БЕЗ МИЛОСТ ЗА ХРИСТИЯНИТЕ...

...Изрекъл император Диоклециан и за да придаде тежест на думите си ги узаконил с помощта на документ,наречен Едикт,който старателно подписал.

Направил го е на 24 февруари през далечната 303 година и за всички християни в рамките на римската империя настъпили много тежки времена.Започнали се едни гонения,а онези,които били хващани бивали измъчвани брутално и убивани безмилостно.Император Диоклециан уважаеми се оказал най-свирепият гонител на вярващите,успявайки да засенчи всички други римски императори взети заедно.
Информацията,която прочетохте до тук,и която използвах за увод на днешната ми история е може би най-често срещаната,ако някой случайно реши да разбере,кой е този римски император,обрекъл на унищожение толкова много хора.И то само заради факта,че те изповядват християнската религия.Около това,което е извършил обаче има една много съществена подробност,която не може да се открие навсякъде.

И тя е,че зад решението на Диоклециан стои една друга личност,която е в основата на това нечовешко деяние.Ето за какво става въпрос... 
Да управляваш империя съвсем не е лесна работа.Особено пък римската и то във времена,когато тя се разкъсва от вътрешни противоречия и силни външни врагове.В началото на четвърти век ситуацията в Рим била точно такава,а участта да управлява точно в този момент се паднала имено на Деоклециан.
В началото той си властвал сам и даже успешно се справял,но после усетил,че работата отива на зле и предприел друга стратегия.Решил,че му трябват помощници и си избрал двама старши императори и двама под императори,които да управляват по една част на империята,но законите да се издават от името на целия колегиум.Тетрархия го наричат историците,но често се среща и думата четиривластие,което си е същото.
И точно тогава на хоризонта се появява онази мъж,за който споменах по-горе.Името му е Галерий.Единият от новоизбраните съимператори,който бързичко се гмурнал във властта,поемайки отговорността за Сирия и Египет.За него се твърди,че е тракиец и че бил изключително амбициозен и консервативен тип,който смятал,че Рим не бива да допуска нови религиозни течения.Точно той е човека,който изпитвал ненавист към християните.А що се отнася до  Диоклециан,дълбоко в себе си той винаги е бил религиозно толерантен.Вярно,имал някаква идея да забрани на християните да заемат висши държавни постове,но чак пък да ги убива нямал намерения.Когато обаче се намесил Галерий,нещата изведнъж се променили.Той подкрепял с две ръце религиозната програма на императорите Аврелиан и Проб,според която римската религиозна система се възприема като въплъщение на боговете Юпитер и Сол и след като вече бил близо до истинският император,започнал да му промива мозъка,че това разбиране за религията на Рим е най-подходящо. 
По някое време Диоклециан също започнал да смята това за правилно и след като одобрил идеята на Галерий,всички се вторачили към християните.

Те бързичко станали трън в очите,защото религията им отричала съществуването на друг Бог,освен техния.
Това раздразнило главата на Рим и той спретнал онова едиктче,според което отказът от почитане на римските божества да се счита за държавна измяна и да се наказва от властта.В началото не много строго.
За най-лошо се смятало да те изключат от армията например,което не било чак толкова фатално,но тук пак се намесил съимператор Галерий,който не спирал да подкокоросва Диоклециан,че мерките трябва да са много по-строги мерки.Демек,да се лее кръв.
Ето този управник уважаеми,стоящ в сянката на по-могъщия е виновен за целият този касаплък,който се е заформил.И въпреки,че и древните автори също били единодушни в това,цялата вина се стоварила върху Деоклициан.

А най-голямата ирония в цялата тази история е факта,че през 311 година,след като Диоклециан вече бил мъртъв,пак този Галерий лично слага край на гоненията.Той официално отменя едикта издаден през 303 година и основният император завинаги остава хулен и отричан от цели поколения защото е  избивал християни.