НАЙ-СМЕЛИЯТ СТРАХЛИВЕЦ...

Днес ще бъдем на датата 31 януари, а годината,в която ще се пренесем е  1945-та.Часът е някъде към 11 преди обяд,а мястото,покрайнините на градчето Сейнт Мари.Един от наказателните взводове на американската армия води към мястото за разстрел 24 годишен мъж.

Името му е Еди Словик.Редник Словик.Осъден на смърт за дезертьорство.
"Един от многото.Все пак е война",ще каже някой.И може би ще бъде прав,защото през втората световна война общата бройка на осъдените на смърт военнослужещи съвсем не е малка.Според официалната статистика водена през този период,осъдените са около двадесет и две хиляди души.Пак от тази статистика обаче става ясно,че от всичките осъдени за дезертьорство присъдата е била ефективна само за един единствен войник.И това естествено е Словик.Не беше трудно да се сетите,нали? Единствения екзекутиран за напускане на частта си.Уникален карък откъдето и да го погледнеш.Но защо се е стигнало до тук ?..
Ето на този въпрос смятам да отговоря днес.И тайничко се надявам,да бъдете търпеливи,за да разберете отговорът...
Еди Словик уважаеми е американец от полски произход и на младини бил доста агресивна натура,което пък му навличало чести разправии с полицията.После обаче се оженил и както винаги се получава след това,нещата си дошли на мястото.
Животът му продължил своя ход,докато не дошъл момента,да се служи в армията.Тук вече се намесило миналото.
Криминалното му досие изградено през младежките му години,било прието от военните доста на сериозно и заради него Словик бил дамгосан като негоден за военна служба.Казармата уж му се разминала,но годината била 1944-та.Времената били трудни и Америка се нуждаела от всеки годен да носи оръжие.И така,Еди все пак бил призован и пратен на фронта някъде във Франция,където станал част от историческата 28-ма пехотна дивизия.
Там участвал в няколко битки,а после го изтеглили от взвода,в който бил зачислен и го преместили в друг.Последвали нови битки и някак си неусетно дошъл и 9 октомври 1944-та. Датата,на която Словик дезертира от частта си,оставяйки обаче обяснения за този свой ход.Всъщност,оставил е бележка,в която подробно обяснявал,как бил твърде уплашен и не можел повече да участва в нови боеве,и как няколко пъти молел началника си да бъде преместен в тиловата част на армията си.
И понеже молбите му не били чути,обиден и уплашен той събрал смелост и дезертирал.По закона на гадостта обаче,който явно и тогава действал,Еди бил арестуван още на следващия ден.Войникът се надявал само да бъде разжалван и вкаран в затвора,но нещата не се развили така както очаквал.А възможност да му се размине е имало.Даже цели три.
Първата била от офицера,който го арестувал.Той му предложил да се забрави бележката и Словик да се върне да служи без последствия.Но той отказва.Следва прекият му командир,който също предлага подобна сделка.Словик обаче все още  е уплашен.Твърде уплашен,за да се бие,но пък твърде смел да откаже и двете предложения.
Последвал военен съд,на който и съдията предлага Еди да се върне на фронта и деянието му да бъде забравено,но за пореден път последвал отказ.В крайна сметка на всички в един момент им писнало да го молят и нещата се приключили с издаването на смъртна присъда.
Войникът не го очаквал,но точно това се получило.Веднага писал до главнокомандващия,но вместо помилване присъдата била потвърдена.Еди Словик е бил необходимата изкупителна жертва.Трябвало е да умре за назидание и на 31 януари през 1945 година присъдата е изпълнена.Разбира се,че той не е бил единствения страхливец,предпочел бягството пред битката,но със сигурност уважаеми е бил най-смелият страхливец,който не се огънал пред предложенията на своите началници.
Единствения американски войник убит за дезертьорство през втората световна война...