Не е лесно да си ИДОЛ....

На 23 май през 1934 година от света на живите завинаги си отиват двадесет годишната госпожица Паркър и 25 годишният господин Бароу.Застреляни са от шестима мъже при доста странни обстоятелства,а няколко дни по-късно на погребението им ще се съберат толкова много хора,че самите им роднини няма да могат да се доберат до телата им.

Тези двамата уважаеми съвсем не са обикновени личности.

Те са изключително популярни в Америка през 30-те години на миналия век и всички ги познават като Бони и Клайд.

Били са идоли за обикновеното население и то не е благодарение на киното и разказите за тях,а и заради факта,че двамата младежи наистина са били харизматични личности.

Минавали са за бунтари,които се опълчвали срещу продажната власт и въпреки,че не са обирали само банки,а и по-бедни техни сънародници,те пак са минавали за герои.

А може би славата им се е дължала на тяхната визия.

Бони и Клайд са били сипатични младежи влюбени до полуда един в друг и няма да прозвучи странно ако вметна,че в началото на престъпната си кариера двойката е харесвана даже и от пресата,но в последствие нещата се обръщат и се намества омразата.

Ето защо и смъртта им е била предизвестена и може би желана,а най-интересното е,че след нея труповете им били буквално разсфасавони за сувенири.

Ето за това исках да ви разкажа днес,така че оставям на мира деянията им извършени приживе и се съсредоточавам върху последният им ден...

Датата е 23 май,а годината 1934.

По един път близо до американският щат Луизиана се движел автомобил,в който се намирали добре познатите ни Бони и Клайд.

Изведнъж проехтяват няколко изстрела,а след тях последва канонада от куршуми,които правят героите ни в днешната история трудни за разпознаване.За да придобиете представа каква е била стрелбата само ще спомена,че след нея стрелците са получили временна глухота и то в продължение на повече от час.

Засадата е организирана от един реинджър на име Франк Хамър,а барабар с него в нея вземат участие още петима души.

Между тях обаче нямало единство.Мненията им били различни,което ясно личи в показанията им за последните мигове на Бони и Клайд.Например...

Извикано ли е да спрат или направо е стреляно ? 

Кой е стрелял пръв и кой кого е убил ?

Един твърдял,че е извикал да спрат,а другите започнали стрелба.

Друг заявил,че бандитите се готвели да окажат съпротива и нямало време да се изчаква.А двама пък въобще не помнели да е викано,не помнели и да са започнали стрелбата,а просто се включили в нея,когато тя започнала...

И разни подобни неща.

Това разбира се е нямало никакво значение.

Всичко е било рутинна полицейска формалност,защото така или иначе жертвите са били престъпници,които законът е преследвал и е било въпрос на време да се стигне до тяхното елиминиране,каквото и да било то.

Има нещо друго обаче,което придава на историята за краят на Бони и Клайд направо брутален привкус.

И това е една голяма лудост,която се случва след като в околността се разчува,че двамата бандити са убити.

В рамките на около два часа дсетки местни жители се добират до мястото на убийството с ясната цел да се сдобият със "сувенири" от техните идоли.Сувенири,които в последствие да продадат или пък просто да запазят за себе си.Иначе казано,започнал касаплък.

Една жена отрязала кървавите къдрици на Бони.

Някакъв мъж пък се опитвал да отреже показалеца на Клайд,а друг се съсредоточил върху зъбите му.

Отмъквали се парчета от дрехите им,лични вещи,гилзи,абе кой до какво се докопа.Настъпил хаос,който дори полицаите били безсилни да спрат.

Стигнало се и до стрелба във въздуха,защото един тип сериозно се напъвал да отреже ухото на Клайд.Ужас уважаеми.

Ужас породен от безумие,обзело иначе обикновените хорица.

И всичко заради митичният ореол,който Бони и Клайд имали.

Това беше за днес.Предполжих,че тази подробност за оскверняването на труповете на двамата банкови обирджии нещо ви е убягнала,та затова ви я разказах.Убити са на 23 май през 1934 година...