ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА ЕДГАР АЛЪН ПО...

Днес ще ви разкажа за една странна случка,която и до ден днешен си остава една от най-големите мистерии на 19 век.Историята е доста загадъчна и мистериозна и си заслужава да бъде прочетена.
 

На 12 май 1884 година от пристанището В Саутхемптън,към далечните брегове на Австралия потегля английската яхта Миньонет.Плавателния съд е собсвеност на един австралийски адвокат,който наема четирима моряка и ги изпраща до Австралия,за да превозят негово лично имущество.
Екипажът се състоял от Том Дъдли-капитан,Едуин Стивънс и Едмънд Бърг-моряци и юнгата Ричард Паркър,който бил едва 17 годишен.

Пътуването не било чак толкова тежко,но за сметка на това било доста продължително,защото разстоянието което трябвало да се измине от Англия до Австралия било 24 хиляди километра.

Всичко вървяло добре,яхтата порела вълните придвижвайки се към заветната си цел,когато изведнъж нещата се объркали.

На 6 юли вечерта,наближавайки нос Добра Надежда,капитана наредил да оставят Миньонет да се движи на собствен ход през нощта,за да може всички да се наспят добре.Заповедтта била изпълнена и моряците си дали свободно,но докато си почивали времето се развалило и в разразилата се буря една мощна вълна заляла яхтата.

Хората бързо се осаферили,но се оказало,че под напора на тоновете вода плавателния съд бил засегнат сериозно и не след дълго нещата отишли към потъване.Нямало обаче място за притеснение,защото всички успешно се качили на една от спасителните лодки,само дето в суматохата взели със себе си много малко храна и само две туби с вода.

Цели два месеца и половина корабокрушенците се лашкали из морската шир,докато на 6 август най-сетне не били спасени от един немски кораб на име Монтесума.
В предвид продължителното бедстване гледката,на която се натъкнали немските моряци била трудна за описване,но по-интересното в случая било,че в лодката били само трима.Юнгата Ричард Паркър липсвал.

Защо липсвал,ли? Добър въпрос,на който веднага отговарям описвайки развоя на събитията в лодката,според разказа на моряците...
Когато провизиите свършили четиримата започват да правят опити да хванат риба,които се оказват неуспешни.Два дни по-късно обаче,те биват нападнати от акула,която след дълга и задружна борба успяват да убият и в продължение на дни ръфат от месото и пият от кръвтта й.
Когато и тя свършва единственото което останало за пиене била собствената им урина,която обаче не помогнала кой знае колко,защото телата им били прекалено обезводнени.

Нещата започнали да излизат от контрол и озверели от глад и жажда четиримата прибягват до отчаян,но спасителен ход,вземайки решение да се тегли чоп и този,който загуби да бъде изяден.
Дали наистина са теглили жребий или пък са взели директно решение кой да е жертвата никога няма да стане ясно,но изборът паднал върху юнгата Ричард Паркър.

По думите на капитана Паркър и без това си бил пътник,защото пренебрегнал забраната му да пие от солената вода и в резултат на това състоянието му се влошило.Пак според Паркър,към онзи момент той вече бил зле и почти в безсъзнание,така че за да са ценни кръвта и месото му не бивало да се чака естествена смърт.
Решението било взето и на 29 юли,двадесет и три дни след корабокрушението,с единодушното одобрение на другите,капитан Дъдли прерязал гърлото на Паркър и цяла седмица тримата оцелели се хранили с него.Заради този момент от корабокрушението,веднага щом стъпили на сушата срещу моряците било заведено дело.

Колкото и да звучи парадоксално обаче,делото завършило с прецедент,защото канибализма след корабокрушение бил обект на различно право известно като закон на морето и понеже не се преследвал както на сушата,тримата били оправдани.Това обаче не е най-интересното.Има нещо много по-любопитно и загадъчно,което все още си остава мистерия.
Историята,която ви описах се е случила през 1884 година,а четирдесет и шест години по-рано,през 1838 година,Едгар Алън По публикува единственият си роман озаглавен "ИСТОРИЯТА НА АРТЪР ГОРДЪН ПИМ".

В него се разказва за четирима моряци намиращи се в самотна лодка насред океана,които за да оцелеят решават да изядат единият от тях.Хвърлят чоп и се оказва,че жертвата трябва да бъде юнгата.

А името му е Ричард Паркър!!!
Това уважаеми е едно от най-странните съвпадения,които историята познава.Едгар Алън По е предсказал случката с абсолютна точност,46 години преди тя да се случи.И то не просто случка,а събитие което не би могло да се предскаже току-така.

Ако все още не вярвате,че всичко това е истина,можете да проверите в архивите на историята.Случаят е известен като "Прецедента Миньонет"...