Нейде зад желязната завеса...

Добре дошли в страната на ограничените възможности,в която знаещите и можещите никога не бяха дооценени.Днес ще ви разкажа за уникалната идея на един съветски учен,която все още е актуална и как той става обект на една несправедливост,напълно нормална за времето и мястото в което е живял.
Името му е Алексей Пажитнов и това е човекът,който представя пред света една от най-популярните игри,която всички знаем като ТЕТРИС.
Всичко започнало на 6 юни през 1984 година.Алексей тъкмо е навършил 28 и работи в изчислителния център към академията на науките на СССР,като работата му била съсредоточена предимно върху изкуственият интелект.
В моментите когато си почивал Пажитнов редовно си играел с една друга игра,която се казавла Тетрамино.Игра-пъзел,при която по различен начин се подреждали различни по форма дървени елементи.
Играел си човека,подреждал разните там фигури,докато един ден не го осенила една идея.
"Ами,ако няма възможност се избират елементите?"..замислил се Алексей.
"Ако те идват на случаен принцип,но ти можеш да ги въртиш и да им търсиш най-подходящото място,дали пък няма да е по-интересно?"...
И не след дълго превърнал всичко това в реалност,а на бял свят се появила играта Тетрис.В един нормален свят от продукт,от който са продадени милиони копия,
създателят му със сигурност щеше да е милионер,но да не забравяме,че всичко се случва в СССР,където нещата не били толкова прости.
Там ученият се водел изобретател и властите му обещали да помогнат играта да бъде разпространена на запад,но парите от нейните правата нямало да отидат при него,а директно в държавната хазна.
Защо тогава руснаците толкова са държали да изнесат играта на запад?
Ами защото това е била чудесна реклама на СССР и не на последно място прекрасна възможност светът да разбере,че зад желязната завеса също има потенциал.
А,какво се случва с Алексей,ли? Нищо съществено уважаеми.
Единственото,което той получава е обещанието,че след десетина години ще получи известни отчисления от събраните пари,но съветският съюз не успява да издържи докато те се изнижат.
Империята се разпада и обещанието към Пажитнов остава някъде във времето.И не само това.Той загубва и Тетриса,защото правата за него принадлежат на СССР,която пък вече не съществува.Алексей бива тотално прецакан и се оказва,че всеки е свободен да прави с играта каквото си поиска,без да плаща на никого за това.
Живота обаче не винаги е несправедлив и Алексей не останал дълго на улицата.
В началото на 90-те той успешно емигрирал в щатите,където не след дълго Майкрософт го надушва и безпроблемно го наема на работа.
Към днешна дата той все още е там и продължава да участва в разработката на нови игри,за което вече получава солидно възнаграждение.