ХАЙДЕЛБЕРГСКИЯТ ЧОВЕК...

На 21 октомври през 1907 година на 17 километра от град Хайделберг-Германия,един работник открива в песъчливата почва долна човешка челюст.Човека я предава в полицията,а те пък се обръщат за помощ към професора от хайделбергският университет Ото Шьотенсакс,който след едноседмично изследване официално оповестява,че челюстта е на човек,който е живял преди около 600 000 години.Според него това е предшественика на неандерталците и понеже изследванията се извършили в хайделбергският университет,кръстили предполагаемият собственик на намерената челюст с името Хайделбергски човек.

Възстановката,която била направена по челюстта и по намерения на по-късен етап череп довело до заключението,че Хайделбергският човек със сигурност е ходил прав.

Предпазвал е тялото си с кожи,носил е украшения,и най-вероятно не е можел да говори,но за сметка на това е погребвал мъртвите си.

Предполага се,че този наш предшественик е набавял храната си предимно чрез лов,тоест познавал е и начина да си изработва елементарни,но ефективни оръжия.

Пак въз основа на възстановката учените смятат,че освен зачатъците на интелигентност,хайделбергският човек е бил и убавец.

Имал е добре сложено тяло,ниско чело,изразителни очи и месести устни.

Освен находката на челюстта и черепа,които били открити в Германия,не след дълго в Италия,Гърция и Франция също били намерени различни останки,които доказвали,че този човек е съществувал.

От всичките най-ядосани били французите,защото в началото на 1908 година в околностите на Араго били открити два доста добре запазени черепа на хайделбергски човек,но името вече било дадено и то било немско.

Оставям древният ни пра,пра дядо и от антропологията минавам направо в строителството.Ще става дума за цимента.

Не знам кога точно е измислен той,но знам,че на 21 октомври 1824 година Джоузеф Аспдин патентова Портландския цимент,наречен така,заради използвания в него варовик,добиван от о-в Портланд.

Аспдин открил,че при изгаряне на варовик и клей,химическите свойства на материалите се променят и така полученият цимент придобива по-добри механични качества.

Той се различавал от познатия до тогава римски цимент с това,че бил много по-здрав и се получавал след смесването на суха субстанция с вода.

Само няколко години след патентоването си,портландския цимент завладял цяла Англия,а после и цяла Европа.

През 1878 година в Германия дори било въведено правило,според което стандартния строеж на държавни сгради трябвало да става само с портландски цимент.

Към днешна дата се употребява само думата цимент,но формулата,по която се прави все още е портландската със съвсем леки подобрения.

Като цяло производството на цимент е свързано с използване на огромно количество енергия,която обикновено се произвежда от изгарянето на въглища,при което се отделят големи количества карбонов и въглероден диоксид.

Всеки тон цимент се равнява на един тон въглероден диоксид, който се “изхвърля” в атмосферата.Именно заради негативните последствия за околната среда,Джон Харисън от Хобарт,Тасмания,развива алтернативен цимент,който е базиран на магнезиев карбонат вместо на калциев карбонат,което до голяма степен редуцира вредните карбонови емисии.

Този цимент става известен като еко-цимент,но съвсем не е ново откритие....