“Джанго без окови” или психология на робството

Новият филм на Тарантино “Джанго без окови”,уважаеми читатели,съвсем не е уестърн.Някои от вас,може би,трудно ще понесат кървавите реки,натурализмът и зверствата във филма.За тези, които са запознати с картината на робството в плантациите от романа “Чичо Томовата колиба”-Хариет Бичер Стоу–ще е по-лесно да възприемат представата за робството. Между другото,произведението описва точно същия исторически период, който се разиграва във филма–1851-52 г.
Времето,което трасира Гражданската война в САЩ.Робството е представено като жестоко издевателстване над хора, свързано е с унижения, зверства и убийства. Робството не е в мозъка на белите, робството не е в анатомията на черепа. То е в начина на мислене не само на белите, но и на чернокожия иконом.Според добрата Уикипедия:
“Робството е социално-икономическа система, при която хора(наричани роби)са разглеждана като собственост,при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне,покупка или раждане,като са лишени от правото да се придвижват,да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.”
Началото на филма е загадъчно и в духа на Тарантино объркано.Пълна гротеска в нощта, когато се появява керван с оковани негри.Търсейки парични награди,д-р Шулц започва своята авантюра с Джанго.Добрият или лошият германец зъболекар Шулц всъщност ловец на глави.Две години преди началото на Гражданската война в САЩ докторът е по следите на братята Бритъл и само Джанго/Джейми Фокс/може да го отведе при тях,защото са били в една и съща плантация.
Но това не е всичко,Шулц дава обещание на Джанго да намери своята жена Брумхилда.И оттук попадаме във вихъра на толкова странни събития.Много детайли от филма са с препратки към нашия век–от музиката,до очилата и облеклото дори. Но най-важната препратка е съществуващият и до днес расизъм.
Това,че в САЩ втори президентски мандат печели Барак Обама, не дава отговор на въпроса какво става в съзнанието на американците–без значение на цвета на кожата.Филмът рови там някъде в причините за робското поведение с една теория за трите дупки в черепа, но истината е друга.Робът не се ражда с ген робство.Робството се предава като психология и то насилствено.Задаваме си въпроса дали д-р Щулц е аболиционист или просто авантюрист,тръгнал да търси лесна печалба?
Да,и двете думи започват с А,но д-р Шулц е просто истински човек–сцената,когато не подава ръка,за да узакони договора за покупката на Брумхилда и убива плантатора Канди,чиято роля блестящо изиграва Леонардо ди Каприо.

Робството е унижение за човека и точно то провокира ответната реакция на Джанго, който убива като безогледен снайперист всичко,което се изпречи пред очите му.В крайна сметка,въпреки петте си номинации за “Оскар”,“Джанго без окови” може би няма да получи толкова много.Защото Тарантино за пореден път прави филм-политическа сатира.
Филм,който може и да звучи на места гротескно,но сочи,че свободата е изконно дадена и само смелите и жестоките могат да я притежават,минавайки през пламъци /спомнете си финалната сцена/,които опожаряват всички прегради и предразсъдъци.
Филмът на Тарантино предизвика още с появата си скандал, когато режисьорът Спайк Лий писа в Туитър за него: "Робството в Америка не е спагети уестърн на Серджо Леоне. То е Холокост. Моите предци са били роби.Откраднати от Африка.И аз ги уважавам".Филмът "Джанго без окови" има вече два Златни глобуса и очакваме церемонията за връчване на Оскари на 24 февруари. А защо не и да спечели цели 5 златни фигурки. Заслужава ги,нали? 

Анжела Арим