През 1668 година брилянта завинаги напуска Индия и идва на територията на Европа,по-точно Франция,пренесен от един френски изследовател на име Жан-Батист Таверние,който в последствие го продава на кралят слънце Луи 14.По онова време,камъкът е тежал почти 112 карата,но през 1673 дядо ви Луи решил,че трябва да бъде обработен,след което теглото му намаляло до 67 карата.
Легендата,която прочетохте в началото,датира някъде от тогава,защото заедно с диаманта Таверние донася на френска почва и чумата.
Хората веднага свързали ефекта от нея с някакво проклятие и поверието за богини и храмове бързичко било сглобено.
Въпреки,че всичко се смята за пълна измислица,която е плод на човешки страхове има сведения,че доста от притежатели на брилянта през годините,
Ето ви примери...
Жан Таверние,човекът,който го пренася,умира мъчително разкъсан от кучета на улицата.Луи 14,кралят купувач,навехнал крак на една танцова забава,а уж безобидната контузия прераснала в гангрена и Луи също поел без време към небитието.
След него диаманта отишъл при Луи 15,за който пък се знае,че е бил най-смотаният и непопулярен владетел на Франция и също умрял нелепо,след като се разболял от най-обикновен грип.
Сдобилият се в наследство с елмаза крал Луи 16 го подарява на съпругата си Мария-Антоанета,а тя,както може би сте чували,също умира трагично обезглавена на гилотината.
След всички тези касъплъци прокълнатия диамант,който кралете наричали кралското синьо и дори красели короните си с него най-сетне бил заключен в едно специално хранилище,в което престоява до 11 септември 1792 година.Фактите казват,че на тази дата е откраднат от въпросното хранилище и следите му се загубват за около тридесет и две години.
Според историческите архиви появата му на хоризонта идва чак през 1824 година,вече като собственост на английския крал Джордж пети,а след смъртта му негов притежател става лондонският банкер и колекционер на скъпоценности Хенри-Филип Хоуп,при който брилянта получава и името си.
В семейната колекция на Хенри той се задържа до 1901,а според запознати това е годината,през която зловещите събития,които съпровождат ХОУП отново започват да действат.
А се твърди така,защото Хенри Хоуп също умира от странна и загадъчна болест,а наследникът му напълно се разорява и за да изплати дълговете си продава диаманта на един турски колекционер,който пък загинал по време на морска буря.
Брилянтът естествено оцелява и се появява в Турция,където през 1905 или 1906 е видян в двореца на турския султан.Не е ясно точно как,но няколко години по-късно Хоуп отново се озовава в Париж и на него попада Евелин Маклин-дъщерята на собственика на вестник Вашингтон Пост.
Богатата американка веднага харесала камъка и без много да му мисли наброила за него 187 000 долара.
Веднага след покупката го занесла в една католическа църква,за да бъде свалено проклятието от него,но последвалите събития около живота й,който съвсем не са за завиждане,показват,че от свещенодействието не е имало никакъв ефект.
След смъртта на Евелин,брилянтът е продаден за 176 000 долара на ювелира Хари Уинстън,който пък го дарява на музея за естествена история във Вашингтон,където все още може да се види.Интересното тук е,че когато дарението било оповестено официално,американците изпаднали в ужас и сериозно се възпротивили,защото новият собственик на брилянта,вече се казвал Съединените американски щати.
Не знам доколко може да се вярва на подобни суеверия,но съдейки от последните икономически събития,явно е имало защо да бъдат против.
Към днешна дата се смята,че е "ХОУП" най-скъпия малък предмет на света,защото стойността му се оценява на двеста и деветдесет милиона долара,тоест почти по пет милиона на 1 карат от него.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Моля използвайте кирилица и спазвайте добрия тон.
В противен случай може да не видите това,което сте написали.И за да няма излишни въпроси,смятам за редно да ви уведомя,че АНОНИМНИТЕ КОМАНТАРИ автоматично се игнорират.
Иначе казано,ако нямате нужната регистрация където трябва,хич и не се напъвайте.Няма да ви огрее....