Загубеното творчество на Хемингуей...

На 2 юли през 1961 година един възрастен брадат мъж слиза в мазето на къщата си,взема ловната си пушка и след като я зарежда се връща в стаята си. Мъжът е едър и пълничък и съвсем скоро ще навърши 62 години.Всъщност не успява да ги навърши, защото след като се качва обратно в къщата,
сяда на един стол,захапва цевта на оръжието и стреля.Иначе казано на 2 юли 1961 година се самоубива един от великаните на съвременната литература,познат на света като Ърнест Хемингуей.
Излишно е да споменавам,че Хемингуей е велик писател.Сигурен съм,че много от вас си го знаят,но все пак ще вметна за онези,които не са го и чували,че човека е носител на нобелова награда за литература и автор на прекрасни разкази и уникални романи,които са станали любимо четиво на цели поколения.Защо обаче се стига до самоубийство ? Толкова ли неизбежно е било ?
Онези,които са попрочели това и онова относно житието и битието на този мъж,може би веднага ще споменат,че за всичко е виновен алкохола.
Да,Ърнест наистина обичал чашката и особено след 50-те,но ако се позамислят със сигурност ще стигнат до извода,че доста не по-малко велики негови колеги също са го правели,но не им е хрумвало да посягат на живота си.Факт е,че истината е съвсем друга.Става въпрос за генетична обремененост.Колкото повече остарявал организмът на Ърнест,толкова повече не успявал да преработва желязото в себе си.То се натрупвало неимоверно и съвсем естествено водело след себе си пристъпи на параноя,разстройство на психиката и почти маниакално желание за самоубийство.Написах съвсем естествено,защото всичко това е познато на медицината.Лекарите го наричат хемохроматоза.Бащата на Ърнест страдал от същото и също сам отнел живота си.
Сестра му и брат му също се самоубиват.Хемохроматозата е и причината Хемингуей да се промени драстично.Започнал е да става разсеян и раздразнителен,все по трудно се справял с писането,а за капак на всичко и зрението му започнало да го предава.Сами разбирате,че изборът му да натисне спусъка си е бил основателен.Поне за него.Всъщност,това ви го разказах,за да знаете истинската причина за смъртта на този велик мъж.Ей така,ако случайно някой ви попита и най-вече заради факта,че дълго време се смяташе,че тя е съвсем друга.Твърденията за хемохроматозата обаче се потвърдиха някъде в началото на 90-те и нещата си дойдоха на мястото.С едно друго нещо исках да ви запозная и то е свързано с изчезналите творби на Хемингуей.Творби,които е писал в началото на 20-те години,и които така и не виждат бял свят.Ние уважаеми познаваме творчеството на този автор чак след 1923 година.Какво е имало преди това знаем предимно от негови записки,но само до там.Причината за загубата на тези раннни негови писания е един абсолютно нелеп инцидент,за който предполагам,че малко от вас са чували.Ето за какво става въпрос.... През 1922 година Ърнест Хемингуей временно се бил установил в Швейцария.В един прекрасен ден съпругата му взела влака от Париж и трагнала да го навести.Някъде измежду багажа й се мъдрел и един черен куфар,в който било поставено цялото ранно творчество на писателя. Надлежно събирано,готово за редакция и публикуване.Когато влакът пристигнал женицата насъбрала онова,което носела и слязла,но в трескавата бързина забравила куфара.По-късно и светнало,че нещо и липсва,но когато се върнала да го търси вече било късно.Нямало го вече,а с него и всичките ранни произвидения на твореца завинаги отишли в небитието. В последвалите години той никога не стигнал до момента да ги възстанови отново,а някъде там,през далечната 22-а,човекът,който "присвоил" куфара със сигурност е останал разочарован,че в него е имало само хартия.....
И накрая ще завърша с Линдзи Лоън.Не че съм и фен,ама има рожден ден на тази дата момичето,а и се оказа,че между нея и Ърнест има две много сходни нещица.Първото е,че на 22 години Хмингуей загубва ранното си творчество,а на същата възраст Линдзи тотално се загуби в своето. А второто е,че писателят е обичал чашката и направо си е бил алкохолик,но чак към 50-те,докато нашата Линдзи пие почти колкото него,а е само на 22. Браво мисис Лоън.Наистина приличаш на Хемингуей и някак си ми се ще да ти задам въпроса,дали случайно нямаш и пушка....