ОТРОВНИЯТ РЕЖИМ НА ВЛАСТТА...

Датата е 5 декември,а годината 1933-та.Американският щат Юта става тридесет и шестият,който ратифицира 21-та поправка на конституцията,с което необходимите 80 процента от щатите са налице и двадесет и първата поправка започва да действа,а тя напълно връзва ръцете на 18-поправка на конституцията.
И понеже стана много сложно,ето го и по-разбираемото обяснение. 
Осемнадесетата поправка е онази,която забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол на територията на щатите,а двадесет и първата слага край на сухият режим.А иначе казано,днешната тема ще бъде точно за този сух режим,или защо изобщо е имало подобно нещо и как се е стигнало да него...

И така,пренасяме се директно в далечната 1920 година,през която официално се забранява производството,продажбата и транспортирането на алкохол,но не и неговата употреба.
Но как да пиеш,когато никой не произвежда алкохол и съответно не ти го продава?

И всичко това заради една религиозна причина,която се базирала на факта,че по онова време въздаржателите и протестантите все още вървели ръка за ръка,а ранните заселници в Америка били хора с висок морал,които въобще не си падали по алкохола.
 

През годините обаче моралът започнал да липсва и изведнъж за всички нередни неща,които се вършели в обществото бил обвиняван единствено и само алкохола.
И то злоупотребата с него,а не употребата му,защото религиозните хора били далеч от мисълта да заклеймяват една божия напитка.
А всъщност проблемът бил в лакомията,защото според една статистика засягаща 1830 година,средният американец тогава изпивал по бутилка и половина твърд алкохол седмично,което е три пъти повече отколкото по наше време.
Ето защо и разделението на пиячи и въздаржатели в началото си било предимно на религиозна основа,само че после нещата се променили,защото в щатите изведнъж започнали да прииждат тълпи от емигранти.

И тъй като повечето от тях отивали в градовете те започнали да се променят,а тази промяната сериозно повлияла на ксенофобските разбирания на голяма част от населението.
Някъде тогава се появила и националната идея за нативизъм,което разтълкувано на разбираем език означавала само едно,завръщане към истинските американските корени.И даже била прокарана и един вид виртуална граница между нормалният и хрисим живот в провинцията и разгулният и пълен с пошлост живот в градовете,пълни с всякакви емигранти.Не случайно най-големият поддръжник на трезвеността по онова време бил не кой да е,а самите Ку Клукс Клан.
Но истинското начало било положено по времето на първата световна война,когато била лансирана теорията,че средствата отделени за производство на алкохол могат да отиват за военни цели.
И ето ви я пак 1920 година.Войната е свършила,Америка настойчиво търси своите корени и някой изведнъж се светнал,че май е дошло времето завинаги да се приключи с алкохола.И всъщност така и станало,но най-интересното тук е,че за всичките тринадесет години сух режим пиенето не само не намаляло,а дори се увеличило драстично.

Забраната за алкохол докарала и процъфтяващият черен пазар,покрай който се развила и мафията,а хора като Капоне започнали да печелят милиони долари годишно.
 
Това обаче хич не се харесвало на хората на властта и в един момент правителството на щатите прибегнало до една друга крайна мярка,която направо граничела с безумието. 

Понеже промишления алкохол бил единственият,който се произвеждал законно,а за черната борса това било основният източник за печалба,управляващите взели решение  към него да се добави отрова и напълно умишлено заменили Етанола с Метанол.
 
Идеята уж била хората да се стреснат и да спрат да пият,но резултат въобще не бил този,който се очаквал,защото само през следващата година смъртта посетила някъде към 3000 човека,а за периода на сухия режим жертвите надхвърлили тринадесет хиляди и всичко това благодарение на Метанола.Та такива работи се случвали в щатите през онези далечни времена.Режими,забрани и малоумни решения,от които полза имали само смъртта и гангстерите в Америка...