, станала известна с името „Спиралата на Чумаков“ Автор е на повече от 200 пособия и публикации по самбо.
Евгений Михайлович Чумаков почина на 10 август 1997г.
Този разговор се проведе през март 1996 г.
Поклон пред паметта на този уникален човек!

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Самбо - техника и увереност...

Тази статия няма да обяснява какво е самбо,какво представлява и как е произлязло.Това е едно интервю с един забележителен човек,посветил живота си на самбо и на изследване на проблемите на бойните спортове.

Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбо един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение

Евгений Михайлович Чумаков е роден на 16 февруари 1921 г. в СССР. Той е четирикратен шампион на СССР по самбо, ученик на Анатолий Харалампиев – един от създателите на самбо. Водещ треньор, създал около 60 шампиона и майстори по самбо. Основател на Спортен клуб „СКИФ“ – което в превод от руски означава – Държавен централен институт по физическа култура.

Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор на СССР, международен съдия, професор в катедрата по борба в Държавната Русийска Академия по физическа Култура.

Попада в армията директно от ученическата скамейка, но вече с титла – шампион на СССР, която завоюва през 1939 г.
Евгений Чумаков отдава повече от половин век на самбото.
Извличайки най-ценното и най-интересното от един разговор, проведен с Професора, ще се опитам да ви предам както наученото, така и особената енергия, струяща от този мъж.
Разговорът ни започва с .....психология.

В самбото много хора виждат по скоро военна и бойна система, отколкото спорт или начин за психологическа закалка.
- Кой е най-страшния момент от една схватка? - пита Чумаков и бърза да отговори, за да изпревари, евентуалната проява на глупост от моя страна:
- Приближаването към противника, близостта с него, навлизането в неговото лично пространство, влизане в обхвата на неговите оръжия! И ако боецът не е вътрешно подготвен за този момент, правейки крачка напред, мислено отстъпва две назад. Всички негови действия са пропити с неувереност, нежелание за продължение, за развръзка и даже мисъл за бягство. Самбото те учи да не се боиш от близостта. Добрият самбист е уверен в способностите си, чувството му за самосъхранение го тласка напред, а не назад!
- На вас г-н Чумаков, случвало ли ви е се да се биете извън тепиха, на улицата например, където няма правила?

- М…да, получи се веднъж, така съвсем неочаквано. Влязох в един тъмен вход! В този момент ме нападнаха. Бяха трима и донякъде си пречеха, в стремежа си да ме съборят и ударят. В един момент, вследствие на няколко контрадвижения от моя страна, те буквално ме изгубиха в тъмнината. Навярно си помислиха , че съм паднал в следствие на някой от техните удари и съм „готов“! След тази кратка пауза, аз по собствена инициатива, почти на сляпо влязох в контакт с тях. Когато държиш противника в захват, го „контролираш“, както ние казваме, и е без значение колко е тъмно, даже тъмнината помага.
В тази ситуация чувстваш по-осезаемо тялото си, равновесието си и мускулите си. В тази ситуация от само себе си се включва самбиският инстинкт. И ти му се подчиняваш, за да оцелееш. В общи линии, това се и получи. От схватката нямах особени поражения. Бързо, но методично ги „приземих“, като се стараех да падат максимално неудобно и травмиращо, след това избягах навън от тъмния вход. Опасявах се, от поражението или от злоба да те извадят оръжие или ножове.
- Какво мислите за източните бойни изкуства?
-От една страна, това е интересен елемент от културата на нашите съседи. А от друга, в тях своебразно се съчетават средства за физическо развитие, философия, оригинални възпитателни програми. Ако говорим за бойни прийоми, ако освободим техниката от нейната национална екзотика, тя е построена на едни и същи основи, както при японците, при китайците , корейците, така и при нашето самбо.
- Какво може да се вземе от тях?
- За нас е важна не толкова техниката, колкото тренирането на дух, владението на психиката, формирането на характера на младия човек. Затова и в самбо - няма степени.
- И все пак, не започват младите тренировки с мисълта да могат да се защитават, да могат да се бият, а от там и могат да дойдат проблеми?
-Да вземем Япония, например, където джудото е масов национален спорт. Преди време там се занимаваха повече от 5 милиона души. Японската триада от национални спортове – кендо, сумо и джудо – са навлезли в училищните програми. Добавяйки и ред други бойни изкуства и спортове, като видовете каратета, айкидо, джу-джуцу и нашето самбо, което е доста популярно в Япония, се получава една маса от трениращи, надхвърляща 6 - 7 милиона. Обаче по улиците на Япония е спокойно, престъпността е сведена до минимун. Тоест, бойните спортове не водят до агресия, точно обратното.
- А това означава?
- Означава, че трябва да направим така, че възпитанието на подрастващите да върви ръка за ръка с тренирането на някакъв спорт, ако е бойно изкуство и боен спорт, ще има още по-пълноценен възпитателния ефект.

СЪЩО ТАКА ОЗНАЧАВА,ЧЕ СТАТИЯТА ДОСТА СЕ ПРОТОЧИ,ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТ....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (5)

"Буши" Мацумура.Да печелим сила от нашите слабости...

Мацумура Сокон "Буши" (1796-1893) е легендарен окинавски карате майстор,основател на стилът Шорин–Рю,човекът оказал силно влияние на вида на карате,такова, каквото го познаваме днес.Ражда се в село Ямагава,в близост до столицата на Окинава–Шури,в известно Шюдзоку-семейство от благородници,от военното съсловие.Високообразован човек и бележит калиграф.

От ранна възраст, подобно на болшинството младежи от град Шури, изучава Окинава Те,а в последствие учи при самия Тоде Сакугава-с прозвището „Вълшебната ръка“,който по онова време живеел в близкото село Аката.

Смята се, че именно Сакугава дава прозвището на Мацамура–„Буши“-(яп. воин)-почетно прозвище,което се е давало само на най-прославените и калени в истински бой воини.
Има много истории за това как Мацумура получава тгова прозвището.Една от тях казва,че е присъдено от крал Шо Ко,като признание за невероятните му постижения в бойното изкуство, след като той победил бик. 

Така или иначе се смята, че никога не е побеждаван.
В интерес на истината трябва да отбележим, че Мацамура става ученик на Сакугава в момент, когато майсторът е на 78 години,и след смъртта на Тоде Сокугава, той практически се учи от учениците на майстора.Сред тях са велики имена:Окуде,Макабе,Мацумото,Хинована,Аракаки и др.
Впоследствие учи при много известни окинавски майстори,а през 1830 година,заминава за Китай и в продължение на няколко години изучава Чуан-шу.Връщайки се от Китай, през 1830 година,той основава школа в гр.Шури с името Шерин-рю Гококу-ан Карате–(яп. Карате школа Шаолин, предназначена за защита на Отечеството)
Съпругата на Мацумура била известна също със своите бойни умения. Преди да срещне Мацумура,тя често предизвиквала ергените,които идвали да я искат за жена и ги побеждавала в бой.
Мацумура е известен като военначалник и приближен на управляващите в Рюкю.Той служи като личен телохранител на трима поредни окинавски Шогуна. През 1848 година е удостоен със званието „Върховен наставник по военни изкуства на Окинава“
Малко известен факт е, че като военачалник или телохранител нееднократно посещава Япония, където с огромен интерес изучава видовете бойни изкуства разпространени там, справедливо предполагайки, че и в тях се крие неизчерпаем източник на знания.
Запазени са свидетелства, доказващи, че Мацамура задълбочено е тренирал в школата Джиген-рю. Това е комплексна школа по бойни изкуства, възникнала в периода Токугава (1603-1868), която включва в себе си няколко дяла: джу-джуцу, кен-джуцу, батто-джуцу и иай-дзуцу.
След като напуска държавната си служба, той започва да преподава карате в село Сакияма, в близост до столицата Шури. Той практикува рязко, силово карате в класическа старошаолинска форма Основните изисквания на Мацумура били бързина, рязкост, отсеченост, взривна сила и брилянтно владеене на основните техники. Широко застъпени били резки, травмиращи, болезнени блокове, блок-удари, здрави, стабилни позиции. Отстъплението, завъртания, избягвания и всякакви финтове се считали за белег на страхливост и били унизителни. Дълго време методите на Мацамура са доминирали в Окинава
Някаква представа за набора от техники на Мацамура, дава открития след смърта му трактат “Буши Мацамура но Кара Те“, който е запазен от неговите наследници и публикуван през 1960 година.

Техниките показани там, съвсем не са във възможностите на всеки. Велик учител го прави факта,че е имал методика и набор от техники за всеки един от учениците си,в зависимост от индивидуалните му способности и особености.
Твърдостта на школата на Мацамура е изложена в една негова мисъл:
"Ако те ударят по ръката–счупи му ръката,ако те ударят по крака–счупи му краката".
Мацамура е първият майстор,систематизирал техниките на стила,без да дава собствено име.Практически всички бойни изкуства с родно място Окинава са изпитали върху себе си влиянието на този забележителен човек и боец.
Известни ученици на Мацумура са: Ясуцуне Итосу, Кенцу Ябу, Гичин Фунакоши,Чомо Ханаширо,Набе Мацумура,Анко Азато,Киюна Пейчин, Сакихара Пейчин,Чотоку Киян и много други. 

Най-известните съвременни стилове,чиито основоположник е Мацумура,са: Шорин рю,Шотокан,Шиторю.
Освен изучаваните форми и техники в тези стилове, той е преподавал в много тесен кръг и Хакуцуру,стилът на белия жерав,произлизащ от южните китайски стилове.
Автор:Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Ефективни ли са бойните изкуства?....

....Или пък опитът на уличника е много по-доминиращ от тях !?

Ето за това ще става дума оттук надолу,така че сядайте удобно и започвайте с четенето.Ефективни ли са бойните изкуства?...

Този въпрос измъчва хиляди хора днес,едни се загубват в четене на множество материали написани от специалисти,други тръгват по пътя на опита,тренират с години и експирементират, трети са лаладжиите на маса, които разбират от всичко, но никога не са участвали в реален уличен бой.

Къде е проблемът?
 

Проблемът не е един, а са множество от проблеми, както се казва - цяла проблематика! Бойните изкуства са възникнали, защото в различен етап от развитието на човечеството се е породила нужда от това.Но те са възникнали тогава,отговаряли са на тогавашните нужди,усъвършенствали са се по онова време.

Всеки тренирал някакво традиционно бойно изкуство се сблъсквал с движения,чиято цел е да обезоръжат конник или пък да победят копиеносец или самурай.Да,това е много хубаво, но ние живеем сега и колкото и да вярваме в цикличността на вселената,надали за един живот ще дочакаме да дойдат пак ония времена.
За да се опитам да дам своя отговор на въпроса за ефективността, трябва да направим няколко обяснителни обиколки,за загрявка преди основния отговор.Да разделим бойните искуства по класове.Как? 

Преди да разберем за съществуването на това разделение, всичко изглежда еднакво.

Въпреки че всички са обединени под името “бойни изкуства”,има значителни разлики.
Смисълът,съдържанието, насочеността,това ги отличава-създадени са за различни цели.Въпреки че има допирни точки,същността в едно бойно изкуство, създаден за една цел,не работи за друга.Разделението е:
 

1.Традиционни бойни изкуства
2. Духовни бойни изкуства
3. Спортно насочени бойни изкуства
4. Професионално насочени към самоотбрана и оцеляване.
 

Всеки от тези класове е реален и стойностен, но може да не съдържа това, което искате да научите или това,от което имате нужда,всяко бойно изкуство има силните си страни,но също така има и собствените си недостатъци и ограничения.Практически невъзможно е да овладееш всички видове бойни изкуства.Тогава?
 

А може би проблемът със заплетения отговор идва от непълно или неправилно зададен въпрос.Ефективни ли са бойните изкуства? За какво?
Ако говорим за самотбрана при сбиване,за задържане на престъпник, за преодоляване на противник във военен конфликт, тук говорим за само едно предназначение и това е приложението на сила за решаване на екстремални ситуации.
Друг би бил въпросът на ефективността ,ако става дума за традиционни бойни изкуства.Да те са ефективни,но за друго-ползите от бойните изкуства са много и ще говорим по-нататък.
Ако обърнем взор към спортните дисциплини–там ефективността се измерва с постиженията и удовлетвореността от постигнатите резултати.

Най-често става дума за ефективност на бойните изкуства в реални ситуации.Незнайно защо,точно в този момент,започват на преден план да излизат модерните бойно-спортни компилации–ММА (от всички лиги и вариации).Но колко ефективни са бойците от ММА на улицата. 

Практиката показва,че те не са подготвени за сблъсък с реален или въоръжен противник,нямат представа как той да бъде преодолян нямат адекватни техники за справяне с това.
Разчитат предимно на агресия, страховити мускули и бруталност.Уменията развити в ММА са със спортна насоченост и не сработват винаги и навсякъде и най-вече в реални ситуации на улицата или в екстремални ситуации.Проблемът е, че на улицата често се използват оръжия от всякакъв вид и практикуващите ММА просто не са подготвени за това.
На улицата няма никакви правила и там основното правило е да оцелееш с цената на всичко. Глупаво е от друга страна да подценявате противника си. После,ако вие сте ММА боец,изглеждате като такъв,щом на някой му е хрумнало да се закача с вас,то тогава – не го подценявайте.
Бях чел някъде,че вашата съпротива ще изненада и обърка противника ви. Глупости!
Това е вярно само ако нападащия е 200 кг добитък,а жертвата,финна мацка към 45 кг и тя го поваля с удар с крак или го задушава с душаща хватка от Джу Джуцу.
Не забравяйте че 99% от проблемите се създават от 1% от населението. 

Те са безскруполни,бързи,не ценят особенно човешкия живот;да не говорим,че начинът им на действие е доста необичаен,подъл и изненадващ.
Ако не познаваш този начин на мислене, извратена психика и асоциално поведение - ще имате голям проблем при реален сблъсък с тези особи. 

Да не забравяме, че най-често не са сами, а са в компанийка или група! 

И най-важното–не им е за първи път,както се казва–те това работят. Другият голям проблем е,че най-често са употребили алкохол или наркотици и са въоръжени.

Да,това е реалността и е доста по-различно от прожекторите на ринга, ревът на екзалтираната тълпа,ръкомаханията на рефера,стройните полуголи мацки с интересни табелки,отброяващи рундовете,строгите правила и лекарския екип и линейка дежурящи наблизо в готовност! 

Тоест дотук със всички видове стилове,в които има състезателен момент, единоборство,чест,благородство,принципи,дух и т.н.
Дотук и с първата част на този пост.

За да бъде по-лесен за възприемане,умишлено разделих поста на две части,за което се надявам да бъда разбран,най-вече от автора на този материал.Продължението му публикувам веднага под него.....

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (3)

Ефективни ли са бойните изкуства?..ЧАСТ ВТОРА

Ако на вас не ви стиска или страдате от скруполи, как така ще го сритате в топките или бръкнете в очите–значи тая работа не е за вас,просто тренирайте бягане.

От практиката на спец отрядите, профи охранители и изобщо хората,чиято професия е да се справят с тези ситуации е известно, че да оцелеш и да си ефективен в такива свхатки не е необходимо да се набиват на очи,нямат огромни мускули,„на ти” са с оръжията (хладни и огнестрелни) и различните традиционни бойни изкуства,имат почти енциклопедични познания в различни области и преди всичко са изключително интелигентни (почти всички са с висше образование или даже няколко).

Те предвиждат рисковете и ги свеждат до мининимум и просто не излагат на излишни рискове своите клиенти и себе си. Значи и това не е,вие не сте офицер от спец. частите ,(тях и без това рядко ги нападат),но на вас може да се случи. Какво да правим тогава?Можем да се включим в някой курс. 

Те са за високорискови положения,които трябва да бъдат решени незабавно.Техниките са елементарени,ефективни и често брутални . 

Вие не трябва да ги учите пет години, за да ги приложите.Повечето от тях могат да бъдат преподадени достатъчно добре за по-малко от три месеца, ако не и за по-малко.Но ще бъдете подготвени само за определени положения, няма да имате поглед върху случващото се около вас.

Ако се случи „А“, аз правя „Б“.Ами ако се случи „Ш“? 

А вашия курс не дава решения за тази буква?

Така че въпросът с ефикасността продължава да стои.
 

Продължавам с даването на непоискани съвети, но това е продиктувано само и единствено от желанието ми да намалим количеството на синините по Вашия организъм.
Според мен,най-добрия вариант е да тренирате някое традиционно бойно изкуство.В тези стилове се тренират разнообразни техники, тествани във времето, има техники срещу оръжие–особенно важно,и има и други важни аспекти–самоувереност,физическо натоварване,учтивост,способност за съсредоточаване и самообладание.

Под въздействието на бойните изкуства, притеснителните и проблемни деца често дават най-доброто от себе си,техните успехи се подобряват и неприемливото поведение спада, докато те напредват в изкуството. 

Трябва да знаем, че целта на бойните изкуства не е нито победата, нито загубата, а усъвършенстване на характера и постигане на особенни състояния на духа.В бойните изкуства е важно да оцеляваш в трудна ситуация и да продължаваш напред.

Бойните изкуства са достатъчно разнообразни, за да покрият високите ви изисквания,но дали вашият инструктор е на същото това високо ниво като самото бойно изкуство.Преценете добре дали техниките,които учите зависят от съотношението на размерите или силата ви с тази на противника ви. 

С други думи-определят ли размерите и силата ефикасността на техниката ? Дали тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент? 

Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас, блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? 

Това са най-популярните начини на разрушаване на техниките.
 

За разлика от състезанията,където има категории и правила,вие ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой,така че трябва да знаете какво работи и какво не работи против тях.

Тестът за тези техники е лесен:намирате най-големият и най-силният човек в залата и го карате да опита да обърка техниката,по който и да е от четирите метода ( втурване, смазване, стискане или падане). 

Ако той може да я разрушава чрез чиста сила и обем, забравете този ход . Не забравяйте,че ако не можете да го направите в залата,то определено няма да се получи в “реална ситуация”.Да обърнем внимание и на ръста! Ако сте малък мъж или жена, огромен брой техники, базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .
Също така определени ходове работят по-добре за големи хора,докато други-най-добре за по-малки.По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото.В същия дух-по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част на гръдната кост.Същата техника обаче,е много трудна за прилагане от по-малък човек към по-голям.

Настоява ли вашият инструктор,че една техника е подходяща за всички? 

Това не трябва да бъде така и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер, сила и телесен тип.
Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно!

В тази единствена концепция,всичко,което споменах досега,се включва в едно голямо цяло.Вие просто променяте стратегията т.е.-бягате! 

Относно всичко останало,ако разбирате принципа,вие можете да създадете ефективна техника,за да посрещнете всичко,което се случва-и да го направите за конкретния случай.
Боят и самоотбраната са вечно променящи се,нестабилни положения без готови решения.Единствения ви вариант е да бъдете нащрек,подготвени на база принципни положения и най-вече да действате, точно, навреме и без излишно колебание.Не правете неща, които не са тренирани дълго и болезнено в залата преди това.Подберете си добър инструктор.
 

Въпреки че нямам претенции за пълнота и изчерпване на проблемите,аз се опитах да ви покажа фактори,които имат критично влияние върху реалната самоотбрана.Ако елементите, за които говорих, не са включени във вашето обучение от самото начало, значи ви преподават спортен стил,а не такъв за самоотбрана.Въпреки че няма нищо лошо в бойните спортове,но без тези елементи, не ги използвате за ефективна самоотбрана. 

Не спирайте да изследвате ефективността на всяка една техника. Тренирайте за това ,което се случва най-често,и може би ще успеете да се справите с една голяма част от това,което се случва.

Научете 50 техники, от тях неизбежно ще можете да правите много добре 15, от тях 7 или 8 ще ви влезат в употреба, когато трябва.
Бъдете умни и останете щастливи!

 Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Японски ли е самурайският меч?...

Здравейте уважаеми.Дойде денят,в който ще ви представя и следващия умник,който от днес насетне ще ми бъде съратник в писането,и който ще се опита да Ви запознае с нови или добре забравени стари факти, противоречиви мисли или нов прочит на актуални теми свързани с бойните изкуства.И още, данни, фактология, митология, религия, окултизъм и куп други неща! Нещо ми подсказва,че много бързо ще му станете фенове,защото освен,че е много вещ в това с което смята да ви запознава,пише доста увлекателно.

Ето го и първият му пост,а преценката оставям на вас.... 

През последните години,нашия пазар е залят с зле направени сувенирни копия на самурайски саби, внесени от Китай.

Интересно ми стана,когато един търговец на сувенири,разпалено ме убеждаваше,че са цитирам“тотално оригинални – китайски“.

Това звучи като виц от една страна,защото всички знаем, освен този господин,че самурайската сабя е японско оръжие,да не говорим, че самураи има само в Япония.

Но,като подминем благородно невежеството на търговеца,то може да се окаже, че всъщност, без той да знае,ще се окаже прав, макар и в чисто исторически аспект.

Технологията на коването на тези мечове е внесена отвън,както и голяма част от суровините.Центърът на тази технология на „дамаската стомана” е Индия, откъдето се разпространява из цяла Азия и Близкия изток,където именно идва и названието „дамаска стомана”.

В древността индийците са произвеждали най-добрите образци оръжия от дамаска стомана (зелена, сива и синкава стомана).

Сабите от зелена стомана са можели да секат камъни,а тези от сива стомана са пробивали без проблем кожата на слон,като са били невероятно гъвкави при това!

По-късно в Япония,корейски и китайски специалисти ковачи изработват първите японски мечове продължително време,които в последствие биват усъвършенствани в някаква степен от японските ковачи,но в един доста по-късен период 9-12 век,тъй като технологията на коване е била пазена в тайна.Първоначалните японски мечове копират формата и структурата на хуно-българския палаш и правите китайски мечове и после добиват характерната си леко извита форма,подходяща повече за сечене,а не за мушкане.Тоест,оказва се че чисто технологично и исторически,оттърсвайки се от легендите,японския национализъм, и по-скоро рекламата и филмите за самураи са направили известен самурайския меч и са го обвили в мистика и тайнственост,като символ на японския дух.

Има и още една причина.

В днешно време японските мечове изработени по старата технология (дори и съвременни изработки) се считат за произведения на изкуството с висока художествена и материална стойност,подобно на картини,художествени произведения и бижута на известни майстори.

По тази причина най-добрите образци такива мечове отиват още след изработката в банковите трезори на известни японски корпорации и фирми,като един вид инвестиция с гарантирано качество и като вид капитал (подобно на злато, картини, диаманти, валута и недвижимо имущество). 

Един добър пример за градивен национализъм!....

"За написването на материала е използвана публикация на д-р Дориян В. Александров"

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)