/*-------- Post Views ----------*/ #views-container { width: 75px; float: right; } .mbtloading { background: url('https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCETdiseJHFp_Tn7T3YgP1AawDBKDF3gX0sy55GcjZJqRDz-0x7MGzw9Mio8pPtTbz84YJ4Ts35_lz3rupxjXSX8WzUKeB1tesqigcu0fU2tc_459ARlexQBcSazOF1Nce2vzNja8JiSMg/s320/mbtloading.gif') no-repeat left center; width: 16px; height: 16px; } .viewscount { float: right; color: #EE5D06; font: bold italic 14px arial; } .views-text { float: left; font: bold 12px arial; color: #333; } .views-icon{ background: url('https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjD3UgSFYbhaq84MplGFeXgE6KjYcOO6kyJ-wfr3TPsO6cM4CgtYdE5Rb1qNpeOYbkclMD-mYtx7sF0WcvymhmIEVRXYsk0s9Izo1uSd5Grne8hTRYCU7y2U5dsiDnAxA9xwKvTFByLsuM5/s1600/postviews.png') no-repeat left; border: 0px; display: block; width: 16px; height: 16px; float: left; padding: 0px 2px; } .showpageArea { padding:10px; } .showpageArea a { text-decoration:underline; } .showpageNum a { text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; margin:0 5px; padding:5px; background:#fff; } .showpageNum a:hover { border: 1px solid #ccc; background-color:#f0f0f0; } .showpagePoint { color:#333; text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; background: #f0f0f0; margin:0 5px; padding:5px; } .showpageOf { text-decoration:none; padding:5px; margin: 0 5px 0 0; } .showpage a { text-decoration:none; border: 1px solid #ccc; padding:5px; background:#fff; } .showpage a:hover { text-decoration:none; background:#f0f0f0; } .showpageNum a:link,.showpage a:link { text-decoration:none; color:#333; }




Най-новото от Pieces Of The Past
Показват се публикациите с етикет Интересно от ZAN SCHIN. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Интересно от ZAN SCHIN. Показване на всички публикации

Какво не разбрахме за анаболите и стероидите ?!...

Unknown | сряда, юни 13, 2012 | 2 Comments so far

Реших да напиша тази статия от събрани материали и трудове на различни хора, за да покажа,че нещата свързани със стероидите са многостранни и имат нужда от обстойно разглеждане и внимателно изучаване.Подчертавам,че с тази статия няма намерение да представлява,подтиква,насърчава и рекламира употребата и продажбата на анаболни стероиди и медикаменти.Истината е,че бих искал да дам една безпристрасна и правдива гледна точка относно употребата на анаболни стероиди.
В момента се говори много по тази тема,заради починалото момче във Варна.Изчетох и изслушах множество мнения,кои правдиви, кои фанатични и превзети.За жалост,когато се случи подобна трагедия започват дебатите.А защо ги нямаше преди това ?
Много спортисти и треньори,с които съм общувал и разговарял отбелязват,че превзетото отношение в „широките народни маси“ към анаболите е възникнало вследствие недостига на правдива информация.
Повечето хора съдят за анаболните стероиди по публикации в пресата,касаещи допинг скандали в големия спорт.Журналистите не се притесняват от слабите си познания и пишат ли пишат.В нашата страна вече свикнахме да получаваме информация от журналисти, а не от специалисти.Явно във факултета по журналистика се учат доста предмети.
Ето защо,за да ликвидирам до някаква степен неграмотността по темата,ще започна публикуването на серия от статии посветени на различните аспекти касаещи анаболните стероиди.
Андрогенни и анаболни стероиди,които за краткост се обозначават с абревиатурата ААС не са просто забележителни лекарствени препарати и средства.По различни данни между 80-90% от професионалните спортисти,занимаващи се с бодибилдинг и други видове тежка атлетика,приемат анаболни стероиди.Не е тайна,че тези препарати станаха обезателен атрибут на младежкото спортно движение в целия свят.Статистиката сочи,че от 30 до 60% от младежите трениращи във фитнес залите,регулярно употребяват ААС,а уж с нелегалнато им разпространение се водеха борби.Но това е само за пред обществото.Печален факт е,че в много други страни,както и у нас,има ужасни последици от прием на анаболни стероиди с неясен произход.
Огромно внимание на тази тема отделят и средствата за масова информация,особенно по време на олимпиади и шампионати.Забравяме само за едно нещо.И то е,че същите тези препарати са лекарствени продукти,които показват доста висока ефективност при лечението на множество заболявания.От друга страна на всички ни е ясно,че днешните спортни постижения са немислими без анаболните стероиди.
Те се използват за постигане на много по-високи резултати в спорта,но са и източник на разнообразни митове и легенди,които смятам да разгледам малко по надолу в поста. Мненията относно стероидите са най-вече крайни.От „Осанна“,до „Разпни го“!
Няма да ви занимавам с произход и типове на ААС.Това ще разгледаме по-нататък във времето.

С тази статия бих искал да накарам читателите да погледнат въпроса по-задълбочено и да не се доверяват сляпо на популярните твърдения.Помислете за хапчето анти-бебе,един контрацептивен стероид,е смес от хормонални препарати.
От една страна жените се чувстват под влиянието на хапчето по-добре,от друга страна хапчето е дрога за удоволствие,защото чрез него сексът става удоволствие без последици.Всъщност хапчето има странични ефекти много сходни с тези на анаболните стероиди,но и то,и алкохола,който отнема живота на много хора всяка година,се приемат за нещо нормално в обществото.
Ето защо,днес ще обърна внимание на най-популярните митове около употребата на анаболни стероиди,за да стане още малко по-ясно,за какво точно става въпрос.

1.Съществуват тотално безопасни ААС
Много популярна заблуда в средите на „химиците“. Да започнем с това,че безопасни лекарства няма по определение,а анаболните стероиди,както всички други се явяват лекарствени препарати.Друга тема е каква е степента на опасност.Всички орални ААС, без изключение са потенциално опасни за черния дроб.Но в същата степен,даже повече, са опасни и антибиотиците и прословутия и популярен парацетамол,а да не говорим за алкохола,който пък държи първото място.
Със сърдечно-съдовата система е малко по-сложно: действително приемът на ААС води до устойчиво повишаване нивото на лошия холестерин (който впрочем влиза в нормите след края на курса с ААС),но същевременно се вдига и нивото на добрия холестерин,така че отношението лош/добър холестерин не се променя значително.За половата сфера ще говорим по-надолу.

2. Всички ААС са смъртоносни
Пълна противоположност на горния мит.Сериозно разпространен в средите на тези,които по една или друга причина не приемат ААС.Няма да ви занимавам с минали неща,а ще ви запозная с едно тазгодишно изследване проведено в Китай.Там 733 доброволеца в продължение на 30 месеца,ежемесечно са приемали по 500 мг тестостерон ундеканоат, инжекционно.Оказало се,че при никого не са открити никакви отклонения от нормите,с изключение на мускулна маса,чието нарастване е било забележимо.
Някой ще кажат –„Това са нишожни, мизерни дози!“ и донякъде ще са прави.Но не всички спортисти са билдери.За билдерите и техните дози, ще има друга статия.Но дори и сред тях няма повсеместен мор.Работата е там,че до ден днешен,не е установена смъртоносна доза от ААС,нито даже токсична доза.Удивително,но в един доброволен експеримен,мъж успешно е понесъл инжекция от 100 гр различни андрагенни и анаболни стероиди в течение на 24 часа. Така че рискът от смърт от алкохол,цигари и обикновенни лекарства като аспирин например е в стотици пъти по-вероятен,отколкото от стероиди.Анаболните стероиди са медикаменти,подлежащи на предписване и не желая да отричам опасностите от тях.Но опасност за живота чрез анаболи го считам за най-обикновена лъжа с цел сплашване на масите.

3.Безплодие и импотенция
Тази точка бих искал да разгледам в отделна статия,на база на нейната безумна популярност,която усърдно пропагандира,че едва ли не всички билдери са импотентни. Само ако знаеха твърдящите това,колко са далеч от истината.По време на курса с ААС либидото на билдера е обичайно доста по-високо от нормалното.Три до четири полови акта на ден са минимум.Падане на либидото се получава при неправилно,подчертавам неправилно излизане от курса,но дори и тогава след известно време и медикаменти се възстановява.Да,докато сте в цикъла с ААС,нямате стигане,но след него ще си възстановите половия живот такъв какъвто е бил преди.Да не говорим колко положителен ефект имат стероидните препарати върху потентността и либидото изобщо върху мъже над 40-45 години.Буквално се подмладяват в сексуално и физическо отношение.Що се касае за придобиване на стерилитет,то трябва да се признае,че науката познава няколко такива случаи на настъпило безплодие именно в резултат на прием на ААС.
Това обаче е рядкост,която е обусловена и от множество други фактори,а не само от приема на ААС.
При грамотно лечение и най-вече при правилно приемане на ААС, безплодието напълно може да се избегне.И още един интересен момент.Много мои приятели билдери,са заченали своите деца точно в разгара на стероидния цикъл.Всички тези деца,да са живи и здрави, са абсолютно нормални–това е адресирано към тези,които считат,че ААС могат да предизвикат генетически мутации в потомците на приемащите анаболи.

4.Същото може да се постигне и без ААС
Впечатляващи достижения в телосложението,скоростта,силовите показатели,действително може да бъде достигнато и без прием на ААС.Но за това трябва да сте изключително надарен генетически,да сте генетично чудовище,образно казано.Съществено се отличава от показателите на нормалното например Юсеин Болт. За да се сравниш или изправиш срещу такива спортисти,определено ще ти трябва допинг. Анаболните стероиди до някаква степен изравняват шансовете на хората с по-малък генетичен потенциал с тези на шампионите.В различните видове спорт се залагат на различни качества и затова се използват различни препарати.Но никога и в никакъв случай не бива да се мисли,че само допинга ще свърши всичко.Правилното трениране,хранителният режим и режимът на живот са нещата които ще ви направят голям атлет.Анаболите само помагат,а при неправилна употреба СЕРИОЗНО ВРЕДЯТ.Твърдението,че и без анаболи може да се постигне същата успеваемост както и с анаболите при условие, че се тренира повече и по-упорито,е меко казано наивна.
Още през 1984 година лекарите Хаупт и Ровър доказаха,че спортистите без анаболи са възпрепятствани да увеличат постиженията си поради присъщото на тялото отделяне на кортикостероиди при интензивно натоварване.Отделяният кортизон действа катаболно и по този начин предотвратява прираста на сила.Да,има начини за потискане действието на кортизола,но в много по-малка степен,а ако желаем степента на потискане да се увеличи,неминуемо опираме пак до медикаменти,в пъти по опасни от анаболите.

5.Анаболните стероиди не увеличават спортната дееспособност
Анаболните стероиди не увеличават спортната дееспособност.Вярно ли е?
Ако анаболите не увеличаваха дееспособността,защо се извършват тогава скъпо струващи допингови проби? Всички знаем,че анаболите действат,значи край на тази лъжа.
Във всички изследвания,правени на спортисти,употребяващи анаболни стероиди, положителните ефекти винаги са били на ниво.

6.Културистичните списания и фирмите производители на добавки са противници на анаболните стероиди.
Големите културистични списания и техните създатели /т. е. производителите на суплементи/ са решителни противници на анаболите.Това не е изцяло вярно,дори от най-проста икономическа гледна точка.
Културистичните списания са говорителите на производителите на хранителни препарати. В списанията се прави реклама на хранителни концентрати.За да се придаде тежест на рекламата,почти винаги се отпечатват върховни културисти,които да създадат
впечатление,че продуктите действат фантастично.Анаболите правят добрите културисти по -добри,по-добрите културисти продават по–добре-добри и лоши хранителни концентрати, отколкото по-малко добрите културисти.Поради това нито един производител на хранителни препарати не би прогонил върховен културист от своята реклама само защото той е „назобан” с анаболи.

7.Борбата с допинга изчиства спорта
Сигурно трябва да си дълбоко наивен човек,или пък лице директно заинтересовано по финансова или друга причина в борбата „за чист спорт“,че да повярваш на тази приказка
Борбата с допинга заставя не да се отказваш от допинга,а да откриваш,нови и по-съвършенни допинги,които да не оставят следи и да са неоткриваеми.Факт,който сега е вече широко известен: Почти в 70% от пробите взети от победители в олимпиядата в Сидни 2000 г. са открити метболити на вещество,което по-късно е индетифицирано като анаболен стероид–ганабол.Този препарат никога не се произвеждал дотогава в промишлени мащаби и затова допинг тестове не са му правени.Скандалът решили да не го раздухват, защото предварително бяха обявили,че тези олимпийски игри са „най-чистите“ в историята на спорта.
Сега множество лаболатории се занимават с разработка на специфични препарати в това число и отнасящи се към клас ААС,които допинг контрола да не улавя.Спомнете си историята на Тетрахидрогестринон–стана известен след изтичане на вътрешна информация от лаболаторията BALCO.Само си представете колко такива препарати има които още не са издадени.
«Един спортист не може и да се надява на победа в големи международни състезания,ако той не използва анаболни стероиди».
Чарлз Френсис, треньор на Бен Джонсън
Спорт и допинг–тези две понятия напоследък станаха неразделни.Впрочем,защо само напоследък ? Смея да твърдя,че допинг в спорта винаги е имало.Освен това,отговорно мога да заявя,че допинг в спорта ще има винаги.Тези две неща никога няма да се разделят.Тогава за какво е тази борба с допинга,тази изкусно раздувана истерия,този плам в който изгарят единици,за да може болшинството да продължи по старому.
За да си отговорим на този въпрос,нека си зададем друг.На кого е изгодна борбата с вятърни мелници? Отговорете си сами.
Анаболните стероиди понастоящем са най-ефективните средства,предизвикващи нарастването на мускулната тъкан.Те въздействат непосредствено на нарастването на силата и мускулите.
Във фитнес залите е пълно с начинаещи,които без да знаят как се приемат тези лекарства си ги лапат като бонбонки без да се замислят за последствията.
Имат много оправдания,за да започнат да взимат ААС.Аз не мога да спра никого да взима анаболни стероиди.Мога само да бъда обективен,когато излагам фактите относно начина на употреба.Ако наистина някой е решил да ги ползва,допитайте се до някой изявен треньор или истински лекар,а не до първия срешнат стероиден гигант в залата.
”ДОЗАТА ПРАВИ ОТРОВАТА”,което е вярно не само за стероидите,но и за всичко останало.

Ще продължим по тази тема!

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Борбата,мост между поколенията Част 6

Unknown | вторник, юни 12, 2012 | Be the first to comment!

Велики българи - велики постижения



На 2.X.1932 г. в София се създава първи „Клуб на борците аматьори“ от Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, Г.Грозев Оглу и други, който по-късно изпада в сериозна криза. Едно наказание за несполучливо представяне на Балканиадата довежда до разцепление. Димитър Стойчев основава клуб „Дан Колов“, а Евстати Георгиев се присъeдинява към професионалната група на Дан Колов. Грозьо Грозев продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. По това време най-организирано и системно се водят занятията в клуба по борба в Стара Загора. Ръководители на клуба са: Тачо Даскалов, Неделчо Николов и др. След Втората свeтовна война първите стъпки са много трудни за борбата. Дан Колов не е между живите, Хари Стоев и Киро Андреев живеят на село, Евстати Георгиев, Тодор Банков, Атанас Гюров и Грозьо Грозев предпочитат цирковите арени и гурбет в чужбина. Развитието на борбата е на принципа на желание и дръзновеност.
Шепа мъже, без каквито и да e морални и матерални облаги, изграждат основите на борбата. Те винаги след работа са в залата и предават знанията си дори на младежи, които случайно минават оттам. Цял живот, без постоянна зала и треньори, увлечени от романтиката на времето, искат да дадат на младите това, което сами те не са получили в спорта. Райчин Христов ушива на ръка цял тепих, Седефчо Симов подкрепя с лекарства от аптеката, Михаил Машалов превръща кооперация за производство на мебели в клуб по борба. Най-бурен е кипежът в Стара Загора. Никола Илчев събира млади борци около себе си и още на първите състезания показват силата на старозагорската школа. Голяма заслуга за успеха има откритият от Илчев борец Никола Атанасов(по-късно треньор на Националния отбор по класическа борба) и върналият се от гурбет по цирковете Грозьо Грозев, който предава опита си и знанията си на младите борци. Тяхно откритие е и Еньо Вълчев. Колелото вече е завъртяно, борбата започва развитието си. Отвсякъде изникват силни мъже и започват да печелят медал след медал. Кольо Маринов, Никола Атанасов, Никола Станчев водят до първия световен шампион от новото време Петко Сираков. Много са бългрските звезди – Лютви Ахмедов, Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Димо Чифудов, Диньо Грозев, Петър Кирков, Александър Томов и много други.
Още много героични върхове има България. Писателят Боян Болгар пише: “Каква е тази дързост? Какво е това чудо? Малкият ни народ деветдесет пъти по-малък от Китай, тридесет пъти по-малък от Русия и двадесет и пет пъти по-малък от САЩ е успявал да излезе победител. Нима тия страни нямат силни мъже? Имат и то премного. И все пак нашите са ги притиснали до земята. Как така? Къде растат тия човеци? Каква е тая земя, която ги отглежда?“
Статистиката до сега говори следното: Спечелени медали по класическа борба, свободна борба , самбо и джудо до 2005 – 850 бр.
От тях 245 златни медала
327 сребърни
278 бронзови.
Трудно е да се изброят имената на всички борци, и хора които са подпомогнали борбата през нейното развитие. Във времето с дух и дръзновение се множи броя на борците, тръгнали по пътя на предишните шампиони,.


ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията Част 5

Unknown | сряда, юни 06, 2012 | Be the first to comment!

Големите постижения имат велики основи


Първият световен шампион на България по борба е горнооряховчанинът Никола Петров, наследил по родствена линия силата и духа на възпетия юнак Хайдут Сидер. Вече пораснал, прокуден от сиромашия, отива да работи като градинар в Румъния.
Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава.
Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от Балканите невероятен талант и му става учител. Тръгва с него по борцовите арени по света. Комбинирайки познанията си по българската борба и обогатявайки я с прийомите на класическата борба, Петров се превръща в непреодолимо препятствие за европейските и световни борци. Едва 25 годишен - на 20 юли 1898 г. печели титлата „Шампион на Америка“ в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена. През 1900 г. се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците, си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см. и тежи 145 кг., а Никола Петров има ръст 175 см. и тежи само 10 5кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион – най-силният човек на XIX век. Носител на копринена лента с горния надпис, значка на Почетния легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион прославя България в целия свят.
Близко до славата на Никола Петров стоят и успехите на Дончо Колев Тревненски – Дан Колов, от село Сенник, Габровски окръг. Той показва за пореден път на света силата на българина в професионалната свободна борба кеч-ес-кеч-кян (хвани където можеш). Многократно предлагат на Колов американско поданство, но верен на своя малък народ, той категорично отказва и изисква винаги на неговия ъгъл на ринга да се вее трибагреника на България.
Въпреки че Колов не става световен шампион,а само двукратен европейски шампион,тези титли по никакъв начин не очертават истинската величина на този уникален борец. Сплетните на професионалния спорт и ред други пречки пречат на българина като не му дават шанс за изява.Завръщането на Дан Колов,Хари Стоев и Никола Илчев оказва сериозно въздействие върху развитието на борбата в България.В този момент борбата е по-популярна от футбола.Крещящата слава и майсторство на професионалистите,лошите социални условия за аматьорите и финансовата помощ на Дан Колов подтикват много борци по пътя на професионализма.
Очаквайте последната 6 част.

ZAN SCHIN
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията-Част 4

Unknown | сряда, май 30, 2012 | 2 Comments so far

Борци,хайдути и пехливани през Османското робство...

„Какви е майки имало
какви са синове хранили
хранили и отглеждали
на борба не се надборят“

До края на XIV век всички български земи са завладени от османците, защото „средновековна България, изхарчила и сетните си жизнени сили в битие, изпълнено c неразрешими противоречия" (П. Мутафчиев, 1987,89) Разрушени са българските държавни, политически, военни, културни и религиозни институции. През XV век настъпват сложни миграционни процеси. Много българи са избити, насилствено преселени или изместени от османци, а по-късно от татари, юруци, черкези, арнаути, власи и др.
Борбата е била най-любимото занимание и развлечение на турците. Пехливаните са на огромна почит и са поставени в обществената иерархия по-горе от богати и учени. В кафенетата се говорело предимно за коне, оръжие, пехливанлък и авджилък. Поробителите смятали, че при толкова пехливани и бабаити, каквито те имали, властта им не можела да се събори (Г. Грозев, 1893). Името пехливан е включено в названието на селища, махали, местности и дори грозде сорт„алпехливан" (Одрин)„пехливан бозаса" (Пловдив) и др. Дори Васил Левски е използвал името Пехливаноглу Ахмед.
На-високо развитие борческите турнири достигат по времето на султан Абдул Азис XIX, който лично ръководел състезанията и участвал в тях, като борец. Господстващото положение на турците разкрило възможности за налагането и развитието на „мазната борба“. Турскте борци се издигали в култ, а тяхната сила използвали за потисничество над поробените народи. Начело на почти всички башибозушки орди стояли пехливни. Като парадокс може да се изтъкне, че най-силните борци са набирани от българските земи. Най-силния пехливанин по време на Абдул Меджит е Сиракоглу от дунавските села. При султан Азис първенството се оспорва от пехливани , родени на юг от Стара Планина – Казач Бекир, Арнаутоглу, Дури Али, Гавазоглу и от друга страна от северна България – Аличо от гр. Ловеч. Аличо Пехливан е особенно популярен, който 26 пъти е победител в Къркпанарските борби и докрай отказвал да стане султански борец. Може би огромната му популярност е спряла султана да не го унищожи. Всички тези мъже са били българи. И през следващите десетилетия бългрскте земи са раждали отново най-силните пехливани. Грешка е да се мисли, че пехливанлъка е чисто турска борба. При българите преди робството пехливанлъкът не внесен пряко от турците, а е доразвита и потурчена прабългарска следа. Двуборството у славяните, изглежда да е било най-слабо засегнато. Твърдението за старата протурска нишка и слабото развитие на борба при славяните не са доказани. Но със сигурност е вярно твърдението за развита българска борба, на база стари прабългарски техники. Има, макар и косвени доказателства, че в Първата българска държава се е упражнявала правата силова борба, c откъсване на противника от земята. Този тип борба търси приемственост c митологичната борба на Антей и Херакъл. В българската народна борба победата се е отсъждала c туш. Това не изключва наличността на прабългарски варианти при които победата се е отсъждала при падане на коляно или по гърди. Победи c повдигане има само в турската борба.
Турците вярвали, че при наличието на такива пехлвани, каквито те имали, властта им не може да падне, и затова не гледали с добро око на заниманията на българите с тяхната българска или така наречената „суха“ борба. „Сухата“ борба била преследвана, но българина държал на нея, така както на езика и религията си. В никоя песен не се споменава мазане на български борец със зехтин. „Суха“ е борбата между Белчин и Стоян Войвода, Димитър и Видул Войвода, Грую и Марко, Никола и Стоян. Дори прочути в цялата империя борци, като победителя на къркпанарските борби Димо Канатлъ не се мажели при борбата с османските пехливани. Голяма била нетърпимостта към българските борци. Те били убивани, отравяни, изгонвани и прогонвани. Османското пехлванско отмъщение е отразено в песните. Заради него Димо е пазен от „...300 души гавази...“. Крилат Димо е може би най-известният борец през турското робство. Притежавал огромно и стройно тяло, фантастична сила и тънко умение да прилага неотразимите си хватки над най-прочутите борци в империята. Турците го мразели изключително много. Народът се гордеел с него и още приживе го дарил с криле(Канатлъ – крилат от турски). Умира твърде млад, отровен след поредната победа – 12 на къркпанарските борби от хората на султана, не можещи да преглътнат загубата си. Преданието сочи, че Димо стигнал близо до селото, навел се да пие вода до едно кладенче и там издъхнал.Това кладенче се нарича „Димово кладенче”. То се намирало до лозятя на село Голяма Детелина. Дали Димо е умрял пиейки последно вода от кладенчето до селото си, това е спорно. Има една версия, че Димо е починал от раните си в Истамбул след люта борба. Друга легенда разказва, че е отровен, след поредната победа, на банкета даден от султана – Кьор софрата.
От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан, Грозьо оглу и Диньо Грозев. Известни борци от онези времена са също Цоне Пехливан, Дядо Слав, Стоян, Кръстьо, Христо, Тодор, Бърза, Анкулай и много други.
Възпети са и други борци: Злати Кокалчоолу, Димо Главански, Христо и Кръстю Желеви и борци без следи в историята като Цоне пехливан, Чолак Неделчо, Тодор, Ради, Кольо, Гюро, Петко, Купен, Ибро, Бърза, Драмен, Гину и др. В борбите c маджари, турци, чифути, черкези, арапи, татари, помаци, яничери и др. най-често побеждават българите. В песента за Димо Главански се казва:„с българин шега не бива". В голям брой песни се описват борби c мечки на Тодор, Стоян, Иван, Димо и др.
Борбата изисквала всестранна подготовка и борците участвали в надбягвания, надскачвания и надхвърляне. Борбата на българите се е развивала основно на хорото. Там се е крепяла връзката между селищата, обмяната на традиции и подържането на специалните етнографски черти. Състезания са се провеждали навсякъде. Родопските християни празнували извън селата c хора, ръченици, борба и хвърляне на камъни. В Ихтиманския край се провеждали борби на хорото и месните панаири. За състезания по борба пишат много летописци, борби в Стара Загора, Дойран, Кочане, Cep, Русе и т.н. Големи борби се провеждали също в Карнобат, Панагюрище, Севлиево, село Сергювец, c участието на Филип Тотю, в Провадийско. В Перущица е имало състезание на Великден. Най-големите състезания са се провеждали на панаирите. Дори панаира в Търговище започнал c кушия и борба през 1865. Големи борби е имало в Одрин, Узунджово, Стара Загора и др. Много забележителни събития са чествани c борби. Моста при Бяла (1867) е открит c борба, трапеза и награди за строителя Колю Фичето. Спонтанните борби са били ежедневно явление. П. Кисимов описва дори схватка между църковни дейци (1897). Хаджи Боби от Дряново надвил протосингела на божигробската църква Гликерий (грък). Пехливанин е бил дори Търновския владика Панарет (1838-1840). Той се борел в Мала Азия и това личало от раните по раменете му. За това съобщават още П. Р. Славейков, П. Ников и др.
С разрастване на националноосвободителната борба, търпимостта към българските борци от страна на турците ставала все по-малка. Според Захари Стянов едно от средствата за полулегален протест срещу турската власт било „.....да излезеш да се бориш срещу турски пехливан...“ . Най-известните български хайдути са били борци, и много от тях са се борили с турски пехливани. Големият хайдутин Злати Кокалчоолу от Сливен бил професионален борец, притежавал необикновен ръст и минавал за втори Крали Марко. Изключителната сила пък на Дончо Ватаха от Копривщица го направила също страшилище за турците. Сред хайдутите прочути с огромната си сила и борба били Страхил Воевода, Черньо Воевода, Дамян Воевода Пехливан Козьо, Кара Съби, Димитър Калъчлията, Чакър Воевода, Кара Танас, Сава Бимбаши, Добри Воевода, чичото на Васил Левски – Видул Кунчев, Кара Кольо, Жельо Войвода, Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Христо Ботев и Димитър Дишлията.
От многобройните исторически и фолклорни сведения се вижда голямото значение и роля на двуборството в националноосвободителното движение на бългрския народ.
След Освобождението от османското владичество традициите се възпроизвеждат в условията на нов социален климат. Отпада административната подкрепа и фаворизиране на „мазната борба". Българската народна борба придобива реалната си социална тежест. Създават се много повече възможности за състезания на хорищата, пазарите, панаирите, цирковете, религиозните, политическите и спортните празници.
Българската народна борба се освобождава от ориенталските традиции. Тя се провежда по разбираеми правила, без мазане c масло, без ограничения на пространството, времетраенето и видът на облеклото. Победата се е отсъждала чрез туш със задържане. Вместо молитви и клетви, някой борци казвали преди схватката само:„Хайде Бог на помощ!"
Но след Освобождението на Бългрия от османско робство, борбата като спортна проява е почти забравена. Макар да не намира място в официалните програми на училищата и в армията, тя си остава любимо неорганизирано занимание на учениците и войниците. Изявата на силните мъже в народните борби била ограничена. Значително по-големи възможности разкривала професионалната арена. В края на века у нас за първи път била демонстрирана френска(Класическа) борба. Различни немски, хърватски френски професионални борци показвали в цирковете причудливи начини за победа над противника, без да се използват и хващат краката. Малцина постигнали успехи от нашите борци. Пионер е Александър Добрич, който имал възможността да тренира с опитния сръбски борец Милован Зебич.
Състезава се за първи път през 1894 в град Ниш. Двадесет години по-късно Добрич е борец с когото се съобразяват най-добрите в Европа. 1908година в Хамбург става световен шампион. По-късно, след създаването на международната институция за ръководство и регулиране на състезанията, някой състезания са анулирани. За съжаление и това в Хамбург е лишено от лиценз и титлата на Добрич е отнета и обявена за нелигитимна.
Нелигитимна или не, това е белег за възраждане и полагане на основа на бъдещите световни звезди в българската борба. За хората поели щафетата от легендарните български пехливани и усъвършенствали стилово борбата след Освобождението ще ви разкажа в следващата част.

ZAN SCHIN

За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Борбата,мост между поколенията Част 3

Unknown | неделя, май 27, 2012 | Be the first to comment!

От прабългарската борба до Крали Марко

Развитието на двуборствата е свързано със създаването на българската държавност и народност.В новата държава е изразена приемствеността на ценности от античния свят. Стилът на борба се е формирал от взаимодействието на стиловете на прабългари,славяни и траки.
Славяните проникват по българските земи през VI—VII век.
Според летописци от онова време те са били снажни,силни и издръжливи,други твърдят,че славяните изучили „военното дело по-добре от ромеите".Един славянин бил толкова силен,че ловял пленници като ги сграбчвал и пренасял до византийския стан.Славяните са имали самобитна „борба c обхват".Проследявайки развитието на борбата, неизбежно стигаме до онези страшни войни,нашите предци–прабългарите.Прабългарите поставят основата на българската държавност.Признати от всички съвременни летописци за уникални и страшни противници.Множество българи и чужденци обучени от българи са доказвали майсторството и уникалността на прабългарската техника за борба.
Борбата е имала много разновидности и добро развитие.Борбата е била свързана c бойната подготовка.Характерът на военно-физическата подготовка зависел от степента на задължителност на военната.В онези незапомнени времена преди християнството старите българи били съставили уречени дни,през които се събирали в разни места и показвали изкуството и достойнството си,за което били награждавани от народа.Провеждали се състезания на гонити (надбягване c коне),борба,хвърляне на боздуган,джирит(хвърляне на копие),надиграване и др.
Има много писменни извори запазени от онова време в които са описани борчески сблъсаци.Името на един български борец по Византийските хиподруми дълго държало буден византийския мператор.Това бил българинът Василий Македонеца.Специалисти по онова време виждали в борбата му някакъв различен стил,съвсем различен от този на гръцките борци и персийските пехливани.Стилът на съседите варвари от север–българите,през онези дни срива класическата школа до тогава в борбата.Годината е 813,византийците добре запомнили тази година,не само заради Василий Македонец,а и заради неговия владетел–страховития Крум,водач на българите.През тази и следващата година,Василий успява да победи във всичките си 120 борби по Византийските хиподруми,за ужас и срам на византийците.Българската борба не спирала да се усъвършенства и оботгатява през вековете.Това било не просто каприз,а необходимост, защото българите били постоянно във война.Не можем да пропуснем един друг велик и позабравен от незнание юнак.
Родопският воевода,който срещна с гърдите си османлийте на границата на Европа,
Момчил.Но народът почита своите синове и с песни, легенди и предания разказва за техните подвизи и героизъм.Така вместо монумент за първите и най-смелите бранители на Европа,загинали на 7 юли 1345г. остава безсмъртния борчески епос за българина Момчил.Времената на Момчил са смутни и трудни за живеене.
Израстнал в Родопите,тренирал,обучавал се от най-добрите учители по онова време. Разбунтувал се неспокойния му дух срещу потисничеството и управляващи,изгонен от пределите на България,попада в армията на византиеца Андроник II.Попива всичко,което може да научи за двуборството и двубоя и бойните умения на Византия.Не е чудно, че по-късно предвожда войските на родопските българи срещу османските нашественици.
Предателството на византийците и тяхното съюзяване с османците поставя Момчил и войските му в капан.Момчил загива пред крепостта Перитор. Хората от крепоста били верни на Византия и не пуснали Момчил и армията му в крепоста и той и хората му били смазани.Тогава народите на Балканите запели.
Но другото важно,освен подвига на Момчил са неговите борчески умения и приноса му за развитието и усъвършенстването на борбата.По естествен път се ражда легендата за Крали Марко и то не от кого да е.Марко е внук на Момчил. Но Марко е измислен от народа и за да има героичен характер, най-логично е да е от силен род. Народът е казал –„Кръвта вода не става“,и това се потвърждава и от истинските наследници на Момчил–Бимбаловския род.Много хайдути са произлезли от този род–Пейчо,Вълко и Нико. Правнучката на Бимбаловския потомък Стоян Моллата–Калина дава живот на един от най героичните и смели синове на България–Стефан Караджа.Борческите умения на Караджата са описани от мнозина.Интересни са писанията на очевидеца Атанас Пачев за борбата на Караджата с огромния турски пехливанин Плиса Пехливан Гаази.

Повечето от дружината на Караджата са избрани заради физическата им сила и умение да се борят. Още от незапомнени времена пехливанлъка е пряко свързан c българското войнство и почти всеки хайдутин или войвода е трябвало да бъде малко или много пехливанин. А и най-честата прична някой да хване гората била, че един път победи ли българин турски борец, османците търсят мъст. Изобщо, дали заради славния Бимбаловски род – Родопите и Странджо-Сакарският край стават люлка на много български борци. Младите и силни мъже посредством победите си над османските пехливани,повдигали самочувствието си и надигали гордостта си.Това било своебразна форма на протест,на хайдутлук от страна на българските борци,но незнайно защо е отмината с мълчание от нашата история.Странно защо?
Османското робство дава свои незабравими имена и герои в борбата. Четете за тях във 4-та част на статията.

ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1. Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2. Райко Петров – Юнашка слава
3. Материали от Интернет
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Какво да правим при земетресение ?

Unknown | вторник, май 22, 2012 | Be the first to comment!

След последното земетресение в България от 22.05.2012 г. с магнитут 5,8 по скалата на Рихтер, започнаха да се задават много въпроси, някои звучат смешно и дори глупаво, но на тях трябва да се търси отговор. Какво да правим при земетръс? Първичният страх, породен от невъзможността да направиш каквото и да било, за да го предотвратиш, води до див инстинкт да се спасиш, а това най-често води до необмислени действия, подплатени с паника. Инстинктът за самосъхранение работи доста добре, когато е и с малко познания при такава ситуация. Трябва ли да се случи най-лошото, за да се сетим, че не сме подготвени и на йота за земетресение. Нека първо разсеем един мит, който не знаем от къде се е породил – за слабостта и крехкостта на панелките. Няма такова нещо. Самият принцип и концепция на панелното строителство е създаването на опорна, носеща клетка, която позволява движение. Принципът, на който са изградени, позволява на панелните блокове, да устояват на сериозни земетръси. Поради факта, че позволяват гъвкавост и движение между елементите, от които са изградени. Друг е въпросът, на колко години са тези блокове и колко е спестено от качеството, за да може петилетката да се свърши за три години. Но нека не ги подценяваме. А блоковете от едроплощен кофраж( ЕПК) и Едроплощен пълзящ кофраж (ЕППК) са още по устойчиви. Ако говорим за слабости – новото строителство, базирано на колони и плочи, без опорни греди и земетръсни шайби, е доста по-нестабилно и опасно за обитателите си. Тези и други митове водят до още по-голяма паника у хората. Но да оставим това сега – земетресението е факт. Въпросът е какво да правим? Няколко ценни съвета: • Опитайте се да не се паникьосвате и не бягайте напосоки - това е първата препоръка за реакция при силно земетресение. Не можете да не се поддадете на страха, но се опитайте да канализирате високия адреналин. Един трус трае някъде към 10 секунди. Понякога и повече, както се случи в Италия преди няколко дена. • Не напускайте сградата, в която се намирате освен ако бихте могли да излезете на открито за по-малко от 10 секунди • Заемете най-безопасното място в нея - под рамката на вратата в носеща стена, близо до вътрешна носеща стена, колона, под таван на малко помещение – тоалетна, баня, мокро помещение, в краен случай - под стабилна маса или легло • Седнете или легнете, не стойте прави и не се опитвайте да запазите равновесие и да се движите излишно, възможно е да се нараните в околните предмети. • Стойте далече от прозорци и стъкла, огледала, врати на гардероби и клатещи се осветителни тела, в близост до библиотеки, секционни шкафове с предмети по тях и висящи на стената телевизори. • След първите вибрации люлеенето се засилва, но запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите • Ако сте навън, застанете далеч от сгради и далекопроводи и съоръжения от всякакъв тип, най-добре на открити площи • Ако трусът ви завари зад волана, спрете веднага, по възможност на открито, безопасно място и изчакайте. Не гасете двигателя и не пускайте спирачката, или дръпнете ръчната спирачка, не гасете фаровете, ако е тъмно, пуснете аварийните светлини. • В обществения транспорт е желателно да изчакате края на труса в превозното средство. Направете така, че да седнете на пода, не се блъскайте и се пазете от залитащите тела на другите пътници, както и от предмети, които те носят и държат. След преминаването на първия трус трябва да знаете, че имате много малко време! Погрижете се за своите близки, а на децата обърнете специално внимание, окуражете ги, дръжте се сериозно и създавайте увереност , че знаете какво правите. Давайте кратки и ясни команди. Изключете електричеството, газта и спрете водата. Подгответе си багаж. Той трябва да включва: -Пари в брой и кредитни карти, важни документи. -Здрави обувки и дрехи и други вещи в зависимост от сезона, одеяло. -Вода, суха храна. -Пакет от превързочни материали и други средства за оказване на първа медицинска помощ. -Основни лекарства – обезболяващи и тези, които се явяват жизнено необходими – индивидуално. -Здрав нож, мобилен телефон, зарядно, радио на батерии, кибрит, фенер, игли, конци, свирка, лично оръжие и резервни батерии. Може да вземете и други неща, но за краткото време, което имате, едва ли ще е възможно. Докато приготвяте багажа си, отваряйте шкафовете внимателно - пазете се от предмети, които могат да изпаднат от рафтовете. Вземете багажа си и максимално бързо напуснете сградата. Слизайте по стълбите, не ползвайте асансьор. Бъдете човечни. Осигурявайте предимство на майките с деца и на възрастните хора. Бъдете подготвени, най-вече психически, за последващи вторични трусове. Те са или по-слаби или по-силни. Второто е по-лошият вариант. И едните, и другите могат да доведат до допълнителни щети на отслабените и разрушени вече конструкции. Не говорете по телефона излишно, ползвайте го само за спешни случай. Слушайте радио за допълнителна информация. Погрижете се за близките си. Пийте вода и ако има възможност кафе или чай. Не стойте прави. Опитайте се да бъдете далече от разрушени сгради, пострадалите места и райони освен ако вашата помощ не е изрично поискана от полицията, противопожарната охрана или спасителните служби. Помогнете на ранените или затиснати хора. Ако можете, ако не – не пречете и не философствайте. Не обсъждайте многократно чутото за силата на труса и не преувеличавайте чутото и не го доукрасявайте. Не създавайте изнервена обстановка, тя, обстановката и без вашите емоции, е достатъчно напрегната. Обадете се за помощ. Върнете се в къщи само когато властите потвърдят, че това е безопасно. Убедете се, че наистина е така, лично. Ако сте със семейството си и знаете добре какво трябва да правите, влезте пръв и вземете предпазни мерки. Нека останалите изчакат отвън. Когато сте вече в жилището, почистете от разлети лекарства, белина, бензин или други запалителни течности незабавно. Напуснете района, ако усетите миризмата на газ или изпарения от други химически вещества. Проверете за изтичане на газ. Ако сте усетили миризмата на газ или чуете шум като продухване или съскане, отворете прозорец и бързо напуснете сградата. Уведомете незабавно пожарната и гражданска защита. Огледайте за увреждания по електрическата система Проверете комините по цялата им дължина за повреди. Незабелязани увреждания биха могли да доведат до пожар или нараняване от паднали комини и разрушени строителни конструктивни елементи. С тези препоръки не изчерпваме всички варианти и възможни неща, които могат да се случат при едно земетресение. Земетресението може да ни прави безпомощни, но е необходимо да сме поне информирани за неотложни мерки, които можем да вземем, за да спасим себе си и околните. Спасението е в собствените ръце! Успех на всички в такава извънредна ситуация! Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията.Част 2

Unknown | неделя, май 20, 2012 | Be the first to comment!

Някога идеалът на човека се наричал Херкулес (Херакъл). Кой не е чувал за Херкулес? Голяма била славата на елинския герой.Тя засенчила силата и величието на боговете и жреците.Той остава в олимпийския пантеон като бог на спортните състезания.
Сега на митовете и легендите за Херкулес се гледа като на фантастични и забавни приказки–най-вече от страна на холивудските продукции,а образът на героя е олицетворение,преди всичко,на грубата физическа сила.Според митовете Херкулес е основател на Олимпийските игри.Това е спорно,но е факт,че в чест на героя е създадена отлична система за подготовка на могъщи наследници на неговата слава.Разглеждайки рисунките от онова време,виждаме,че борците са изобразявани голи. Те не просто са изобразявани така.Те са били действително голи.Дори момичетата в Спарта се упражнявали по борба голи,а в някой градове имало състезания по борба между момичета и момчета.Голотата разкривала истинската красота на тялото в духа на елинизма.Това било подтик за гърците да развиват телата си хармонично и да ги поддържат в перфектна форма.От „Меморабилия“ на Ксенофон е известно,че Сократ порицавал лошото физическо развитие на младежта:„Никой гражданин няма право да бъде аматьор по въпроса за физическото обучение“. Спартанците проверявали на всеки десет дена физическото състояние на своите войни и борци.
Борбата е включена официално като олимпийски спорт през 776 пр.н.е. и още тогава става централна дисциплина на игрите.Борците били всестранно развити.Старите гърци считали двубоя за изкуство и наука.Състезанията по борба се провеждали без категории.Схватката нямала точно определено време и се водела до победа.За да се спечели борбата,било необходимо съперника да се свали, хвърли или събори три пъти на земята. Сполучлива хватка е, когато съперникът при падането си докосне земята с някоя част на тялото си над коленете.Борците мажели телата си с благоуханни масла,за гъвкавост на кожата,същевременно натривали ръцете си с фин нилски пясък,за по-добър захват.Изследванията на борбата от този период са крайно недостатъчни, за да се отъждествява съвременния класически стил с гръцката борба.Тази грешка се допуска не само от широката публика,но и от редица автори.Множество източници от това време описват схватки, където има захвати за краката и подсечки.
Редица писмени паметници свидетелстват за упоритата подготовка и постижения на древните борци. Според Филострат тренировъчната работа се разпределя в цикли от по четири дни–тетради,като всеки ден се изпълнявала работа с различен характер и напрежение. Платон разработва проблема за симетричното развитие на дясната и лявата страна на тялото на атлетите. Хипократ препоръчва борбата за лечение на някой болести. Гален излага трактат за 13 вида масаж. Филострат изтъква закаляващата роля на къпането в студена и солена вода. Аристотел и Сократ говорят за спортен подбор. Херодик разработва хранителни режими за атлетите. Също така , проблемът за храненето е част от учението на Епиктет, за търпението и въздържанието. Един от най-известните борци от онова време е Милон от Кротон.
За 24 години той побеждава в шест олимпиади и на много други игри. Принципите на развитието му като сила, са залегнали като основни принципи на братя Уедър – бащите на съвременния бодибилдинг. Милон, като последовател на Питагор, написва книгата „Физика“. Тази книга и до ден днешен е ценна като учебник по физическо развитие. През втората половина на пети век в древните игри се забелязва упадък. Борбата постепенно се превръща в професия.Майсторството на професионалните борци е толкова голямо, че вече не е по силите на обикновените младежи. След нарушаване на любителските принципи на игрите, започнали нарушения на „свещения мир“ и неприкосновеността на Олимпия.
Александър Македонски съживил олимпийските игри, но не могъл да върне предишната им слава и величие. Упадъкът продължава и след идването на римляните. Самият Нерон е считан за един от видните и изкусни борци. Именно той променил олимпийския цикъл на три години. Олимпийското движение боледувало. Заедно с олимпиадата, като неин основен спорт боледувала и борбата. Тежка сянка върху борбата хвърлила и победата на християнството. Новите жреци заменят Херкулесовия идеал с изпития образ на отшелника и аскета. Заменят тренировката на тялото с молитвата и примирението. Затова през 394 г. Император Теодосий забранява олимпийските игри.
По инициатива на французина Пиер де Кубертен през 1896 г. В Атина се провежда първата олимпиада на новото време. След дълги година на забрава херкулесовците оживяват отново.
В пределите на римската империя имало едно един непокорен и размирен народ – траките. Те не могли да се обединят в голяма, трайна и могъща държава, но тяхната сила и храброст познали всички нашественици на земите им. Огромна част от старите олимпийски шампиони по борба са били тракийци. Техният стил на борба имал определена специфика. Даже траките, които били гладиатори, заради особените си умения допринесли за обособяването на „тракийски стил“ в гладиаторските битки.
В този смисъл, да не забравяме Спартак. Изкусен боец, борец и войн. На гладиаторските пазари за роби, тракийците били най-ценни, заради бойните им качества. Гладиаторските борби били наследени от етруските. При смърт на знатен етруски първенец се извършвали обреди с човешки жертвоприношения. По-късно те били заменени с въоръжени борби до смърт между определените за жертви любимци на починалия първенец.
За много тракийски войни историята е съхранила спомени. Не само Спартак. Историята разказва и за тракийския военен трибун Гай Юлий Максимин. Двуметровият исполин от крайдунавските села, благодарение на своята сила и умения през 235 г., е издигнат от Римските Легиони за техен император.
Следва продължение, в което ще узнаете повече за историята на развитието на борбата по българските земи.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

БОРБАТА,МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА Част 1

Unknown | понеделник, май 14, 2012 | Be the first to comment!

От пещерния човек до легендите за Гилгамеш и Самсон


Борбата е стара колкото човечеството. Като мост над безброй поколения тя съединява стремежа за физическо съвършенство с героизма и славата. Тук ще се опитам да проследя развитието на борбата като спорт, концепция и наука на базата на повечето запазени митове, легенди, предания и песни. Не претендирам за пълнота на изследването си, но се надявам, с написаното да припомня и да съживя поне за миг в съзнанието ви, позабравени и неизвестни герои и личности, които са допринесли, по-точно казано – създали са основата на една от най-древните дисциплини в спорта. Със сигурност ще пропусна огромна част от митичните герои, известни с борческите си подвизи, защото борбата не е възникнала на едно място по света и се е разпространявала по различни начини. Където е имало хора и някаква форма на цивилизация, борбата е била неразривна човешка дейност. Но има няколко герои, които предначертават и показват древния произход на този спорт.
Героизмът, юначеството и славата са вървели ръка за ръка през вековете. Първите победители над пещерните мечки и природните стихии не са търсили славата, но въпреки това са усещали нейната сила в признанието и почитта на другите хора. Като ехо от юнашките изяви от предишните епохи са достигнали до нас много митове, легенди, приказки и песни. Всеки подвиг, който надхвърлял средните възможности на човека, придобивал вълшебното свойство да ескалира. Повечето легенди са транскрипции на исторически събития или образи, които са преувеличени от времето и издигнати над делничния свят за пример и вдъхновение за хората.
Започваме много назад в древността – около 5000 години назад.
Малцина си спомнят за героя от шумерския епос – Гилгамеш.
Гилгамеш живял около 3000 г пр.н.е. Бил велик борец, юнак, мъдрец и философ.
В началото на XIX век английски археолог открива при разкопки огромно количество глинени томове, написани на клинопис. Оказва се, че е намерил библиотеката на асирийския цар АШУРБАНИПАЛ (668-626 пр.н.е.). Светът научава безброй много неща и най-вече за най-старата епична поема – „Поема за Гилгамеш“.
Постфактум са открити много изображения и статуи, показващи Гилгамеш и неговия приятел Енкуду в борческа сватка. Дори и в момента в Лувъра може да се види изображение на Гилгамеш, здраво стиснал лъв под мишницата си, също така и статуя от бронз на борещите се Гилгамеш и Енкуду, намерена в храма Хафанджи.
Векове след смъртта на Гилгамеш войните от Двуречието (Тигър и Ефрат) – са носили на гърдите си амулети с образа на Гилгамеш и Енкуду, за да ги пазят от духовете и неприятелите.
Приближавайки се към нашето време, ще се спрем на друг велик герой – Самсон.
Библейската легенда за Самсон – изобразява героя в борба с пустинен лъв. Ван Дайк рисува отрязването на косата на Самсон. Жан Филип Рамо пише операта „Самсон“, Камий Сен-Санс и Фердинант Лемел създават „Самсон и Далила“. За да се разбере образът на Самсон, трябва да го изчистим от приказното, религиозната фантастика, наивитета и йеховиската преднамереност. Имало е много Самсоновци, но те са изчезнали в бездната на историята на времето, а само техните подвизи, мъжество и сила са фокусирани в легендата за героя.
Още от малък той изпъквал с огромната си сила и смелост. В детските игри и преборвания Самсон надминавал всички. Когато пораснал, силата на неговите мишци започнали да изпитват на свой гръб поробителите. Хората сравнявали силата на Самсон със силата на Яков, който според староеврейския епос се борил цяла нощ с Йехова, докато получил благословия.
„...отсега името ти ще бъде не Яков, а Израил, защото ти се бори с бога, та и човеци ще надвиеш“(Книга на Йов кн.I,32,28). На базата на силата и борбата , този мъж нарушава правото на родителите да избират съпругата му, залюбва жена от необрязаните народи, прегазва свирепата национална и религиозна нетърпимост на йеховизма, подценява назарейския култ към нерязаните коси и издига в култ силата вместо молитвата. Затова той слиза от пожълтелия пергамент на „Вехтия завет“ и повежда след себе си Далила по страниците на книгите, оперните сцени и картинните галерии.
Но античната митология налага своите ярки герои в борбата. Четете за тях във 2-та част на статията.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Истината за Димо Терфенлията и пехливанските борби Част 3

Unknown | вторник, май 08, 2012 | Be the first to comment!

Димо Терфенлията Канатлъ, нека повторим отново, е реална историческа личност. От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан (1878-1902 прибл.), Грозьо Грозев Оглу (1902-1987г.) и Диньо Грозев (1938-2006 г.).
Неговото родословие е изключително интересно. Борческата слава е наследена от далечния прапрапрадядо Кара Димо Гитанлъ (1660-1740 прибл.) по това време коджабашия на село Козмуш. Малко се знае за Кара Димо (наричан още Кара Дима), за неговите синове Стоян и Запрян. На негово име е кръстено селището което са създали - Карадимата, по-късно прераснало и трансформирало се в Дълбок извор. Заради постоянните набези на диви анадолски преселници синът на Запрян - Грозьо (около 1744 – 1806) се мести в Терфенлии.

Той е родоначалникът на родът Грозеви в Терфенлии, по-късно изселели се в с. Маца и с.Полски Градец. Следват две поколения ковачи.
Видният пехливанин, прославил се дванадесет пъти на Къркпараските борби - Димо Канатлъ Терфенлията Куйруклу – Димо Грозев Димов (1823-1861 прибл.) е роден в с. Терфенли и е син на Грозьо Димов Грозьов (1790-1846 прибл.).
Канатлъ Димо, Куйруклу са го наричали. Канатлъ значи крилат, а Куйруклу - опашат.
Кой е този, който в народните вярвания е и крилат, и опашат? Змеят / Драконът /. Героят в песента е наистина хиперболизиран. По-точно - сравнен е с змей. Като в приказките. Но това е направено с определена цел. Така се е повдигало самочувствието на един смачкан от робията народ. За това песента е толкова „цветна”. Толкова завладяваща със сравненията, метафорите и епитетите. За да се помни и пее, предизвиквайки гордост.
В село Терфилий (наричано още Терфели) по турско време живеeли заедно българи и турци. В околията имало много терфил-детелина и оттам е дошло името на селото. С годините се оформят две махали: Българско Терфели (по-късно наречено с.Голяма Детелина) и Турско Терфели (с.Малка Детелина). Двете села са се намирали между Раднево и Нова Загора. С появата на ТЕЦ „Марица-Изток” през 70-те години селата са били изселени и заличени от картата на България.
Този род е с доста разклонения, поради факта че в онези години са се стремели да имат много деца, така се запазва основната ядка на родът Грозеви. Въпреки трудните години, много от децата са умирали или при раждането, или по-късно от различни болести, носителите на фамилията мъжки чада са успели да продължат рода. Основен наследник на дядо си е Кара Диньо Пехливан, станал виден пехливанин, прославил се и той на Къркпараските борби.
Неговият син Грозьо Грозев има тежък живот. Роден в с. Маца, остава сирак още по време на раждането си и отгледан от чичо си. Поема по пътя на баща си – ковач и пехливанин. Заедно с братовчед си-Димо-тренират пехливанлък. Три пъти печели Къркпанарските борби, участва във всички войни, а междувременно участва дейно в създаването на организирано трениране на борба в Стара Загора. Заради майсторството си в борбата го наричат „Оглу“. Един е от създателите на 2 .X.1932 г. в София първи „Клуб на борците аматьори“, заедно с Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, и други. Но клубът се разпада и Грозьо продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. След 1945 г. помага на ентусиаста Никола Илчев в школата по борба в Стара Загора. Двамата откриват множество таланти и създават основите на „старозагорската школа“ в борбата. Грозьо Оглу открива в селото на съпругата си – Полски градец един от уникалните по онова време време борци-Еньо Вълчев. Грозьо тренира и предава опита си на Еньо. Еньо Вълчев печели световното първенство свободен стил в Толедо – 1962 г. , става олимпийски шампион през 1964 в Токио , печели две европейски титли в Скопие – 1968 г. и 1969 г. в София.
Синът на Грозьо Оглу – Диньо също тренирал борба. Успява да стане неколкократен републикански шампион, и многократно се явява на европейски първенства, но не успявя да спечели медал. Но пък открива за борбата Никола Динев. Двамата сина на Диньо Грозев – Гроздан и Диян поемат по друг път. Гроздан Грозев (1967-2000г.) тренира вдигане на тежести към ЦСКА, постига много успехи от местно и международно значение, но за съжаление почива твърде млад. Диян Грозев (последният представител от мъжки пол на рода) тренира борба, самбо и джудо, но по-късно се насочва към Окинава Карате Годжо-рю. Многократен републикански шампион и двукратен европейски по фул-контактно карате. Справка за него може да се намери в енциклопедичното издание "Кой кой е в бойните изкуства в България".
Днес всяка година се провежда Национален турнир по свободна борба „Крилат Димо“ в град Раднево в памет на легендарния юнак.
Да знаеш откъде идваш, значи да знаеш, къде отиваш. Сега вече имаме достъп до много, много информация. Не е възможно да се потули това, че ние, българите сме древен народ с култура, носеща в себе си познанието на вековете. Всичко, което четем за историята на България, е само мъничка прашинка от истината за предците ни. Нашите предци са знаели и помнели. Затова са ни разказвали. Ние днес също се опитахме накратко да ви разкажем една позабравена история, да я възкресим, да я изтръскаме от забвението на годините Винаги трябва да се връщаме назад и да помним. Не от носталгия. А от чувство за принадлежност и гордост. За родовата си памет. За да знаем и за да дадем на бъдещето името БЪЛГАРИН!
Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота VI част

Unknown | вторник, май 01, 2012 | Be the first to comment!

Кундалини – събуждане за един нов, изпълнен с ярки изживявания и усещания свят


Когато в началото започнах да правя упражнения за активизиране на кундалини, често усещах вибрации в гръбнака. Известно време, винаги когато сядах да медитирам, гръбнакът ми започваше да трепти леко и бързо, като че е вибратор. Причината не бе напрежение или мускулна умора. Получавах това усещане само по време на медитация. После това чувство изчезна.
Едно от най-вълнуващите преживявания, свързани с кундалини, е внезапният прилив на енергия, която бързо се издига по гръбнака. Изживяването е съпроводено с усещането за топлина и ярки светлинни ефекти – нещо като фойерверк вътре в тялото.
Изпълнен с радост и със спокоен дух, човек има чувството, че се разраства и обхваща всичко в себе си. Това е чудесно. Когато ви се случи, време е да фокусирате вниманието си, да медитирате и да извлечете нещо повече от ситуацията, освен едно мимолетно изживяване. Ако действате по този начин, вероятно ще успеете да включите разума си към кундалини и да получите траен резултат, т. е. да се почувствате с прояснен ум, изострени възприятия, изпълнен със сила и ентусиазъм за живот. Макар че повечето изживявания с кундалини са краткотрайни, понякога това състояние може да продължи и по-дълго време. Процесът на овладяване и свикване с кундалини, както и дълбоката медитация, раздвижва слоеве на подсъзнанието и ви изправя пред елементи от психиката, които той желае да изследва най-малко. Идеята, че пробуждането на кундалини извиква неприятни страни от психиката ни е вярна. Залавяйки се с медитация върху кундалини, вероятно ще установите, че наум ви идват неща, които определено не са никак приятни. Когато това се случи, опитайте се да се абстрахирате от негативните явления. Позволете на енергията непрекъснато да се усилва, оставете неприятните мисли, чувства и усещания да отминат като че издухани от вятъра. Индусите го наричат изгаряне на старата карма, на натрупания психичен товар, който може би сте влачили със себе си през множество превъплъщения. Няма начин да събудим истински кундалини, без да преминем през тресавището на психиката. Това е така, защото всеки от нас има своите страхове, деформации, отклонения и дълбоко погребани лъкатушения на психиката, през които трябва да си проправим път. Кундалини измъква всичко това, защото е израз на чистото съзнание и енергия. Тя е като ярка светлина, осветила най-тъмните кътчета на пещерата. Ако там има тор от прилепи и стари кости, светлината ще ги разкрие. Всеки си има психическа мръсотия, от която трябва да се освободи, и когато кундалини се активизира, човек се изправя пред собственото си торище.
Кундалини е самата първична жизнена сила в нас. Степента на нейната проява до известна степен зависи от собствените ни усилия. Има много начини и пътища за активиране на кундалини. Тъй като това е част от човека, хората са измислили множество начини за отварянето на този запас от огромна потенциална енергия. Може би най-бързия, достъпен и най-изследван метод е йога. Не подценявайте медитативните техники и в различните бойни изкуства. Както се казва – „Всички пътища водят към Рим!“, така и за кундалини има множество пътища. По един или друг начин, събудите ли латентната енергия кундалини, ще се събудите за един нов, изпълнен с ярки изживявания и усещания свят.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота V част

Unknown | петък, април 27, 2012 | Be the first to comment!

Промени при активизиране на Кундалини


Импулсът да практикуваме йога или да медитираме идва от кундалини. Именно тази сила ни тласка напред, кара ни да се отдадем на занимания, които пречистват тялото и проясняват ума. Увеличаването на притока на кундалини води до много промени. Човек се чувства по-силен, съзнанието и сетивата се изострят. Сетивата са свързани с чакрите и когато потокът на кундалини в тялото се засилва, те възприемат всичко много по-пълно. Храната става по-вкусна, по-лесно се долавят тънки аромати, цветовете стават по-ярки, усещането при допир се засилва, музиката е с по-богати акустични нюанси. Заобикалящият ни свят става по-жизнен и чувствен.
Със засилване на потока от кундалини основното енергийно ниво също се повишава. Някои хора в началото се нуждаят от по-дълга почивка, когато за пръв път започват да практикуват йога, защото в тях настъпват значителни физически и енергийни промени. Но после време¬то за почивка с всеки изминал ден намалява. Ще установите, че ставате все по-активен и бодър, спите по-малко и през целия ден поддържате енергийното си ниво по-постоянно. Ще се убедите, че умът ви е в състояние да се справи и с най-трудните задачи и след като сте работили дълго време, без да усещате умора. Ще видите, че можете да си наложите да действате много по-енергично, когато се налага.
Когато притокът на кундалини се усили, в съня ви също ще настъпят промени. Времето, което ви е необходимо за сън, вероятно ще стане по-кратко, а сънищата ви ще станат много по-ярки и дори пророчески. От своя страна, медитацията ще ви отвори пътя към отчетливи съновидения – състояние, при които по време на съня си осъзнавате, че онова, което се случва, е сън.
Има някои класически соматични изживявания, които обикновено съпровождат движението на кундалини. Най-често срещано е чувството за топлина в основата на гръбнака. То може да бъде много приятно; понякога човек има усещането, че е седнал върху нещо горещо. Твърде често това преживяване се съпътства от силно сексуално желание.
Какво още се случва, когато се активизира Кундалини?
Очаквайте и последната шеста част от статията.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота IV част

Unknown | сряда, април 25, 2012 | Be the first to comment!

Активизиране на Кундалини


Практикуването на йога укрепва проводниците на енергийната система и подготвя тялото за увеличения приток на кундалини. Медитацията активизира кундалини и увеличава нейната сила. Тъй като чрез йогийските упражнения тялото и енергийните канали са по-добре подготвени, човек може да понесе засилената активност на кундалини. Съзнанието се фокусира, вниманието се концентрира, а това увеличава притока на енергия. Накратко, така работи кундалини.Пробуждането на кундалини може да стане по различни начини.
То може да е бавно, почти незабележимо с течение на времето, при което се получава постоянно, но постепенно увеличаване на енергията и изостряне на съзнанието. Може да стане на етапи, съпроводени с определени явления, например с чувството, че по гръбначния ви стълб се изкачва топъл енергиен поток. Това усещане е доста често при хора, които практикуват йога и медитация. Но кундалини може да се пробуди внезапно, без предупреждение и нейната мощ направо ще ви извади от строя. Енергията ще се стрелне по гръбнака ви като изпепеляваща светкавица, ще взриви чакрите, подобно на динамит, чиято експлозия изхвърля струи от кал от отвора на пещера. Такива преживявания плашат и дезориентират човека; именно те са причината за ужасните и зловещи истории, разказвани за кундалини.
Ако практикувате бойни изкуства или йога и медитирате с концентрирано съзнание, ще се подготвите много добре за приемане на засиления поток кундалини в тялото си. Повтарям, подготвени много добре, защото е невъзможно човек да бъде напълно готов да понесе могъщия прилив на кундалини. Тя е в състояние да изненада и обърка дори най-силните и тренирани хора. Единственото, което можете да направите, когато усетите мощното движение на енергията в тялото си, е да се оставите на изживяването. Не правете опит да й се противопоставяте. Кундалини е по-силна от всичко, на което сте се натъквали някога.
Пробуждането на кундалини е до голяма степен неконтролируем процес. С други думи, можете да решите да събудите кундалини напълно, но как и къде ще стане, това не зависи от нас. Като първична психобиологична сила, тя е нещо, което всеки е изпитал, обикновено в моменти на внезапно вдъхновение или по време на съвършен оргазъм. Усещането, че пропадаш в пространството и губиш контрол, чувството на екстаз при оргазъм е проява на кундалини при секса. В моменти на дълбок унес, когато светът ни изглежда прекрасен и богат, ние всъщност изпитваме действието на кундалини.
Тренировките могат да повишат капацитета ви за приемане на кундалини и да стимулират нейния приток. Практикуването на бойни изкуства, йога и медитационните техники, ви дават възможност да постигнете това. Със засилване на циркулацията на кундалини в тялото ви чакрите и основните енергийни канали все повече ще се активират, ще стават все по-жизнени и ще се отварят все повече с всеки изминал ден.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота III част

Unknown | понеделник, април 23, 2012 | Be the first to comment!

Истината за Кундалини-първичната енергия...


Човешката енергийна система обхваща с мрежата си цялото тяло. За разлика от нервната, енергийната система излиза извън рамките на физичното тяло. Аурата – енергийната обвивка на тялото, която някои хора са в състояние да видят – е част от тази система.Тя дава на тялото сила, активизира и прояснява ума, тя е енергийната основа, върху която е изграден организмът. Жизнената енергия протича по нея.
Предполагам, че за много хора това твърдение е чиста фантазия. Ако енергийната система съществува, защо тогава не всеки я усеща? Истината е, че тя непрекъснато работи за нас, но дейността й така пълно се слива с всички аспекти на ежедневния ни живот, че повечето от нас просто не я забелязват. Така е с редица важни функции на организма.
Когато говорим за жизнена енергия, нищо друго не е така неразбрано, търсено, очерняно, хулено, боготворено, внуша¬ващо страх и представяно в невярна светлина като кундалини – първичната енергия, която е извор на живота и „център на гениалността”, както я нарича Гопи Кришна.
Енергийната система е веригата, по която протича жизнената енергия. Тази енергия има много наименования – чи, ки, биоенергия, или просто „силата”. Термините се менят в зависимост от културата, традициите, произхода на учителите и езика, но от това същността на жизнената сила не се променя. Аз предпочитам да я наричам „кундалини”, защото йогийското наименование ми се струва по-прецизно и пълно.
Думата кундалини предизвиква любопитство, страх и подозрение. Тази енергия остава неразбрана главно поради сензационната литература,която слага ударение върху най-странните и зловещи аспекти,като същевременно пренебрегва основната й благотворна същност. Кундалини е космическата първична еволюционна сила, частица от Абсолюта в човешкото тяло. Понякога я наричат „змийската сила” и я изобразяват като навита на кълбо змия в основата на гръбнака.
Всъщност кундалини е сила в човешкия мозък, която активизира чакрите; характерно за нея е, че се усеща първо в основата на гръбнака, в първата чакра. Кундалини не е мистична змия; тя е първичната психобиологична сила, енергията, която дава живот, активира и мотивира тялото и разума.
Кундалини е винаги в действие. Тя зарежда цялата енергийна система с жизнена енергия и стимулира непрекъснатата й циркулация вътре в нас. При повечето хора активността на кундалини е минимална, макар че тя никога не е в пълен покой. Ако сравним кундалини с течаща вода, при повечето хора тя е като малка градинска пръскачка, която работи при ниско налягане, докато пълната сила на кундалини наподобява огромната мощ на Ниагарския водопад. Могъществото на кундалини е неизмеримо – то излиза извън човешките представи.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота II част

Unknown | събота, април 21, 2012 | Be the first to comment!

Дух и тяло в неразривна връзка...




Човекът е същество от плът и затова може да се каже, че той живее в тялото си. Макар че не всичко се свежда до тялото, човешкият живот е невъзможен без него. Може би има друг, безплътен живот, щом душата напусне тленната си форма.Но си остава простият, основен житейски факт, че човешкото същество е от плът и кръв.По някаква необяснима причина простият факт, че плътта съществува, убягва на много хора.
Или може би очевидната невъзможност да съществуваме извън тялото си кара някои хора сериозно да го отричат. Тези, които се прекланят пред „духовното начало”, упорито твърдят, че тялото е маловажно. Те го подценяват, за тях то нерядко е плебейска бариера за по-възвишени стремления. Ето защо съсредоточават вниманието си върху умственото и духовното си развитие. И все пак, следвайки този път, хората продължават да живеят чрез тялото си. Интересно, какво биха правили без тяло? Според някои теории, из космоса се носят трилиони души, които с нетърпение чакат да им дойде редът, за да се вмъкнат в някое тяло. Защо избират Тяло след като е толкова без значение?
На другия полюс са редукционистите, които твърдят, че човек не е нищо друго освен тяло – една сложна съвкупност от кръв, кожа, кости и косми. Тези хора напълно игнорират съзнанието, защото то не подлежи на из¬следване под микроскоп. Множество важни неща – идеи, емоции, любов и мъдрост – също не могат да се изследват с микроскоп. Означава ли това, че те не съществуват? Разбира се, че не. Нима можем да приемем, че само изобретените от човека диагностични апарати ще ни кажат какво е реалност и какво не? Подобни идеи са чиста лудост.
Между абсолютната крайност на тези две теории е очевидният факт, че човек има душа и тяло и те са в неразривна връзка. В контекста на това просто схващане ще разгледаме човешката енергийна система. Тя е енергийният субстрат на тялото и духът на човешкия дух и тяло. Тя е система в сис¬темата и не е физична, но все пак е не по-малко реална от телесните ни органи, крайниците и лицето. По структура и функции енергийната система прилича на нервната система, защото разклоненията й обхващат цялото тяло и има главни и второстепенни пътища. Струпванията на нерви в тялото се наричат нервни сплитове; еквивалентът им в енергийната система са чакрите – центрове на концентрирана сила. Нервната система е проводник на милиарди импулси, които осигуряват правилното функциониране на тялото, докато енергийната система осъществява връзката между универсалния разум и човешкото тяло.
Започна да става интересно и още по-абстрактно. Очаквайте истината за кундалини в третата част от статията.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Жизнената енергия (Кундалини) – вечната радост от живота I част

Unknown | четвъртък, април 19, 2012 | Be the first to comment!

В няколко поредни статии, ще ви запознаем с нещо твърде абстрактно и отнесено, за което напоследък се говори много, а именно – жизнената енергия. Откриване, ползване, контрол, ползи и изобщо как древните учения могат да ни помогнат да живеем по-качествено и пълноценно.
За написването на статията са използвани материали от К. Килам.

С течение на годините и в зависимост от начина ни на живот, тялото ни постепенно се обездвижва, губи гъвкавостта и силата си. Жизнеността все повече намалява, нападат ни болести. С течение на времето ние наблюдаваме как тялото ни се руши. Може ли този процес на деструктивност да бъде поне забавен, ако не спрян? Според системите на йогите, това не просто е възможно, а организмът ни е създаден така, че да се самовъзстановява непрекъснато. Но на практика, тялото ни става неизползваемо, защото не знаем как да се отнасяме грижливо с него.
Всъщнос се оказва, че не е никак трудно да се научим да бъдем в добро здравословно състояние и да открием тайните на радостта и съзидателността. Достатъчно е само да се превърнем в строители на собствения си живот, вместо да се оплакваме от проблемите си, очаквайки някой друг да свърши работата. Динамизъм, добро настроение и радост от живота ще ви съпътстват непрекъснато и всички около вас ще бъдат изумени от превъплъщението ви!
Пространните йогийски системи от Индия и северните райони на Непал и Тибет имат хилядолетна история. С течение на времето йога се разпространява из целия свят. Сега на практика в почти всички страни съществуват курсове по йога.
Йога включва физически упражнения, контролирано дишане и медитация. В рамките на тези три категории дейности съществуват хиляди ме¬тоди за постигане на крепко здраве, ясен ум и духовно себеосъществяване. В някои отношения всички йогийски системи си приличат, но има и съществени разлики между тях. По-динамичните натури могат да се спрат на синтез на методи, почерпани от йогийските традиции на кундалини, Тибет и Китай. Комплексът от упражнения е напрегнат, аеробен – свързан е с интензивно дишане. Това подхожда на хора с горещ темперамент. Обратно, традиционната хатха-йога привлича хора, които предпочитат по-малко напрегнати упражнения за подобряване на общото физическо здраве и освобождаване от стреса. Всички йогийски системи имат своите достойнства.
Като всяка друга практика, йога не е статична система. С времето тя еволюира и се променя според човека, който я практикува и преподава. Всеки, който се занимава по-задълбочено с йога, прибавя нещо от себе си. Двама учители могат да предлагат едни и същи методи, но при единият те вероятно ще изглеждат някак по-жизнени, динамични и богати. Тъй като йогийската практика е изцяло основана на опита, невъзможно е тя да се отдели от човека, който практикува или преподава.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Да се научим да бягаме-Част 3

Unknown | петък, април 06, 2012 | Be the first to comment!

Тренировки по бягане. Общи препоръки.

Дистанцията ще зависи основно от това какво искате да получите от бягането–обща издържливост,взривна скорост, редукция на теглото и т.н. Това ще зависи най-вече от скоростта на бягане, а тя сама по себе си определя и дистанцията. Не може да спринтирате 40 км. 
Обувките, с които бягате са изключително важен елемент.
И тук за различните видове бягане има различни изисквания.Но винаги е добре, без значение дали ще бягате маратон или спринт,да имате удебелена пета, здрава конструкция на самата обувка. 
Това ще ви предпази от излишни травми в глезените,коленете и гръбначния стълб.Типът на стъпване също е много важен и специфичен при различните типове бягане.При спринтово бягане се приземява бегача на възглавничката на стъпалото – първоначално това е трудно, но постепенно се свиква.При средни и дълги дистанции приземяването е на пета и възглавничка.В никакъв случай, ако сте с тънки подметки, не се приземявайте на пети. 
Маратонското бягане е с приземяване чрез претъркалване – пета-пръсти. При неправилно приземяване, това неминуемо се отразява на гръбначния стълб и бъбреците.
Подбирайте облеклото си, както ви е удобно, но да дава свобода на движение. Някои бягат със слушалки и слушат музика, за други това не е удобно, защото ритъмът на музиката им нарушава ритъма на дишане. 
Общо взето бягането е силно индивидуална дейност.
Напоследък станаха известни и един особенни мексикански бегачи, които бягат на свръхдълги дистанции, при това бягат през планини, пресечен терен и за всеобщо удивление - боси. 
Множество изследвания потвърждават извода, че може би бягането на бос крак е най-естествено и най не травматично, но пък е свързано с ред неудобства. Може би затова, напоследък водещи фирми за производство на маратонки експериментират в производството на модели, представляващи едва ли не отливка по крака на човека. Но все още няма установени резултати от ефективността на този тип маратонки.
Ако все още седите на стола и се почесвате в размисли в стила на Хамлет: „Да бягам или не?“, ви предлагам:

„Кратък наръчник по бягане в 12 златни правила“:





1. Бягане – това е последователност от подскоци с пружиниращи презимявания на стъпалото – предна или задна част, краката се сгъват в коленете – служат за амортизиране на приземяването – бягането трябва да е безшумен процес. В момента на приземяване, опорният крак трябва да е непосредствено под центъра на тежеста на тялото.
2. Качеството побеждава количеството. Скоростта, с която тренирате, ще бъде скоростта на вашето бягане.
3. Честотата на крачките при правилно бягане е от 3-5 в секунда.
4. Ходенето вреди на бягането.
5. Силата на ръцете, трябва да бъде пропорционална на силата на краката.
6. Правилната стойка е критична за бягането – не се накланяйте напред.
7. Скоростта разрушава издържливостта, издържливостта разрушава скоростта.
8. За всеки бегач подхожда един тип бягане – този, който отразява неговите уникални възможности и дадености. Отклоняването от този тип бягане е необходимо само с цел да се изследва отражението му върху техниката или с друга тренировчна цел. Всяка програма, опитваща се да ни тренира тип на бягане, различен от даденостите на конкретния индивид, няма да доведе до никакви сериозни резултати. Също така всяка програма ще е безполезна, ако тренировката не е под пълен контрол.
9. Бягането - това е състояние на тялото в условия на недостатъчно снабдяване с въздух, затова дишането през устата е задължително.
10. Статическите упражнения за гъвкавост водят най-често до травми!
11. Бягането с правилна техника, даже и на бос крак, по каквито и да е настилки, не може да доведе до травми.
12. Всичко, което обличате на тялото си, до някаква степен пречи на техниката на бягане.

Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Да се научим да бягаме -Част 2

Unknown | сряда, април 04, 2012 | Be the first to comment!

Бягане по различни релефи–това е един от начините за развиване на скоростни качества.Този метод не е особенно популярен,защото е свързан с изморителна и голяма по обем работа.
Важно обстоятелството е, че бягането по пресечен терен или пък по разнообразни и различни релефи,способства за развитието на мускулната маса и повишават ефективността на бягането.
Докато равномерното и продължително бягане се явява основна подготовка за маратон и издържливост,то бягането в гората или планината има други свои преимущества.
Този тип бягане натоварва мускулите,както при натоварване с тежести, усилва сгъвачите, прасците и четириглавия бедрен мускул.Това ефективно се отразява на малките мускулни групи, които имат за цел да стабилизират стъпалата и тялото.
Тези мускули не се натоварват толкова на равна писта или равен участък. Това обаче е специфична тренировка.Преходът от бягане на равно,към бягане по пресечен терен,трябва да бъде плавен.
Добре е да намалите скороста на бягане, ако се налага дори - драстично намалете темпото.Неравностите и неравномерното натоварване водят до недостиг на въздух, силно задъхване и рязка умора.
Когато се изкачвате,следва да намалите дължината на крачката и леко да увеличите честотата на крачене. Гърбът и тялото са прави,бедрата са изнесени леко по-напред,а ръцете-малко по-ниско от обикновено.Главата е високо вдигната, а погледът - право напред.
При наведена глава,се ограничава високото вдигане на коляното, нарушава се правилната стойка и бягането става неефективно. Друг начин за пестене на енергия е да се отпуснат всички мускули,които не са пряко ангажиране с бягането,особено мускулите на шията и плещите.Изводът е един-да се научите да бягате през пресечен терен, не е никак лесно. Много бегачи по време на спускане накланят тялото си назад и така се разпускат и отпочиват. Това води обаче до забавяне на темпото, тъй като съпротивлението на задържане при ниското темпо става по-голямо. Тялото трябва да е перпендикулярно на пътя, за да могат краката да наваксват с бързина ускорението на тялото, а ръцете се използват за пазене на равновесие. Няколко думи за мерките за сигурност при този вид бягане. Бягането през пресечен терен с висока интензивност създава огромно напрежение и натоварване в мускулатурата. Голяма по обем работа извършва четириглавия бедрен мускул. Това неминуемо рефлектира върху дихателната система, натоварването там също поставя нови изисквания към бегача.Същевременно се увеличават натоварванията в костната система на краката,най-вече в стъпалата и коленете. 
Затова в началото е препоръчително да се избират терени с по-малки наклони. Обувките за бягане трябва да са здрави, с гъвкави, но дебели подметки и със здрава конструкция, която ще е необходима най-вече при спускане. Бягането през пресечени местности е дейност, която създава условия за травми.Затова не се захващайте с това, ако не сте подготвени и ако сте със слаба костна и мускулна система.
Интервално бягане – напълно очевидно е, че може да се постигне успех, използвайки тренировъчна програма, основана изключително на продължително и равномерно бягане в аеробен режим.Понякога бегач, който се придържа към такъв метод на тренировка, надали ще успее да разкрие целие си потенциал в бягането на маратонски дистанции. Неговите възможности за адаптация ще бъдат повече или по-малко ограничени спрямо съперниците му, които са включили в тренировката си и анаеробни бегови натоварвания.Имайки предвид, че маратонското бягане е преди всичко изпитание на издържливостта на атлета, спортните физиолози са установили, че не голям отрязък от дистанцията 1-2% маратонците пробягват в анаеробен режим.Интервалните тренировки могът да бъдат разделени на три категории:
-интервален спринт – бягане на къси дистанции с максимална скорост; -темпово бягане – бягане на къси и средни дистанции до 1,5 км с интензивност около 90% от максимума; -повторно или накъсано бягане – бягане на дълги дистанции до 3 км, с интензивност по-ниска от 90%. За да стане ясен всеки един от тези методи, ще внеса малко обяснения.При първата категория интервално бягане, имаме редуване на кратки интервални спринтове със същите по големина интервали бягане с ниско темпо.При втория тип интервално бягане имаме бягане на цялостна дистанция примерно от 3-4 км.Започва се с ниско равномерно темпо, около 500 -600 метра, след това се вдига рязко темпото до 90% от максимума и така около 1,5 км се бяга, след този етап се довършва дистанцията пак в ниско равномерно темпо. Третият тип интервално бягане се използва най-често за повишен енергоразход, за по-кратко време. 
Методът е популярен сред фитнес средите като метод за интензивна кардиотренировка, с която се горят много повече калории за единица време. Метод, предпочитан за намаляне на излишното телесното тегло.Вие индивидуално трябва да си изберете, на база личен опит, кой вид от тези методи е най-приемлив за вас самите.Но да спрем да си поемем малко въздух, защото ви очакват Тренировки по бягане в 3 част на статията. 
Zan Schin
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Избери си тема...


arief


Блог класация


Подкрепете ни тук,а ние ще върнем жеста Двойно...

Новините от ДНЕС...

Полъх от Миналото

Криейтив Комънс договор
.
И когато една история свършва,идва Музиката.Избери си фронтмен и слушай...
 

Титанична Увертюра

Как така го направихте? Защо отворихте точно този блог? Може би просто сте любопитни и предполагате,че той съдържа нещо,което все още не знаете.Или пък просто проверявате какви ги е забъркал поредният социално програмиран индивид? Всъщност,това няма значение.Така и така сте прекрачили прага и аз,като добър стопанин,смятам за редно да ви приветствам

Добре дошли в личния ми блог.Освен парченца от миналото на предците ни в него ще откриете и големи късове от Българската,Американската,френската..и общо взето от цялата човешка история,която обаче ще се опитам да ви представя по-съвсем непознат за вас начин.Ще погледнем Историята от друг ъгъл,от който се виждат далеч по-интересни и забавни неща.

Info back to top