Какво не разбрахме за анаболите и стероидите ?!...

Реших да напиша тази статия от събрани материали и трудове на различни хора, за да покажа,че нещата свързани със стероидите са многостранни и имат нужда от обстойно разглеждане и внимателно изучаване.Подчертавам,че с тази статия няма намерение да представлява,подтиква,насърчава и рекламира употребата и продажбата на анаболни стероиди и медикаменти.Истината е,че бих искал да дам една безпристрасна и правдива гледна точка относно употребата на анаболни стероиди.
В момента се говори много по тази тема,заради починалото момче във Варна.Изчетох и изслушах множество мнения,кои правдиви, кои фанатични и превзети.За жалост,когато се случи подобна трагедия започват дебатите.А защо ги нямаше преди това ?
Много спортисти и треньори,с които съм общувал и разговарял отбелязват,че превзетото отношение в „широките народни маси“ към анаболите е възникнало вследствие недостига на правдива информация.
Повечето хора съдят за анаболните стероиди по публикации в пресата,касаещи допинг скандали в големия спорт.Журналистите не се притесняват от слабите си познания и пишат ли пишат.В нашата страна вече свикнахме да получаваме информация от журналисти, а не от специалисти.Явно във факултета по журналистика се учат доста предмети.
Ето защо,за да ликвидирам до някаква степен неграмотността по темата,ще започна публикуването на серия от статии посветени на различните аспекти касаещи анаболните стероиди.
Андрогенни и анаболни стероиди,които за краткост се обозначават с абревиатурата ААС не са просто забележителни лекарствени препарати и средства.По различни данни между 80-90% от професионалните спортисти,занимаващи се с бодибилдинг и други видове тежка атлетика,приемат анаболни стероиди.Не е тайна,че тези препарати станаха обезателен атрибут на младежкото спортно движение в целия свят.Статистиката сочи,че от 30 до 60% от младежите трениращи във фитнес залите,регулярно употребяват ААС,а уж с нелегалнато им разпространение се водеха борби.Но това е само за пред обществото.Печален факт е,че в много други страни,както и у нас,има ужасни последици от прием на анаболни стероиди с неясен произход.
Огромно внимание на тази тема отделят и средствата за масова информация,особенно по време на олимпиади и шампионати.Забравяме само за едно нещо.И то е,че същите тези препарати са лекарствени продукти,които показват доста висока ефективност при лечението на множество заболявания.От друга страна на всички ни е ясно,че днешните спортни постижения са немислими без анаболните стероиди.
Те се използват за постигане на много по-високи резултати в спорта,но са и източник на разнообразни митове и легенди,които смятам да разгледам малко по надолу в поста. Мненията относно стероидите са най-вече крайни.От „Осанна“,до „Разпни го“!
Няма да ви занимавам с произход и типове на ААС.Това ще разгледаме по-нататък във времето.

С тази статия бих искал да накарам читателите да погледнат въпроса по-задълбочено и да не се доверяват сляпо на популярните твърдения.Помислете за хапчето анти-бебе,един контрацептивен стероид,е смес от хормонални препарати.
От една страна жените се чувстват под влиянието на хапчето по-добре,от друга страна хапчето е дрога за удоволствие,защото чрез него сексът става удоволствие без последици.Всъщност хапчето има странични ефекти много сходни с тези на анаболните стероиди,но и то,и алкохола,който отнема живота на много хора всяка година,се приемат за нещо нормално в обществото.
Ето защо,днес ще обърна внимание на най-популярните митове около употребата на анаболни стероиди,за да стане още малко по-ясно,за какво точно става въпрос.

1.Съществуват тотално безопасни ААС
Много популярна заблуда в средите на „химиците“. Да започнем с това,че безопасни лекарства няма по определение,а анаболните стероиди,както всички други се явяват лекарствени препарати.Друга тема е каква е степента на опасност.Всички орални ААС, без изключение са потенциално опасни за черния дроб.Но в същата степен,даже повече, са опасни и антибиотиците и прословутия и популярен парацетамол,а да не говорим за алкохола,който пък държи първото място.
Със сърдечно-съдовата система е малко по-сложно: действително приемът на ААС води до устойчиво повишаване нивото на лошия холестерин (който впрочем влиза в нормите след края на курса с ААС),но същевременно се вдига и нивото на добрия холестерин,така че отношението лош/добър холестерин не се променя значително.За половата сфера ще говорим по-надолу.

2. Всички ААС са смъртоносни
Пълна противоположност на горния мит.Сериозно разпространен в средите на тези,които по една или друга причина не приемат ААС.Няма да ви занимавам с минали неща,а ще ви запозная с едно тазгодишно изследване проведено в Китай.Там 733 доброволеца в продължение на 30 месеца,ежемесечно са приемали по 500 мг тестостерон ундеканоат, инжекционно.Оказало се,че при никого не са открити никакви отклонения от нормите,с изключение на мускулна маса,чието нарастване е било забележимо.
Някой ще кажат –„Това са нишожни, мизерни дози!“ и донякъде ще са прави.Но не всички спортисти са билдери.За билдерите и техните дози, ще има друга статия.Но дори и сред тях няма повсеместен мор.Работата е там,че до ден днешен,не е установена смъртоносна доза от ААС,нито даже токсична доза.Удивително,но в един доброволен експеримен,мъж успешно е понесъл инжекция от 100 гр различни андрагенни и анаболни стероиди в течение на 24 часа. Така че рискът от смърт от алкохол,цигари и обикновенни лекарства като аспирин например е в стотици пъти по-вероятен,отколкото от стероиди.Анаболните стероиди са медикаменти,подлежащи на предписване и не желая да отричам опасностите от тях.Но опасност за живота чрез анаболи го считам за най-обикновена лъжа с цел сплашване на масите.

3.Безплодие и импотенция
Тази точка бих искал да разгледам в отделна статия,на база на нейната безумна популярност,която усърдно пропагандира,че едва ли не всички билдери са импотентни. Само ако знаеха твърдящите това,колко са далеч от истината.По време на курса с ААС либидото на билдера е обичайно доста по-високо от нормалното.Три до четири полови акта на ден са минимум.Падане на либидото се получава при неправилно,подчертавам неправилно излизане от курса,но дори и тогава след известно време и медикаменти се възстановява.Да,докато сте в цикъла с ААС,нямате стигане,но след него ще си възстановите половия живот такъв какъвто е бил преди.Да не говорим колко положителен ефект имат стероидните препарати върху потентността и либидото изобщо върху мъже над 40-45 години.Буквално се подмладяват в сексуално и физическо отношение.Що се касае за придобиване на стерилитет,то трябва да се признае,че науката познава няколко такива случаи на настъпило безплодие именно в резултат на прием на ААС.
Това обаче е рядкост,която е обусловена и от множество други фактори,а не само от приема на ААС.
При грамотно лечение и най-вече при правилно приемане на ААС, безплодието напълно може да се избегне.И още един интересен момент.Много мои приятели билдери,са заченали своите деца точно в разгара на стероидния цикъл.Всички тези деца,да са живи и здрави, са абсолютно нормални–това е адресирано към тези,които считат,че ААС могат да предизвикат генетически мутации в потомците на приемащите анаболи.

4.Същото може да се постигне и без ААС
Впечатляващи достижения в телосложението,скоростта,силовите показатели,действително може да бъде достигнато и без прием на ААС.Но за това трябва да сте изключително надарен генетически,да сте генетично чудовище,образно казано.Съществено се отличава от показателите на нормалното например Юсеин Болт. За да се сравниш или изправиш срещу такива спортисти,определено ще ти трябва допинг. Анаболните стероиди до някаква степен изравняват шансовете на хората с по-малък генетичен потенциал с тези на шампионите.В различните видове спорт се залагат на различни качества и затова се използват различни препарати.Но никога и в никакъв случай не бива да се мисли,че само допинга ще свърши всичко.Правилното трениране,хранителният режим и режимът на живот са нещата които ще ви направят голям атлет.Анаболите само помагат,а при неправилна употреба СЕРИОЗНО ВРЕДЯТ.Твърдението,че и без анаболи може да се постигне същата успеваемост както и с анаболите при условие, че се тренира повече и по-упорито,е меко казано наивна.
Още през 1984 година лекарите Хаупт и Ровър доказаха,че спортистите без анаболи са възпрепятствани да увеличат постиженията си поради присъщото на тялото отделяне на кортикостероиди при интензивно натоварване.Отделяният кортизон действа катаболно и по този начин предотвратява прираста на сила.Да,има начини за потискане действието на кортизола,но в много по-малка степен,а ако желаем степента на потискане да се увеличи,неминуемо опираме пак до медикаменти,в пъти по опасни от анаболите.

5.Анаболните стероиди не увеличават спортната дееспособност
Анаболните стероиди не увеличават спортната дееспособност.Вярно ли е?
Ако анаболите не увеличаваха дееспособността,защо се извършват тогава скъпо струващи допингови проби? Всички знаем,че анаболите действат,значи край на тази лъжа.
Във всички изследвания,правени на спортисти,употребяващи анаболни стероиди, положителните ефекти винаги са били на ниво.

6.Културистичните списания и фирмите производители на добавки са противници на анаболните стероиди.
Големите културистични списания и техните създатели /т. е. производителите на суплементи/ са решителни противници на анаболите.Това не е изцяло вярно,дори от най-проста икономическа гледна точка.
Културистичните списания са говорителите на производителите на хранителни препарати. В списанията се прави реклама на хранителни концентрати.За да се придаде тежест на рекламата,почти винаги се отпечатват върховни културисти,които да създадат
впечатление,че продуктите действат фантастично.Анаболите правят добрите културисти по -добри,по-добрите културисти продават по–добре-добри и лоши хранителни концентрати, отколкото по-малко добрите културисти.Поради това нито един производител на хранителни препарати не би прогонил върховен културист от своята реклама само защото той е „назобан” с анаболи.

7.Борбата с допинга изчиства спорта
Сигурно трябва да си дълбоко наивен човек,или пък лице директно заинтересовано по финансова или друга причина в борбата „за чист спорт“,че да повярваш на тази приказка
Борбата с допинга заставя не да се отказваш от допинга,а да откриваш,нови и по-съвършенни допинги,които да не оставят следи и да са неоткриваеми.Факт,който сега е вече широко известен: Почти в 70% от пробите взети от победители в олимпиядата в Сидни 2000 г. са открити метболити на вещество,което по-късно е индетифицирано като анаболен стероид–ганабол.Този препарат никога не се произвеждал дотогава в промишлени мащаби и затова допинг тестове не са му правени.Скандалът решили да не го раздухват, защото предварително бяха обявили,че тези олимпийски игри са „най-чистите“ в историята на спорта.
Сега множество лаболатории се занимават с разработка на специфични препарати в това число и отнасящи се към клас ААС,които допинг контрола да не улавя.Спомнете си историята на Тетрахидрогестринон–стана известен след изтичане на вътрешна информация от лаболаторията BALCO.Само си представете колко такива препарати има които още не са издадени.
«Един спортист не може и да се надява на победа в големи международни състезания,ако той не използва анаболни стероиди».
Чарлз Френсис, треньор на Бен Джонсън
Спорт и допинг–тези две понятия напоследък станаха неразделни.Впрочем,защо само напоследък ? Смея да твърдя,че допинг в спорта винаги е имало.Освен това,отговорно мога да заявя,че допинг в спорта ще има винаги.Тези две неща никога няма да се разделят.Тогава за какво е тази борба с допинга,тази изкусно раздувана истерия,този плам в който изгарят единици,за да може болшинството да продължи по старому.
За да си отговорим на този въпрос,нека си зададем друг.На кого е изгодна борбата с вятърни мелници? Отговорете си сами.
Анаболните стероиди понастоящем са най-ефективните средства,предизвикващи нарастването на мускулната тъкан.Те въздействат непосредствено на нарастването на силата и мускулите.
Във фитнес залите е пълно с начинаещи,които без да знаят как се приемат тези лекарства си ги лапат като бонбонки без да се замислят за последствията.
Имат много оправдания,за да започнат да взимат ААС.Аз не мога да спра никого да взима анаболни стероиди.Мога само да бъда обективен,когато излагам фактите относно начина на употреба.Ако наистина някой е решил да ги ползва,допитайте се до някой изявен треньор или истински лекар,а не до първия срешнат стероиден гигант в залата.
”ДОЗАТА ПРАВИ ОТРОВАТА”,което е вярно не само за стероидите,но и за всичко останало.

Ще продължим по тази тема!

Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Борбата,мост между поколенията Част 6

Велики българи - велики постижения



На 2.X.1932 г. в София се създава първи „Клуб на борците аматьори“ от Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, Г.Грозев Оглу и други, който по-късно изпада в сериозна криза. Едно наказание за несполучливо представяне на Балканиадата довежда до разцепление. Димитър Стойчев основава клуб „Дан Колов“, а Евстати Георгиев се присъeдинява към професионалната група на Дан Колов. Грозьо Грозев продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. По това време най-организирано и системно се водят занятията в клуба по борба в Стара Загора. Ръководители на клуба са: Тачо Даскалов, Неделчо Николов и др. След Втората свeтовна война първите стъпки са много трудни за борбата. Дан Колов не е между живите, Хари Стоев и Киро Андреев живеят на село, Евстати Георгиев, Тодор Банков, Атанас Гюров и Грозьо Грозев предпочитат цирковите арени и гурбет в чужбина. Развитието на борбата е на принципа на желание и дръзновеност.
Шепа мъже, без каквито и да e морални и матерални облаги, изграждат основите на борбата. Те винаги след работа са в залата и предават знанията си дори на младежи, които случайно минават оттам. Цял живот, без постоянна зала и треньори, увлечени от романтиката на времето, искат да дадат на младите това, което сами те не са получили в спорта. Райчин Христов ушива на ръка цял тепих, Седефчо Симов подкрепя с лекарства от аптеката, Михаил Машалов превръща кооперация за производство на мебели в клуб по борба. Най-бурен е кипежът в Стара Загора. Никола Илчев събира млади борци около себе си и още на първите състезания показват силата на старозагорската школа. Голяма заслуга за успеха има откритият от Илчев борец Никола Атанасов(по-късно треньор на Националния отбор по класическа борба) и върналият се от гурбет по цирковете Грозьо Грозев, който предава опита си и знанията си на младите борци. Тяхно откритие е и Еньо Вълчев. Колелото вече е завъртяно, борбата започва развитието си. Отвсякъде изникват силни мъже и започват да печелят медал след медал. Кольо Маринов, Никола Атанасов, Никола Станчев водят до първия световен шампион от новото време Петко Сираков. Много са бългрските звезди – Лютви Ахмедов, Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Димо Чифудов, Диньо Грозев, Петър Кирков, Александър Томов и много други.
Още много героични върхове има България. Писателят Боян Болгар пише: “Каква е тази дързост? Какво е това чудо? Малкият ни народ деветдесет пъти по-малък от Китай, тридесет пъти по-малък от Русия и двадесет и пет пъти по-малък от САЩ е успявал да излезе победител. Нима тия страни нямат силни мъже? Имат и то премного. И все пак нашите са ги притиснали до земята. Как така? Къде растат тия човеци? Каква е тая земя, която ги отглежда?“
Статистиката до сега говори следното: Спечелени медали по класическа борба, свободна борба , самбо и джудо до 2005 – 850 бр.
От тях 245 златни медала
327 сребърни
278 бронзови.
Трудно е да се изброят имената на всички борци, и хора които са подпомогнали борбата през нейното развитие. Във времето с дух и дръзновение се множи броя на борците, тръгнали по пътя на предишните шампиони,.


ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията Част 5

Големите постижения имат велики основи


Първият световен шампион на България по борба е горнооряховчанинът Никола Петров, наследил по родствена линия силата и духа на възпетия юнак Хайдут Сидер. Вече пораснал, прокуден от сиромашия, отива да работи като градинар в Румъния.
Никола Петров се среща с много известни за времето си състезатели по цирковите арени и лесно ги побеждава. През 1895 г. съдбата го среща с прочутия италианец Жорж Расо, чийто цирк е отседнал в Браила. Петров го побеждава.
Две седмици по-късно силният българин сразява и французина Дублие, който вижда в младежа от Балканите невероятен талант и му става учител. Тръгва с него по борцовите арени по света. Комбинирайки познанията си по българската борба и обогатявайки я с прийомите на класическата борба, Петров се превръща в непреодолимо препятствие за европейските и световни борци. Едва 25 годишен - на 20 юли 1898 г. печели титлата „Шампион на Америка“ в Ню Йорк. През следващата година става Европейски шампион по класическа борба във Виена. През 1900 г. се провежда най-големият шампионат на света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, за да премерят сили. Отстранявайки съперниците, си до финала достигат невероятният българин и световният шампион по борба Пол Понс. Французинът е висок 216 см. и тежи 145 кг., а Никола Петров има ръст 175 см. и тежи само 10 5кг. Срещу силата на огромния си противник горнооряховчанинът противопоставя перфектната си техника, високо темпо и несломим дух. В осмата част на срещата Никола Петров залепва гърба на Понс на тепиха и става световен шампион – най-силният човек на XIX век. Носител на копринена лента с горния надпис, значка на Почетния легион и награда от 30 хиляди франка. Със своята титла на световен шампион прославя България в целия свят.
Близко до славата на Никола Петров стоят и успехите на Дончо Колев Тревненски – Дан Колов, от село Сенник, Габровски окръг. Той показва за пореден път на света силата на българина в професионалната свободна борба кеч-ес-кеч-кян (хвани където можеш). Многократно предлагат на Колов американско поданство, но верен на своя малък народ, той категорично отказва и изисква винаги на неговия ъгъл на ринга да се вее трибагреника на България.
Въпреки че Колов не става световен шампион,а само двукратен европейски шампион,тези титли по никакъв начин не очертават истинската величина на този уникален борец. Сплетните на професионалния спорт и ред други пречки пречат на българина като не му дават шанс за изява.Завръщането на Дан Колов,Хари Стоев и Никола Илчев оказва сериозно въздействие върху развитието на борбата в България.В този момент борбата е по-популярна от футбола.Крещящата слава и майсторство на професионалистите,лошите социални условия за аматьорите и финансовата помощ на Дан Колов подтикват много борци по пътя на професионализма.
Очаквайте последната 6 част.

ZAN SCHIN

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията-Част 4

Борци,хайдути и пехливани през Османското робство...

„Какви е майки имало
какви са синове хранили
хранили и отглеждали
на борба не се надборят“

До края на XIV век всички български земи са завладени от османците, защото „средновековна България, изхарчила и сетните си жизнени сили в битие, изпълнено c неразрешими противоречия" (П. Мутафчиев, 1987,89) Разрушени са българските държавни, политически, военни, културни и религиозни институции. През XV век настъпват сложни миграционни процеси. Много българи са избити, насилствено преселени или изместени от османци, а по-късно от татари, юруци, черкези, арнаути, власи и др.
Борбата е била най-любимото занимание и развлечение на турците. Пехливаните са на огромна почит и са поставени в обществената иерархия по-горе от богати и учени. В кафенетата се говорело предимно за коне, оръжие, пехливанлък и авджилък. Поробителите смятали, че при толкова пехливани и бабаити, каквито те имали, властта им не можела да се събори (Г. Грозев, 1893). Името пехливан е включено в названието на селища, махали, местности и дори грозде сорт„алпехливан" (Одрин)„пехливан бозаса" (Пловдив) и др. Дори Васил Левски е използвал името Пехливаноглу Ахмед.
На-високо развитие борческите турнири достигат по времето на султан Абдул Азис XIX, който лично ръководел състезанията и участвал в тях, като борец. Господстващото положение на турците разкрило възможности за налагането и развитието на „мазната борба“. Турскте борци се издигали в култ, а тяхната сила използвали за потисничество над поробените народи. Начело на почти всички башибозушки орди стояли пехливни. Като парадокс може да се изтъкне, че най-силните борци са набирани от българските земи. Най-силния пехливанин по време на Абдул Меджит е Сиракоглу от дунавските села. При султан Азис първенството се оспорва от пехливани , родени на юг от Стара Планина – Казач Бекир, Арнаутоглу, Дури Али, Гавазоглу и от друга страна от северна България – Аличо от гр. Ловеч. Аличо Пехливан е особенно популярен, който 26 пъти е победител в Къркпанарските борби и докрай отказвал да стане султански борец. Може би огромната му популярност е спряла султана да не го унищожи. Всички тези мъже са били българи. И през следващите десетилетия бългрскте земи са раждали отново най-силните пехливани. Грешка е да се мисли, че пехливанлъка е чисто турска борба. При българите преди робството пехливанлъкът не внесен пряко от турците, а е доразвита и потурчена прабългарска следа. Двуборството у славяните, изглежда да е било най-слабо засегнато. Твърдението за старата протурска нишка и слабото развитие на борба при славяните не са доказани. Но със сигурност е вярно твърдението за развита българска борба, на база стари прабългарски техники. Има, макар и косвени доказателства, че в Първата българска държава се е упражнявала правата силова борба, c откъсване на противника от земята. Този тип борба търси приемственост c митологичната борба на Антей и Херакъл. В българската народна борба победата се е отсъждала c туш. Това не изключва наличността на прабългарски варианти при които победата се е отсъждала при падане на коляно или по гърди. Победи c повдигане има само в турската борба.
Турците вярвали, че при наличието на такива пехлвани, каквито те имали, властта им не може да падне, и затова не гледали с добро око на заниманията на българите с тяхната българска или така наречената „суха“ борба. „Сухата“ борба била преследвана, но българина държал на нея, така както на езика и религията си. В никоя песен не се споменава мазане на български борец със зехтин. „Суха“ е борбата между Белчин и Стоян Войвода, Димитър и Видул Войвода, Грую и Марко, Никола и Стоян. Дори прочути в цялата империя борци, като победителя на къркпанарските борби Димо Канатлъ не се мажели при борбата с османските пехливани. Голяма била нетърпимостта към българските борци. Те били убивани, отравяни, изгонвани и прогонвани. Османското пехлванско отмъщение е отразено в песните. Заради него Димо е пазен от „...300 души гавази...“. Крилат Димо е може би най-известният борец през турското робство. Притежавал огромно и стройно тяло, фантастична сила и тънко умение да прилага неотразимите си хватки над най-прочутите борци в империята. Турците го мразели изключително много. Народът се гордеел с него и още приживе го дарил с криле(Канатлъ – крилат от турски). Умира твърде млад, отровен след поредната победа – 12 на къркпанарските борби от хората на султана, не можещи да преглътнат загубата си. Преданието сочи, че Димо стигнал близо до селото, навел се да пие вода до едно кладенче и там издъхнал.Това кладенче се нарича „Димово кладенче”. То се намирало до лозятя на село Голяма Детелина. Дали Димо е умрял пиейки последно вода от кладенчето до селото си, това е спорно. Има една версия, че Димо е починал от раните си в Истамбул след люта борба. Друга легенда разказва, че е отровен, след поредната победа, на банкета даден от султана – Кьор софрата.
От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан, Грозьо оглу и Диньо Грозев. Известни борци от онези времена са също Цоне Пехливан, Дядо Слав, Стоян, Кръстьо, Христо, Тодор, Бърза, Анкулай и много други.
Възпети са и други борци: Злати Кокалчоолу, Димо Главански, Христо и Кръстю Желеви и борци без следи в историята като Цоне пехливан, Чолак Неделчо, Тодор, Ради, Кольо, Гюро, Петко, Купен, Ибро, Бърза, Драмен, Гину и др. В борбите c маджари, турци, чифути, черкези, арапи, татари, помаци, яничери и др. най-често побеждават българите. В песента за Димо Главански се казва:„с българин шега не бива". В голям брой песни се описват борби c мечки на Тодор, Стоян, Иван, Димо и др.
Борбата изисквала всестранна подготовка и борците участвали в надбягвания, надскачвания и надхвърляне. Борбата на българите се е развивала основно на хорото. Там се е крепяла връзката между селищата, обмяната на традиции и подържането на специалните етнографски черти. Състезания са се провеждали навсякъде. Родопските християни празнували извън селата c хора, ръченици, борба и хвърляне на камъни. В Ихтиманския край се провеждали борби на хорото и месните панаири. За състезания по борба пишат много летописци, борби в Стара Загора, Дойран, Кочане, Cep, Русе и т.н. Големи борби се провеждали също в Карнобат, Панагюрище, Севлиево, село Сергювец, c участието на Филип Тотю, в Провадийско. В Перущица е имало състезание на Великден. Най-големите състезания са се провеждали на панаирите. Дори панаира в Търговище започнал c кушия и борба през 1865. Големи борби е имало в Одрин, Узунджово, Стара Загора и др. Много забележителни събития са чествани c борби. Моста при Бяла (1867) е открит c борба, трапеза и награди за строителя Колю Фичето. Спонтанните борби са били ежедневно явление. П. Кисимов описва дори схватка между църковни дейци (1897). Хаджи Боби от Дряново надвил протосингела на божигробската църква Гликерий (грък). Пехливанин е бил дори Търновския владика Панарет (1838-1840). Той се борел в Мала Азия и това личало от раните по раменете му. За това съобщават още П. Р. Славейков, П. Ников и др.
С разрастване на националноосвободителната борба, търпимостта към българските борци от страна на турците ставала все по-малка. Според Захари Стянов едно от средствата за полулегален протест срещу турската власт било „.....да излезеш да се бориш срещу турски пехливан...“ . Най-известните български хайдути са били борци, и много от тях са се борили с турски пехливани. Големият хайдутин Злати Кокалчоолу от Сливен бил професионален борец, притежавал необикновен ръст и минавал за втори Крали Марко. Изключителната сила пък на Дончо Ватаха от Копривщица го направила също страшилище за турците. Сред хайдутите прочути с огромната си сила и борба били Страхил Воевода, Черньо Воевода, Дамян Воевода Пехливан Козьо, Кара Съби, Димитър Калъчлията, Чакър Воевода, Кара Танас, Сава Бимбаши, Добри Воевода, чичото на Васил Левски – Видул Кунчев, Кара Кольо, Жельо Войвода, Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Христо Ботев и Димитър Дишлията.
От многобройните исторически и фолклорни сведения се вижда голямото значение и роля на двуборството в националноосвободителното движение на бългрския народ.
След Освобождението от османското владичество традициите се възпроизвеждат в условията на нов социален климат. Отпада административната подкрепа и фаворизиране на „мазната борба". Българската народна борба придобива реалната си социална тежест. Създават се много повече възможности за състезания на хорищата, пазарите, панаирите, цирковете, религиозните, политическите и спортните празници.
Българската народна борба се освобождава от ориенталските традиции. Тя се провежда по разбираеми правила, без мазане c масло, без ограничения на пространството, времетраенето и видът на облеклото. Победата се е отсъждала чрез туш със задържане. Вместо молитви и клетви, някой борци казвали преди схватката само:„Хайде Бог на помощ!"
Но след Освобождението на Бългрия от османско робство, борбата като спортна проява е почти забравена. Макар да не намира място в официалните програми на училищата и в армията, тя си остава любимо неорганизирано занимание на учениците и войниците. Изявата на силните мъже в народните борби била ограничена. Значително по-големи възможности разкривала професионалната арена. В края на века у нас за първи път била демонстрирана френска(Класическа) борба. Различни немски, хърватски френски професионални борци показвали в цирковете причудливи начини за победа над противника, без да се използват и хващат краката. Малцина постигнали успехи от нашите борци. Пионер е Александър Добрич, който имал възможността да тренира с опитния сръбски борец Милован Зебич.
Състезава се за първи път през 1894 в град Ниш. Двадесет години по-късно Добрич е борец с когото се съобразяват най-добрите в Европа. 1908година в Хамбург става световен шампион. По-късно, след създаването на международната институция за ръководство и регулиране на състезанията, някой състезания са анулирани. За съжаление и това в Хамбург е лишено от лиценз и титлата на Добрич е отнета и обявена за нелигитимна.
Нелигитимна или не, това е белег за възраждане и полагане на основа на бъдещите световни звезди в българската борба. За хората поели щафетата от легендарните български пехливани и усъвършенствали стилово борбата след Освобождението ще ви разкажа в следващата част.

ZAN SCHIN

За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара (2)

Борбата,мост между поколенията Част 3

От прабългарската борба до Крали Марко

Развитието на двуборствата е свързано със създаването на българската държавност и народност.В новата държава е изразена приемствеността на ценности от античния свят. Стилът на борба се е формирал от взаимодействието на стиловете на прабългари,славяни и траки.
Славяните проникват по българските земи през VI—VII век.
Според летописци от онова време те са били снажни,силни и издръжливи,други твърдят,че славяните изучили „военното дело по-добре от ромеите".Един славянин бил толкова силен,че ловял пленници като ги сграбчвал и пренасял до византийския стан.Славяните са имали самобитна „борба c обхват".Проследявайки развитието на борбата, неизбежно стигаме до онези страшни войни,нашите предци–прабългарите.Прабългарите поставят основата на българската държавност.Признати от всички съвременни летописци за уникални и страшни противници.Множество българи и чужденци обучени от българи са доказвали майсторството и уникалността на прабългарската техника за борба.
Борбата е имала много разновидности и добро развитие.Борбата е била свързана c бойната подготовка.Характерът на военно-физическата подготовка зависел от степента на задължителност на военната.В онези незапомнени времена преди християнството старите българи били съставили уречени дни,през които се събирали в разни места и показвали изкуството и достойнството си,за което били награждавани от народа.Провеждали се състезания на гонити (надбягване c коне),борба,хвърляне на боздуган,джирит(хвърляне на копие),надиграване и др.
Има много писменни извори запазени от онова време в които са описани борчески сблъсаци.Името на един български борец по Византийските хиподруми дълго държало буден византийския мператор.Това бил българинът Василий Македонеца.Специалисти по онова време виждали в борбата му някакъв различен стил,съвсем различен от този на гръцките борци и персийските пехливани.Стилът на съседите варвари от север–българите,през онези дни срива класическата школа до тогава в борбата.Годината е 813,византийците добре запомнили тази година,не само заради Василий Македонец,а и заради неговия владетел–страховития Крум,водач на българите.През тази и следващата година,Василий успява да победи във всичките си 120 борби по Византийските хиподруми,за ужас и срам на византийците.Българската борба не спирала да се усъвършенства и оботгатява през вековете.Това било не просто каприз,а необходимост, защото българите били постоянно във война.Не можем да пропуснем един друг велик и позабравен от незнание юнак.
Родопският воевода,който срещна с гърдите си османлийте на границата на Европа,
Момчил.Но народът почита своите синове и с песни, легенди и предания разказва за техните подвизи и героизъм.Така вместо монумент за първите и най-смелите бранители на Европа,загинали на 7 юли 1345г. остава безсмъртния борчески епос за българина Момчил.Времената на Момчил са смутни и трудни за живеене.
Израстнал в Родопите,тренирал,обучавал се от най-добрите учители по онова време. Разбунтувал се неспокойния му дух срещу потисничеството и управляващи,изгонен от пределите на България,попада в армията на византиеца Андроник II.Попива всичко,което може да научи за двуборството и двубоя и бойните умения на Византия.Не е чудно, че по-късно предвожда войските на родопските българи срещу османските нашественици.
Предателството на византийците и тяхното съюзяване с османците поставя Момчил и войските му в капан.Момчил загива пред крепостта Перитор. Хората от крепоста били верни на Византия и не пуснали Момчил и армията му в крепоста и той и хората му били смазани.Тогава народите на Балканите запели.
Но другото важно,освен подвига на Момчил са неговите борчески умения и приноса му за развитието и усъвършенстването на борбата.По естествен път се ражда легендата за Крали Марко и то не от кого да е.Марко е внук на Момчил. Но Марко е измислен от народа и за да има героичен характер, най-логично е да е от силен род. Народът е казал –„Кръвта вода не става“,и това се потвърждава и от истинските наследници на Момчил–Бимбаловския род.Много хайдути са произлезли от този род–Пейчо,Вълко и Нико. Правнучката на Бимбаловския потомък Стоян Моллата–Калина дава живот на един от най героичните и смели синове на България–Стефан Караджа.Борческите умения на Караджата са описани от мнозина.Интересни са писанията на очевидеца Атанас Пачев за борбата на Караджата с огромния турски пехливанин Плиса Пехливан Гаази.

Повечето от дружината на Караджата са избрани заради физическата им сила и умение да се борят. Още от незапомнени времена пехливанлъка е пряко свързан c българското войнство и почти всеки хайдутин или войвода е трябвало да бъде малко или много пехливанин. А и най-честата прична някой да хване гората била, че един път победи ли българин турски борец, османците търсят мъст. Изобщо, дали заради славния Бимбаловски род – Родопите и Странджо-Сакарският край стават люлка на много български борци. Младите и силни мъже посредством победите си над османските пехливани,повдигали самочувствието си и надигали гордостта си.Това било своебразна форма на протест,на хайдутлук от страна на българските борци,но незнайно защо е отмината с мълчание от нашата история.Странно защо?
Османското робство дава свои незабравими имена и герои в борбата. Четете за тях във 4-та част на статията.

ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1. Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2. Райко Петров – Юнашка слава
3. Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Какво да правим при земетресение ?

След последното земетресение в България от 22.05.2012 г. с магнитут 5,8 по скалата на Рихтер, започнаха да се задават много въпроси, някои звучат смешно и дори глупаво, но на тях трябва да се търси отговор. Какво да правим при земетръс? Първичният страх, породен от невъзможността да направиш каквото и да било, за да го предотвратиш, води до див инстинкт да се спасиш, а това най-често води до необмислени действия, подплатени с паника. Инстинктът за самосъхранение работи доста добре, когато е и с малко познания при такава ситуация. Трябва ли да се случи най-лошото, за да се сетим, че не сме подготвени и на йота за земетресение. Нека първо разсеем един мит, който не знаем от къде се е породил – за слабостта и крехкостта на панелките. Няма такова нещо. Самият принцип и концепция на панелното строителство е създаването на опорна, носеща клетка, която позволява движение. Принципът, на който са изградени, позволява на панелните блокове, да устояват на сериозни земетръси. Поради факта, че позволяват гъвкавост и движение между елементите, от които са изградени. Друг е въпросът, на колко години са тези блокове и колко е спестено от качеството, за да може петилетката да се свърши за три години. Но нека не ги подценяваме. А блоковете от едроплощен кофраж( ЕПК) и Едроплощен пълзящ кофраж (ЕППК) са още по устойчиви. Ако говорим за слабости – новото строителство, базирано на колони и плочи, без опорни греди и земетръсни шайби, е доста по-нестабилно и опасно за обитателите си. Тези и други митове водят до още по-голяма паника у хората. Но да оставим това сега – земетресението е факт. Въпросът е какво да правим? Няколко ценни съвета: • Опитайте се да не се паникьосвате и не бягайте напосоки - това е първата препоръка за реакция при силно земетресение. Не можете да не се поддадете на страха, но се опитайте да канализирате високия адреналин. Един трус трае някъде към 10 секунди. Понякога и повече, както се случи в Италия преди няколко дена. • Не напускайте сградата, в която се намирате освен ако бихте могли да излезете на открито за по-малко от 10 секунди • Заемете най-безопасното място в нея - под рамката на вратата в носеща стена, близо до вътрешна носеща стена, колона, под таван на малко помещение – тоалетна, баня, мокро помещение, в краен случай - под стабилна маса или легло • Седнете или легнете, не стойте прави и не се опитвайте да запазите равновесие и да се движите излишно, възможно е да се нараните в околните предмети. • Стойте далече от прозорци и стъкла, огледала, врати на гардероби и клатещи се осветителни тела, в близост до библиотеки, секционни шкафове с предмети по тях и висящи на стената телевизори. • След първите вибрации люлеенето се засилва, но запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите • Ако сте навън, застанете далеч от сгради и далекопроводи и съоръжения от всякакъв тип, най-добре на открити площи • Ако трусът ви завари зад волана, спрете веднага, по възможност на открито, безопасно място и изчакайте. Не гасете двигателя и не пускайте спирачката, или дръпнете ръчната спирачка, не гасете фаровете, ако е тъмно, пуснете аварийните светлини. • В обществения транспорт е желателно да изчакате края на труса в превозното средство. Направете така, че да седнете на пода, не се блъскайте и се пазете от залитащите тела на другите пътници, както и от предмети, които те носят и държат. След преминаването на първия трус трябва да знаете, че имате много малко време! Погрижете се за своите близки, а на децата обърнете специално внимание, окуражете ги, дръжте се сериозно и създавайте увереност , че знаете какво правите. Давайте кратки и ясни команди. Изключете електричеството, газта и спрете водата. Подгответе си багаж. Той трябва да включва: -Пари в брой и кредитни карти, важни документи. -Здрави обувки и дрехи и други вещи в зависимост от сезона, одеяло. -Вода, суха храна. -Пакет от превързочни материали и други средства за оказване на първа медицинска помощ. -Основни лекарства – обезболяващи и тези, които се явяват жизнено необходими – индивидуално. -Здрав нож, мобилен телефон, зарядно, радио на батерии, кибрит, фенер, игли, конци, свирка, лично оръжие и резервни батерии. Може да вземете и други неща, но за краткото време, което имате, едва ли ще е възможно. Докато приготвяте багажа си, отваряйте шкафовете внимателно - пазете се от предмети, които могат да изпаднат от рафтовете. Вземете багажа си и максимално бързо напуснете сградата. Слизайте по стълбите, не ползвайте асансьор. Бъдете човечни. Осигурявайте предимство на майките с деца и на възрастните хора. Бъдете подготвени, най-вече психически, за последващи вторични трусове. Те са или по-слаби или по-силни. Второто е по-лошият вариант. И едните, и другите могат да доведат до допълнителни щети на отслабените и разрушени вече конструкции. Не говорете по телефона излишно, ползвайте го само за спешни случай. Слушайте радио за допълнителна информация. Погрижете се за близките си. Пийте вода и ако има възможност кафе или чай. Не стойте прави. Опитайте се да бъдете далече от разрушени сгради, пострадалите места и райони освен ако вашата помощ не е изрично поискана от полицията, противопожарната охрана или спасителните служби. Помогнете на ранените или затиснати хора. Ако можете, ако не – не пречете и не философствайте. Не обсъждайте многократно чутото за силата на труса и не преувеличавайте чутото и не го доукрасявайте. Не създавайте изнервена обстановка, тя, обстановката и без вашите емоции, е достатъчно напрегната. Обадете се за помощ. Върнете се в къщи само когато властите потвърдят, че това е безопасно. Убедете се, че наистина е така, лично. Ако сте със семейството си и знаете добре какво трябва да правите, влезте пръв и вземете предпазни мерки. Нека останалите изчакат отвън. Когато сте вече в жилището, почистете от разлети лекарства, белина, бензин или други запалителни течности незабавно. Напуснете района, ако усетите миризмата на газ или изпарения от други химически вещества. Проверете за изтичане на газ. Ако сте усетили миризмата на газ или чуете шум като продухване или съскане, отворете прозорец и бързо напуснете сградата. Уведомете незабавно пожарната и гражданска защита. Огледайте за увреждания по електрическата система Проверете комините по цялата им дължина за повреди. Незабелязани увреждания биха могли да доведат до пожар или нараняване от паднали комини и разрушени строителни конструктивни елементи. С тези препоръки не изчерпваме всички варианти и възможни неща, които могат да се случат при едно земетресение. Земетресението може да ни прави безпомощни, но е необходимо да сме поне информирани за неотложни мерки, които можем да вземем, за да спасим себе си и околните. Спасението е в собствените ръце! Успех на всички в такава извънредна ситуация! Zan Schin

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара

Борбата,мост между поколенията.Част 2

Някога идеалът на човека се наричал Херкулес (Херакъл). Кой не е чувал за Херкулес? Голяма била славата на елинския герой.Тя засенчила силата и величието на боговете и жреците.Той остава в олимпийския пантеон като бог на спортните състезания.
Сега на митовете и легендите за Херкулес се гледа като на фантастични и забавни приказки–най-вече от страна на холивудските продукции,а образът на героя е олицетворение,преди всичко,на грубата физическа сила.Според митовете Херкулес е основател на Олимпийските игри.Това е спорно,но е факт,че в чест на героя е създадена отлична система за подготовка на могъщи наследници на неговата слава.Разглеждайки рисунките от онова време,виждаме,че борците са изобразявани голи. Те не просто са изобразявани така.Те са били действително голи.Дори момичетата в Спарта се упражнявали по борба голи,а в някой градове имало състезания по борба между момичета и момчета.Голотата разкривала истинската красота на тялото в духа на елинизма.Това било подтик за гърците да развиват телата си хармонично и да ги поддържат в перфектна форма.От „Меморабилия“ на Ксенофон е известно,че Сократ порицавал лошото физическо развитие на младежта:„Никой гражданин няма право да бъде аматьор по въпроса за физическото обучение“. Спартанците проверявали на всеки десет дена физическото състояние на своите войни и борци.
Борбата е включена официално като олимпийски спорт през 776 пр.н.е. и още тогава става централна дисциплина на игрите.Борците били всестранно развити.Старите гърци считали двубоя за изкуство и наука.Състезанията по борба се провеждали без категории.Схватката нямала точно определено време и се водела до победа.За да се спечели борбата,било необходимо съперника да се свали, хвърли или събори три пъти на земята. Сполучлива хватка е, когато съперникът при падането си докосне земята с някоя част на тялото си над коленете.Борците мажели телата си с благоуханни масла,за гъвкавост на кожата,същевременно натривали ръцете си с фин нилски пясък,за по-добър захват.Изследванията на борбата от този период са крайно недостатъчни, за да се отъждествява съвременния класически стил с гръцката борба.Тази грешка се допуска не само от широката публика,но и от редица автори.Множество източници от това време описват схватки, където има захвати за краката и подсечки.
Редица писмени паметници свидетелстват за упоритата подготовка и постижения на древните борци. Според Филострат тренировъчната работа се разпределя в цикли от по четири дни–тетради,като всеки ден се изпълнявала работа с различен характер и напрежение. Платон разработва проблема за симетричното развитие на дясната и лявата страна на тялото на атлетите. Хипократ препоръчва борбата за лечение на някой болести. Гален излага трактат за 13 вида масаж. Филострат изтъква закаляващата роля на къпането в студена и солена вода. Аристотел и Сократ говорят за спортен подбор. Херодик разработва хранителни режими за атлетите. Също така , проблемът за храненето е част от учението на Епиктет, за търпението и въздържанието. Един от най-известните борци от онова време е Милон от Кротон.
За 24 години той побеждава в шест олимпиади и на много други игри. Принципите на развитието му като сила, са залегнали като основни принципи на братя Уедър – бащите на съвременния бодибилдинг. Милон, като последовател на Питагор, написва книгата „Физика“. Тази книга и до ден днешен е ценна като учебник по физическо развитие. През втората половина на пети век в древните игри се забелязва упадък. Борбата постепенно се превръща в професия.Майсторството на професионалните борци е толкова голямо, че вече не е по силите на обикновените младежи. След нарушаване на любителските принципи на игрите, започнали нарушения на „свещения мир“ и неприкосновеността на Олимпия.
Александър Македонски съживил олимпийските игри, но не могъл да върне предишната им слава и величие. Упадъкът продължава и след идването на римляните. Самият Нерон е считан за един от видните и изкусни борци. Именно той променил олимпийския цикъл на три години. Олимпийското движение боледувало. Заедно с олимпиадата, като неин основен спорт боледувала и борбата. Тежка сянка върху борбата хвърлила и победата на християнството. Новите жреци заменят Херкулесовия идеал с изпития образ на отшелника и аскета. Заменят тренировката на тялото с молитвата и примирението. Затова през 394 г. Император Теодосий забранява олимпийските игри.
По инициатива на французина Пиер де Кубертен през 1896 г. В Атина се провежда първата олимпиада на новото време. След дълги година на забрава херкулесовците оживяват отново.
В пределите на римската империя имало едно един непокорен и размирен народ – траките. Те не могли да се обединят в голяма, трайна и могъща държава, но тяхната сила и храброст познали всички нашественици на земите им. Огромна част от старите олимпийски шампиони по борба са били тракийци. Техният стил на борба имал определена специфика. Даже траките, които били гладиатори, заради особените си умения допринесли за обособяването на „тракийски стил“ в гладиаторските битки.
В този смисъл, да не забравяме Спартак. Изкусен боец, борец и войн. На гладиаторските пазари за роби, тракийците били най-ценни, заради бойните им качества. Гладиаторските борби били наследени от етруските. При смърт на знатен етруски първенец се извършвали обреди с човешки жертвоприношения. По-късно те били заменени с въоръжени борби до смърт между определените за жертви любимци на починалия първенец.
За много тракийски войни историята е съхранила спомени. Не само Спартак. Историята разказва и за тракийския военен трибун Гай Юлий Максимин. Двуметровият исполин от крайдунавските села, благодарение на своята сила и умения през 235 г., е издигнат от Римските Легиони за техен император.
Следва продължение, в което ще узнаете повече за историята на развитието на борбата по българските земи.
ZAN SCHIN
За написването на статията са използвани следните материали и публикации:
1.Силвия Бакалова - Традиционните борби по света
2.Райко Петров – Юнашка слава
3.Материали от Интернет

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ... | коментара